Р Е Ш Е Н И Е
№ 260482
гр.Пловдив, 29.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на първи септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ЕЛЕНА АПОСТОЛОВА
като разгледа АНД № 3807/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № НП-80 от 29.05.2020г. издадено
от Д. Ж. Т., на длъжност ***, с което на „Е. - 2018“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Е. А. И., в качеството
и на ***, на основание чл.49а от Закона за подпомагане на земеделските
производители е наложена административно наказание - имуществена санкция в
размер на 500 лв. (петстотин лева), за
нарушение на чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като се посочва, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в отсъствието на ясно и конкретно описание на нарушението. Още
сочи, че при съставянето на АУАН не е присъствал представител на дружеството,
същият бил извикан само да го подпише, в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Оспорва се по същество твърдяното нарушение на чл.33б, ал.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, като сочи, че дружеството не е
използвало без разрешение процесната земеделска земя, нито едно от събраните
доказателства не навежда към личността на жалбоподателя. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат Г. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направени разноски.
Ответната страна – Министерство на земеделието, храните и горите, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Л., оспорва жалбата. Сочи, че наказателното
постановление е издадено при спазване на законовите правила, неоснователни са
аргументите за пропуск в процедурата по издаване на АУАН, доколкото е видно, че
същият е подписан и връчен на нарушителя на същата дата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата страна бъдат
присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 09.06.2020г. видно от
приложенотоизвестие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Министерство
на земеделието, храните и горите на 16.06.2020г. съгласно отразения входящия
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 05.03.2020г. свидетелят А.П.Л., в качеството му на ***, извършил
проверка в землището на село Триводици, община Стамболийски, при която
установил, че дружество „Е. - 2018“ ЕООД, ЕИК:********* използва, без
разрешение, земеделска земя с обща площ от 0,96 ха, попадаща в слой „Постоянно
затревени площи“ по чл.33а от Закона за подпомагане на земеделските
производители, не по предназначение, като е преобразувало 0,96 ха – засята с
пшеница в част от имот 73081.0.220 с начин на трайно ползване по КВС/КККР
„Пасище, мера“, с обща площ 1,2664 ха,
собственост на Община Стамболийски, в землището на село Триводици, община
Стамболийски.
С оглед на горното, на 05.03.2020г. свидетелят Л., в присъствието на ***
на „Е. - 2018“ ЕООД, ЕИК:********* – Е. А. И., съставил АУАН № 01/05.03.2020г.
срещу същото дружество, за нарушение на чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители, който бил подписан от ***. Въз основа на същия
акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля А.П.Л., който помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Последният
сочи и причината, поради което счел, че мястото било обработвано именно „Е. -
2018“ ЕООД, а именно – абсолютната еднородност на посева с тази на съседните
имоти, също обработвани от дружеството. Съдът намира показанията на свидетеля Л.
за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите
по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Показанията на свидетеля Л. по никакъв начин не се противоречат на
изнесеното от свидетеля Н. Б. И., който заявява, че той не знаел от кого било
засято въпросното място, той е работил друго такива, не знае от кой било засято
мястото. Последното очевидно, логически, по никакъв начин не изключва това да е
било сторено именно от дружеството жалбоподател, още повече И. изрично заявява,
че не знае кой е сторил това.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на
чл.50, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, а тази на
актосъставителя – от така представената Заповед № РД 09-95 от 06.02.2020г. на министъра
на земеделието,
храните и горите, в едно с Приложение 1 към същата. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намери за неоснователни възраженията на
жалбоподателя в смисъл, че при съставянето на АУАН не е присъствал представител
на дружеството, същият бил извикан само да го подпише, в нарушение на чл.40,
ал.2 от ЗАНН. В този смисъл установява се, че *** „Е. - 2018“ ЕООД – Е. А. И. е
присъствала при съставяне на АУАН, което се установява както от показанията на
свидетеля Л., така и от факта, че АУАН е подписан на датата на неговото
съставяне. На следващо място без всякакво значение е каква част от текста на
АУАН е бил предварително подготвен, преди явяването на *** на дружеството,
доколкото действието по съставяне на АУАН завършва с неговото подписване, в
който момент актът е „съставен“. Още повече следва да се отбележи, че смисълът
на присъствието на нарушителя при съставяне на АУАН съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН не е в това същият да стои и да гледа как актосъставителят изписва текста
на акта, а да се запознае със съдържанието на последния, да направи възражения,
искания и т.н., за което му право е безразлично каква част от АУАН е била
предварително подготвена.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършено деяние, с което „Е. - 2018“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление – ***, е нарушило разпоредбата чл.33б, ал.1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители, за това, че на 05.03.2020г.,
в землището на село Триводици, община Стамболийски, без разрешение,
преобразувало 0,96 ха – засята с пшеница в част от имот 73081.0.220 с начин на
трайно ползване по КВС/КККР „Пасище, мера“,
с обща площ 1,2664 ха, собственост на Община Стамболийски, попадаща в
слой „Постоянно затревени площи“.
В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че дружеството не е използвало без разрешение процесната
земеделска земя, като нито едно от събраните доказателства не навежда към
личността на жалбоподателя. В този мисъл от показанията на свидетеля Л. се
установява, че дружеството е ползвало същата земя, което е видно от абсолютната
еднородност на посева с тази на съседните имоти, също обработвани от
дружеството.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.33б, ал.1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и
не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията,
съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.49а от Закона за подпомагане на земеделските
производители, за нарушение на чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 500 до 10 000
лв.. В случая е определена имуществената санкция е определена над минималния размер, или в такъв от 1 000 лева. Същия размер на наказанието
е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление
не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното
– нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността
на дееца. Не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от
типичната, не се коментира личността на дееца и др.. За подобни отегчаващи
отговорността обстоятелства въззиваемата страна не представи доказателства и в хода
на съдебното следствие. Ето защо съдът счете, че така определените наказание
следва да бъдат коригирани към определения от закона минимум, като намери същото
в този му размер от 500 лева за достатъчно за постигане целите на наказанието
по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
С
оглед изхода на спора, а именно – потвърждаване наказателното постановление,
както и наложената имуществена санкция по основание (макар и не по размер), на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено от
същата, чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, за
разглеждането е в рамките на две съдебни заседания, с кратка продължителност,
разпитани са двама свидетели, поради което съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
След
като определи размера на юрисконсултското възнаграждение, и като съобрази
изхода на спора, а именно – частичната основателност на жалбата единствено относно
размера на наложената имуществена санкция, то съдът намери, че определеното възнаграждението
за защита от юрисконсулт от 80 лева следва да бъде намалено в същия размер, в
който е намалена и имуществената санкция от 1 000 лева на 500 лева, а
именно – на половина. Ето и защо съдът
счете, че следва да осъди жалбоподателя Е. - 2018“ ЕООД, ЕИК:********* да
заплати на Министерство на земеделието, храните и горите сумата от 40,00 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Воден
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ е наказателно постановление № НП-80 от 29.05.2020г. издадено от Д. Ж. Т., на
длъжност ***, с което на „Е. - 2018“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – ***, представлявано от Е. А. И., в качеството и на ***, на
основание чл.49а от Закона за подпомагане на земеделските производители е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.33б, ал.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.49а от Закона за подпомагане на
земеделските производители наказание – имуществена санкция в размер на 1 000,00
лева до размер от 500 лв. / петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА
наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „Е. - 2018“ ЕООД,
ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на Министерство на земеделието,
храните и горите сумата от 40,00 (четиридесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.