Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
29.03.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на тринадесети март
две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 40 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Ю.Б.“ АД, ***, депозирана чрез
юрисконсулт К.Х.И., против Решение № 367/11.11.2022г. на Районен съд –
Шумен, постановено по АНД № 20223630201247 по описа за 2022г. на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление
№ В – 0047275/22.11.2021г. на директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на
основание чл.80, ал.1 от Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/ на „Ю.Б.“ АД, ***, е
наложена имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева, за
нарушение на чл.27, ал.2 от същия закон.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В тази насока
сочи, че актът е издаден след установения 3-месечен давностен срок от откриване
на нарушителя. Оспорва и извода на районния съд за своевременно издаване на
процесното наказателно постановление. Наред с това аргументира становище, че административно
наказващият орган е формулирал приписаното му неизпълнение по неясен начин. Сочи
също, че постановлението се явява незаконосъобразно поради това, че
санкционираното лице не е уведомено по реда на чл.57, ал.3 от ЗАНН за
възможността за доброволно заплащане на наложената му имуществена санкция в
намален размер. В жалбата касаторът обективира и твърдението за липса на
потребителско качество на кредитополучателите. Излагат се и аргументи за
валидност на платената от тях такса за извършване на оценка на
кредитоспособността, определяна въз основа на тарифата на банката и дължима от
всички кредитоискатели. По тези съображения се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, а в условията
на евентуалност делото да бъде върнато на районния съд за нова разглеждане.
Претендира се и присъждане на разноски в размер на 100 лева. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. Същият депозира молба, с която заявява, че поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли същата да бъде уважена.
Ответната страна, директор
на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД
„КП“ при КЗП – гр. Варна, представя писмено становище посредством старши
юрисконсулт В.П., в което излага аргументи за неоснователност на оспорването и
моли за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура намира оспорването за допустимо, но неоснователно
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„Ю.Б.“ АД, *** е
кредитна институция, която извършва публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка
и на собствен риск, в стопанисван от обект, находящ се в гр. Шумен, бул. „Славянски“
№ 3.
Във връзка с изпълнение
на месечен план за контролната дейност на КЗП, на 10.03.2021г. свидетелите В.К.Г.и
Н.И.Й. компетентни длъжностни лица при Комисия за защита на потребителите – гр.
Варна, офис Шумен, извършили проверка в посочения обект. С оглед установяване
спазване на изискванията на Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите /ЗКНИП/ с КП №К-2703676 от 10.03.2021г. инспекторите изискали
дружеството да представи два договора за ипотечни кредити сключени през м.
януари и м. февруари 2021г.
На 18.03.2021г. били
представени изисканите договори, един от които - Договор за банков кредит
HL125700 от 08.02.2021г. При проверка на представените документи било
установено, че съгласно чл.6, ал.1, т.1 от Договор за банков кредит HL125700 от
08.02.2021г. кредитополучателят заплаща такса за оценка на кредитоспособността
на кредитополучателя в размер на 100 лева. Контролните органи приели, че в
конкретния случай не се касае за събиране на такса за допълнителна услугата, а
за такса, свързана с усвояването и управлението на кредита, респективно - кредитната
институция изисква от кредитополучателя заплащане на такса за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид констатациите
при проверката, актосъставителят Н.Й.приел, че като е изискал от
кредитополучателя заплащане на такса за оценка на кредитоспособността в размер
на 100 лева за действие свързано с усвояване и управление на кредита при
сключване на Договор за банков кредит HL125700 от 08.02.2021г., дружеството е
нарушило чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради което на 17.06.2021г. съставил срещу юридическото
лице - жалбоподател АУАН №К – 0047275. Актът бил съставен в присъствието на Д.Д.-
упълномощен представител, на когото бил и връчен. При предявяване на акта не били
отразени възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени
възражения, в които дружеството оспорва направената от контролните органи
констатация, че таксата е свързана с усвояването и управлението на кредита.
Въз основа на съставения
акт административно наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, като изцяло възприел констатациите на актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка
районният съд достигнал до извод, че актът и наказателното постановление са
издадени от компетентни лица и при съблюдаване на установените за това срокове.
Съдебният състав посочил, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като неуведомяването
на лицето за правата му по чл.79б от ЗАНН съдът счел за несъществен порок.
Предходната инстанция формулирала и решаващото становище относно безспорната
установеност на нарушението, приписано на дружеството. В тази връзка съдът
посочил, че санкционираното лице има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗКИ и §1, т.10 от ДР на ЗКНИП, а кредитополучателят на „потребител“, по
смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗКНИП, като отклонил твърдението на жалбоподателя,
че закупеният чрез кредита имот бил придобит не за задоволяване на лична
жилищна нужда, а с инвестиционна цел. Въззивният съд констатирал също, че с
процесния Договор за банков кредит HL125700 от 08.02.2021г. е изискано от
потребителя заплащане на такса в размер на 100 лева за извършване на дейност по
оценка на кредитоспособността му, която съдът, съобразявайки приобщените
доказателства, заключил, че се събира след одобрението на кредита и тя
неминуемо е свързана с усвояването на вече одобрен и отпуснат ипотечен кредит.
Според мотивите на съда, ако посочената такса се събира от всички клиенти,
независимо от това дали ще бъдат кредитирани, следва събирането ѝ да
предхожда по време сключването на договора, поради което няма логика да е
включената в договора за банков кредит, тъй като следва вече да е платена. Съдът
приел също, че по делото не се доказва, че тази такса се изисква и заплаща от
всички лица, които кандидатстват за кредитиране, независимо дали им е отпуснат
кредит. С оглед на това предходната инстанция заключила, че след като
дружеството е изискало от потребителя еднократната такса в размер на 100 лева,
свързана с усвояването на кредита, то е осъществило състава на нарушение по
чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административно наказателната
му отговорност. За да достигне до извод за законосъобразност на наложената
имуществена санкция за описаното противоправно поведение, решаващият състав на
Районен съд – Шумен отклонил и претенцията за квалифициране на простъпката като
„маловажна“.
Касационната инстанция намира
решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е
изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни
гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната
съвкупност. Всички фактически обстоятелства по делото са установени от
въззивния съд в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдът е
взел решението си въз основа на вътрешно убеждение основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Изложил е непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на
изводите си не е нарушил правилата на формалната и правната логика. Не е
нарушено правото на защита на наказаното дружество и то го е осъществило в
пълен обем пред районния съд. Ето защо касационният състав намира, че районният
съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.3 от НПК.
Районният съд е приложил правилно и
материалния закон. Преди всичко, следва да се отбележи, че настоящата инстанция
не споделя твърденията на касатора за наличие на допуснати съществени процесуални опущения в
хода на санкционното производство. Актът за установяване на административното
нарушение е изготвен в рамките на установените давностни срокове, до какъвто
законосъобразен извод е достигнал и районният съд. Това е така, защото
контролните органи са открили нарушителя по смисъла, вложен в чл.34, ал.1 от ЗАНН на 18.03.2021г., когато са получили изисканата от търговеца информация,
при анализ, на която са извели и извод за реализирано на 08.02.2021г.
административно нарушение. Актът от своя страна е съставен на 17.06.2021г.,
поради което не са налице основания да се възприеме позицията за изначална
порочност на развилото се санкционно производство. В допълнение към това,
касационната инстанция следва да отбележи, че не се споделя твърдението на
инициатора на касационното производство, а именно, че наказателното
постановление е антидатирано. По делото са приложени надлежни доказателства, в
частност заверения копия на страници от актова книга, в която са отразени
детайлите за издавеното на правораздавателния акт, като не са налице основания
същите да не бъдат взети предвид. Срещу това жалбоподателят излага неподкрепени
с доказателства твърдения, почиващи на предположения и на наличието на времеви
отрязък между датата на изготвяне на постановлението и неговото връчване.
Не представлява съществен процесуален
порок, обосноваващ извод за порочност на наказателното постановление, липсата
на отразено уведомление за възможността лицето да упражни правата си,
произтичащи от чл.79б от ЗАНН. Касаторът изразява принципна позиция, без обаче
да установява, че на практика правото му на защита е било засегнато. Приложимостта
на този нов законов постулат е поставена в зависимост от поведението на лицето -
нарушител. По делото не са налични доказателства, а и не се твърди, банковата
институция да е предприела стъпки, насочени към заплащане на определената ѝ
имуществена санкция в занижен размер в 14-дневен срок от връчване на
наказателното постановление – напротив, тя е упражнила правото си да го оспори
по надлежния ред, а това поведение изначално препятства приложението на
коментираното правило от ЗАНН.
Касационният състав счита също, че
правото на защита на привлеченото към отговорност лице не е било ограничено,
противно на обективираното от касатора твърдение за неяснота на дадената от
контролните органи квалификация на нарушението. Простъпката и обстоятелствата,
при които се твърди, че е осъществена, са описани пределно ясно и еднозначно в
акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление, при което
субектът е бил наясно какво конкретно провинение му се приписва, съответно коя
законова норма органите на КЗП са счели за нарушена. В този смисъл липсата на
конкретизация по отношение на изисканата такса, в частност дали се явява такава
по усвояване или по управление на кредита, не е рефлектирала в съществена
степен върху правото на защита на търговеца, съответно не е препятствала
осъществяването на дължимия съдебен контрол върху законосъобразността на наказателното
постановление, при който съставът на районния съд обосновано е приел, че тя
представлява такса по усвояване на кредита.
Касационният съд приема, че изводът
на решаващия съд, който е направен въз основа на анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, че така определената такса по своя характер е
била изисквана за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, е
напълно законосъобразен и правилен. Безспорно се установява, че санкционираното
лице притежава качеството „кредитор“, дефинирано в §1, т.10 от ДР на ЗКНИП като
кредитна институция по смисъла на Закона за кредитните институции или финансова
институция по чл.3а от Закона за кредитните институции. В това си качество
санкционираното лице е било длъжно да съблюдава императивните изисквания на ЗКНИП
при встъпването в договорни отношения с потребители при предоставяне на кредити
за недвижими. Понятието „потребител“ от своя страна е пояснено в §1, т.20 от ДР
на цитирания нормативен акт. Според него, потребител е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън
рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. В противовес
с твърдението на касатора за липса на потребителско качество на
кредитополучателите, настоящата инстанция намира, че сключилите договор с
банковата институция лица попадат в тази категория. Не само, че са възприети за
такива от техния контрагент, но и наличните доказателства налагат подобен
извод. Видно от съдържанието на постигнатата договореност, в частност на
представеното по делото искане за ползване на кредитен продукт,
кредитополучателите - физически лица, са декларирали като произход на своя
доход съществуващо трудово правоотношение, като едното от тях е посочило и
доход с произход различен от пенсия или наем. Наличието на притежаван от тях
друг недвижим имот, каквото твърдение санкционираното лице прокарва пред
районния съд и пред настоящата инстанция, не налага извод, че лицата са
действали в рамките на своята
търговска, стопанска или професионална дейност, което би ги поставило извън
обхвата на закона, съответно, че не са преследвали лични потребителски нужди. Подобно
разбиране се основана единствено на предположение и субективните възприятия на
санкционираното лице, поради което се възприема за проявление на защитното му
поведение и не се споделя от касационния състав.
На следващо място, според изричния
законов текст на чл.27, ал.2 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава
кредитната институция, не може да изисква от потребителя заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В отговор
на твърденията обективирани в касационната жалба, следва да се отбележи, че
преценката за същността на изисканата такса от потребителя за оценка на
кредитоспособността му се извършва въз основа на факта, дали същата е за
действие по усвояване и управление на кредита. В настоящия казус таксата от 100
лева е изрично упомената в попълненото искане за кредитен продукт № HL125700, т.4.3, където размерът
ѝ е поставен в зависимост от вида на дохода на кредитополучателя, като
изрично е предвидено, че тази такса е платима на етап окончателно одобрение на
искането за кредит. Таксата е упомената и в т.6, ал.1, т.1 от договора за
банков кредит № HL125700. Следователно усвояването на кредита /получаването на
паричните средства/ е обусловено от нейното заплащане от страна на потребителя,
който преди това не може да ползва отпуснатия му по сключения и вече действащ
договор кредит. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и
събира след отпускането на кредита. Това означава, че кредитната институция
задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат
кредит, а не всички кандидатствали за получаване на кредит лица. Следва да се
има предвид, че с оглед разпоредбата на чл.14 от ЗКНИП кредиторът има право да
предостави кредит само когато оценката на кредитоспособността показва, че
потребителят ще може да изпълнява задълженията си, произтичащи от договора за
кредит. В контекста на изложеното оценката на кредитоспособността на
потребителя, съответно плащането на такса за това действие, предхожда
одобряването и отпускането на кредита, което в случая не може да се отнесе за
процесната такса, доколкото от приобщените доказателства се установява с
категоричност, че тази такса се дължи от потребителя на етап окончателно
одобрение на искането му за кредит.
При тези данни направеният от
въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството
нарушение на чл.27, ал.2 от ЗКНИП се споделя напълно и от касационната
инстанция. След като дружеството е изискало от кредитополучателя еднократната
такса в размер на 100 лева, свързана с управлението и усвояването на кредита,
безспорно е осъществен състава на нарушение по чл.27, ал.2 от ЗКНИП, поради
което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
търговеца по чл.80, ал.1 от ЗКНИП. Простъпката му не разкрива белезите на
„маловажно правонарушение“, поради което закономерно районният съд е отклонил
претенцията за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното касационната
жалба се явява неоснователна. С оглед на това, процесното съдебно решение
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, представляван от юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН
касаторът „Ю.Б.“ АД, ***, следва да бъде осъден да заплати на Комисия за защита
на потребителите - гр. София разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 367/11.11.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 20223630201247 по описа за 2022г. на
съда.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, *** да заплати на Комисия за защита на
потребителите - гр. София разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 29.03.2023 г.