№ 4439
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20241100108603 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за
осъждането на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата М. Ж.
В. сумата от 130 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от незаконно повдигнатите й обвинения в извършване на престъпления, за които
лицето е било оправдано с присъда по НОХД №531/2014 г., по описа на Специализиран
наказателен съд, както и сумата от 5000 лв. – представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в предоставен заем на ищцата от М.Л.М. през м. октомври 2010 г.
поради наложените обезпечителни мерки върху имуществото й във връзка с воденото срещу
нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху всяка от претендираните
суми, считано от твърдяната дата на влизане в сила на оправдателната присъда - 28.04.2020
г.
Ищцата твърди, че на 23.02.2010 г., с Постановление на ОП-Бургас, по ДП 101/2010
г., по описа на ОД МВР-Бургас, пр.пр. 920/2010 г., ОП-Бургас, е била привлечена като
обвиняема за извършени тежки умишлени престъпления по чл. 252 от НК и чл. 253, вр. чл.
26 от НК. Към момента на привличането й към наказателна отговорност била задържана за
срок от 24 часа, който срок с Постановление на прокурора е удължен до 72 часа, а
впоследствие е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, заменена през м. май
2010 г. в „Домашен арест“. По искане на прокуратурата е издадена обезпечителна заповед от
09.03.2010 г., с която на ищцата са наложени обезпечителни мерки - запори и възбрани върху
притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество за сумата от 200 000 лв.
На 16.09.2010 г. мярката за неотклонение „Домашен арест“ била изменена в „Парична
гаранция“, в размер на 2000 лева, а наложените обезпечителни мерки отменени, но в
резултат от изпратено от ответника до КПКОНПИ уведомление са й били наложени нови
1
запори и възбрана върху цялото й движимо и недвижимо имущество в размер на 774 553
лв., а наказателното производство станало повод и за иницииране на данъчни ревизии
спрямо нея.
Сочи през 2013 г. СГП е внесла обвинителен акт в съда, като съдебното производство
е било прекратено и върнато на прокуратурата за преповтаряне на процесуално-следствени
действия, в това число множество разпити, предявяване на материали и други действия с
участието на ищцата.
След внасянето на нов обвинителен акт, по образуваното пред съда наказателно дело
през 2019 г. била постановена оправдателна присъда по НОХД 531/2014 г. на Специализиран
наказателен съд
Присъдата е била обжалвана пред Апелативен специализиран наказателен съд, който
с решение на 28.04.2020 г., постановено по ВНОХД №372/2019 г., е потвърдил
оправдателната присъда и същата влязла в сила.
Сочи, че от датата на образуване на досъдебното производство през м. 02.2010 г., до
постановяване и влизане в сила на оправдателна присъда на 28.04.2020 г. били изминали 10
години и четири месеца. Повдигнатото обвинение причинило на ищцата през годините
необратими психически травми, които са налични и към момента, огромни финансови
загуби и уронване на обществения й престиж и добро име.
Излага, че е търпяла неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно
производство, през което време й била наложена за 3 месеца мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в Затвора - Бургас с лица, осъдени за тежки умишлени
престъпления /23.02.2010 г. - 10.05.2010 г./; за 6 месеца мярка за неотклонение „Домашен
арест“ /10.05.2010 - м. 09.2010 г./; търпяла е обезпечителни мерки, наложени в наказателното
производство - запори и възбрани върху движимо и недвижимо имущество за сумата до 2 00
000 лева; обезпечителни мерки, наложени от КПКОНПИ, въз основа на самосезирането на
Комисията вследствие уведомление от прокуратурата за воденото спрямо ищцата
наказателно производство; проведената срещу ищцата данъчна ревизия; прекратяването на
трудовия й договор;
Сочи, че в резултат от повдигнатото й обвинението е била уволнена от работодателя
си Банка „ДСК“ ЕАД, като едва на 18.08.2014 г. започнала работа в частна фирма със
заплащане три пъти по-ниско от заплащането й в банката, като до този момент
неколкократно кандидатствала в други банки, но са й били отказвали да я назначат, тъй като
била обвинена в „пране на пари“.
Сочи, че силният стрес е довел до спонтанен аборт през 2014 г., а в същата година
забременяла за втори път, като след раждането на детето й на 24.01.2015 г. делото
продължило в съдебната си фаза. Тъй като производството се водило в гр. София, се
наложили чести пътувания от гр. Бургас за явяване в съдебните заседания и създавало
сериозни затруднения при отглеждането на детето.
Твърди, че в резултат от воденото срещу нея наказателно производство е останала без
доходи и се е наложило да вземе заем през м. октомври 2010 г. от М.Л. в размер на 5000 лв. с
цел посрещането на елементарни битови нужди, но не успяла да върне сумата в уговорения
2
едногодишен срок, което довело до загубата на доверието към нея и влошаване на
отношенията им.
Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл.
131 ГПК оспорва исковите претенции като неоснователни. Поддържа, че не били
представени доказателства за настъпването на твърдените неимуществени вреди от воденото
наказателно производство, включително и върху здравословното състояние на ищцата.
Прокуратурата не отговаряла за евентуално забавяне на делото в съдебна фаза, доколкото
процесът се водел от наказателния съд, както и за твърдените от ищцата лоши условия в
ареста или в затвора по време на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Ответникът не бил и пасивно материално легитимиран по отношение на евентуално
причинени вреди в резултат на действията на КПКОНПИ, данъчни ревизии и проверки.
Оспорва иска за неимуществени вреди по размер.
Оспорва претенцията за обезщетение за имуществени вреди, тъй като взетият заем не
бил върнат от ищцата и не е налице вреда. Възразява, че претенцията за лихва е погасена за
период по-дълъг от три години назад, считано от подаване на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
С Постановление от 23.02.2010 г., на ОП-Бургас, по ДП 101/2010 г., по описа на ОД
МВР-Бургас (л. 6, том 34 от ДП), М. Ж. В. е била привлечена като обвиняема за извършено
тежко умишлено престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК за това че в
периода 2004 г. – 2009 г., при условията на продължавано престъпление, е извършила
финансови операции, сделки с имущество и прикрила произхода, местонахождението
движението, действителните права върху имущество в размер на 1 045 163 лв., за което знае
или предполага, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление. Към момента на
привличането й към наказателна отговорност била задържана за срок от 24 часа, който срок
с Постановление на прокурора от 23.02.2010 г. (л. 9, том 34 от ДП) е удължен до 72 часа.
С протоколно определение от 25.02.2010 г. по ЧНД №211/2010 г. (л. 90, том 34 от ДП),
по описа на Бургаски окръжен съд (БОС) е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Видно от постановление за изменение на мярка за неотклонение от 16.09.2010 г. (л. 30
от делото) е заменена мярка за неотклонение „Домашен арест“ (наложена с определение от
10.05.2010 г. на БОС) в „Парична гаранция“ от 2000 лв..
Не се спори, че по искане на прокуратурата на 09.03.2010 г., БОС е допуснал
обезпечителни мерки за обезпечаване на наказанието глоба, което се предвижда за
извършено престъпление по чл. 253 ГПК, изразяващи се във възбрана на апартамент в гр.
Бургас, запор на банкови сметки и запор на лек автомобил „БМВ“, модел „ХИ“. Тези
обстоятелства се установяват и от приложеното л. 32-37 от делото определение от 12.04.2012
г., по ЧНД №385/2012 г., по описа на БОС, с което са били отменени гореизброените
обезпечителни мерки и мярката за неотклонение „парична гаранция“.
Според приетите като доказателства писма с вх. №137510/11.12.2024 г. по описа на
3
СГС, приложени на л. 85 от делото, изпратени от Министерство на правосъдието, ГДИН, М.
Ж. В. е била първоначално настанена в затвор в гр. Бургас за периода 23.02.2010 г. до
10.03.2010 г., а след тази дата е била преместена в арестите на ОС „ИН“ Бургас до момента
на освобождаването й на 10.05.2010 г..
От материалите по досъдебното производство се установява, че ищцата
неколкократно е била привличана като обвиняема по досъдебното производство, като на
31.10.2012 г. е внесен и обвинителен акт в Специализирания наказателен съд (СпНС) с
повдигнати срещу нея обвинения в извършването на престъпления по чл. 252, ал. 2, пр. 1 от
НК, чл. 253, ал. 3, пр. 2 от НК, чл. 253, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК
и по чл. 253, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 4, пр. 2 от НК. Образуваното НОХД №1680/2012 г. е било
прекратено с разпореждане от 07.11.2012 г. и делото е върнато на Специализираната
прокуратура за доразследване.
На 16.04.2013 г. ответникът повторно е внесъл в СпНС обвинителен акт срещу
ищцата по чл. 252, ал. 2, пр. 1 от НК, чл. 253, ал. 3, пр. 2 от НК, чл. 253, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 3,
т. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК и по чл. 253, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 4, пр. 2 от НК.
Образуваното НОХД №551/2013 г., по описа на СпНС, е било прекратено и върнато за
доразследване на Прокуратурата с протоколно определение от 19.02.2014 г.
Въз основа на нов обвинителен, внесен в СпНС на 03.05.2014 г., Прокуратурата е
повдигнала обвинения на М. Ж. В. за престъпления по чл. 252, ал. 2, пр. 1 от НК, чл. 253, ал.
3, пр. 2 от НК, чл. 253, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК и по чл. 253, ал.
5, пр. 2, вр. ал. 4, пр. 2 от НК.
Образуваното НОХД №531/2014 г. е приключило с присъда от 20.02.2019 г., с която
М. Ж. е била оправдана по всички повдигнати й обвинения, а вторият обвиняем по делото
И.В.Д. е бил признат за виновен по част от обвиненията, а по други - оправдан. Присъдата е
била обжалвана от частните обвинители, както в частта, касаеща повдигнатите обвинения на
И.В.Д., така и в частта, в която настоящата ищца е била изцяло оправдана. В хода на
образуваното ВНОХД №372/2019 г., на Апелативен специализиран наказателен съд, с
протоколно определение от 25.09.2019 г. частните обвинители са оттеглили жалбите си
срещу присъдата, в частта, в която М. Ж. В. е била оправдана, като е прекратено въззивното
производство в частта относно подадените жалби от частните обвинители, но е оставено без
уважение искането на подсъдимата за прекратяване на наказателното производство срещу
нея, излагайки мотиви, че при липсата на протест срещу присъдата, липсва такава
предвидена в НПК възможност, а освен това въззивният съд е длъжен да извърши цялостна
проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, и до приключване
на второинстанционния контрол присъдата не влиза в сила, включително в оправдателната й
част, неоспорена от прокурора и страните.
С решение от 28.04.2020 г. АСпНК е потвърдил първоинстанционната присъда в
частта, в която М. Ж. В. е била оправдана, и в тази си част решението не е било обжалвано.
Съгласно т. 4 от ТР №5 от 21.05.2018 г., по тълк. дело №5/2017 г. на ОСНК на ВКС,
само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за оправдаването на когото не са
подадени протест от прокурора или жалба от частния обвинител, присъдата влиза в сила
4
след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция. В случая, с оглед
оттеглянето пред въззивната инстанция на жалбите на частните обвинители срещу
оправдаването на М. В., то и следва извод, че първоинстанционната присъда в тази си част
не е обжалвана и по аргумент от приетото в горепосочения тълкувателен акт,
оправдателната присъда спрямо настоящата ищца е влязла в сила след изтичане на срока за
обжалване на акта на въззивната инстанция.
Решение от 28.04.2020 г.на АСпНК е било връчено най-късно на частните обвинители
С.С.Г. и Т.Г.Г., на дата 18.06.2020 г., поради което това е моментът, от който е започнал да
тече 15-дневният срок за обжалване на въззивния акт. Доколкото в частта, в която е
потвърдена оправдателната присъда на ищцата, не е подавана жалба или протест, то и
следва да се приеме, че присъдата е влязла в сила на 04.07.2020 г. (деня, следващ датата на
изтичане на срока за обжалване), поради което и съдът не споделя твърденията в исковата
молба, че ищцата окончателно е била оправдана на 28.04.2020 г. с постановяване решението
на СпАНС.
Изслушаният по настоящото дело свидетел М.Л. М., заявява, че познава М. Ж. от
дълги години, още от периода, когато тя е работела в гр. Бургас в Банка ДСК, заемайки
висока длъжност. Свидетелят е ползвал неколкократно нейната експертиза в областта на
кредитирането, тъй като тя е била уважаван специалист.
Посочва, че през 2010 г. е узнал от медиите за водено срещу нея наказателно
производство, като информацията за нейния арест и последвалото развитие е била широко
разгласена чрез видеоклипове и статии в регионалната преса.
След освобождаването от ареста и поставянето под домашен арест, в края на м.
октомври 2010 г., ищцата му се обадила по телефона с молба да услужи с парична сума в
размер на 5000 лв., поради липса на средства, причинена от наложен запор на банковите
сметки.
Свидетелят предоставил сумата като заем, без да бъде изготвена разписка, тъй като
я считал за коректна и честна и се познавал с майка й и баща й от дълги години. Посочва, че
М. не е върнала заема до момента, но е поддържала контакт с него и го е информирала за
затрудненията си с намирането на работа, които той отдава на публичния имидж след
огласяването на делото в медиите. Твърди, че лично я е придружавал на няколко интервюта
за работа в гр. Бургас, като тя е носела необходимата документация, но поради
разпространената информация в медиите, не е била назначавана. Към момента свидетелят
знае, че М. работи на по-ниска длъжност, в деловодството на фирма, свързана с пътната
дейност, но не може да уточни от коя година.
Сочи, че ищцата многократно го е уверявала, че има намерение да върне сумата,
когато се отдаде възможност, и че по негово наблюдение наистина полага усилия да
започне работа и да се издължи.
Ищцовият свидетел И.Р.Р. заявява, че познава М. В. от около 20 години, като от 2008
г. двамата живеят заедно във фактическо съжителство. Посочва, че е запознат с
наказателното производство срещу нея, тъй като през цялото време е бил неотлъчно до нея.
Сочи, че арестът в началото на 2010 г. и поставянето в мъжкия затвор в Бургас при
5
тежки условия са се отразили изключително негативно върху нея и върху тяхното съвместно
съжителство. Тъй като не са имали сключен брак, той не е бил допускан до посещения, като
единствено майка е имала право да я вижда. Свидетелят я е придружавал до затвора и
описва състоянието на майка като изключително разстроено.
Сочи, че М. е била настанена в отделение с осъдени за тежки престъпления, където е
била обект на заплахи и подигравки, което е предизвикало силен страх у нея. След около три
месеца е била преместена в следствения арест, където свидетелят вече е имал възможност да
я посещава. Описва състоянието като крайно влошено – физически отслабнала, съсипана,
плачеща, в дълбока депресия. След като е освободена под домашен арест, състоянието се е
влошило още повече – станала изолирана, без апетит, с проблеми със сърцето, нервната
система и зъбите.
Свидетелят твърди, че наказателното производство е продължило над три години в
досъдебна фаза, а след навлизането му в съдебна фаза М. е пътувала постоянно до гр.
София, което е довело до влошаване на връзката им. Посочва, че поради стреса и
здравословното си състояние М. е направила два спонтанни аборта, а след раждането на
детето им през 2015 г. не са получавали помощ от близки и приятели, защото са се
отдръпнали от тях, и което допълнително е утежнило положението.
Преди ареста М. е работила като мениджър в Банка ДСК, отговарящ за бизнес
кредити. След задържането си многократно е търсила работа в банковата сфера, но не е била
назначавана поради негативната информация в медиите и висящите дела. Поради
влошаването на финансовото състояние на семейството се е наложило да започне работа
като административен секретар в частна фирма, в периода 2014 г. - 2015 г., на значително по-
ниска длъжност. Посочва, че са разчитали на финансова помощ от близки, която не са
успели да възстановят напълно и до днес.
Свидетелят заявява, че дори и след постановяване на оправдателна присъда,
състоянието на М. не се е подобрило значително – страхува се да излиза сама, продължава да
посещава психолог, изпитва унижение и срам. Основен неин страх е, че децата им ще
открият негативна информация за нея в интернет. Посочва, че към настоящия момент нямат
приятелски кръг, отношенията с роднините са обтегнати, а дори близките ги избягват.
През времето на наказателното производство са били наложени запори върху
всичките й банкови сметки, влогове, недвижимо имущество и автомобил (който и към
момента не е бил върнат), като тези мерки са били в сила до постановяването на
оправдателната присъда. Придвижването до гр. София за делата е ставало с помощта на
приятели, тъй като почти всяка седмица са пътували по няколко пъти.
Свидетелят твърди и, че към момента ищцата посещава психолог и приема
медикаменти. Сочи, че през периода на воденото наказателно производство той е работил,
но заплатата му е била незначителна, за да издържа сам семейството си.
По делото е прието като доказателство Писмо с изх. № 54-02-486 от 04.03.2025 г.,
издадено от Национална агенция за приходите, ТД Бургас, според което на ищцата са били
извършени две ревизионни проверки, приключили с издаването на ревизионни актове.
Като доказателство е прието и определение от 03.08.2010 г. по гр. д. 1320/2010 г. по
6
описа на Бургаския окръжен съд, по силата на което в производството по чл. 22, ал. 1
ЗОПДИППД /отм./, вр. чл. 390 ГПК, на М. В. са наложени обезпечителни мерки – възбрана
на апартамент и запори на лек автомобил и на банкови сметки. Прието е като доказателство
и определение от 22.04.2015 г. по ч.гр.д. № 74/2015 по описа на Апелативен съд – Бургас, с
което е потвърдено определение на БОС за отказ да се разреши извършването на
разпореждане с имущество, върху което е било наложено обезпечение на бъдещ иск на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно
обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността
на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е необходимо
кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за
извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на
вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се
докажат от ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
определя по критерия справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства
са: видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца,
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления
и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на
наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало,
разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, като се определя глобално. В случай че от повдигнатото обвинение са причинени
болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска, като тежестта за доказване на вредите и причинната връзка е върху
ищцовата страна (така и решение №92/03.05.2022 по дело №3119/2021 г. на IV ГО на ВКС).
По настоящото дело се доказват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника за неимуществени вреди. Установено е, че ищцата е била
обвинена в извършването на престъпления по чл. 252 и чл. 253, НК, за което е оправдана на
първа инстанция, потвърдена и от въззивната инстанция. Това обстоятелство само по себе си
е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени
вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни
7
психически преживявания в емоционалната сфера на ищцата, което се потвърждава и от
показанията на изслушаните по делото свидетели. Отделно от това, следва да се съобрази
тежестта на обвиненията, които са за тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпления,
както и възможността да й бъде наложена глоба в размер до 30 000 лв. Потенциалната
възможност ищцата да бъде осъдена за не малка сума за българските стандарти неминуемо е
предизвикала допълнително напрежение и стрес у нея.
Повишаване обема и интензитета на търпените негативни чувства, изразяващи се в
стрес, напрежение, чувство на несигурност, които съдът намира, че житейски са от естество
да доведат ищцата и до известно ограничаване контактите й с околните, са обусловени и от
обстоятелството, че е обвинена в противозаконно извършване на финансови операции с цел
т. нар. „изпиране на пари“, като в резултат на това съдът приема за доказано, че е загубила
възможността да работи и да се развива кариерно в банковата сфера. Видно е от приложения
към исковата молба трудов договор от 11.07.2003 г., че от тази дата М. В. е работила в „Банка
ДСК“ ЕАД, като на 28.12.2004 г. е получила грамота за постигнати резултати. С
допълнително споразумение от 14.05.2008 г. трудовото правоотношение на банката с ищцата
е било изменено, като е била повишена от длъжност „Специалист МСП“ в „Мениджър
продажби МСП“ при основно месечно трудово възнаграждение от 1400 лв. Според
справката от НОИ за статус на Социално осигуряване към 16.05.2021 г., ищцата е била
осигурявана в периода м. 08.2003 г. до м. 03.2010 г., който период приблизително съвпада с
постъпването й на работа до повдигането на обвинение и задържането й под стража, за м. 10
и 11. 2010 г. и от м. 08.2014 г. до края на периода на справката.
Очертаният осигурителен статус и представените документи във връзка с трудовата й
дейност кореспондира със свидетелските показания за освобождаването й от заеманата
позиция в „Банка ДСК“ ЕАД и неколко годишните затруднения да си намери нова работа и в
частност невъзможност отново да работи в банка.
Съдът намира, че е напълно логично тези обстоятелства да са в пряка причинна
връзка с повдигнатите обвинения, защото последните касаят именно упражняваната от М. В.
длъжност в банката, и всеки работодател в банковата или финансовата сфера основателно не
би поддържал трудови правоотношения с такъв обвиняем. Ето защо, негативните
емоционални страдания от повдигнатото обвинение са засилени и от факта, че кариерното
развитие е било прекъснато и то в активна трудова възраст, както и невъзможността вече
натрупаните знания и опит да бъдат използвани в същата сфера. В допълнение трябва да се
отчете, че от приложените статии от печатни издания се установява, че обвиненията на
ищцата са получили отзвук в пресата, т.е. станали са известни на широк кръг лица, сред
които и потенциални нови работодатели, приятели и познати, което допринася до
ограничаване на професионалната й реализация и социалните й контакти.
Силно завишаване на неимуществените вреди, особено в началния етап от
наказателното производство, оказва и факта, че ищцата е търпяла най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ за период от 23.02.2010 г. до 10.03.2010 г., а след тази
дата е била преместена в арестите на ОС „ИН“ Бургас до момента на освобождаването си на
10.05.2010 г., т.е. приблизително два месеца и половина (76 дни). Ограничаване правото й на
8
свободно придвижване, макар и при по-лек режим, продължила и след този момент, до
16.09.2010 г., в който период от малко над четири месеца (129 дни) й е била наложена мярка
за неотклонение „Домашен арест“. Съдът обаче не приема за доказани твърденията в
исковата молба за лоши санитарно -хигиенни условия и отношение на други лица в затвора в
гр. Бургас, защото доказателства в тази насока не са събрани, освен показанията на
свидетеля И.Р.Р., които нито са конкретни, нито са базирани на преки впечатления, а и съдът
отчита заинтересоваността му по делото като неин интимен партньор.
Следва да бъде отчетен и продължителния период на воденото срещу ищцата
наказателно производство от над 10 години и в частност дългото време от девет години,
изминало от повдигането на обвинението до постановяване на първоинстанционната
оправдателна присъда, в който период притесненията и несигурността от потенциалното
осъждане на ищцата са били с по-висока степен, а ищцата е била ангажирана в многобройни
процесуално-следствени действия в досъдебната и съдебната фаза, което безспорно
ограничава личния й живот. Подобна продължителност неминуемо завишава и общото
напрежение, което всеки един обвиняем би изпитвал.
Съдът не приема за доказани твърденията, че М. В. е претърпяла през 2014 г.
спонтанен аборт и то в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу нея наказателно
производство. Писмени доказателства в тази насока не са събрани, а приложените с исковата
молба медицинска документация (л. 40 - 47) касае период след 2014 г. Показанията на
свидетеля Р. дори и да се кредитират в частта относно неочаквана загуба на бременност при
ищцата, не доказват, че причината за това са именно стресът и негативните емоции, на които
е била подложена ищцата. Още повече че същата година ищцата отново е успяла да
забременее и да роди, което обстоятелство ясно сочи, че наличието или липсата на
психическо напрежение не са единствен фактор относно нормалното и успешно протичане
на бременността.
Именно горните обстоятелства, в съвкупност с факта, че на 18.08.2014 г. М. Ж. е
сключила трудов договор с РТ Комерс ЕООД на длъжност „Отчетник счетоводство“, при
месечно възнаграждение от 565 лв., сочат, че психическото и физическо състояние на
ищцата се е подобрило и стабилизирало в сравнение с първоначалния период, през който са
й били повдигнати обвинения и е била ограничена възможността да се придвижва свободно.
Подобни решения не биха били взети, ако безкритично се възприема описаното в исковата
молба изключително тежко състояние, в което тя е била изпаднала след възбуждане на
наказателно преследване и сочат, че негативните емоционални страдания, макар и доста
продължителни, като цяло са били с намаляващ обем и интензитет във времето. В тази
връзка трябва да се отчита и липсата на данни за трайно и необратимо влошаване на психо-
физическото състояние при ищцата, извън житейски логичното, че всяко наказателно
производство оставя траен спомен в съзнанието на обвиняемия. Съдът не кредитира
показанията на свидетелят Р., поради неговата заинтересованост и при липсата на други
доказателства, че и понастоящем, повече от пет години след приключването на
наказателното производство, ищцата посещава психолог и приема медикаменти, нито че
проблеми, наложили подобна терапия, са в пряка връзка с незаконно повдигнатото
9
обвинение.
Съдът отчита като фактор, завишаващ неимуществените вреди, налагането на
обезпечителни мерки (запори на лек автомобил и банкови сметки) за периода 09.03.2010 г. -
16.09.2010 г. с цел обезпечаване изпълнението на наказанието глоба, което се налага при
повдигнатите обвинения, защото същите препятстват ищцата свободно да се разпорежда със
своето налично имущество, при положение че в този период е била и освободена от работа,
оставайки без ежемесечни доходи. Ето защо съдът намира, че недостигът на финансови
средства е от естество да породи необходимост да потърси финансова помощ от трети лица,
каквото се явява свидетеля М.Л. М. и според чийто твърдения й е предоставил сумата от
5000 лв.
Прокуратурата обаче не отговаря за търпени от М. В. неимуществени вреди от
наложени обезпечителни мерки от КОНПИ и от извършени данъчни ревизии от НАП.
Макар и Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
(Комисията) да образува производство за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност, въз основа на информация, подадена от органите на досъдебното
производство (чл. 21, ал. 1 ЗОПДИППД – отм.), тя не действа в условията на обвързана
компетентност, а осъществява самостоятелна дискреция относно внасяне в съда на
мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки и внасяне в съда на мотивирано
искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
(чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОПДИППД). Аргумент е и разпоредбата на чл. 22, ал. 1
ЗОПДИППД, според която директорът на съответната териториална дирекция изготвя
доклад до комисията за постъпило уведомление по чл. 21, ал. 1 или 2 и въз основа на
доклада комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон искане за
налагане на обезпечителни мерки пред окръжния съд. Следователно, Комисията по своя
преценка, а не по искане на Прокуратурата, решава дали и какви обезпечителни мерки да
поиска да бъдат наложени от съда, поради което не може да се изведе пряка връзка между
повдигнатото обвинение и наложените на ищцата запори и възбрани от Комисията.
Проведените от НАП срещу М. В. две данъчни ревизии поначало не съставляват
противоправно поведение на държавен орган и сами по себе си не са от естество да
причинят неимуществени вреди, респ. Прокуратурата не би могла да отговаря за вреди.
Като обстоятелство, което трябва да бъде съобразено по делото, е чистото съдебно
минало на лицето, за каквото не се спори.
Всички така разгледани обективни обстоятелства, при отчитане възрастта на ищцата
и социално-икономическите условия на живот в страна и факта, че е търпяла мерки за
неотклонение, които са препятствали правото й на свободно придвижване, мотивират съда
да приеме, че общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД ще бъде удовлетворен
с присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лв. Тази сума съответства на доказаните
действително претърпени нематериални вреди, като следва да се отчита и обстоятелството,
че осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент – Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на
репарация за ищеца и в този смисъл размерът на определеното обезщетение не следва да
10
бъде източник на обогатяване.
По отношение на обезщетението за причинените й имуществени вреди, съдът намира
претенцията за неоснователна. Както вече бе изложено, вземането в заем на сумата от 5000
лв. през м. октомври 2010 г. от свидетеля М.Л. М., в каквато насока са и неговите показания,
е житейски логично предвид оставането на ищцата без работа и невъзможността да се
разпорежда с наличното си имущество.
С уточнителната си молба от 03.09.2024 г. самата ищца признава, че получаването на
заема е било с цел покриване на екзистенциални нужди поради наложените обезпечителни
мерки. Тези мерки обаче са били в действие по искане на Прокуратурата само до 16.09.2010
г., когато са отменени, и следователно, ако такива са съществували и към м. октомври 2010
г., когато е предоставен заемът, нуждата от средства не е била породена от поведението на
ответника, а евентуално на Комисията за отнемане на имущество, придобито от незаконна
дейност. Отделно от това, самото получаване на парична сума под формата на заем, макар и
да създава облигационно задължение за неговото връщане, обективно не е от естество да
причини вреда в патримониума на заемателя, защото едновременно с намаляването на
актива на последния, намалява с равна по размер суми и неговия пасив (задължението да
върне сумата). Евентуално, вреда би могла да съставлява лихвата, която се дължи като
възнаграждение на заемодателя за предоставянето на главницата, но в случая такава
претенция не е предявена, нито се твърди, че вземането за главницата е лихвоносно.
Предвид задължителните указания, съдържащи се в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС, отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от
момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. първо от ЗОДОВ това е моментът на влизане в сила на оправдателната присъда и
оттогава държавният орган изпада в забава, дължейки лихва върху обезщетението. По вече
изложените съображения присъдата е влязла в сила спрямо М. В. на 04.07.2020 г. и от този
момент Прокуратурата дължи законна лихва за забава.
С отговора на исковата молба ответникът своевременно е релевирал възражение за
погасяване на вземането за лихви по давност. Акцесорната претенция се погасява с
изтичането на три години назад от подаването на исковата молба в съда – 25.07.2024 г. (чл.
111, б. „в“ от ЗЗД), поради което и претенцията за лихва е погасена за периода преди
25.07.2021 г., т.е подлежи на отхвърляне за периода 28.04.2020 г. – 24.07.2021 г.
При този изход на спора ищецът има право на разноски, като на основание чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ следва да му бъде присъдена държавна такса от 10 лв. по иска за имуществени
вреди, както и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
от исковете, в размер на 444,44 лв., при претендирани 3000 лв., съобразно списъка по чл. 80
ГПК. Бланкетното възражение на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно, съобразявайки икономическите условия в
страната, и в частност в гр. София, и положения труд от адв. Т..
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“
№ 2, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на М. Ж. В. с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. *********, партер, офис №2, сумата от 20 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконно
повдигнати й обвинения в извършване на престъпления, за които лицето е било оправдано с
присъда по НОХД №531/2014 г., по описа на Специализиран наказателен съд, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. до 130 000 лв., както и
акцесорната претенция за периода 28.04.2020 г. – 24.07.2021 г., както и на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ ОСЪЖДА ответника да заплати на ищцата съдебни разноски в общ размер
на 454,44 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ж. В. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. *********, партер, офис №2, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане
на сумата от 5000 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили от
незаконно повдигнато й обвинение в извършване на престъпления, за които лицето е било
оправдано с присъда по НОХД №531/2014 г., по описа на Специализиран наказателен съд, и
изразяващи се в предоставен заем на ищцата от М.Л.М. през м. октомври 2010 г. поради
наложените обезпечителни мерки върху имуществото й във връзка с воденото срещу нея
наказателно производство, ведно със законната лихва от 28.04.2020 г. до окончателното
плащане.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12