М О Т И В И
към присъда №
65 от 10.03.2020 г. по НОХД № 4332 по описа за 2019 година на Районен съд
Варна, Пети наказателен състав
По отношение на обвиняемия
Н.А.Б. *** обвинителен акт вх.№ 69767/27.09.2019 г. от Районна прокуратура
Варна, по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено
деяние по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК затова, че през периода 08.09.2016 г.
– 15.09.2016 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.С.Д., че ще изработи и монтира ПВЦ дограма общо 22 кв.м. за
две тераси на жилище, намиращо се в гр.Варна, ул.Места № 8, и с това му
причинил имотна вреда в размер на 3760 лв.
В
разпоредителното заседание по делото на 05.11.2019 г. защитникът на подс.Б. адв.Ц.Б.
помоли да им бъде предоставен срок за възстановяване на имуществените вреди с
оглед сключване на споразумение с прокуратурата и тази молба бе удовлетворена.
В разпоредителното заседание на основание чл.84 и следващите от НПК бе приет за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения от пострадалия С.С.Д. чрез процесуалния му представител адв.В.Я. граждански
иск срещу подс.Н.А.Б. за сумата от 3760 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 15.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. С.С.Д. бе конституиран като граждански ищец в настоящото
производство. По негова молба пострадалият С.С.Д., чрез
процесуалния му представител адв.В.Я., бе конституиран и
като частен обвинител в производството срещу подсъдимия Н.А.Б..
В съдебното заседание,
проведено на 10.03.2020 г. защитникът заяви, че подсъдимият не може да
възстанови причинени имуществени щети и направи искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК. Съдът определи
съдебното производство по делото да продължи с предварително изслушване на
страните при условията на глава ХХVІІ от НПК.
Представителят на
прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Н.А.Б. за
извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Счита, че
обвинението е доказано по категоричен начин. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен по повдигнато му обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода
между минималния и средния размер, предвиден в нормата на чл.209 ал.1 от НК,
което да отложи с подходящ изпитателен срок. Относно предявения граждански иск
счита, че е основателен и моли съда да го уважи.
Повереникът на частния
обвинител и граждански ищец адв. Я. счита,
че е безспорно установен и доказан размера на щетата от престъплението. Присъединява
се към искането на прокуратурата за налагане на наказание лишаване от свобода
над една година, като предлага изпитателния срок да е четири години. Моли съда да
осъди подсъдимия да заплати на доверителя щетата в размер на 3760 лева, лихва
от 15.09.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, а също така и
разноските по воденето на настоящото дело.
Защитникът на подс.Б.
адв.Б. с оглед самопризнанията на подсъдимия моли съда да определи наказание
лишаване от свобода от минималния към средния размер, като отложи изпълнението
на наказанието с подходящ изпитателен срок.
При разпитите на
предварителното производство подсъдимият Н.А.Б. не се признава за виновен. В
съдебно заседание подсъдимият Н.А.Б. се признава за виновен, призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, като установи, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по досъдебното
производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си
дума подс.Б. моли съда за наказание в минимален размер.
Съдът, с оглед
изискването на чл.373 ал.3 от НПК за приемане в мотивите за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и като се позовава на направеното
самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Свидетелят С.С.Д. притежавал апартамент в гр.Варна, кв.Аспарухово,
ул.Места № 8. През лятото на 2016 г. св.Д. решил да извърши външна изолация на
апартамента и поставяне на дограма на двете тераси. На строителен обект в
гр.Варна видял бригада, която извършвала изолация и провел разговор с един от
работниците – св.М.П. К. и взел номера на мобилния му телефон.
В началото на месец
септември св.Д. се обадил на св.К. и се разбрали на 07.09.2016 г. последният да
извърши оглед на обекта, като св.К. казал, че ще заведе с него и човек, който
се занимава с монтаж на дограми. На 07.09.2016 г. св.К. и подс.Б. отишли на
адреса, срещнали се със св.Д., св.Д. казал своите условия и подс.Б. приел да
извърши монтаж на дограма, като заявил, че ще направи изчисления и ще подготви
оферта.
На 08.09.2016 г. св.К.
и подс.Б. отишли в дома на св.Д.. Подс.Б. заявил, че
ще извърши монтажа на дограмата. Попълнил бланка от договор за строителство №
1103/08.09.2016 г. между Вики ЕООД като изпълнител,
представлявано от Н.Б. *** 8 без име на физическо лице като възложител. Предмет
на договора бил „Изработка на ПВЦ дограма и монтаж на две тераси квадратура 22
кв.м. и Изолация на втори етаж с 10 см степеопор
шпакловка и мазилка 80 кв.м. до завършен вид до приемане“. Срок до 30.09.2016
г. Цена – дограма 2 900 лева, изолация 1 800 лева. На бланката в
раздела за цена е попълнено, че 2 900 лева за дограма са получени на
08.09.2016 г. от Б., 1 800 лева за изолация са получени на 08.09.2016 г.
от К./л.49-51 от досъдебното производство/ДП/. На бланката бил положен печат на
Хермес 2010 ЕООД. Договорът бил подписан от св.Д. и
подс.Б.. Чрез разпитите в качеството на свидетели на А.И.А./т.1 л.44 от ДП/ и Х.М.В./т.2
л.19 от ДП/ и приложените справки от Търговски регистър към Агенцията по
вписванията/т.1 л.56/ е установено, че подс.Б. не е бил работник или служител
във Вики ЕООД или Хермес
2010 ЕООД към момента на подписване на договора. При подписването на договора и
предаване на сумите присъствала и майката на св.Д. – св.М.К.Д..
На 15.09.2016 г. подс.Б.
отишъл на адреса на св.Д. и поискал да му доплати 360 лева за стъклопакет и две
отваряеми прозорчета. Св.Д. дал на подс.Б. сумата от
360 лева, която вписали в бланката на договора при останалите суми като
доплатени 360 лева стъкла. Тогава подс.Б. казал на св.Д., че автомобилът, с
който трябвало да се транспортира дограмата се е повредил и му поискал 500 лева
за ремонт, като обещал тази сума да се приспадне при окончателното изготвяне на
сметката за извършената работа. Св.Д. дал на подс.Б. сумата от 500 лева.
Подс.Б. изобщо не
поръчал дограма и нямал намерение да изпълни поетия ангажимент към св.Д. за
изработване и монтиране на дограма.
Тъй като подс.Б. не
предприемал действия по изпълнение на уговорката, св.Д. се свързал с него, но
подс.Б. го уверил, че дограмата е поръчана и че всичко ще бъде наред. Когато
настъпил крайният срок за завършване на работата по договора – 30.09.2016 г.
подс.Б. се свързал със св.Д. и го помолил за отсрочка, тъй като дограмата не
била изработена от производителя и уговорили нов срок до 10.10.2016
г. На 11.10.2016 г. подс.Б. се обадил на св.Д. по телефона и му казал, че
камионът, който транспортирал дограмата, се е повредил, на 12.10.2016 г. му се
обадил и казал, че е претърпял пътнотраспортно
произшествие, на 13.10.2016 г. отново му се обадил и му казал, че пътува към
него и ще започне монтажа.
На 13.10.2016 г.
според показанията на св.Д. му се обадил полицейски служител от Второ РУ при ОД
на МВР Варна и му казал, че срещу него има подадена жалба от подс.Б. за
отправени заплахи. Св.Д. отишъл във Второ РУ на МВР, там се видели с подс.Б.,
който отново го уверил, че ще изпълни поетия ангажимент. През следващите дни
подс.Б. се обаждал на св.Д. и изтъквал все нови причини за забавата, като
заявил, че е поръчал изработката на дограмата на Дограми и фасади ООД.
Св.Д. вече не вярвал
на казваното му от подс.Б.. Д. позвънил в Дограми и фасади ООД и разбрал, че
нямат такава поръчка, позвънил на подс.Б., който му казал, че е оттеглил
поръчката от тази фирма и я дал на друга фирма, че вече е готова и ще започне
монтаж.
На 22.10.2016 г. подс.Б.
признал на св.Д., че не е поръчвал дограма и че ще му върне парите същия ден,
след това се обадил и поискал отстрочка до 24.10.2016
г. На 24.10.2016 г. подс.Б. се обадил на св.Д. и му казал, че събира сумата и
на другия ден ще му я върне, на 25.10.2016 г. отново се обадил и казал, че има
проблем с банката и няма да стане него ден, това се повторило и на 26.10.2016
г., тогава св.Д. дал краен срок 28.10.2016 г. за връщане на сумата. На
28.10.2016 г. подс.Б. се обадил на св.Д. и му казал, че пътува към него със
сумата, но по-късно св.Д. получил обаждане от служител от Второ РУ на МВР и бил
уведомен, че срещу него отново има подаден сигнал от подс.Б. за заплахи. Тогава
св.Д. преустановил контактите си с подс.Б. и на 02.11.2016 г. подал жалба в
Районна прокуратура Варна срещу подс.Б..
От съда бяха служебно
изискани материалите по преписка № 14811/2016 г. по описа на Районна
прокуратура Варна. Установи се, че на 28.10.2016 г. Н.А.Б. е подал жалба вх.№
433000-14074 до началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна, че С. го заплашвал,
че ще му отреже главата, а също така и на децата му, понеже се забавил монтажа
на поръчана от него дограма. Към преписка е приложено копие от договора за
строителство, писмени сведения от Н.Б. и С.Д.. С постановление от 21.11.2016 г.
на прокурор Б.Маринова от Районна прокуратура Варна е отказано да се образува
досъдебно производство и е прекратена преписката/л.28-41 от НОХД/.
След привличането му в
качеството на обвиняем Б. дал обяснения, в които твърди, че е поръчал дограма
лично на Христо В. – собственик и управител на фирма Интер-61 в цеха на фирмата
на Колхозния пазар и му дал 2 600 лева, за което не били попълнени
документи, след което установил, че цехът на фирмата е затворен. Св.Х.М.В. е
установен в Германия, разпитан е чрез Европейска заповед за разследване, при
разпита/т.2 л.19 от ДП/ заявява, че след 2011 година фирмата Интер-61 ООД не е
имала офис на зеленчуковия пазар и че въобще не познава Н.А.Б..
Общата сума, която св.Д.
предал на подс.Б. е в размер на 3 760 лева.
След подаване на
жалбата от св.Д. ***, с постановление на прокурор Д.Д.
от 30.01.2017 г. било образувано досъдебно производство № 28/2017 г. по описа
на Второ РУ при ОД на МВР Варна срещу Неизвестен извършител по чл.209 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от
самопризнанието на подсъдимия Б., направено в производството на съкратено
съдебно следствие, както и от събраните гласни и писмени доказателства на
досъдебното производство. Това са показанията на свидетелите С.С.Д., М.П. К., Г.С.М., С. С. Ж., А.И.А., М.К.Д., М.И.З. и К.Х.К.,
приложените и приети по делото на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства: протоколи за очна ставка, договор за строителство № 1103, справка
от мобилен оператор „Виваком“, справки от Търговския
регистър за: Агенция дограми и фасади, за фирма „Хермес
2010“, фирма „Вики“
ЕООД и фирма „Интер 61“ ООД, справка за съдимост на подсъдимия. Между наличните
по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, не съществуват противоречия досежно някои от
основните моменти на така приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Съдът изцяло кредитира самопризнанието на подсъдимия и свидетелските показания,
които разкриват факти, касаещи механизма на деянието, постъпките на подсъдимия
в тази връзка и причинената имуществена вреда, характеризират неговото
поведение и разкриват в пълнота авторството на деянието.
При тази система от
преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно
доказана по настоящето дело, от която обосновава следните правни изводи:
Обект на
престъплението по чл.209 от НК е гарантираното от закона право за разпореждане
въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Засегнати са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху
движими вещи - с деянието е засегнато правото на пострадалия свободно да се
разпорежда със свои вещи - пари. В конкретния случай с деянието е засегнато
правото на пострадалия да се разпорежда със своите финансови средства, като е
бил въведен в заблуждение относно условията за това разпореждане – именно, че
дава парите за производство и монтаж на дограма.
От обективна страна за деянието са характерни
два предмета на посегателство - върху физическо лице и върху имущество. В
случая подсъдимият е въздействал върху от пострадалия, без да притежава
фактическа власт върху движимите вещи /пари/, намиращи се във фактическа власт
и собственост на пострадалия, като е формирал у него неправилна представа
относно условията на разпореждане с парите.
Изпълнителното
деяние „възбудил заблуждение“ се обуславя от активните действия на подс.Б.,
посредством които е мотивирал пострадалия Д. да се разпореди с вещите - пари,
намиращи се в негова фактическа власт, като ги предаде във владение и
собственост на подс.Б., считайки, че заплаща с това разходите за доставка и
монтаж на дограма. Именно вследствие на това противоправно мотивиране
измаменият Д. се е разпоредил с парите, предавайки ги във владение и
собственост на подсъдимият Б.. В последствие чрез телефонни разговори със св.Д.
подс.Б. осъществил и изпълнителното деяние „поддържане на заблуждение“, че
дограмата вече е поръчана и се изработва и с това затвърдил създадената невярна
представа у пострадалия.
Субект: пълнолетно вменяемо осъждано физическо лице. Подс.Н.А.Б.
е роден на *** ***, българин, българско
гражданство, с основно образование, разведен, осъждан, работи, ЕГН **********.
От актуалната справка за съдимост на Б. е видно, че до този случай той има
наложени наказания по четири дела за престъпления от общ характер: – по НОХД №
6541/2005 г. по описа на Районен съд Варна по чл.197 т.3 вр.чл.195 ал.2 т.2,4
вр.чл.20 ал.2 от НК с наложено наказание пробация за
срок от 6 месеца с присъда в сила от 07.03.2005 г.;
– по НОХД № 1217/2010
г. по описа на Районен съд Велико Търново по чл.183 ал.1 от НК с наложено
наказание пробация за срок от 1 година с присъда в
сила от 08.02.2011 г.;
– по НОХД № 1073/2010
г. по описа на Районен съд Велико Търново по чл.183 ал.4 вр.ал.1 от НК с
наложено наказание пробация за срок от 1 година и 6
месеца с присъда в сила от 24.09.2013 г.;
– по НОХД № 2103/2015
г. по описа на Районен съд Велико Търново по чл.183 ал.4 вр.ал.1 от НК с
наложено наказание пробация за срок от 1 година и 6
месеца с присъда в сила от 26.01.2016 г.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл.
Подс.Б. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на съставомерните
последици и е целял именно тяхното настъпване - да набави за себе си имотна
облага. Подс.Б. е действал с категоричното знание, че
няма да достави и монтира на св.Д. договорената дограма, но въпреки това го
въвел в заблуждение, че дограмата ще бъде произведена и монтирана.
При
установяване на мотивите на подс.Б. за извършване на деянието съдът намери, че
подсъдимият е бил мотивиран от възможността да си набави парични средства, без
за това да му се налага да полага обществено полезен труд или да извършва
действия на разпореждане със свое имущество.
Причините за
извършеното престъпление са стремеж към лично облагодетелстване.
След преценка на
всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК –
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Н.А.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК затова, че през периода 08.09.2016 г. – 15.09.2016 г.
в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у С.С.Д.,
че ще изработи и монтира ПВЦ дограма общо 22 кв.м. за две тераси на жилище,
намиращо се в гр.Варна, ул.Места № 8 и с това му причинил имотна вреда в размер
на 3760 лв.
Квалификацията на
деянието по чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че при възбуждане и
поддържане на заблуждението у св.Д. подс.Б. е поддържал с него телефонна връзка
и многократно е потвърждавал, че извършва активни действия за изпълнение на
поетата работата и че на два пъти е вземал парични суми за изпълнение на
поръчката. Подс.Б. е извършил две
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление по
чл.209 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
При определяне на наказанието
на подсъдимия Б. съдът взе предвид следното:
На първо място
степента на обществена опасност на деянието се явява към средната в сравнение с
обичайните случаи от този вид с оглед размера на причинената вреда.
На следващо място
съдът съобрази и степента на обществена опасност на дееца, като взе предвид
следното:
По делото са
установени следните смекчаващи отговорността обстоятелства: критично отношение
към извършеното, макар и проявено едва на етапа на съдебното производство.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – наличието на предишни присъди за престъпления от
общ характер, които не влияят на квалификацията на настоящето деяние.
Изложените обстоятелства мотивираха съда да наложи
наказание на подс.Б. при условията на чл.54 ал.1 от НК, като определи наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години. Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2
от НК наказанието бе определено при условията на чл.58а от НК и бе намалено с
една трета и бе определено подс.Б. да изтърпи наказание лишаване от свобода за
срок от две години.
Налице са материално-правните
предпоставки на чл.66 ал.1 от НК:
-
налага се наказание лишаване от
свобода до три години,
-
лицето не е осъждано на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и
-
съдът намери, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието.
Поради това съдът
отложи изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години.
Според съда такова
наказание би изиграло предупредителна и възпираща роля спрямо подсъдимия.
Съдът осъди
подсъдимият за заплати на гражданския ищец Д. обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на деянието в размер на 3760 лева ведно със
законната лихва, считана от датата на довършване на деянието 15.09.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, държавна такса върху уважения граждански иск
и направените по делото разноски от гражданския ищец и частен обвинител Д. в
размер на 950 лева за адвокатско възнаграждение.
Според справката към
обвинителния акт са направени разноски по досъдебното производство в размер на
307.50 лева, но тъй като съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от НПК разноските
за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а
разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда,
подсъдимият Б. не бе осъден да възстанови тези разноски.
По гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: