РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Перник , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500459 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с рег. № 271989 от 01.06.2021 г., подадена от
адв.В. като пълномощник на „Джиелка 2014“ ЕООД, гр.Перник против Решение №
260184/22.02.2021 г., постановено по гр.дело № 652/2020 г. по описа на Пернишкия
районен съд, с което е уважен предявен от Е.М. против „Джиелка 2014“ ЕООД иск по
чл.128 от КТ. В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на обжалваното
решение и се прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск, ведно с
произтичащите от това последици. Твърди се, че неправилно районния съд е приел, че
за периода от м.*** до *** на ищцата не е заплащано трудово възнаграждение, тъй
като е житейски недопустимо човек да работи две години, без да получава
възнаграждение и без да поиска прекратяване на трудовото правоотношение
Въззиваемата Е.М. е депозирала писмен отговор, с който оспорва подадената
жалба и прави искане да не се уважава. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като претендира присъждане на направени във въззивното производство
разноски.
1
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Е. И. М. против „Джиелка 2014“ ЕООД, гр.Перник за осъждане на
ответника да заплати сумата в размер на 10270.00 лева, представляващи неизплатено
трудово възнаграждение в периода м.*** до ***, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба, както и сумата в размер на 1000.00 лева,
представляваща лихва за забава.
С молба от 25.01.2021 г., ищцата е изменила предявените искове, като иска за
незаплатено трудово възнаграждение в периода от м.*** до *** е увеличен на 12249.03
лева, а този за лихва за забава на 1613.17 лева.
Ответното дружество-работодател не е депозирало отговор в срока по чл.131 от
ГПК, но чрез процесуалния си представител в проведените открити съдебни заседания
е оспорил предявените искове оспорва, с твърдение, че процесното трудово
възнаграждение е платено.
Пред районния съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза
относно размера на дължимото трудово възнаграждение (брутно и нето) на ищцата за
процесния период, както и относно размера на обезщетението за забава върху
установеното дължимо трудово възнаграждение. Вещото лице икономист е
установило, че за процесния период не са изплатени дължимите на ищцата трудови
възнаграждения за периода от м.*** до *** които е изчислило в размер на 851.68 лева,
а дължимото обезщетение за забава вещото лице е определило в размер на 21.25 лева.
При изслушване на експертизата в съдебно заседание, проведено на 13.08.2020 г.,
вещото лице е заявило, че е достигнало до посочения по-горе извод след запознаване с
ведомостите за заплати, върху които има положен подпис от ищцата, но е пояснило, че
за периода м.*** до ***, не са му били предоставени ведомости за заплати, поради
което експерта е приел, че за посочения период няма данни да е изплатено трудовото
възнаграждение на ищцата.
С оглед заключението на приета съдебно-счетоводна експертиза, ищцата е
2
оспорила автентичността на подписите, положени на изследваните от вещото лице
икономист ведомости за заплати, поради което пред районния съд е допуснатата и
изслушана единична съдебно-графологична експертиза, която е дала заключение, че
подписите, положени във ведомостите за заплати за периода м.*** до м.***
включително, са изпълнени от ищцата, но за периода от м.*** до м.***, положените
подписи във ведомостите не са изпълнени от Е.М.. Заключението на вещото лице е
оспорено от ответника, поради което пред първоинстанционният съд е допусната и
приета тройна съдебно-графологична експертиза, вещите лица по която са достигнали
до идентични изводи с единичната графологична експертиза, като са дали заключение,
че положените подписи във ведомостите за заплати за периода от м.*** до м.***, не са
изпълнени от ищцата Е.М.. Заключението на тройната съдебно-графологична
експертиза също е оспорено от ответното дружество с доводи, че всички вещи лица са
завършили обикновен курс, а категоричното становище на управителя на дружеството
било, че подписите са положени лично от ищцата, поради което са поискали да бъде
допусната нова единична експертиза, с участие на експерт от катедрата по
криминология. Искането на ответника, първоинстанционния съд е оставил без
уважение.
Съобразно заключението на вещите лица по тройната съдебно-графологична
експертиза, по искане на ищцовата страна е допусната и изслушана нова съдебно-
счетоводна експертиза. В новото заключение вещото лице е взело предвид приетата по
делото тройната съдебно-графологичната експертиза и след повторно запознаване с
материалите по делото и ведомостите за заплати, е дало заключение, че дължимото
трудово възнаграждение на ищцата за периода от м.*** до *** е в размер на 12249.03
лева, а размерът на дължимото обезщетение за забава за периода от 30.08.217 г. до
02.02.2020 г., вещото лице е изчислило в размер на 1613.17 лева.
Въз основа на събраните доказателства, първоинстанционният съд е уважил
изцяло предявените искове, като е приел че между страните е съществувало трудово
правоотношение в периода от *** до ***, в който период ищцата е полагала труд като
„***“, и в нейна полза е възникнало правото да получи парични суми – трудови
възнаграждение за полагания труд. Приел е за неустановено ответното дружество –
работодател да е заплатил на ищцата уговореното трудово възнаграждение за периода
от м.*** до *** на стойност от 12249.03 лева, като за да направи този извод, районният
съд се е позовал на заключението от приетата по делото тройна съдебно-графологична
експертиза, съгласно което ищцата не е положила подписи във ведомостите за заплати
за исковия период.
С оглед характера на оплакванията спорните въпроси между страните, въведени
с въззивната жалба, само по отношение на които въззивният съд следва да се произнесе
3
по аргумент от чл.269, изр.2 от ГПК, се съсредоточават върху обстоятелствата
заплатено ли е на ищцата процесното трудово възнаграждение и налице ли са
положени от Е.М. подписи във ведомостите за заплати през процесния период.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за основателност
на главната исковата претенция, основана на чл.128, т.2 от КТ и акцесорната такава по
чл.86 от ЗЗД, като счита, че същите са направени в съответствие на събраните по
делото доказателства и материалния закон. Установено е по категоричен начин от
представените писмени доказателства, а и това обстоятелство не е спорно по делото, че
през процесния период ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „***“,
по силата на сключен между страните на *** трудов договор. Трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено на *** по взаимно съгласие на страните.
Установява се също така, че през процесния период дължимото на ищцата трудово
възнаграждение не е изплатено от дружеството – работодател. В случая, в тежест на
работодателя е да докаже, че е заплатил дължащото се на ищцата трудово
възнаграждение, което той не е сторил. Както правилно е посочил районния съд спорът
между страните се свежда до това заплатено ли е на ищцата трудовото възнаграждение
в исковия период – м.*** до *** и какъв е неговия размер. Районният съд е приел, че за
исковия период на ищцата не е заплатено дължимото трудово възнаграждение, тъй
като не е установено по делото такова да му е било изплатено от работодателя. Този
извод на районния съд кореспондира със събраните по делото доказателства и с
материалния закон и настоящия съдебен състав напълно го споделя. В подкрепа на
този извод районният съд е изложил мотиви, към които въззивната инстанция
препраща на основание чл.272 от ГПК и не счита за нужно да ги преповтаря.
В допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят
е длъжен да начислява трудовото възнаграждение на работниците или служителите за
положения от тях труд и да изплаща последното по начина, определен в императивната
разпоредба на чл.270, ал.3 от КТ - лично по ведомост за заплати или срещу разписка, а
при заявено желание за това - по посочена от него банкова сметка, т.е. трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу
разписка в предприятието, където се извършва работата, освен в случаите, когато по
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се
превежда на влог в посочената от него банка. Затова работодателят е длъжен да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд, да плаща уговореното и начислено във
ведомостта трудово възнаграждение за извършената работа и да издава при поискване
от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или
неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Следователно основното
доказателство за изплатеното на работника трудово възнаграждение е ведомостта за
4
изплатените заплати, в която със своя подпис работникът е удостоверил полученото от
него трудово възнаграждение.
Правилно районният съд е приел, че работодателя не е доказал изплащане на
процесните възнаграждения за положения от ищцата труд. Както вече бе посочено
надлежно оформената ведомост, респ. разписката от работника, са единствените
допустими доказателствени средства, чрез които може да се установи изпълнението на
задължението по чл.128, т.2 от КТ, а доколкото е установено, че подписите върху
ведомостите за заплати не са положени от ищцата, то възражението на ответното
дружество в тази насока е останало недоказано, тъй като средствата за доказването му
са изчерпани.
Дружеството жалбоподателят твърди, че в първоинстанционното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на нова
единична съдебно-графологична експертиза, и неназначаване на вещо лице от
Научноизследователски институт по криминалистика и криминология.
Настоящия съдебен състав намира, че обстоятелствата по делото не налагат
назначаване на нова единична съдебно-графологична експертиза, тъй като и двете
СГрЕ са изготвени от компетентни вещи лица, включени в списъка на вещите лица към
Окръжен съд – Перник, предпоставка за което вписване е лицето да отговаря на едно от
изискванията посочени в Глава II, чл.7 от Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Двете изслушани и приети
заключения по извършените пред районният съда единична и тройна съдебно –
графологични експертизи са извършени след обстойни изследвания на голям по обем
сравнителен материал от разнообразни източници, в това число и сравнителен
материал предоставен от ищцата непосредствено пред вещите лица. В процеса на
изготвяне на тройната СГрЕ вещите лица са извършили самостоятелен анализ, и също
са установили автентичността на положените подписи от ищцата във ведомостите за
заплати, което дава категорично основание както на първоинстанционния съд, така и
на въззивния да приеме изготвените заключения като достоверни, обективни,
непротиворечиви и изготвени от компетентни лица, притежаващи необходимите
знания и опит в областта на изследванията.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба във връзка с цененето на
тройната съдебно-графологична експертиза. Съгласно чл.202 от ГПК съдът не е
длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото. Трайната практика на ВКС е в смисъл, че съдът преценява
доказателствената сила на заключението на вещото лице съобразно обосноваността му.
Независимо от това дали съдът възприема или не дадено заключение, той трябва да
изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността на експертизата. Такива
5
мотиви е изложил и районния съд, възприемайки констатациите на тройната съдебно-
графологична експертиза. Не следва да се пренебрегва и факта, че заключението на
тройната експертиза кореспондира на констатациите на единичната експертиза по
делото, т.е. всичките общо четирима експерти по делото дават едно и също
заключение, а именно че ищцата Е.М. не е положила подписа си във ведомостите за
заплати в периода от м.*** до ***. Във въззивната жалба липсват оплаквания в смисъл,
че единичната и тройната експертизи са изготвени от вещи лица, които не са включени
в списъка на вещите лица, както и че същите са изготвени от вещите лица при
съществени процесуални нарушения.
Неоснователни са възраженията на въззивното дружество, че не е допусната
нова единична графологична експертиза. Съдът може да допусне еднолична или
разширена, респ. комплексна експертиза, по аргумент от чл.195, ал.2 от ГПК, а при
оспорването , може на основание чл.200, ал.3 от ГПК, да назначи друго или повече
вещи лица. Съгласно разпоредбите на ГПК съдът е този, който определя числения
състав на съдебната експертиза, поради което въпреки направеното оспорване на
тройната съдебно - графологична експертиза, не е било налице противоречие в
заключенията между единичната и тройна експертизи и районният съд правилно не е
назначил нова единична такава, което намира основание в разпоредбата на чл.200, ал.3
от ГПК.
Предвид на гореизложеното правилно и законосъобразно районният съд е
уважил предявените искове, поради което първоинстанционното решение в следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода от спора и направеното в тази връзка искане, жалбоподателят
следва да заплати на процесуалния представител на въззиваемата на основание чл.78,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата от 945.87 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ от адв. Б.. По делото
пред въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие за
предоставяне на безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на ищцата-
въззиваема в настоящото производство, поради което за извършеното от неговия
адвокат пълномощник процесуално представителство във въззивното производство се
дължи възнаграждение съобразено с материалния интерес.
Водим от горното и в същия смисъл Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260184 от 22.02.2021 г., постановено по гр.д. №
652/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Перник.
ОСЪЖДА „Джиелка 2014“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат – В.Б.
от Адвокатска колегия - Перник сумата от 945.87 (деветстотин четиридесет и пет лева
и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7