№ 34035
гр. София, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110102635 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Jansen Transport Drempt B. V., ЕИК:
55805981 /с ново име, ЕИК и ДДС номер - Jansen Transport Drempt B.V., ЕИК: 82465304,
ДДС номер: NL862481259B01/, срещу Томекс Транс 99 - БГ“ ООД, ЕИК: *********.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. от
14,20 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба и от молба от 09.05.2023 г., а на ответника - молба от 25.09.2023
г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба на Jansen Transport Drempt B. V., ЕИК:
55805981 /с ново име, ЕИК и ДДС номер - Jansen Transport Drempt B.V., ЕИК: 82465304,
ДДС номер: NL862481259B01/, срещу Томекс Транс 99 - БГ“ ООД, ЕИК: *********, с която
са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367
ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3 600,00
1
евро – дължима сума по сключен договор за превоз на товари, за която е издадена фактура
№ 20210418/22.04.2021 г., в едно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до датата на окончателното погасяване на вземането и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 607,60 евро – лихва за периода от 24.05.2021 г. до
18.01.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 06.04.2021 г. между страните е сключен договор за
автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане съгласно чл. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), по силата
на който ищецът в качеството си на превозвач се задължил съгласно две поръчки, описани в
Транспортна заявка № 7806/06.04.2021 г. и Транспортна заявка № 7807/06.04.2021 г., да
транспортира два товара, всеки от тях с размери 785 х 244 х 200 см и с тегло 10 тона, които
да натовари на 12.04.2021 г. в американската военна база в град Графенвьор, Германия, и да
разтовари на 15.04.2021 г. в американската военна база „Бондстийл“ до град Феризово,
Косово. Ответникът в качеството си на изпращач на товара се задължил да заплати
възнаграждение на ищеца за извършения превоз в 30-дневен срок от издаване на фактура за
извършения превоз заедно с CMR. Превозвачът /т.е. ищецът/ извършил задължението си за
превоз на товарите и на 22.04.2021 г. издал две фактури - по една за всяка от заявките,
съответно Фактура №20210419/22.04.2021 г. на стойност 3 600,00 евро по Заявка №
7806/06.04.2021 г. и Фактура №20210418/22.04.2021 г. на стойност 3 600,00 евро по Заявка
№ 7807/06.04.2021 г., които изпратил заедно с CMR. Товарите били доставени в срок.
Между страните било уговорено ответникът да изплати възнаграждението в рамките на 30
дни след издаване на фактурата. Срокът за заплащане на дължимите суми по фактурите
изтекъл на 22.05.2021 г. /събота/, т.е. съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК срокът изтекъл на 24.05.2021
г. Ответникът не заплатил в срок дължимото възнаграждение, поради което ищецът на
22.06.2021 г. подал рекламация до ответника за плащане на сумата по двете фактури. В
отговор на така подадената рекламация ответникът посочил, че превозвачът е изпълнил
неточно своето задължение за превоз, тъй като е трябвало да изпрати две отделни превозни
средства, с които да извърши превоза на посочените по заявките товари, а изпратил само
едно превозно средство. С оглед изложеното ответникът заявил, че няма да изплати сумата
по едната от двете фактури, като поискал от ищеца да сторнира фактурата, която следва да
не бъде изплатена. С описаното ищецът счита, че ответникът признава частично подадената
рекламация по смисъла на чл. 32, пар. 2, изр. второ от Конвенцията CMR, като приема за
плащане едната от фактурите. Аргументира, че давността по конвенцията е една година,
както и че същата спира да тече с подаването на рекламация до деня, в който превозвачът
отхвърли писмено рекламацията и върне приложените по нея документи. Според ищеца
доколкото ответникът признал частично рекламацията в частта за една от фактурите, то
давността продължавала да тече само за останалата спорна част. Твърди, че през септември
2021 г. се свързал с Juresta Card B. V., за събиране на вземането си към ответника. На
24.09.2021 г. Juresta Card B. V. подало рекламация към ответника за изплащането на
дължимите суми. На 06.10.2021 г. в отговор на рекламацията ответникът отново се позовал
на неточно изпълнение от страна на ищеца и отново потвърдил частично рекламацията,
2
отказвайки да изплати сумата само по една от двете фактури. На 28.08.2022 г. била
изпратена покана за доброволно изпълнение с 14-дневен срок до ответника, с която
последният бил поканен да изпълни задължението си по изплащане на сумите по двете
фактури на обща стойност 7 200 евро и с която ищецът заявил, че разваля сключения
договор на основание неизпълнение от страна на ответника. Ответникът не извършил
плащане в предоставения срок. Излага, че доколкото едната от фактурите била оспорена в
отговора и по двете рекламации, то срокът за предявяване на иск по изпълнение на
вземането по нея понастоящем бил изтекъл съгласно чл. 32, пар. 2, изр. 1 от Конвенцията
CMR. За нейното анулиране било издадено Кредитно известие № 20220763/26.10.2022 г.,
което обстоятелство било доведено до знанието на ответника на 27.10.2022 г. На 10.11.2022
г. била изпратена покана за доброволно изпълнение със 7-дневен срок, с която ищецът бил
поканен да изпълни задължението си по изплащане на сумата по Фактура
№20210418/22.04.2021 г. Ответникът отказал. Ищецът развива съображения в насока, че в
Конвенцията и в Търговския закон, не е уреден срок за погасяване по давност на вземане по
договор за превоз на товари, чиято давност е спряна след частично признаване на
рекламация, с оглед на което счита, че е приложим чл. 110 ЗЗД. Претендира и законна лихва
върху сумата за периода от 24.05.2021 г. до 18.01.2023 г. Моли съда да уважи предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва иска като недопустим и в тази връзка излага, че ищецът няма правен интерес да
предяви иск за изпълнение, доколкото сключеният между тях договор бил развален, което
обстоятелство сочи, че се признава и от самия ищец. Оспорва претенциите и като
неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива съображения
в тази насока. Оспорва ищецът да е направил рекламация по смисъла на чл. 32 от
конвенцията. Евентуално ако се приеме, че е налице рекламация, твърди, че същата е
отхвърлена. Подробно аргументира, че не е признал извънсъдебно нито една от фактурите.
Оспорва ищецът да му е предоставил товарителниците, както и двете фактури, поради което
счита, че вземанията не са изискуеми. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал допълнение към отговора (в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК), в
което е изложил, че дори да се приеме, че е налице рекламация, която да е спряла давността,
то посоченото не се отнасяло за процесната фактура, т.к. същата била оспорена, респ. по
отношение на нея давността не била спирала и към момента била изтекла.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1
от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) в
тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства: наличието
на договорни правоотношения между страните, възникнали по силата на договор за
международен транспорт, включително изпращането от ответника на заявка за извършване
на международен транспорт и потвърждаването й от страна на ищеца, което да е достигнало
до ответника, по силата на който договор за дружеството-ищец да е възникнало задължение
3
да извърши превоз на товари, а за ответника – да заплати възнаграждение за извършения
превоз; пълното и точно изпълнение от страна на ищцовото дружество на възложения му
превоз; размер на договореното възнаграждение и настъпването на падежа за заплащането
му.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже по
делото погасяване на вземането.
По иска по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства, да докаже
изпълнението на задължението си в срок.
По релевираното възражение за давност, в тежест на ищеца е да докаже и
наличието на факти, при настъпването на които законът предвижда спиране и/или
прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК факти:
1/ че между страните на 06.04.2021 г. е сключен договор за автомобилен превоз на
стоки с превозни средства срещу заплащане съгласно чл. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), по силата на който ищецът в качеството
си на превозвач се задължил съгласно две поръчки, описани в Транспортна заявка №
7806/06.04.2021 г. и Транспортна заявка № 7807/06.04.2021 г., да транспортира два товара,
всеки от тях с размери 785 х 244 х 200 см и с тегло 10 тона, които да натовари на 12.04.2021
г. в американската военна база в град Графенвьор, Германия, и да разтовари на 15.04.2021 г.
в американската военна база „Бондстийл“ до град Феризово, Косово.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4