РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1229 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от К.И.П.
чрез пълномощника й адвокат Й.-П. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с
искане да бъде установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните, че ищцата в качеството на единствен наследник на починалата на
12.06.2013 г. В. В. П., не дължи на ответника сумата от 1 108,99 лв.,
представляваща главница за потребена електроенергия за периода от 25.07.2010 г.
до 07.10.2012 г., за събирането на която в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20138280400483 по описа на
ЧСИ Драгомира Митрова с район на действие Окръжен съд – Пловдив, тъй като
вземането е погасено по давност.
Претендира разноски.
Ангажира писмени доказателства.
Ответното дружество „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Сулева-Черняева намира
иска за допустим, но неоснователен.
Счита, че давността за събиране на
вземането е прекъсната на 18.04.2013 г. с подаване на молба за образуване на
изпълнително дело, тъй като в нея се включва изрична молба за пристъпване към
изпълнение с всички предвидени в ГПК способи и възлагане на ЧСИ да предприема
всички необходими и възможни изпълнителни действия с оглед събиране на
вземането.
Впоследствие са извършвани редица
справки за проучване на длъжника, при които е установено, че длъжникът е починал.
На 17.09.2013 г. в производството по делото е конституирана настоящата ищца
като единствен наследник на длъжника. Поканата за доброволно изпълнение,
изпратена до същата, е връчена при отказ на 24.09.2013 г.
От страна на взискателя на 19.06.2015
г., 02.08.2016 г., 02.10.2017 г. и 18.10.2018 г. са правени искания за
проучване на имуществото на длъжника, налагане на запори и възбрани, насрочване
на опис на движими вещи на длъжника и други, а на 13.11.2018 г. е наложен запор
върху притежавано от длъжника МПС.
Счита, че искането на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия, направено в рамките на две годишния срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали от страна на ЧСИ са предприети действия за реализирането му. Сочи
в тази насока Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г.
на ВКС, ОСГТК и съдебна практика на Окръжен съд – Пловдив.
По изложените съображения моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
В случай, че искът бъде уважен прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приложения по делото изпълнителен лист, че на 05.04.2013 г. по
ч.гр.д. № 15783/2012 г. на Районен съд – Пловдив в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист срещу В. В.П., ЕГН ********** за сумата от 1 108,99 лв.
главница и сумата от 236,24 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от
25.07.2010 г. до 07.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.10.2012 г. до пълното й изплащане, както и за сумата от 126,90
лв. деловодни разноски.
Изпълнителният лист е издаден въз
основа на Заповед за изпълнение № 9915 от 10.10.2012 г. по ч.гр.д. № 15783/2012
г. на Районен съд – Пловдив.
За събиране на сумите по молба на
ответника е образувано изпълнително дело № 483/2013 г. по описа на ЧСИ
Драгомира Митрова с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
Изпълнителното дело е образувано
с разпореждане от 19.04.2013 г.
С молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят е поискал пристъпване към изпълнение с всички
предвидени в ГПК способи, а на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на
частния съдебен изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника,
изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и други, определяне на
начина на изпълнение.
На длъжника са изпратени няколко покани
за доброволно изпълнение, които обаче не са връчени.
Изискана е справка от ОД на МВР –
Пловдив, сектор ПП и КАТ за притежавани от длъжника пътни превозни средства,
справка от Служба по вписванията – Пловдив за вписванията, отбелязванията и
заличаванията по персоналната партида на длъжника, както и справка от ТД на НАП
– Пловдив за наличие или липса на задължения.
На 30.07.2013 г. е получена
информация от ТД на НАП – Пловдив, че
длъжникът е починал.
Изискано е удостоверение за
наследници от Община Пловдив, съгласно което В. В. П. е починала на ….г. в гр.
П. и е оставила за единствен свой наследник по закон дъщеря си К.И.П., ЕГН **********.
На 17.09.2013 г. същата е
конституирана в производството по делото като наследник на длъжника, за което е
уведомена на 19.09.2013 г.
С молба от 19.06.2015 г.
взискателят е поискал извършване на справки за притежаваното от длъжника
имущество и за доходите му и при наличие на такива за налагане на запори и
възбрани, а при липса на секвестируемо имущество – за насрочване на опис на
движимите вещи на адреса на длъжника.
Няма данни по делото тези
действия да са извършени от съдебния изпълнител, а върху молбата е направено
отбелязване, че длъжникът е починал.
С молба от 02.08.2016 г. взискателят
отново е поискал извършване на справки за налично имущество на длъжника,
налагане на възбрана върху недвижимите имоти и запори върху МПС, банкови
сметки, трудови възнаграждения или пенсия в случай, че длъжникът има имущество,
а в противен случай – насрочване на опис на движими вещи на длъжника.
Извършена е справка в ТД на НАП –
Пловдив за имуществото на длъжника, но такова не е открито.
С молби от 02.10.2017 г. и
15.10.2018 г. взискателят е поискал извършване на справка за притежаваните от
длъжника банкови сметки и сейфове и насочване на изпълнението върху тях чрез
налагане на запор.
Справките са извършени, но според
получените отговори няма данни за банкови сметки на лицето.
На 13.11.2018 г. след получена
справка от ТД на НАП – Пловдив за притежаваното от длъжника имущество е наложен
запор върху притежаваното от длъжника МПС Ф.П. с рег. № ……..
Съобщението за наложения запор е
получено от ищцата на 16.11.2018 г.
С молба от 20.03.2019 г.
взискателят е поискал извършване на справка за притежаваните от длъжника
банкови сметки и сейфове и насочване на изпълнението върху тях чрез налагане на
запор, както и запориране на трудовото възнаграждение на длъжника.
Исканите справки са извършени, но
не са предприети изпълнителни действия.
На 25.04.2019 г. изпълнителните
действия са спрени на основание издадена по настоящото дело обезпечителна
заповед от 11.04.2019 г.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване със сила на
пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника
процесната сума за потребена електроенергия поради погасяването й по
давност.
Искът е допустим, тъй като се
основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предвид твърденията на ищеца за погасяване по
давност на спорното право в тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на основания за спиране и/или прекъсване на
давността.
С изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок – чл. 110 ЗЗД. Вземанията
за наем, лихви и за други периодични плащания се погасяват с тригодишна давност
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или
възражение, в случай, че същите бъдат уважени, както и с предприемането на
действия за принудително изпълнение, а съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давността
се спира докато трае съдебният процес относно вземането.
Според разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Пак според мотивите на
тълкувателното решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. За да поддържа висящността на
изпълнителния процес взискателят трябва да внася съответните такси и разноски
за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
Съобразявайки изложеното съдът приема,
че искането на взискателя за предприемане на определено изпълнително действие
прекъсва давността, само ако това изпълнително действие е било предприето от
съдебния изпълнител. Ако това не е направено по една или друга причина –
например защото взискателят не е внесъл разноските за извършването му или поради
бездействие на съдебния изпълнител, давността няма да се прекъсне, защото
взискателят е този, който трябва да поиска повтаряне на изпълнителното действие
или пристъпване към нов изпълнителен способ. Обратното би означавало давността
за вземането никога да не изтече, въпреки бездействието на взискателя. В този
смисъл е Решение № 451 от 29.03.2016 г., постановено по гр.д. № 2306/2015 г.,
на ВКС, IV г.о., даващо отговор на правния
въпрос изтекъл ли е двугодишният преклузивен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
(отм.) и 5-годишната погасителна давност в случаите, когато по искане на
взискателя е образувано изпълнително дело и с молбата за образуване е поискано
извършване на определени изпълнителни действия, но същите не са били извършени
в тези срокове, поради бездействие на съдия изпълнителя и взискателя.
В настоящия случай вземането,
чиято дължимост ищцата оспорва, е за предоставена от ответника електроенергия.
Вземанията на електроснабдителните
дружества съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС са периодични плащания, тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Като периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД те се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност.
По делото няма данни за периода,
през който е доставяна електроенергията, респективно за настъпване на
изискуемостта на вземането, но най-късния момент, в който вземането е станало
изискуемо, според съда е 25.07.2010 г., от която дата ответникът е претендирал
обезщетение за забавено плащане по ч.гр.д. № 15783/2012 г. на Районен съд –
Пловдив. Тази дата съдът приема като начало на давностния срок съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД.
От доказателствата по делото се
установява, че давността за вземането е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ и „в“ ЗЗД на 10.10.2012 г. с издаване на
заповед за изпълнение № 9915 от 10.10.2012 г. по ч.гр.д. № 15783/2012 г. на
Районен съд – Пловдив и отново на 05.04.2013 г. с издаването на изпълнителен
лист – по аргумент от разпоредбите на чл. 404 и сл. ГПК, намиращи се в част V
на ГПК „Изпълнително производство“.
След последното прекъсване на давността
не са налице други основания за нейното спиране или прекъсване, поради което
съдът приема, че вземането е погасено по давност на 05.04.2016 г.
Въпреки, че за принудителното
събиране на вземането е образувано изпълнително дело, в хода му не са
предприети действия, които да водят до спиране или прекъсване на давността.
Образуването на изпълнително
дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение и извършването на справки
за установяване на имуществото на длъжника не прекъсват давността, тъй като не
са действия по принудително изпълнение.
Направените от взискателя с молби
от 19.06.2015 г., 02.08.2016 г. 02.10.2017 г. и 15.10.2018 г. искания за
предприемане на изпълнителни действия (налагане на запори и възбрани) също не
прекъсват давността, доколкото исканите изпълнителни действия не са извършени
от съдебния изпълнител поради липса на имущество, а запорът върху притежаваното
от длъжника МПС е извършен на 13.11.2018 г. след изтичане на давността и не се
отразява нито на спирането, нито на прекъсването й, тъй като може да спира или
прекъсва само срок, който не е изтекъл.
По изложените съображения съдът
намира, че процесното вземане в размер на 1 108,99 лв. е погасено по давност
на 05.04.2016 г., а по силата на чл. 119 ЗЗД и произтичащите от него акцесорни
вземания.
Искът като основателен следва да
бъде уважен изцяло, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото за държавна
такса в размер на 50 лв. с оглед представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателствата за направата им.
Искането на ищцата за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар не следва да бъде уважавано, тъй
като по делото липсват доказателства за направата на такива разходи и техния
размер – по делото е представено единствено пълномощно, но не и договор за
правна защита и съдействие, от който да се установи дали е заплатено адвокатско
възнаграждение и в какъв размер.
Поради отхвърляне на
искането на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение, не следва да се
обсъжда направеното от ответника възражение за прекомерност на същото.
По изложените
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.И.П., ЕГН ********** *** не дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 1 108,99 лв., представляваща главница за
неплатена електроенергия, за която в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД е издаден изпълнителен лист от 05.04.2013 г. по ч.гр.д. № 15783/2012 г. на Районен
съд – Пловдив против наследодателя на ищцата – В. В. П., за принудителното
събиране на която е образувано изпълнително дело № 483/2013 г. по описа на ЧСИ Драгомира
Митрова с район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяването й по
давност.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на К.И.П., ЕГН ********** ***
разноски по делото в размер на 50 лв. държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: