№ 774
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Ралица Димитрова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20221000500441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 266486 от 09.11.2021г., постановено по гр.дело № 16518/2017г.
на Софийския градски съд, ГО, 8 състав, Прокуратурата на РБ е осъдена, на
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, да плати на Ц. Т. Ц. сумата 10 000
лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 01.10.2015г., до окончателното плащане, като искът за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените
10 000 лева до пълния претендиран размер 100 000 лева; отхвърлен е и искът на
Ц. Т. Ц., предявен против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ за присъждане на сумата 5 500 лева, като обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в следствие на прекратяването на трудовото отношение на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015г., до окончателното
плащане. С решението на СГС Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Ц. Т.
Ц., на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата 2 лева-разноски за производството
пред СГС, съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл.38 от ЗАдв, във
вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ да плати на адв. В. Т. сумата 830 лева за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Въззивна жалба против решението на СГС в отхвърлителните части е
подадена от Ц. Т. Ц., чрез пълномощника адв. В. Т., с оплаквания за неправилност
и необоснованост. Жалбоподателят смята, че съдът е определил силно занижено
по размер обезщетение за неимуществени вреди, в нарушение на чл.52 ЗЗД, като
не е съобразил пълна степен тежестта на повдигнатото обвинение, вида и
продължителността на взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение,
1
продължителността на наказателното производство, както и установените по
делото негативни преживявания на ищеца във връзка и по повод незаконното
наказателно преследване. Оспорва извода на съда, че не е налице причинно-
следствена връзка между повдигнатото обвинение, воденото против ищеца
наказателно производство и прекратяване на трудовото му правоотношение.
Смята, че съдът не е съобразил, че именно взетата и изпълнявана спрямо ищеца
мярка за неотклонение „задържане под стража” го е поставила в невъзможност да
изпълнява трудовите си задължения. Предвид изложеното, жалбоподателят иска
да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ не е взела становище по
въззивната жалба на Ц.Ц..
Подадена е въззивна жалба и от Прокуратурата на РБ против решението на
СГС в частта, с която са уважени предявените искове. Този жалбоподател смята,
че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52
ЗЗД, като не е отчел, че в процесния период спрямо ищеца са водени и други
наказателни производства, че процесното наказателно производство е
приключило в разумни срокове, че не се установи ищецът да е търпял
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с наказателното преследване,
както и не е съобразена икономическата обстановка с държавата в процесния
период. Предвид изложеното този жалбоподател иска да бъде отменено
решението в обжалваната част и вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен
или да бъде постановено решение ,с което да се намали обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52
ЗЗД.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц. Т. Ц. с искова молба, с която
против Прокуратурата на РБ са предявени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ и чл.8 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди в размер 100 000 лева и обезщетение за имуществени
вреди в размер 5 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2012г. със заповед за задържане
ищецът бил задържан за 24 часа за извършване на престъпление по чл. 159а от
НК, а на 27.06.2012г. бил привлечен като обвиняем по сл.дело №52/2010г. по
описа на НСлС, пр. пр. № 5592/2010г., за това, че в периода от 2010г. до
25.06.2012г. членувал в организирана престъпна група, създадена с користна цел -
за извършване на престъпления по чл.159г, пр.2 алт.1 и 2 вр. чл. 159а, ал.2 предл.3
вр. ал.1 пр. 1,2,4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т.3 вр. ал.3, вр. ал.2 от НК; на
27.06.2012г. по сл.дело № 52/2010г. по описа на НСлС, пр. пр. 5592/2010г. на СГП,
спрямо ищеца била наложена мярка за задържане за срок до 72 часа; с
2
определение по нчд №3218/2012г. на СГС, НО, 6 състав, потвърдено с
определение по внчд №667/2012г. на Софийския апелативен съд, спрямо ищеца
била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която той търпял
в периода от 29.06.2012г. до 28.05.2013г., след което мярката била заменена с
парична гаранция в размер 5 000 лева.
Ищецът твърди, че с постановление на СГП от 30.01.2014г. събраните в
досъдебното производство доказателства по повдигнатото срещу него обвинение
били отделени и разследването продължило по следствено дело № 65/2014г. по
описа на НСлС и на 27.04.2015г. с постановление за привличане на обвиняем по
сл.дело №65/2014г., пр. пр.№ 736/2014г. на ищеца било повдигнато ново
обвинение. Твърди, че на 02.07.2014г. направил искане по реда на чл. 368 и сл. от
НПК, което било оставено без уважение, но след повторно искане, по реда на
чл.368 и сл. НПК било образувано нчд №441/2015г. по описа на СпНС, 15 състав,
което с определение от 08.05.2015г. било уважено. Сочи, че въпреки, че защитата
му поискала прекратяване на наказателното производство, СГП на 17.09.2015г.
внесла обвинителен акт срещу ищеца и в СпНС било образувано нохд
№1143/2015г. по описа на 17 състав, който с определение от 01.10.2015г.
прекратил воденото против ищеца наказателно производство.
Ищецът твърди, че продължилото общо 3 години 3 месеца и 5 дни незаконно
наказателно преследване му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на честта, достойнството и доброто му име в обществото, чувствал се
разстроен и потиснат, изпитвал страх от осъждане. Твърди, че по време на
задържането под стража в период от 11 месеца и 2 дни преживял изключителен
стрес, бил ограничен престоя му на открито, както и времето му за свиждане с
близките; изпитвал битови неудобства и социален дискомфорт. Сочи, че изпитвал
притеснения за семейството си, тъй като заради задържането под стража не
можел да ги подпомага финансово и тъй като повдигнатото обвинение и воденото
наказателно преследване били отразени в медиите, а това освен че накърнило
честта и достойнството му и че от това изпитвал срам, били опозорени и
роднините му. Смята, че справедливото обезщетение за търпените
неимуществени вреди е в размер 100 000 лева.
В исковата молба се твърди също, че 1 месец след задържането под стража
ищецът получил предизвестие за прекратяване на трудовия си договор и същият
бил прекратен, считано от 27.08.2012г. В тази връзка се твърди, че ищецът е
търпял и имуществени вреди в резултат на повдигнатото обвинение и воденото
наказателно производство, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено
трудово възнаграждение в размер по 500 лева месечно, за периода от м. юли
2012г. до м. май 2013г. в общ размер 5 500 лева.
Предвид всичко изложено, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му
плати претендираните обезщетения, ведно със законната лихва, считано от
01.10.2015г.-датата на прекратяване на наказателното производство до
окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ
оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че в пряка причинно
следствена връзка с воденото против него наказателно преследване са настъпили
вреди. Ответникът смята, че претендираният размер е прекомерен, тъй като
наказателното производство, въпреки фактическата и правната му сложност е
протекло в разумни срокове. Отделно поддържа, че не следва да бъде ангажирана
3
отговорността на Прокуратурата за условията в следствения арест, както и за
медийното отразяване на случая. Според ответника е неоснователен искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като не е налице пряка
причинно- следствена връзка между оставането на ищеца без трудово
възнаграждение и действията на органите на държавното обвинение.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 27.06.2012г. по сл.дело № 52/2010г. по описа на
НСлС, пр. пр. № 5592/2010г. Ц. Т. Ц. е бил привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, във вр. с ал.2 НК-за това,
че в периода от 2010г. до 25.06.2012г. членувал в организирана престъпна група,
създадена с користна цел - за извършване на престъпления по чл.159г, пр.2 алт.1 и
2 вр. чл. 159а, ал.2 предл.3 вр. ал.1 пр. 1, 2, 4, алт.1, чл. 155 ал.5 т.1 и 2, т. 3 вр. ал.
3, вр. с ал. 2 от НК, като на същата дата Ц. е бил задържан за 72 часа с
постановление на прокурор при СГП.
Установява се от приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства, че с определение от 29.06.2012г., постановено по нчд №3218/2012г.
на СГС, НО, 6 състав, на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане
под стража“, потвърдена с определение от 22.11.2012г., постановено по внчд
№667/2012г. на Софийския апелативен съд. На 21.05.2013г. с протоколно
определение по нчд № 2219/2013г. на СГС, НО, 22 състав мярката „задържане под
стража” взета по отношение на Ц.Ц. е изменена на парична гаранция в размер 5
000 лева.
Страните не спорят, че ищецът е престоял в следствения арест в периода от
29.06.2012г. до 28.05.2013г. или 11 месеца и 2 дни.
Няма спор, че на 30.01.2014г. част от събраните по сл.дело № 52/2010г.
материали са отделени и е образувано сл.дело № 65/2014г. по описа на НСлС,
пр.пр. № 736/2014г. На 27.04.2014г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по
новообразуваното сл.дело за извършване на престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2,
във вр. с ал.2 НК. На 02.07.2014г. с молба до СпНС Ц. е направил искане по чл.
368 и сл. от НПК, което с определение от 23.09.2014г. по нчд № 1123/2014г. на
СпНС, 3 състав, е било оставено без уважение.
На 31.03.2015г. Ц. повторно е направил искане до СпНС по чл. 368 и сл. НПК
и с определение от 08.05.2015г. по нчд № 441/2015г. 15 състав е върнал на СГП
досъдебното производство № 65/2014г. по описа на НСлС, пр.пр.№ 736/2014г. по
описа на СГП и е предоставил на прокуратурата 3 месечен срок за внасяне на
обвинителен акт по отношение на Ц.Ц. и други лица, споразумение за решаване на
делото или прекратяване на делото.
На 17.09.2015г. Прокуратурата е внесла против Ц.Ц. обвинителен акт и в
СпНС е било образувано нохд №1143/2015г. по описа на 17 състав, като пред
въззивния съд страните не спорят, че с определение от 01.10.2015г. по нохд №
1143/2015г.наказателното производство е прекратено.
В писмо с рег. №13007 от 20.07.2018г. от МП-ГД „Изпълнение на
наказанията” е посочено, (е в периода от 27.06.2012г. до 28.05.2013г. Ц.Ц., като
задържано лице е пребивавал в ареста на бул.„Д-р Г.М.Димитров” 42; бил е
4
настанен на 3 етаж в килия № 21, която е оборудвана със собствен санитарен
възел и с постоянно течаща вода; в килията има изградена вентилационна система
за циркулация на свеж въздух; има 5 броя легла тип вишка, метална маса и стол,
монтирани неподвижно на пода, като квадратурата на помещението е около 14
кв.м, без санитарния възел.
В първоинстанционното производство е приета като доказателство справка
за съдимост от 21.05.2018г., според която към датата на издаването на справката
Ц. Т. Ц. не е осъждан.
Според справка с рег. № 19706/21.05.2018г. на Национална следствена
служба в периода от 2008г. до 2014г. Ц. Т. Ц. е бил разследван за принуда,
грабежи, пране на пари, участие вв ОПГ, неразрешено придобиване и съхраняване
на високорискови наркотични вещества, лъжесвидетелстване, склоняване и
предоставяне на помещения за проституция.
Представен е трудов договор № 16617 от 08.11.2010г., сключен между
„Спартак Секюрити” ООД, като работодател и Ц. Т. Ц., според който работникът
Ц. заема длъжността охрана с месечно трудово възнаграждение 500 лева. На
02.04.2012г. между работодателя и работника е подписано допълнително
споразумение № 19147/02.04.2012г. към трудов договор от 08.11.2010., с което
страните са изменили чл.9 от договора, касаещ основанията за прекратяването му.
С предизвестие № 227 от 27.07.2012г. изпълнителният директор на „Спартак
Секюрити” АД, на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ е уведомил Ц., че с изтичането
на 30 дневен срок от датата на връчване на предизвестието ще смята трудовият
договор за прекратен, поради обективна невъзможност за изпълнение на
трудовото правоотношение от страна на работника. Със заповед № 20150 от
27.08.2012г. трудовият договор е прекратен.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят В. П. П. твърди, че са са приятели с ищеца- от един град са, били
и съседи и го познава от дете. Сочи, че знае, че Ц. е имал проблеми с
правоохранителните органи и че е бил задържан в следствения арест. Твърди, че
няколко пъти ходил на посещение в ареста и му направило впечатление
продължителността на задържането, което обхващало четири сезона. Сочи, че Ц.
бил без настроение, направо смачкан психически. Твърди, че ищецът се
притеснявал за близките си, защото не можел да им помага финансово- периодът
бил много труден, защото майка му останала без работа, а и много хора научили
за случая от медиите, като последното се отразило негативно върху доброто име
на семейството му.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ(изм.и доп., ДВ,
бр.98/11.12.2012г.) държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение,
приключило с оправдателна присъда или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление.
С повдигане на обвинението в наказателното производство, прокуратурата е
5
преценила, че са налице безспорни доказателства за това, че Ц. Т. Ц. е извършил
инкриминираните деяния. Тази преценка обаче е опровергана от определението на
СпНС, с което наказателното производство е прекратено, поради което ответната
страна-Прокуратурата на РБ отговаря за вредите, при хипотезата на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ. Постановеното прекратително определение обосновава извод за
незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и
на действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ по повод
образуваното досъдебно производство, привличането на ищеца като обвиняем и
налагането на мярка за неотклонение. Незаконността на обвинението,
произтичаща от прекратяването на наказателното преследване, е основание за
носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените
от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси. Вредите
се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционалното и психологическо равновесие на пострадалото лице. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е
обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и
несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. В този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 г.
по гр.д. № 85/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС.
Анализът на обсъдените доказателства обосновава несъмнен извод, че
ищецът Ц.Ц. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника
Прокуратура на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
От събраните доказателства се установява, че след привличането му като
обвиняем, задържането му за 72 часа и престоят в ареста за период 11 месеца,
ищецът е изпитал негативни емоции-безпокойство, потиснатост, тревожност и
страх от осъждане. От обсъдените свидетелски показания се установява, че Ц. бил
потиснат, „психически смачкан”, изпитвал неудобство, като всички тези
негативни преживявания са нарушили обичайното му психично и социално
функциониране. Установи се по категоричен начин, че процесното наказателно
производство е в пряка причинно-следствена връзка с всички описани до тук
негативни усещания и преживявания на ищеца.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от
оплакванията във въззивните жалби: за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на Ц.Ц. и дължи ли му се обезщетение за
имуществени вреди.
За да определи справедливия размер на обезщетението, САС съобрази,
продължителността на наказателното производство - 3 години, 3 месеца и 5 дни,
която продължителност САС намира, че е в рамките на разумния срок за
приключването му, като се отчете фактът, че производството е водено срещу
няколко обвиняеми. САС отчете тежестта на повдигнатите обвинения и
6
предвидените за тях наказания –тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 НК; обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”, която той е търпял в продължение на 11
месеца, което безспорно се установи, че му е причинило дискомфорт. Съдът
съобрази, че наказателното производство, водено срещу Ц. е протекло единствено
в досъдебна фаза, като липсват данни да са извършвани множество процесуални
действия с участието на Ц..
Въззивният съд отчете установените вреди, техния интензитет и
продължителност, както и чистото съдебно минало на Ц., към датата на повдигане
на обвинението и приключване на наказателното производство, като това
обстоятелство е относимо към преценката за действително претърпените вреди,
съвкупно с всички останали обстоятелства по делото (Решение № 112 от
14.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 372/2010г., ІV г.о., ГК). Съставът е на мнение
обаче, че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение не са се
отразили на ищеца изключително отрицателно, както на лице, което преди това
никога не е било обект на наказателно преследване, тъй като от обсъдените
писмени доказателства се установи, че още през 2008г. ищецът е бил разследван
за извършване на умишлени престъпления от общ характер, включително и в
процесния период срещу него е водено друго досъдебно производство. Въззивната
инстанция напълно споделя съдебната практика, обективирана в решение
№55/11.03.2013г. по гр. д. №1107/2012г., ІV ГО на ВКС и намира, че в конкретния
случай, заради водените срещу него в процесния период наказателни разследвания
ищецът е дискредитиран в обществото, поради което нивото на душевните му
притеснения и негативни му изживявания е занижено, а това води и до намаляване
размера на обезщетението, което се претендира за незаконно повдигнатото и
поддържано обвинение, наказателното производство по което е прекратено.
Водените от 2008г. срещу Ц. други наказателни производства, включително и
тези в процесния период следва да се преценяват като релевантни за спора
обстоятелства със значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Това е така, тъй като другите обвинения-
за извършване на тежки умишлени престъпления, също са оказали негативно
влияние върху личния живот на ищеца, поради което въздействието от процесната
наказателната репресия не може да се приеме за значително по обем, когато
негативните последици са проявление и на други обстоятелства извън
поддържаното обвинение, за което, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се иска да
бъде ангажирана отговорност на държавата.
При определяне на дължимото обезщетение по справедливост съдът
съобрази и, че по делото не се установи процесното наказателно преследване да е
оставило трайни негативни последици върху живота и здравето на ищеца; да е
засегнало дълбоко самооценката му, както и негативно да е повлияло на
общественото мнение относно личността му. Изложените в исковата молба
твърдения в този смисъл останаха недоказани в производството. Не се доказа и
установеното с гласните доказателства медийно разгласяване на случая, което
ищецът твърди да му е причинило вреди, да е инициирано от служители на
ответника. Следва да бъде посочено също, че в съответствие със задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, въззивният съд
намира, че претендираните от ищеца неимуществени вреди от лошите условия в
7
следствения арест при изтърпяване на наложената най - тежка мярка за
неотклонение не подлежат на обезщетяване по реда на чл.2 ЗОДОВ, тъй като
произтичат от административна дейност на административен орган и могат да
бъдат репарирани по реда на чл. 1 ЗОДОВ.
Съобразявайки всичко това, както и обществено-икономическите условия на
живот в страната в процесния период, и възрастта на ищеца към датата на
повдигане на обвинението-27 годишен, този състав на САС намира, че сумата 7
000 лева е справедливият размер, който ще обезщети причинените му
неимуществени вреди от воденото срещу него незаконно наказателно
преследване. Според съда, това е размерът, който съответства на степента и
характера на доказаните в процеса търпени от Ц. болки и страдания, както и на
вида на упражнената процесуална принуда спрямо него.
Искането на страните за присъждане на обезщетение в по-висок, респ. в по-
нисък размер е в противоречие с изискването за определяне на обезщетение по
справедливост и не е съобразено с установените в настоящия случай конкретни
обстоятелства, имащи отношение към преценката за размера на дължимото
обезщетение.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, въззивният съд намира
следното:
Според даденото тълкуване в т. 11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС
обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи. Пропуснатата полза пък е имуществено увреждане,
изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. При
прекратено трудово правоотношение поради обективната невъзможност на
работника или служителя да се яви на работа, за да престира труд, която е
резултат от наложена ограничителна мярка, е налице доказана възможност за
реализиране на трудови доходи, пропусната поради тази наложена мярка. Касае се
за имуществена вреда под формата на пропусната полза, тъй като възможността за
увеличаване на имуществото на пострадалия чрез доходи от труд е несъмнена,
сигурна и реална-в този смисъл решение № 449/16.05.2013г. по гр. дело №
1393/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 45/07.07.2020г. по гр.дело №
3445/2019г. на III ГО на ВКС.
В случая ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди-
пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за 11 месечен период-
от м.юли 2012г. до м.май 2012г. , като този период обхваща времето, през което Ц.
е търпял наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” - от
27.06.2012г. до 28.05.2013г., когато най-тежката мярка е изменена в „парична
гаранция” в размер 5 000 лева. Несъмнено е било налице материалноправното
основание за прекратяване на трудовия договор с ищеца, по чл. 328, ал. 1, т. 12
КТ- поради обективна невъзможност за изпълнението му. В резултат на
наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане под страна” са
възникнали непреодолими причини (външни за страните по трудовото
правоотношение) за реалното изпълнение на трудовия договор с неговия
работодател „Спартак Секюрити” АД. Те се изразяват в обективната
невъзможност на работника всеки работен ден се явява навреме за изпълнение на
възложената работа (чл. 126 КТ). Тази нова обстановка, при която реалното
изпълнение на работата по трудовото правоотношение е станало невъзможно за
8
ищеца има за последица лишаването му от доходи от труд и е в причинна връзка с
незаконното обвинение, доколкото посочените ограничителни мерки са наложени
във връзка с разследване на деянията, предмет на това обвинение. Ето защо, за
времето от края на м.юли 2012г. до 28.05.2013г. е съществувала обективна пречка
за ищеца да изпълнява трудовите си задължения при своя работодател, при което
е доказана възможността за реализиране на доходи от труд, пропусната поради
наложените ограничителни мерки. Тази възможност е реална, сигурна и
несъмнена за посочения период. Пропусната полза да се увеличи имуществото на
ищеца за претендирания 11- месечен период е съизмерима с трудовото
възнаграждение, което е следвало да получи на заеманата длъжност, ако не беше
прекратено трудовото му правоотношение, основано на обективната
невъзможност да престира труд. Видно от обсъдения трудов договор месечното
възнаграждение на ищеца е в размер 500 лева, поради което за 11-месечния
период от м.юли 2012г. до м.май 2013г. общата сума на неполучен доход от труд
възлиза на 5 500 лева. Пропусната полза в посочения размер представлява
дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Предвид изложеното, претенцията за обезщетение на имуществени вреди
от пропуснат за исковия период доход от труд, поради незаконното обвинение, е
основателна за сумата 5 500 лева.
Предвид всичко изложено, обжалваното решение в частта, с която
Прокуратурата на РБ е осъдена да плати, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, на
Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 7 000 лева до 10 000 лева,
ведно със законната лихва върху разликата, считано от 01.10.2015г. до
окончателното плащане, следва да се отмени и вместо това искът да бъде
отхвърлен за разликата над 7 000 лева до 10 000 лева, ведно със законната лихва
върху разликата, считано от 01.10.2015г. до окончателното плащане. Решението
на СГС следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за плащане на обезщетение за имуществени вреди и вместо
това да се постанови решение за уважаване на този иск за сумата 5 500 лева,
ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015г. до окончателното плащане. В
останалата обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на
РБ следва да бъде осъдена да плати на ищеца 5 лева за държавна такса за
въззивното обжалване и 130 лева- разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266486 от 09.11.2021г., постановено по гр.дело №
16518/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 8 състав, в частта, с която
Прокуратурата на РБ е осъдена да плати, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, на
Ц. Т. Ц. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 7 000 лева до 10 000
лева, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 01.10.2015г. до
окончателното плащане и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ на Ц. Т. Ц. против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за
9
имуществени вреди в размер 5 500 лева, ведно със законната лихва, считано от
01.10.2015г. до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. Т. Ц., предявен против Прокуратурата на РБ с
правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение, за разликата над 7 000 лева до 10 000 лева , ведно със законната
лихва върху разликата, считано от 01.10.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да
плати на Ц. Т. Ц. сумата 5 500 лева- обезщетение за имуществени вреди-
пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2015г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266486 от 09.11.2021г., постановено по
гр.дело № 16518/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 8 състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ да плати
на Ц. Т. Ц. сумата 5 лева за държавна такса и сумата 130 лева разноски за
платено адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10