Решение по дело №167/2020 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е № 89

 

 

гр. Търговище, 02.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 167 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба „Ей Енд Ви“ ООД гр. Търговище, представлявано от законния представител В. И. С. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 195 – ФК от 07.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на обект – пункт за ГТП - автомивка, прахосмукачка на самообслужване, находящ се в гр. Търговище, ул. „Трети март“ № 60, стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1  от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че

оспорената заповед е незаконосъобразна поради несъобразяване с материалния закон и целта на закона, поради което иска от съда да я отмени. По подробно изложени в съдебно заседание съображения иска съдът да отмени заповедта, с която мярката е наложена. Претендират се разноски по делото.

            Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Претендира разноски по делото.

            Административен съд – Търговище, втори състав след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 02.08.2020г. в 11.30 часа при проверка извършена от органите по приходите при отдел ЦУ на НАП – София в търговски обект пункт за ГТП - автомивка, прахосмукачка на самообслужване, находящ се в гр. Търговище, ул. „Трети март“ № 60, стопанисван от дружеството жалбоподател, е установено в частност, че търговецът продава услуги чрез автомат за самообслужване с електрическо захранване – прахосмукачка на самообслужване, без да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП, офис Търговище фискално устройство, вградено в автомата за самообслужване. Установеният при проверката оборот, натрупан от прахосмукачката за самообслужване, работеща с монети от 1лв., е в размер на 109лв. При проверката е установено още, че отчитането на продажбите на услуги от една от автомивките (общо две за обекта) също не е обезпечено чрез въведено в експлоатация фискално устройство, като установения оборот е в размер на 129лв., а фискалното устройство за втората автомивка не е било поставено на видно за клиентите място. Резултатите от проверката са документирани в протокол – официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила. Липсата на фискално устройство, което да отчита продажбите на услугите с автомата прахосмукачка към момента на извършване на проверката, не е спорно обстоятелство по делото.

            С обжалваната заповед № 195 – ФК от 07.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС:  запечатване на обект – пункт за ГТП - автомивка, прахосмукачка на самообслужване, находящ се в гр. Търговище, ул. „Трети март“ № 60, стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че търговецът е нарушил правилата на чл. 7, ал.1 във връзка с чл. 3, ал. 8 от Наредбата № Н – 18 от 13.12.2006г. във връзка с 118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съображенията във връзка с продължителността на мярката, определена близо до средния размер, са свързани с установените при проверката други нарушения на правилата за отчитане на продажби, размерът на неотчетения оборот от автомата прахосмукачка и от едната автомивка. 

            Предвид установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните правни изводи: 

            Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

            На основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителните административно мерки по чл. 186, ал.1 от същия закон се налагат с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и представената заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

            С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона писмена форма – чл. 186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2 от АПК. В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като основанията за този извод са следните:

Съгласно чл. 7, ал.1 във връзка с чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/2006г. лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Неизпълнението на това задължение несъмнено е неспазване на реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, което от своя страна е основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Прилагането на принудителната административна мярка е независимо от административнонаказателната отговорност за извършеното нарушението. Затова доводите, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след издаване на оспорения индивидуален административен акт, не променят извода за наличие на материални предпоставки за издаване на акта. Образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. Не е необходимо да има установено административно нарушение и не АУАН е основание за издаването на заповедта. Дали е издадено НП и дали има завършило административно-наказателно производство са обстоятелства неотносими към настоящия спор.

На следващо място, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т.1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. При определяне на срока на мярката в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 АПК в този случай съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка. (В този смисъл решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о.). Ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. В конкретния случай, органът по приходите безспорно разполагал с оперативна самостоятелност при определяне продължителността на наложената принудителна мярка. При определяне на срока е спазен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК. Срокът на мярката е съобразен с конкретните факти и обстоятелства, установени в хода на проверката.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд – Търговище, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ей Енд Ви“ ООД гр. Търговище, бул. „Трети март“ № 60, със законен представител В. И. С., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 195 – ФК от 07.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Ей Енд Ви“ ООД гр. Търговище, бул. „Трети март“ № 60, със законен представител В. И. С.  да заплати на НАП сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: