ПРОТОКОЛ
№ 182
гр. гр.Мадан, 11.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Гражданско дело № 20235430100267 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ В. Д. К. – редовно призована, явява се лично и чрез АДВ.М.
Ш.-М. – с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ В. Д. К. – редовно призован, явява се лично и чрез
АДВ.Н. М. – с пълномощно по делото и АДВ.Б. М. – с пълномощно по
делото.
ОТВЕТНИКЪТ – Желая адв.М. и адв.М. да ме представляват в
настоящото производство.
АДВ.М. – Няма пречки да се даде ход на делото.
АДВ.М. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се постъпилото с молба на 14.09.2023 г. нотариално дело №
110 на нотариус Несибе Дервишева с молител В. Д. К., съдържащо 42 листа.
Докладва се постъпилата молба вх. № 2097/04.10.2023 г. от ищцата,
чрез пълномощника адв. М. М., с която уточнява, че искът с правно
1
основание чл. 124 от ГПК за установяване спрямо ответника В. Д. К., че В. Д.
К. е собственик на ½ идеална част от триетажна масивна сграда, със застроена
площ 73 кв. м., състояща се от приземен и два жилищни етажа и ½ идеална
част от гараж със застроена площ 24 кв., ведно с правото на строеж върху
поземлен имот пл. № 32 с площ 1607 кв.м., за който е отреден УПИ II-32, кв.
11 по ЗРП на с. Б. е предявен като евентуален иск. Препис от молбата се
предостави на ответната страна.
Докладва се постъпилата молба вх. № 2144/09.10.2023 г. от адв. Н. М.
– пълномощник на ответника В. Д. К., с която заявява, че препис от исковата
молба и приложенията й е бил връчен на 11.09.2023 г. На 28.08.2023г. адв. Б.
М., който също е упълномощен от ответника, е поискал да му бъдат
изпратени исковата молба и приложенията към нея, като на 30.08.2023 г. в
съда бил постъпил отговор на исковата молба от адв. Б. М., въз основа на
който е изготвен проекта за доклад по делото. Към молбата е приложен
отговор на исковата молба от адв. Н. М., към който са представени писмени
доказателства и са формулирани доказателствени искания. Моли за бъде
допълнен проекта за доклад с посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства, а при условията на евентуалност моли на осн. чл. 143 от ГПК
да бъде прието, че допълва твърденията на адв. М. и представя доказателства,
с които той не е могъл да се снабди. Сочи, че ответникът е планирал идването
си от САЩ в България за датата на насроченото съдебно заседание.
Докладва се постъпил отговор на исковата молба от В. Д. К., чрез
пълномощника адв. Н. М., с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че страните са наследници на Е.
М. К. и Ф. С. К.. Оспорва твърдението, че жилищната сграда и гаража,
построени в имот № 32 с площ 1697 кв.м. са наследствени, не било вярно, че
описаната жилищна сграда е построена в периода 1980 – 1985 г. Оспорва по
съдържание удостоверение № 300/09.02.2001 г. издадено от Общинска
администрация гр. Мадан и моли да се открие производство по оспорването
му. Оспорва и отразеното в удостоверението обстоятелство, че жилищната
сграда е собственост на Д. С. К., невярно било и посочването в
удостоверението за данъчна оценка, че собственик на ½ ид.ч. от жилищната
сграда и гаража, построени в имот пл. № 32 от 1990 г. е ищцата. Ответникът
твърди, че в периода 1984-85 г. не било възможно да извършва строителна
дейност в имот с номер 32, тъй като се водели дела за подяла между баща му
2
и неговите братя и сестри. Строителството започнало след приключване на
делата през 1987 г., когато вече работил като учител в с. Б. в периода
01.09.1987 г. до 31.08.1988 г., като в периода 10.09.1991 г. – 15.09.1997 г. в
свободното си време участвал с личен труд в строителството и имал доходи,
които влагал в строежа. Строежа на жилищната сграда и гаража се извършвал
от ответника. През 1988 г. срещу ответника било заведено дело, в което било
споменато, че деянието е извършено на едноетажна сграда в имот 32, което
доказвало, че там не е имало къща в завършен вид. Едва след този случай
довършил строителството на къщата, като в периода 1988 – 1990 г. работил
като оператор в Планетариума в гр. Смолян и реализирал доходи, които
влагал в строежа на къщата. След това с баща му на два пъти ходили да
работят в Украйна и доходите им от работата там влагали в строежа. През
1994 г. ответникът заживял на съпружески начала със С.Б., а на 22.02.1995 г.
се родил синът им К.. След това сключили брак и тъй като новата жилищна
сграда не била завършена, заживели в старата жилищна сграда в парцел първи
– 33, кв. 11. През 1997 г. се преместили със семейството му да работят в гр.
Мадан, където си закупили жилище, но почивните дни ходили в с. Б. и
отсядали в новата вече завършена жилищна сграда в имот № 32. През 2006 г.
със семейството му решили да заминат за САЩ, където да работят, и продали
апартамента си в гр. Мадан, като покъщнината от този апартамент нанесли в
новопостроената жилищна сграда във всички нейни етажи. През лятото се
връщали и отсядали в къщата си в Б.. През 2008 г. до 2010 г. съпругата му
С.Б. се върнала в България заедно с К. и всяка събота и неделя били в с. Б..
След 2015 г. съпругата му започнала да ходи поне 2 пъти годишно в България
за зъболечение, което продължавало и до момента. През 2020 г. съпругата и
синът му за 5-6 седмици пак били там. Жилищната сграда била 3 етажна.
Родителите му заживели в неговата жилищна сграда през 2012 г. През 2013 г.
ищцата заминала за Германия, тъй като била затънала за заеми, даже искала
да се самоубива и оставила дъщеря си Ива – родена през 1999 г., на болните
им родители. Когато родителите им починали сестра му помолила ответника
да остане да живее в третия етаж, защото нямало къде да отиде, и ищецът се
съгласил. До 2001 г. имотът не бил електрифициран. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Препис от отговора на исковата
молба и приложенията се предостави на ищеца.
АДВ.М. – Аз считам, че срокът за този отговор е преклудиран. Видно
3
от доказателствата по делото ищецът е бил информиран още преди 30.08.2023
г. за постъпилата искова молба, адв.М. е внесъл отговор към 31.08.2023 г., т.е.
срокът за отговор на исковата молба е изтекъл най-късно на 30.09.2023 г.
Този отговор, който ми връчвате в днешно с.з. освен, че съдържа много факти
и обстоятелства, които аз не мога да асимилирам само от прочитането, както и
да се запозная с доказателствата, които са приложени към отговора, считам,
че не е допустим.
АДВ.М. – Уважаеми г-н Съдия, считам оспорването от страна на
колежката М. за абсолютно неоснователно. Съдебната практика е
категорична, че документите и книжата се връчват на адреса, който е посочен
по делото. В този смисъл е Решение № 249 от 24.03.2010 г. на 3-то ГО на ВКС
по гр.д. 397/2009 г. В същият смисъл е едно определение на Варненски
окръжен съд, Решение № 529/21.06.2010 г. на 3-то ГО по гр.д. 645/2010 г. При
тази ситуация при условие, че самия законодател изрично е казал, което се
сочи в цитираните решения, че установения в чл.38 от ГПК общ принцип е,
че съобщението следва да се връчи на адреса, който е посочен по делото. В
случая посоченият по делото адрес на В. Д. К. е с.Б., общ.Мадан. Именно на
мен са връчени документите и книжата, които са изпратени в с.Б..
Обстоятелството, че на електронен адрес, посочен от колегата М. са връчени
документите и книжа, не може да отмени този основен принцип в ГПК, в
какъвто смисъл са решенията, които Ви посочих. Освен това следва да се има
предвид, че всъщност връчването не е един обикновен акт. С връчването на
практика се дава възможност на ответника по делото в случая, да ангажира
доказателства. Не е възможно в еднодневния срок, който е имал колегата М.,
когато е получил на 29-ти, и на 30-ти да събере многото доказателства, като в
момента имаме и други доказателства. Отделно от това, след като клиентът
ми се върна от САЩ, аз и в молбата си соча разпоредбата на чл.143 ГПК,
която е категорична, че ищецът може да допълни, ответникът може също да
вземе становище и да представи допълнително доказателства. Ако уважите
искането на колежката М., това значи да бъде накърнено едно основно право,
което има нашия клиент, а това е правото на защита, което е регламентирано
в Конституцията и Европейската конвенция за защита правата на човека.
АДВ.М. – В този случай аз бих искала срок да взема отношение по
исканията, които са направени в днешно с.з., както и по представените
4
доказателства.
АДВ.М. – Нямам нищо против. Днеска, след завръщане на клиента ми
от САЩ, се снабдих с много доказателства, които току-що ми бяха
представени. Имам копия от тези доказателства, които предоставям на
колежката М..
АДВ.М. – Искам да допълня във връзка с казаното, да, така е, книжата
се връчват на посочения от нас адрес. В случая това е извършено чрез адв.М..
Факт е, че той е бил запознат със ситуацията, той не е бил длъжен да отговори
за един ден, той е имал едномесечен срок, в т.ч. да събира доказателства, бил
е упълномощен надлежно от ответника, имал е възможност да контактува с
него, негово е решението да представи отговора на исковата молба в този си
срок.
АДВ.М. – Единствените правни последици от неподаване на отговор е
невъзможността да се искат по делото събиране на доказателства. Срокът по
чл.143 предоставя възможност на страните в първото по делото заседание да
вземат становище и да направят доказателствени искания.
Съдът намира следното:
На 09.08.2023 г. е разпоредено препис от искова молба от В. Д. К. да се
връчи на ответника В. Д. К. на осн.чл.131 ГПК. На 28.08.2023 г. е постъпила
молба от адв.Б. М. – пълномощник на В. Д. К., с който е помолил книжата по
делото да му бъдат изпратени за отговор. На адв.Б. М. са изпратени за
връчване документите по гр.д. 267/2023 г., чрез ССЕВ на 29.08.2023 г. На
30.08.2023 г. е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
пълномощника адв.Б. М., както и молба-уточнение към отговора от
01.09.2023 г. С оглед изложеното и връчването на книжата по делото на
упълномощен процесуален представител на ответника на 29.08.2023 г. чрез
ССЕВ, съдът намира, че срокът на отговор на искова молба е започнал да тече
именно от тази дата – 29.08.2023 г., и е изтекъл на 30.09.2023 г., поради което
депозираният в съда на 09.10.2023 г. отговор на исковата молба от адв. Н. М.,
който е изпратен с пощенско клеймо от 06.10.2023 г., е извън срока по чл.131
ГПК. Независимо от горното обаче съдът намира, че формулираните от
процесуалния представител на ответника - адв. Н. М. доказателствени
искания не са преклудирани, доколкото към настоящия момент не е приет
окончателен доклад по делото, поради което съдът ще цени
5
доказателствените искания съобразно тяхната относимост, допустимост и
необходимост по отношение на предмета на делото.
Докладва се делото съобразно изготвения проект за доклад,
обективиран в Определение № 200/11.09.2023 г. по гражданско дело №
267/2023 г. по описа на Районен съд-Мадан.
АДВ.М. – Поддържаме исковата молба. Нямам възражения по проекта
за доклад. Във връзка с представените в днешно с.з. толкова много
доказателства аз Ви моля да ми дадете възможност в следващо с.з. да взема
отношение по тях, тъй като това е невъзможно за времето, в което Вие
прочетохте определението, да се запозная с тях сега. Също така и във връзка с
тях да направя нови доказателствени искания. Тъй като явно тези
доказателства могат да бъдат оспорени, аз не мога всичките да ги преценя в
момента. Тука виждам множество епикризи за сина на ответника, които
считам, че нямат отношение, това, че са били в България не значи, че са били
в Б.. Затова Ви моля да ми дадете възможност всички тези доказателства,
които са представени с втория отговор на исковата молба и в днешно с.з., да
взема отношение в следващо с.з., както и да направя доказателствени искания
във връзка с тях. По отношение на исканията, направени в постъпилия втори
отговор на искова молба, относно искането за назначаване на СТЕ, ние не
спорим, че до 2023 г. в плана на с.Б. в имот пл.№ 32 кв.11 тази жилищна
сграда фигурираше като строеж, още повече, че са представени доказателства
кога е заснета и нанесена сградата. Така, че за това няма спор, няма смисъл от
съдебно-техническа експертиза. Относно удостоверение за раждане на И. Й.,
мисля, че сме представили копие от личната карта на И.. Разполагаме с копие
от акта за раждане на И., ще го представя заедно с другите доказателства,
които ще представим след малко. Специално за решенията е нямало пречка да
се снабдят с тях, всъщност не мога да взема отношение дали са допустими
или относими, тъй като нямам представа за какво става въпрос, дали делото
се е водило за тези имоти или за други имоти. Също така представям въз
основа на издаденото ни съдебно удостоверение, декларация за притежавани
недвижими имоти от Д. С. К. /Е. М. К./, В. Д. К., В. Д. К. и В. Д. К. чрез Ю. Г.
М. като пълномощник, а също така и едно извлечение от декларация по чл.14,
към това извлечение няма декларация, но има само данни за декларирани
имоти, които са изготвили в Община Мадан. Също така във връзка с
направените оспорвания представям писмо от Областен управител до Д. С. К.
6
от 10.05.2006 г., писмо до Областен управител копие до Д. К. от 08.06.2006 г.
на Община Мадан и писмо от Община Мадан до Д. С. К. от 27.11.2006 г.
Също така представям свидетелство за регистрация на МПС, това е новата
регистрация, с цел да установим кога е закупен автомобила на наследодателя
на доверителката ми, т.е. първата му регистрация, във връзка с обстоятелства,
свързани със строежа на гаража. Представям доказателствата с копие за
ответната страна с изключение на свидетелство за регистрация на автомобила
с рег.№ ***. Във връзка с обстоятелството, че се твърди, че сградата е на три
етажа, ние не оспорваме, че е на три нива, но бих поискала да направим оглед
на сградата, но ако приемете, направени са снимки, ще имате понятие какво
представлява жилищната сграда и защо е записана като двуетажна жилищна
сграда със сутерен.
АДВ.М. – По представените доказателства аз също считам, че са
многобройни доказателствата от страна на ищцовата страна, така че ще моля
за време за запознаване с тях. В отговора, който съм представила, и в днешно
с.з. соча, че нашият доверител до преди 2-3 дни се намираше в САЩ. След
завръщането си в България доверителят ми представи доказателства, които
ще обясня всяко за какво представям, като ще моля също да се приемат. Това
е Нотариален акт на Служба по вписвания № **, том II по дело ** г., с което
доказваме, че 2006 г. са си продали жилищната сграда в Мадан, в какъвто
смисъл имаме твърдения; удостоверение 101/10.10.2023 г. на МБАЛ-Мадан, с
което доказваме, че през периода 2008-2010 г. съпругата на доверителя ми се
е намирала в Българя и е работила в България. Представяме ксерокопие от
трудовата книжка на нашия доверител, тъй като имаме твърдение, че е
работил в Русия, Москва, имаме доказателства за трудовия стаж в Русия;
Служебна бележка от СУ „Отец Паисий“-Мадан № 40/10.10.2023 г., с която
установяваме кога детето на страните се е обучавало в България. Отново
доверителят ми представя Нотариален акт ** по Нотариално дело ** г. на
нотариус К., което обаче е със заверка от Служба по вписванията в Мадан, че
тогава доверителят ми е правил предеклариране; Удостоверение за раждане
на К. К.; Удостоверение за граждански брак на В. К. и С.Б.; Удостоверение №
86/03.09.2002 г. на Планетариум-гр.Смолян, с което установяваме кога
доверителят ми е работил там; Данъчна декларация от 15.09.2022 г. на В. К..
Представяме Протокол за строителна линия и ниво и един архитектурен
проект, това го представяме относно достоверността на показанията на
7
свидетеля, който водим; ксерокопие от самолетен билет на български и на
английски език на С.Б. от 2017 г.; ксерокопие от самолетен билет на
български и на английски език на В. К. от 2017 г.; Удостоверение № 345000-
10147 от 09.10.2023 г. на ОД на МВР-Смолян, сектор БДС за влизането и
излизане на С.Б. в България; Удостоверение № 345000-10104 от 09.10.2023 г.
на ОД на МВР-Смолян, сектор БДС за влизанията и излизанията на В. К.;
приходна квитанция от 11.10.2023 г.; Присъда № ** г. по НОХД **/1988 г.
ведно с мотивите към тази присъда, за което имаме също твърдения в
отговора на исковата молба, касаещи строежа; Епикриза на К. К. изх.№
01378/173, Амбулаторен лист на С.Б. от 28.06.2011 г.; резултат от
изследвания на С.Б. от 07.07.2011 г., Амбулаторен лист на С.Б. от 13.07.2011
г., Амбулаторен лист на С.Б. от 13.07.2011 г., Амбулаторен лист на С.Б. от
08.07.2011 г., Амбулаторен лист на С.Б. от 27.06.2012 г., Амбулаторен лист на
С.Б. от 29.06.2012 г., Амбулаторен лист на С.Б. от 06.07.2012 г., Амбулаторен
лист на С.Б. от 11.07.2012 г., Амбулаторен лист на С.Б. от 28.06.2013 г.,
Амбулаторен лист на С.Б. от 03.07.2013 г., Амбулаторен лист на С.Б. от
03.07.2013 г., Амбулаторен лист на К. К. от 19.06.2013 г., Амбулаторен лист
на С.Б. от 25.06.2013 г., Амбулаторен лист на С.Б. от 05.07.2013 г.,
ехографско изследване на С.Б. от 04.08.2014 г., Амбулаторен лист на С.Б. от
08.08.2014 г., магнитно резонансна томография на С.Б. от 23.06.2014 г.,
Амбулаторен лист на С.Б. от 22.07.2014 г., Епикриза от отделение УНГ на
С.Б. изх.№ 8274/2014 г. Представям с копия за другата страна. Във връзка с
устния доклад, моля Ви само да допълните, което считам, че е важно за нас,
че неформална делба на сградата в имот 32 не е извършвана, тъй като
сградата се е строяла от доверителят ми. Извършена е неформална делба на
старата двуетажна жилищна сграда в другия имот на бащата на доверителя
ми, в УПИ I, имот 33, кв.11. Ако приемете снимковия материал от ищеца,
тогава аз ще Ви моля да приемете снимков материал и от нас, като имаме
снимков материал от 1993 г., на който е нанесена сградата и на който се
вижда, че жилищната сграда не е завършена към 1997 г.
АДВ.М. – Да не се приема снимковия материал. Аз мисля, че няма
спор, че това е сутерен, първи и втори жилищен етаж. Първият етаж не е
жилищен, той е деклариран и от ответника като мазе, и от бащата преди това,
и от самия ответник в настоящата му декларация фигурира като мазе.
8
АДВ.М. – Заявявам, че поддържам доказателствените си искания,
направени в отговора на исковата молба. Да се приеме представената
преписка от нотариус Дервишева. Поддържам искането за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, защото те твърдят, че сградата е завършена
1985 г.
Съдът намира следното:
Следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад по делото,
като бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата
молба документи, както и постъпилото заверено копие от НД **/2023 г. от
нотариус Д.. По отношение на останалите писмени доказателства, а именно
представените с отговора на исковата молба от адв.Н. М., както и
представените в днешното с.з. от процесуалните представители на страните,
следва да бъде предоставена възможност на страните в срок до следващото
с.з. да вземат становище по приемането на тези писмени доказателства, както
и да ангажират доказателства във връзка с тяхното оспорване, като към
настоящия момент представените доказателства следва да бъдат допуснати до
приемане. Искането на процесуалния представител на ответника адв. М. за
назначаване на съдебно-техническа експертиза следва да бъде уважено по
поставения в отговора на исковата молба от адв. М. въпрос, при депозит в
размер от 400 лева, вносим в едноседмичен срок от днес от ответника. Следва
да бъде определено за вещо лице инж.Д. С., която да се призове за работа по
поставената задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
Следва да бъде задължена ищцата да представи заверено копие от
удостоверение за раждане на дъщеря си И. И. Й., като констатира, че в
днешно с.з. от страна на ищеца беше представено изисканото удостоверение.
Следва да бъдат изискани от РС-Мадан копия от Решение № 62/30.03.1987 г.
по гр.307/1986 г., както и от ОС-Смолян Решение № 210/08.09.1987 г. по
гр.253/1987 г. Следва да бъде издадено съдебно удостоверение на ответника,
по силата на което да се снабди с друго такова от ОУ „В. Л.“ - с.Б.
общ.Мадан, от което да е видно от кога до кога е учила в същото училище И.
И. Й., родена на ** г. Съдът намира, че искането на ответната страна да бъде
правен оглед на снимков материал следва да бъде оставено без уважение,
доколкото ответникът не сочи доказателства относно момента, в който е
направена процесната снимка, поради което съдът не би могъл да прецени
9
дали същата е релевантна към предмета на производството. Следва да бъде
указано на ответника в срок до следващото с.з. в случай, че поддържа
искането си за оглед на снимков материал, да ангажира доказателства
относно датата, на която е направена съответната снимка. С оглед
гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад, обективиран в
Определение № 200/11.09.2023 г. по гражданско дело № 267/2023 г. по описа
на Районен съд-Мадан.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи, както и
постъпилото заверено копие от НД №**/2023г. по описа на нотариус Н. Д., с
молител В. Д. К..
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ представените с отговора на исковата
молба от адв. Н. М., както и представените в днешно с.з. от процесуалните
представители на страните писмени доказателства, като указва на страните в
срок до следващото с.з. да вземат становище по приемането им като
доказателства по делото и да ангажират доказателства във връзка с тяхното
оспорване.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза по
поставения в отговора на исковата молба от адв. Н. М. въпрос.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-техническата
експертиза в размер от 400 лева, вносим в едноседмичен срок от днес от
ответника.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата експертиза инж.Д. С.,
която да се призове за работа по поставената задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца да представи удостоверение за раждане на И. И.
Й., като констатира, че в днешно с.з. от страна на ищеца беше представено
заверено копие от изисканото удостоверение.
ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд Мадан копие от Решение №
62/03.03.1987 г. по гр.д. № 307/1986 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от Окръжен съд-Смолян копие от Решение №
10
210/08.09.1987 г. по гр.д. № 253/1987 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника, по силата на
което да се снабди с друго такова от ОУ „В. Л.“ - с.Б. общ.Мадан, от което да
е видно от кога до кога е учила в същото училище Ива Ивайлова Йозова,
родена на ** г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за оглед на
представения в днешното с.з. снимков материал.
УКАЗВА на ответника да ангажира в срок до следващо с.з.
доказателства кога е направена снимката, чийто оглед се иска, в случай, че
поддържа искането си.
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличността и разпит на водения
от ищеца свидетел:
Е. М. С. – на 80 години, българин, български гражданин, вдовец,
неосъждан, без родство със страните по делото.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.М. свидетелят С. отговори: Познавам бащата на
В. и В., работил съм с него 40 години в строителството. Бащата на В. и В.
беше майстор, беше бригадир, аз съм бил общ работник в неговата бригада.
Знам къщата на Е., живял съм там. Когато ме повикат, нощувам там. Тази
къща я е строил бащата на В. и В.. Тази къща се намира в с.Б.. Е. има две
къщи – една стара и една нова, дето той си я построи. Не знам старата къща
кой я строил. Най-последната плоча на къщата е сложена 1985 година, аз му
помагах, той много ме уважаваше. В този момент бяхме само двамата, като
слагахме най-последната плоча. Преди това не съм му помагал да строи
новата къща. Помагали са му неговите колеги от бригадата. Градината аз съм
я разделил. Тогава Е. живееше на третия етаж. Той беше на терасата, и ми
каза: „ела да ти дам един метър, иди в градината, ще мериш от единия край до
средата“. Измерих от единия край до средата, и в средата забих един кол. Аз
разделих градината на две части по искане на Е.. После ми каза: „давам
единия етаж на сина ми, а третия етаж на дъщерята“. И повече оттам нататък
нищо не ми каза. Става въпрос за новата къща. Като се разболя, лично мен ме
оставиха да го гледам, пет дена го гледах, докато той беше на легло. Когато
11
почина, В. дойде при мен и ми каза да не се притеснявам, че ще ми бъде
заплатено колкото вечери съм бил при него и когато съм работил там, носил
съм му дърва. След като почина Е., внучката му ме викна да боядисваме
врати. Ако нещо се развали, се обаждаше на мен, и аз ангажирах друг
майстор. Когато се строеше къщата, не съм виждал В. на къщата. Когато съм
бил в тази къща, съм виждал В. 1-2 пъти, той си влезна на втория етаж. По
това време аз бях на третия етаж, аз съм живял на третия етаж на новата
къща. Тогава Е. не беше жив. Там аз съм живял 10 години. Ходил съм вечер
да спя там, а през деня съм ходил в моята къща. Аз когато живеех на третия
етаж, по това време В. беше в Германия.
На въпроси от адв.М. свидетелят С. отговори: Не знам с какви пари
се строеше новата къща. Познавам сина на Е., но не съм го виждал отдавна.
Не знам дали В. е ходил да работи в чужбина. Мога да кажа на коя дата
почина жена ми, но не помня годината, не се сещам, беше преди около 16-17
години.
Въпрос от адв.М.: Колко време преди да умре Е., Ви е казал, че
разделя етажите?
Отговор на свидетеля: Не мога да се сетя.
Въпрос от адв.М.: На В. вършиш ли някакви работи, плаща ли ти В.?
Отговор на свидетеля: В. винаги ми е плащала, когато стоя там,
веднага ми плаща. Гледам й кучета.
Въпрос от адв.М.: В. къде живее?
Отговор на свидетеля: В. живее в Германия, не знам от колко години,
от много години.
Въпрос от адв.М.: Вие колко далече живеете от Е.?
Отговор на свидетеля: Като пътувам от моята къща до неговата,
вървя около 30 минути. Аз също живея в с.Б., моята къща е на 30 минути
пеша бавно ходене до къщата на Е.. Не мога да кажа разстояние.
Въпрос от адв.М.: Кога Е. се премести от старата в новата къща?
Отговор на свидетеля: Не мога да кажа.
Въпрос от адв.М.: Само двамата ли бяхте, когато правихте третата
плоча?
12
Отговор на свидетеля: Бяхме само двамата.
Въпрос от адв.М.: Кога започна строежът?
Отговор на свидетеля: Не мога да кажа.
Въпрос от адв.М.: Имаш ли спомен кога се наля първа и втора плоча?
Отговор на свидетеля: Нямам такъв спомен.
Въпрос от адв.М.: Когато наливахте третата плоча, ти къде работеше?
Отговор на свидетеля: Аз работех при него навсякъде, в Смолян, на
други обекти, той беше бригадир.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯ
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ищеца свидетел:
И. И. Й. – на 23 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, дъщеря на ищцата В. К..
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.М. свидетелят И. Й. отговори : Живея в с.Б. от
2013 г. постоянно до ден днешен. Започнах да уча в Б. през 2013 г. и до 2014
г. учих там. След това започнах да уча в Мадан до 12-ти клас вкл., започнах
след това да уча за медицинска сестра в Пловдив 4 години, но една година
прекъснах. Живея в с.Б. в къщата, за която се води делото, живея на втория
етаж от къщата от 2013 г. Откакто баба и дядо се преместиха в новата къща,
също там сме ходили много често. Знам, че къщата се състои от общо три
етажа, най-долния етаж е мазе, и два жилищни етажа. Живея на втория
жилищен етаж от къщата, т.е. на последния етаж от къщата. Баба ми и дядо
ми са живели на този етаж, на който казвам, че живея и аз сега. През 2009 г.
са се преместили там. През 2016 г. почина баба, а през 2017 година почина
дядо. Багажът ни е там. На този етаж, на който живея сега, няма багаж на
вуйчо ми, всичко беше наше. Къщите са две, новата къща е тази, в която сега
живея аз, а старата къща е малко по-нагоре от новата, и там не живее никой.
Баба ми и дядо ми са живели в новата къща на втори жилищен етаж. Там са
се преместили през 2009 г. Аз откакто се помня, вуйчо ми съм го виждала
най-много 10 пъти за тези 23 години, на които съм. Когато баба и дядо бяха
живи, вуйчо ми съм го виждала много рядко. След като починаха, също не
13
съм виждала нито един от тях, нито жена му, нито синът му, идвали са най-
много за час, няма и толкова. Още като бях мъничка помня, че всички
прозорци са им залепени с картон, да не влиза никаква светлина, имам
предвид прозорците на неговия етаж, първи жилищен етаж на новата къща.
Мазето аз го ползвам, аз слагам дърва за зимата, има и буркани. А в гаража до
къщата си паркирам колата. Най-долният етаж има две врати – една отпред и
една отстрани. Помня, че дядо ми каза, че втората врата, която е в градината,
е направена за вуйчо да влиза оттам, като раздели градината. Освен градината,
баба и дядо са ми казвали, слушала съм как си говорят с мама, че тази новата
къща както я наричаме, гаражът е наполовина, първият етаж е на вуйчо ми, а
вторият етаж остава за мама. В този имот има и отделен гараж, там дядо
винаги си е паркирал колата. В този отделен гараж си паркирам и аз колата.
Аз си паркирам колата в този гараж, след като дядо почина. В гаража, който е
на приземния етаж в жилищната сграда, аз слагам дърва. В този приземен
етаж има общо 3 стаи, едното е гараж, като влезнеш навътре вляво има още
една стая, и до нея има друга стая, вдясно има едно много малко помещение,
което се води като коридор. Не се е случвало вуйчо ми да ни пита защо
живеем там, до м.април тази година. През м.април тази година, нямаше ме
там, вуйна ми се обади вечерта, че й трябва ключ за къщата. Казах на Е.-
свидетелят, който беше разпитан преди мен, да занесе ключ от къщата.
Сутринта той е занесъл ключа от къщата. Аз по това време бях в Пловдив.
Има камера в двора да си гледам кучетата, и както всяка сутрин реших да
проверя кучетата, и видях как той разваля колибката на кучетата. С тези
керемиди от колибата на кучетата започна да цели другото куче, уцели ми
колата с тези керемиди. Аз му се обадих, той ми каза да си махна кучетата,
защото на следващия път няма да ги видя живи, а голямото куче го имаме от
2016 г. и досега никога не е правил проблем за това. Той никога не ме е питал
защо съм в тази къща, той дори нямаше ключ от къщата. Докато бяха живи
баба и дядо, те си обработваха градината, която е до новата къща, и мама
също им е помагала. Докато бяха живи, никой не е обработвал градината,
дори и когато те бяха в невъзможност да я обработват, градината си стоеше
така. Но баба почина, и дядо тогава беше болен, нямаше как да обработва
градината, и каза на една съседка ако тя иска, да сее картофи там срещу чувал
картофи. Винаги когато баба ми и дядо ми са били болни, майка ми е пращала
пари, идвала си е от Германия специално заради тях, пращала им е пари
14
постоянно, не само когато са били болни. Аз съм била придружител на баба
ми и дядо ми също, като са лежали в болница. Когато сме правили ремонти на
новата къща, вуйчо ми не е вземал отношение по тези ремонти. Сменихме
балатумите, боядисахме всички стаи, сменихме килимите, купихме нови
дивани, легла, хладилник, пералня, печки, имам предвид на втория жилищен
етаж от новата къща. Вуйчо ми е влизал, спомням си, един път. През
пандемията от коронавирус през 2019 г. бях съвсем сама, освен Е. да спи в
къщи, никой друг не е идвал в къщата. Вторият жилищен етаж се заключва
отделно от къщата. По време на пандемията майка ми също си дойде за около
две седмици. Вуйчо ми, съпругата му и синът им не са отсядали в къщата,
както казах, те идват за по един-два часа. Когато идват в България, те отсядат
в с.С. при на вуйна ми майката. Когато баба и дядо бяха болни и майка ми им
помагаше, питаше вуйчо ми защо не помага по някакъв начин, било с пари
или да се обади да ги чуе. Той каза: „стига си ги развеждала по болници, в
Мадан има болница“. Той не е помагал финансово на баба ми и дядо ми.
Майка ми плати за линейка от Мадан до Пловдив за баба ми, когато тя беше
много зле. На първия жилищен етаж няма електричество, може би от 4-5
години. На втория жилищен етаж винаги е имало електричество. В момента
вторият жилищен етаж се ползва от мен. Баба ми когато се е разболявала,
винаги се е обаждала на мама.
На въпроси от адв.М. свидетелят И. Й. отговори : Запомнила съм, че
баба ми и дядо ми през 2009 г. са се преместили в новата къща. През 2009 г.
аз живях в гр.Пловдив. На втория жилищен етаж имаше русенски легла, след
като починаха баба ми и дядо ми, ги смениха. Имаше печка, но не знам какъв
цвят е била. Тази печка е долу в гаража, ние я преместихме и купихме нова.
Преместихме я мисля, че през 2017 г. Помня само, че имаше легла, маса в
кухнята. Масата от кухнята също я преместихме през 2017 г. Обаче всичко,
което е било горе като мебели и обзавеждане, е било на баба ми и дядо ми.
Знам, че по онова време дядо е взимал много пари и той е закупил всичко. В
селото майка ми ми е разказвала, че са били първите, които са имали кола.
Майка ми е в Германия от 2013 г., не помня от кой месец, от началото на 2013
г., и досега е в Германия. Нямало е случай да съм губила ключовете от
къщата. Сменяли сме ключалки, тези долу от външната врата на къщата,
може би преди 2-3 години, защото тази съседка, която живее под нашата
къща, мислим, че вуйчо дава ключ от къщата на нея, и затова сменихме
15
ключалката, не искаме да ни влиза чужд човек в къщата, защото в коридора
има наши неща. Вуйчо ми има ключ от къщата, когато сме сменили
ключалката, сме му дали ключ от къщата. Получавала съм 2-3 пъти подаръци
от вуйчо ми и вуйна ми, когато са си идвали от Америка. Имам кола от 2018
г. Имам свидетелство за управление на МПС от 2018 г. м.януари мисля, че
беше. Когато вуйчо ми и вуйна ми идват за по 1-2 часа, си правят нещо по
етажа, влизат долу в избата. В отделния гараж не влизат. Когато сме правили
ремонти, вуйчо ми не е бил тук, идвал си е, но точно когато сме правили
ремонт, не е присъствал. Виждал е как сме го променили след ремонта,
влизал е на третия етаж. Гаражът, който е в двора, е построен от камъни и е
здрав. Съседката, за която говоря, се казва Ф. С..
На въпроси от адв.М. свидетелката И. Й. отговори : Аз ползвам
гаража да вкарвам колата в него. В този гараж, става въпрос за външния
гараж, има канал. Няма нищо разрушено, което да пречи да влезе автомобил в
гаража. Нямам спомен вуйчо ми и вуйна ми да са живели в старата къща.
Когато сме ходили на гости в старата къща, те не са били там, там бяха баба
ми и дядо ми, преди са преместят в новата къща. Баба ми и дядо ми са се
преместили в новата къща, защото е по-близо до центъра на селото. Аз се
преместих в с.Б., защото майка ми отиде да работи в Германия. Аз исках там
да отида, обичах да стоя при баба ми и дядо ми, и затова.
На въпроси от адв.М. свидетелката И. Й. отговори: Когато се
преместих през 2013 г. баба ми и дядо ми се грижиха за мен, но на всеки два
месеца майка ми си идваше, пращаше винаги пари. Знам, че майка ми е имала
заеми. Мисля, че не сме сменяли ключалката на втория жилищен етаж. Вуйчо
ми никога не е имал ключ от втория жилищен етаж.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯ
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ответника свидетел:
С. Е. Б. – на 55 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, съпруга на ответника В. К..
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.М. свидетелят Б. отговори: С ответника живея на
16
съпружески начала от 1994 г., но сме сключили брак през 1999 г. В имота на
сем.К.и в с.Б. имаше построена нова къща с покрив, но нищо повече, нямаше
строено по тази нова къща. Имам предвид откакто живея с ответника на
съпружески начала. Тогава ние заживяхме в старата къща на втория етаж.
Старата къща имаше два жилищни етажа, на първия етаж живееха родителите
на В., но малко след това по здравословни проблеми свекърва ми се премести
също на втория етаж, живеехме на един етаж с нея в старата къща. До
м.август 1997 г. живяхме там. След приключване на майчинството ми през
1997 г. отидохме в гр.Мадан, понеже аз там работех. През 1994 г. когато аз
бях бременна, съпругът ми работеше в с.Б. като учител, взе си неплатен
отпуск и замина за Украйна с идеята да изкара повече пари, за да можем за
оправим поне единия етаж от новата къща, докато се роди бебето. Той за
около 3-4 месеца беше в Украйна, върна се малко преди нова година 1994 г.,
но не успяхме да оправим къщата, докато се роди бебето. Към онзи момент
новата къща беше построена и имаше покрив, нямаше нищо друго. Знам, че
новата къща е била за В., това го знам от свекърва ми. Тя ми казваше, че се
чувства неудобно, че само семейството на В. при раждане на бебе трябва да
остане в старата къща. Казваше ми, че не са имали пари и не са успели да
направят нищо повече към този момент. В. е работил на новата къща. Той ми
обясняваше, че понеже семейството не са имали пари, В. са отивали в Устово
и заедно с баща му са докарвали някакъв материал, с който те двамата са
правили блокчета и с този материал са построили къщата. В. е имал някакви
здравословни проблеми и казваше, че майка му постоянно се притеснявала,
че той вдига тежко, постоянно се е притеснявала за неговото здравословно
състояние. В Мадан живяхме от 1997 до 2006 г., тогава спечелихме зелена
карта, т.е. В. спечели зелена карта, и заминахме за САЩ. В този период В.
ходи още два пъти в Русия. В. работеше една година в Мадан като учител.
Работеше и като строител, защото като строител се изкарваха повече пари. В
този период В. работеше по къщата. Към 1997 г. къщата не беше годна за
живеене. В. знам, че ходи в съседното село К., там имаше близък роднина,
който изработваше дограмата за къщата и кухненските шкафове. В. работеше
в строителството заедно с баща му в Смолян, в Пампорово, и събота и неделя
пътуваше в с.Б., за да оправят къщата, баща му му помагаше. В периода, в
който живеехме в Мадан, си закупихме жилище, и когато тръгвахме за САЩ,
го продадохме, без обзавеждането го продадохме. Обзавеждането замина за
17
с.Б., оставихме го в новата къща. По-ненужните неща бяха отдолу, на първия
етаж. Новата къща е с един приземен етаж и два жилищни етажа. През 2006 г.
оставихме вещи и на първия, и на втория жилищен етаж. На първия жилищен
етаж оставихме спален комплект, диван, кухненска маса, гардероб, бюро, а на
втория – русенски легла, един диван, две по-стари маси, един радиатор, два
или три стола. По това време никой не живееше в тази къща. Родителите на
В. се преместиха в новата къща много по-късно, по това време те живееха в
старата къща. Помня, защото през 2013 г. племенничката на В. – И., дойде да
живее в Б. и дойде да живее при родителите на В., които вече бяха в новата
къща, те се бяха преместили малко преди детето да дойде. Детето беше 7-ми
клас, няма как да дойде само. В. замина за Германия. Знаехме, че има
финансови проблеми. Тя говореше с В., че си намерила работа и ще ходи в
Германия, детето да дойде в Б.. Тогава беше началото на втори срок, и
съпругът ми предложи детето да завърши училище. В крайна сметка детето
дойде в Б., а майката замина за Германия. Ние знаехме, че В. има сериозни
проблеми, говорили сме с родителите на В.. В. съобщила на В., че детето й ще
живее в с.Б., защото няма кой да се грижи за детето. Преди заминаването на
В. в Германия, през лятото на 2012 г. ние отидохме на гости при В. в
Пловдив, носихме им подаръци.
Въпрос от адв. М.: Искала ли е В. съгласие от В. детето да живее в
с.Б.?
Отговор на свидетеля: Не знам дали е искала такова съгласие.
На въпроси от адв.М. свидетелката Б. отговори: Аз с детето се връщах
всяка година от САЩ. Когато се връщахме, оставахме в Б.. През 2008 г. до
2010 г. аз се върнат със сина ми в Мадан, аз работех в Мадан. През 2010 г.
отново заминахме за САЩ. През периода от 2008 до 2010 г. ходихме и в
къщата в с.Б., отсядахме там на първия жилищен етаж, преспивахме там.
Въпрос от адв. М.: Наглеждахте ли вещите на втория етаж?
Отговор на свидетеля: Наглеждахме ги.
Свидетеля С.Б.: Влизали сме на втория жилищен етаж, вратата не
беше заключена. Там нямаше кой знае какви мебели. През 2008 г. дойдохме в
България и тримата, ние със сина ми останахме, а В. се върна обратно в
САЩ. През 2009 г. ние със сина ми отидохме за един месец в САЩ, съпругът
ми не се е връщал. През 2010 г. съпругът ми се върна, за да ни заведе нас
18
обратно в САЩ. При всяко от идванията в България сме ходили в къщата в
с.Б., понеже синът ми има приятели там. Оставали сме да нощуваме в къщата
в с.Б., имам близки приятелки там. Нощували сме на този етаж, на който има
повече мебели – първи жилищен етаж, спяхме само на първия жилищен етаж.
Втори жилищен етаж не беше заключен, там имаше по-стари мебели.
Майката на В. казваше, че тя искаше да си живее в старата къща, понеже
направиха подобрения, но съпругът ми казваше, че понеже старата къща е по-
далеч от центъра, през 2012 г. те се преместиха в новата къща. Те се
установиха на третия етаж въпреки, че аз предложих те да останат на втория.
Свекърва ми каза, че понеже има астма, ще се чувства по-добре на горния
етаж. Всяко лято по един път в годината се прибираме от САЩ в България.
Свекърва ми беше говорила с В., че ще се местят в новата къща, но основният
разговор е бил между съпруга ми и майка му. Преди да заминем за САЩ през
2006 г., новата къща беше годна за обитаване. Имаше някакъв проблем с
електричеството, но не мога да кажа нищо по-конкретно. От свекър ми нищо
не съм чувала за делба на имотите. Свекърва ми казваше, че долният имот е
даден на В., имам предвид където е новата къща, това го знам от нея. В
старата къща е сменена дограмата, направиха го родителите на В. с идея на
тях да им е по-добре за живеене, и други подобрения някакви вътре има. Не
знам В. да е влагала средства в новата къща, никъде не е влагала средства. Не
съм чувала да са сменяли балатуми на втория жилищен етаж в новата къща.
На въпроси от адв.М. свидетелят С.Б. отговори : През 1997 г. си
купихме жилище в Мадан, като по-голямата част от парите съм осигурила аз.
Жилището струваше 4500 лева, аз взех заем от 1000 лева, В. взе заем от 1000
лева, а остатъкът от парите осигурихме, като продадох част от мебели, които
имах, и част от парите бяха осигурени от сестра ми, която работеше в САЩ,
така беше финансиран апартамента в Мадан. Не си спомням по колко
внасяхме на месец за погасяване на нашите заеми. Свекър ми работеше по
строителството, майстор беше, не е бил общ работник. През 2008 и 2010 г. със
сина ми ходехме в къщата в с.Б., по това време се бяхме установили главно в
Мадан. От 2008 до 2010 г. живях в общежитие под наем в гр. Мадан. Преди
две години последно сме нощували в къщата. Когато сме оставали да спим,
сме имали ток, но от известно време нямаме ток и не преспиваме там. Нямаме
ток от година и нещо.
Въпрос от адв.М.: Наясно ли сте, че ви е спряна партидата на ток от
19
2016 г.?
Отговор на свидетеля: Не знам.
Въпрос от адв.М.: Отсядали ли сте със сина ви в къщата в с.Б. за
няколко седмици?
Отговор на свидетеля: Със сина ми съм ходила, когато е бил по-
малък, в момента той е на 28 години. През последните години съм ходила със
съпруга ми, и сина ми е идвал, но основно само със сина ми не. Имало е
случаи, в които съм отсядала сама през последните години. Не съм сигурна
откога не съм влизала на втория жилищен етаж, мисля, че беше преди две или
три години. Тогава съпругът ми оправяше прозорците, дойде В. и нейният
партньор, и заедно с тях се качихме на втория жилищен етаж. Нямам ключ от
втория жилищен етаж, аз лично нямам. Сигурно миналата година беше
последния път, когато съм ходила в избата, не си спомням кога последно съм
ходила в избата, но мисля, че миналата година. Не съм влизала във външния
гараж, съпругът ми влиза във външния гараж, той там има някакви
инструменти, и търсеше някакви неща. Той си държи там различни
инструменти, за колата някакви неща, строителни неща, не мога да кажа
точно какви са инструментите. По принцип гаражът се заключва. Аз нямам
ключ от гаража, за съпруга ми не знам. Свекърва ми си имала здравословни
проблеми цял живот.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯ
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличност и разпит на водения от
ответника свидетел:
М. М. К. – на 67 години, българин, български гражданин, вдовец,
неосъждан, първи братовчед на страните по делото.
НА СВИДЕТЕЛЯ СЕ РАЗЯСНИ наказателната отговорност по чл.290
от НК. Свидетелят обеща да говори истината.
На въпроси от адв.М. свидетелят М. К. отговори : Носил съм и
имената Д. М. К.. Аз съм строил нова къща в с.Б.. През 1984 г. започнах да си
изкарвам документи за строителство на моята къща, и започнах да строя
моята къща 1985 г. Къщата я строих на етажи, единия етаж едната година,
другия етаж - другата година. Познавам В. К. и неговия баща, съседи сме в
с.Б., живеем на 10-тина метра. Бащата на В. започна да строи нова къща през
20
1987 година. До този момент те имаха стара къща. В. също участваше в
строежа на новата къща. Знам, че В. е ходил в Русия и Украйна, но не помня
кога е ходил и за какъв период. Къщата се строеше бавно, както и моята
къща, на години. Предимно бащата на В. участваше в строежа на новата им
къща, както и приятели на баща му на В.. В. е работил и в строителството, но
не мога да кажа точно кога. Когато се строеше къщата, В. работеше в
строителството. Нямам представа от коя година се живее в тази къща. Не
мога да кажа точно кога е завършена къщата, дълго време продължи строежа
на къщата, 4-5 години някъде продължи строежа на съседната на моята къща.
На въпроси от адв.М. свидетелят М. К. отговори : Аз по това време
работех в каучуковия завод, Е. работеше в СМК-Смолян. Е. строеше къщата с
тухли и отливаха блокчета със сгурия, правеха блокчета с калъп. Сместа за
сгурия се прави с цимент, пясък и сгурия. Къщата е построена с тези блокчета
и тухли. Моята първа плоча я налях 1985 г., не мога да кажа те кога наляха
тяхната първа плоча. Не знам кой е купувал материалите, с които е строена
съседната къща.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
ДЕЛОТО следва да бъде отложено за събиране на допуснатите
доказателства, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото за 09.11.2023 г. от 10.30 часа , за която дата и час
страните са уведомени лично в съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, закрито в 17.10 часа.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
21