Решение по дело №245/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2020 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20207240700245
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

                       

                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

284                                              14.10.2020 г.                               гр. Стара Загора

 

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                 

                                                                            Председател: БОЙКА ТАБАКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                                                                                                                              ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                                                                                                 ДАРИНА ДРАГНЕВА                             

                                                                                                  

при секретаря Минка Петкова        

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова     

като разгледа докладваното от  съдия Галина Динкова  КАН дело № 245 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

 Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 163/ 19.06.2020г., постановено по АНД № 239/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменен като незаконосъобразен  електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 1509126 на ОД на МВР  – Стара Загора.

 В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди, че неправилно съдът е приел, че по-късното връчване на електронния фиш съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на санкционираното лице от гл.т на възможността за упражняване на правото му по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като основание за отмяна електронния фиш. Оспорва като необоснован и направения от въззивния съд извод, че съдържанието на електронния фиш не съответства на императивните законови изисквания по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поддържа че са спазени условията и реда за използване на автоматизираното техническо средство, с която е заснето и установено нарушението на правилата за движение по пътищата, като от приложения по делото снимков материал и описанието на мястото на нарушението се установявало по несъмнен начин, че нарушението на скоростния режим е извършено в рамките на действието на знак „Б26“. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърден като правилен и законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1509126 на ОД на МВР  – Стара Загора. 

 

Ответникът по касационната жалба – Н.К.П., не се явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Н.К.П., срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 1509126 на ОД на МВР  – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на Н.П. е наложена глоба в размер на 300лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 15.02.2017г., в 14:43ч., по ПП I – 5 км. 213+400, разклон с.Ягода – общ.Мъглиж общ. Казанлък, в посока юг-север,  при ограничение на скоростта от 60 км/ч въведено с пътен знак В-26, разположен южно на 220м, с МПС с xxxxе извършено нарушение на скорост, с установена скорост на движение от 93км/ч, при превишена стойност на скоростта 33 км/ч, като извършеното нарушение е заснето с мобилна радарна система TFR1-M – автоматизирано техническо средство № 572.  

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е отменил електронния фиш по съображения за неговата процесуална и формална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че връчването на електронния фиш почти три години след извършване на нарушението, грубо е нарушило процесуалните права на санкционираното лице, като го е поставило в невъзможност да упражни правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Приел е, че доколкото самото заснемане на нарушението с АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата играе ролята на АУАН, а електронния фиш – на наказателно постановление, предвид датата на връчване на ЕФ /07.02.2020г./ и датата на заснемане на нарушението /15.02.2017г./, електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1509126 на ОД на МВР  – Стара Загора се явява издаден след изтичане на 6 – месечния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. По съображения, че електронният фиш е издаден след изтичането на преклузивния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН и съотв. при наличието на абсолютно основание за прекратяване на административнонаказателното производство и поради неспазване на формалните изисквания досежно неговото съдържание, е направен извод за незаконосъобразност на ЕФ.

Както нееднократно е посочвал Старозагорският административен съд, действията по връчването на наказателното постановление, респ. на електронния фиш, са последващи тяхното издаване, т.е тези действия не представляват елемент от фактическия състав по постановяването на административнонаказващите актове и следователно нямат отношение към тяхната правилност и законосъобразност. Дали електронният фиш е надлежно връчен и момента, когато е връчен, са обстоятелства, релевантни за преценката на допустимостта на подадената пред районния съд жалба. В този смисъл наличието или не на нарушение при връчването на ЕФ е обстоятелство, което няма нито правно, нито доказателствено значение за неговата материална и/или процесуална законосъобразност, както неправилно е приел Казанлъшкият районен съд. А изводът на въззивния съд, че по-късното връчване на електронния фиш година грубо е нарушило процесуалните права на санкционираното лице, като го е поставило в невъзможност да упражни правото по чл.189, ал.5 от ЗДвП, е абсолютно необосновано.

Не намира каквото и да е било нормативно основание приетото от съда, че самото заснемане на нарушението с АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, играе ролята на АУАН, като предвид датата на връчване на ЕФ /07.02.2020г./ и датата на заснемане на нарушението /15.02.2017г./, електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1509126 на ОД на МВР  – Стара Загора се явява издаден след изтичане на 6 – месечния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. На първо място измерването и регистрирането на скоростта с АТСС и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър и очевидно няма как „самото заснемане на нарушението“ да има функциите на съставен АУАН респ. да поражда правните последици на съставен АУАН. От друга страна в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на термина електронен фиш, а именно ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Определението за ЕФ е изведено въз основа на понятието писмен документ, разглеждан като материализирано с писмени знаци изявление. За да бъде електронното изявление документ, то трябва да бъде записано върху определен носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. В този смисъл „издаването на електронния фиш“ се свързва с възпроизвеждането на създаденото чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи и записано на съответния носител електронно изявление. Ето защо неправилно Казанлъшкият районен съд е приел, че моментът на „издаването“ на електронния фиш представлява датата на неговото получаване от санкционираното лице. Действително при липса на специална правна уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приложими и в производствата по издаването на електронен фиш. Макар законово регламентираните изисквания за форма, съдържание и процедура за съставяне на актовете за установяване на административни нарушения и за издаването на наказателни постановления, да са неприложими по отношение на електронните фишове за налагане на глоба за нарушения, установени с автоматизирани технически средства или системи, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. Но очевидно срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН не може да намери приложение, тъй като издаването на ЕФ не се свързва със съставянето на АУАН. В този смисъл и противно на приетото от Казанлъшкия районен съд, електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2184758 на ОД на МВР  – Стара Загора не е издаден при наличието на абсолютно основание по см. на чл.34, ал.3 от ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното производство. Отделно от това от представената пред въззивния съд справка – извлечение от АИС-АНД относно датата на съставяне и връчване на електронния фиш /л.12 от въззивното дело, както и от представените пред касационната инстанция доказателства за датата на генерираното на създаденото чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС електронно изявление, по несъмнен начин се установява, че процесният електронен фиш се явява издаден на 18.02.2017г. т. е три дни след извършването на нарушението.

Не се споделя и извода на въззивния съд, че електронният фиш не съдържа надлежно описание на нарушението в съответствие със законово установените изисквания. Нормативно, в чл. 189, ал.4, изречение второ от ЗДвП, е определено съдържанието на електронния фиш за налагане на глоба, при установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система нарушение на този закон. В случая съдържанието на обжалвания пред Казанлъшкия районен съд електронен фиш изцяло е съобразено с императивните изисквания на специалната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Противно на приетото от съда, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано и индивидуализирано мястото на извършване на нарушението. Непосочването в електронния фиш на данни, които не са въведени от закона като елемент от задължителното му съдържание /в т.ч на какво разстояние от пътен знак В-26 е била разположена мобилната радарна система TFR1-М, с която е заснето нарушението/, не могат да обусловят неговата незаконосъобразност, а при наличието на изрична нормативна регламентация е недопустимо правоприлагането по аналогия на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Доколкото в представения по делото Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, надлежно е удостоверено, че разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта до мястото, където е разположено АТСС е 300м., а в съставения ЕФ изрично е отбелязано, че нарушението на скоростта е установено на 220м. от въведеното ограничение, се налага несъмнения извод, че заснетото превишение на скоростта се явява в обхвата на действие на въведеното с пътния знак ограничение на скоростния режим и съотв. за доказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение.

Ето защо обжалваното съдебно решение, с която е отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2473645 на ОД на МВР  – Стара Загора,  като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество, като се потвърди издадения електронен фиш.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ  Решение № 163/ 19.06.2020г., постановено по АНД № 239/ 2020г. по описа на Районен съд – Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 1509126 на ОД на МВР  – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на Н.К.П. е наложена глоба в размер на 300лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

   

ЧЛЕНОВЕ: 1.       

                                                                                                                       

                                                                                                         2.