№ 837
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502804 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 264107 от 18.06.2021 г., постановено по гр. д. №
10382/2018 г. по описа на СГС, ГО, 9-ти състав, ЗК "Лев Инс" АД е осъдено на
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Л. П. Л. сумата от 45 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 18.03.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.03.2018 г. до окончателното
изплащане. Със същото решение са разпределени и разноските в
производството.
Решението е обжалвано от ответника ЗК "Лев Инс" АД в осъдителната
част за сумата над 25 000 лв. до пълния размер от 45 000 лв., като се излагат
доводи за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, тъй като определеният
размер е силно завишен и несъответства на действително претърпените от
ищеца болки и страдания. Правят се оплаквания още, че съдът неправилно е
приел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови
ново, с което искът да бъде отхвърлен над сумата от 25 000 лв. Оспорва се и
периодът, за който се дължи законна лихва. Претендират се разноските по
делото.
Решението е обжалвано и от третото лице помагач К. Ц. Д., като се
излагат доводи за неправилност, поради това, че не са отчетени правилно
болките и страданията на ищеца. Отделно от това се поддържа, че е налице
1
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като непоставянето на предпазен
колан в автомобила при страничен удар има принос за настъпването на
травмите. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново с което
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Въззиваемият депозира отговори срещу жалбата на ЗК "Лев Инс" АД и
срещу жалбата на третото лице, помагач на ответното застрахователно
дружество К. Ц. Д., с които оспорва същите.
Отговор е депозирал и ЗК "Лев Инс" АД, срещу жалбата на К. Ц. Д.,
като счита за напълно основателни изложените в жалбата съображения и
изразява становище, че исканата експертиза следва да бъде допусната.
С Определение № 2685/14.10.2021 г. по настоящото дело на САС, съдът
е оставил без уважение доказателственото искане за допусне на повторна
КСМАТЕ.
Във въззивното производство са приети, като нови доказателства
присъда № 15/01.09.2022 г. по нохд № 308/2021 г. на РС Ботевград, присъда
№ 43/11.12.2023 г. на СОС, Решение № 406/10.07.2024 г. на ВКС и протокол от
открито съдебно заседание, проведено на 14.12.2021 г. по нохд № 308/2021 г.
на РС Ботевград.
От приобщения доказателствен материал се установява следната
фактическа обстановка:
Безспорно е била налична действаща по отношение л. а. "Лексус", модел
„ИС 200Д", с peг. № ******** сключена застраховка "Гражданска
отговорност" при ЗК "Лев Инс" АД, със застрахователна полица, със срок на
действие от 02.10.2017 г. до 02.10.2018 г.
Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е отправила писмена
претенция с вх. № 5397/25.04.2018 г. към ответния застраховател, с искане за
определяне и изплащане на обезщетение по представените доказателства,
както и че той е изразил становище, че до получаване на изисканите от него
със становището документи, не е налице основание да уважи предявената
претенция.
За процесното ПТП е бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 5/27.03.2018 г. от дежурен по КАТ А. И. на РПУ -
Ботевград, който е посетил ПТП и е посочил, че в него са участвали л. а.
"Лексус", модел „ИС 200Д", с peг. № ******** с водач К. Ц. Д. и л. а. „Киа“,
модел „Сийд“ с рег.№ ******** с водач Л. П. Л.. Отразени са констатации за
щетите по автомобилите, както и травми на водача Л. Л. – фрактура на лява
ключица. В КП е отразено в „Обстоятелства и причини“, че настоящият КП
отразява единствено материалните щети по автомобилите и пострадалите
лица в резултат на ПТП-то. В КП липсва отразяване, дали посочените
обстоятелства са възприети лично от дежурния полицай или са му
пресъздадени от участниците в ПТП и/или свидетели на същото.
Установява се по делото от представените и приети като доказателства
влязла в сила присъда № 15/01.09.2022 г. по описа на PC Ботевград, 1-ви нак.
състав по нохд № 308/2021 г., изменена с присъда по нохд № 707/2022 г. по
2
описа на СОС, 3-ти второинстанционен наказателен състав, потвърдено с
решение № 406/10.07.2024 г. по описа на ВКС 3-то наказателно отделение по
наказателно дело № 411/2024 г., че К. Ц. Д. е признат за виновен в това, че на
18.03.2018 г. около 00.39 часа на първокласен път I-3, в района на пътен възел
между посочения път и второкласен път II-17, в землището на община
Ботевград, обл. Софийска, с посока на движение от гр. Ботевград към с.
Трудовец, обл. Софийска при управление на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Лексус ИС 220 Д” с peг. № ******** е нарушил правилата
за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21,
ал. 1 Закона за движение по пътищата /чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 16, ал. 1, т. 1
ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП : „При избиране на
скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да
превишава следните стойности в км/час - категория В извън населено място -
90 км/час“ /като докато се е движил със скорост от 98 км/час е навлязъл в
лентата за насрещно движение, настигнал е движещия се пред него с по-ниска
скорост лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ********, в резултат на което е
настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и започналия да
извършва в този момент ляв завой лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. №
******** и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л. П. Л.
изразяваща се в: счупване на лявата ключица с разместване на фрагментите и
на клюновидния израстък на лявата лопатка, причинили на пострадалия
„трайно затруднение на движението на левия горен крайник“ за срок по -
голям от 30 дни, като деянието да е извършено в пияно състояние - с
концентрация на алкохол в кръвта 1,60 на хиляда, установено по надлежния
ред - с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 279/19.03.2018 г. на МБАЛ „Света Анна-С.“ АД, в
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1: „На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техните аналози, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. “а“, пр. 2,
вр. ал. 1, б. ”б“, пр, 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК ГО е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила и на основание чл. 343г НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7,
като К. Ц. Д. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 1 година и
6 месеца. На основание чл. 67, ал. 3 НК за част от изпитателния срок по чл. 66,
ал. 1 НК на К. Ц. Д. е наложена пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година.
Според заключението на САТЕ мястото на удара между л. а. „Лексус“ и
л. а. „Киа“ се определя по ширината на платното за движение на път-3 и е на
3
около 7-8 м. вляво от десния край на платното за движение по посоката на
движението на процесните автомобили и по дължина на платното за движение
и на около 5 м. преди изхода на път-3 към път-17. Ударът е осъществен върху
пътната лента за насрещно движение на двата автомобила. Посоката на
движение на автомобилите е била от гр. Ботевград към с. Правец. ПТП-то е
станало на прав пътен участък в тъмната част от денонощието. Автомобилите
са се движили един зад друг, като л. а. „Киа“ се е движил пред л. а. „Лексус“,
като са могли да се виждат взаимно от разтояние по-голямо от 100 м. Към
момента на удара скоростта на л. а. „Киа“ е била около 20 км/час, а скоростта
на л. а. „Лексус“ е била около 70 км/час. Според заключението на експерта, от
техническа гледна точка, процесното ПТП е могло да бъде предотвратено, ако
водачът на л. а. „Лексус“ не е предприел изпреварване на л. а. „Киа“ в момент,
в който л. а. „Киа“ е извършвал маневра ляв завой, за да навлезе към изхода от
път-17 към път-3. Преди да достигне до мястото на удара, л. а. „Лексус“ се е
движил в зона на платното за движение, която е била оградена с единична
непрекъсната линия, забраняваща движение на автомобили върху нея. Ако
водачът на л. а. „Лексус“ се беше движил върху дясната пътна лента, която е
предназначена за движещите се автомобили в права посока, когато водачът на
л. а. „Киа“ е предприемал ляв завой, нямало да има конфликтна точка между
двата автомобила и между тях е нямало да настъпи удар.
Видно е от фиша за спешна медицинска помощ на Центъра за спешна
помощ гр. Ботевград от 18.03.2018 г. в анамнезата на пациента Л. Л. е
посочено, че от настъпило ПТП от нощес, той се оплаква от болки в лява
раменна става и е с ограничени движения.
От заключението на СМЕ, изготвена въз основа на медицинската
документация в делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалият е получил счупване на лява ключица. Приложено
е консервативно лечение, изразяващо се в поставяне на мека имобилизация
тип „осморка“ на раменния пояс. По делото не са установени данни, как е
протекъл възстановителния период за ищеца, но е посочено, че при нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, срока на възстановяване при
такъв вид увреждания е около 3 месеца. През периода на лечение, ищецът е
търпял болки и страдания за период от около 3 месеца, като първият месец,
болките са били с по - голям интензитет.
В с. з. експертът пояснява, че е извършил преглед на ищеца, след като е
представил заключението по делото. При прегледа ищецът се е оплакал от
болки при натоварване, при смяна на времето. Установил е и подутина на
мястото на счупването. Сочи, че тъй като ключицата е била счупена на
границата, с разместване на фрагментите по ширина, това разместване и
проведеното консервативно лечение е довело до натрупване на повече кост на
това място и се усеща като топка на мястото на счупването. Мястото е
зараснало, но има болезненост, а движението на ръката вече е възстановено.
Възстановителният период на болния е протекъл нормално, малко по-дълго,
но няма усложнения и пострадалият е възстановен напълно. Същият съобщава
за болки при крайни фази на движение, т.е. възстановен е крайника на 100 %,
но все още ищецът изпитвал болки. Експертът пояснява, че счупването на
4
ключицата се получава при удар в рамото, което отговаря на така описания
механизъм на процесното ПТП за страничен удар.
Разпитаният свидетел М. В. Н., колега на ищеца сочи, че в деня на
произшествието, са на работа, като автопатрул. Колегата му Л. управлявал
служебния автомобил по главен път II-17. Посоката им на движение била от
гр. Враца към гр. С. и на пътния възел с гр. Ботевград решили да сменят
посоката. Слезли на пътния възел и се включили в път 1-3. Под моста
започнали да правят ляв завой, като се престроили, където имало обособена
лента. Сочи, че Л. започнал да прави маневрата и в този момент свидетелят
чул силен гръм, а след известен период от време се събудил, като от сън. Бил
силно дезориентиран и го боляла главата. Твърди, че когато се опомнил видял
колегата му, който бил на шофьорското място със затворени очи. Свидетелят
го събудил, а Л. споделил, че много го боли ръката и излезли по най-бързия
начин от колата. Констатирали, че до тях има преобърнат по таван автомобил
„Лексус", който бил автомобилът който ги е ударил. Свидетелят сочи, че там
където се движели имало една лента за движение в тяхното платно и
отклонение за наляво и се те се били престроили в това отклонение. Л. е бил
подал сигнал за извършване на маневра престрояване вляво и след като
предприел същата настъпил ударът от лявата страна на автомобила им.
Установява, че маркировката между двете ленти е двойна непрекъсната линия,
маневрата завиване наляво е разрешена на това място, а има и знак.
Свидетелства също, че с Л. не били с поставени обезопасителни колани в
колата и че при започването на маневрата завиване наляво, не си спомня да е
видял фарове на други коли отзад.
Разпитаната по делото свидетелка Й. М. Ц., която живее с ищеца на
семейни начала сочи, че в резултат от процесния инцидент той имал счупена
лява ключица на две места и пукната лопатка на същата ръка. Установява, че
не е лежал в болница, а е бил на домашно лечение с две лонгети - една за
лопатката, и друга - за раменете. Твърди, че не е можел сам да се обслужва и
тя му помагала. Имал силни болки и страдания, бил на обезболяващи, не
можел да ходи до тоалетна. След 2 месеца започнал раздвижване, като в
началото не можел да си вдига ръката догоре. След като свалил лонгетите,
след 50-ия ден Л. започнал раздвижване, като отначало не можел да си вдига
ръката догоре, но после я раздвижил. Около 6 месеца бил в болничен отпуск за
лечение. Сочи, че не можел да спи и получил стрес от катастрофата. Към
момента имал още оплаквания от болки, особено при смяна на времето.
Твърди, че го страх да шофира, но шофира когато е на работа.
За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази
следното:
Правната квалификация на предявения иск против ЗК "Лев Инс" АД е
чл. 432, ал. 1 КЗ по силата на която, лице увредено от пътно-транспортно
произшествие може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от
застрахователя, при който делинквентът има застраховка "Гражданска
отговорност". Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС /елементите от
фактическият състав на непозволеното увреждане/ и наличие на
5
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между причинителя на увреждането и ответника
застраховател.
В настоящият казус на основание задължителната сила на влязлата в
сила присъда, гражданският съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, следва да приеме за доказани елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, посочени в чл. 300 ГПК. С влязла в сила присъда №
15/01.09.2022 г. по нохд № 308/2021 г. на PC Ботевград е безспорно
установено извършването на деянието от К. Ц. Д., което е престъпление по
смисъла на НК, т.е установени са деянието и автора му, противоправността на
същото и вината на извършителя - непредпазливост.
Ето защо възраженията на ответника за недоказаност на механизма на
ПТП и на отговорността на деликвента за настъпването му, са необосновани.
Не е спорно между страните, а и писмените доказателства установяват,
че причинителят на непозволеното увреждане е имал действаща към момента
на ПТП-то задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" в ответното дружество. Поради това ЗК "Лев Инс" АД, с
което е сключен договорът за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", следва да репарира вредите от събитието,
за което е сключена застраховката.
В контекста на изложеното следва да се посочи, че е изпълнено
условието на чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 380 КЗ, защото преди предявяване на
съдебната претенция, ищецът е заявила писмена такава пред застрахователя.
Изложеното прави съдебното производство допустимо.
За пълнота на изложението следва се посочи, че ответникът не се е
произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Според съда доказателствата в делото установяват причинените телесни
увреждания на Л. Л., посочени в ИМ. Както разясни вещото лице д-р С., той е
получил счупване на ключицата на границата, с разместване на фрагментите
по ширина, което разместване и проведеното консервативно лечение е довело
до натрупване на повече кост на това място и това се усеща като топка на
мястото на счупването. Установила се е подутина на мястото на счупването.
Мястото е зараснало, но има болезненост. Движението на ръката е
възстановено. Възстановителният период на болния е протекъл нормално,
малко по-дълго, но няма усложнения и пострадалият е възстановен напълно.
При медицинският преглед ищецът се оплакал от болки при натоварване и при
смяна на времето. Същият съобщава за болки при крайни фази на движение,
т.е. възстановен е крайника на 100 %, но все още ищецът изпитвал болки.
В.л. д-р С. е категоричен и за това, че е налице причинно-следствена
зависимост между удара от реализираното ПТП, и травматичните наранявания
на пострадалия.
От констатациите на вещото лице следва да се заключи, че увреждания
са доказани и подлежат на репариране от застрахователя.
6
Заедно с горното, от показанията на свидетелката Ц. се установи, че
приятелят й, с който живеят на семейни начала, е изпитвал по време на
лечението силни болки в областта на лявата ключица. Установява, че
психически е стресиран от катастрофата, защото продължава да се страхува да
шофира. Изложеното доказва негативните вътрешни изживявания, които
ПТП-то е причинило на ищеца, респ. доказва твърдението за неимуществени
вреди.
Спорен в делото е въпросът какъв е справедливият размер на
обезщетението, в контекста на чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди,
макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да
се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претенцията на Л. Л. е за 45 000 лв. и е уважена от СГС в пълен размер.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД обжалва определеното обезщетение за размера
над 25 000 лв., поради което при преценката за справедливост, въззивната
инстанция следва да я реализира именно за тази разлика. Конкретните
обстоятелства, които имат значение за нея са възрастта на ищеца, който е бил
на 46 години към 18.03.2018 г., която възраст е на границата между младата и
зряла такава и в която обичайно човек е изключително активен. В тази активна
възраст ищецът е търпял болки и страдания период от около 3 месеца, като
през първият месец болките са били с по-голям интензитет, който период не е
много дълъг. Фрактурата на лявата ключица и нейното зарастване е довело
натрупване на повече кост на това място и е трайна и незаличима последица
но двигателните функции на това място, са възстановени напълно.
Според доказателствата е налице остатъчна болка при натоварване и при
смяна на времето, която не е с голям интензитет. Заедно с това, увреждането
не е застрашавало живота на пострадалия и не е променило качеството му на
живот. Същият сравнително бързо е възстановил служебната си активност
като полицай и нормалния си личен живот. Ето защо, настоящият състав
приема, че справедливото обезщетение за претърпените от него болки,
дискомфорт и физически и емоционални страдания, следва да е в размер на
25 000 лв. При индивидуализиране на размера на обезщетението съдът отчете
и обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП-то през 2018 г.
икономическите условия в страната не се характеризират с интензитет на
7
инфлацията и значително поскъпване на живота. Поради това, обезщетение от
45 000 лв. е необосновано високо.
Следва да се отговори на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, което според ответната страна и трето лице помагач е осъществено чрез
извършване на маневра завой наляво от ищеца, без да спре и да пропусне
движещият се зад него автомобил „Лексус“, както и обстоятелството, че
пострадалият ищец е управлявал лекият автомобил без предпазен колан. То е
неоснователно, тъй като по делото беше доказано, че л.а. „Киа“ управляван от
ищеца е извършвал разрешена маневра ляв завой, движейки се с около 20
км/час в пътна лента предназначена за навлизане към изхода от път 17 към път
3 и инцидентът не би настъпил, ако водачът на л. а. „Лексус“ се беше движил в
дясната пътна лента, която е предназначена за движещи се автомобили в права
посока и при ляв завой на л.а. „Киа“, между двата автомобила нямаше на има
конфликтна точка и да настъпи удар.
Относно претендираното наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, изразяващо се в непоставен
предпазен колан, то от разпита на вещото лице по приетата СМЕ по делото, се
установява, че при този механизъм на настъпване на произшествието, коланът
не би повлиял по никакъв начин и не би запазил тялото на ищцата от
увреждане, защото предпазният колан спира движението напред, не спира
движението настрани. Ищецът при инцидента се е придвижил към лявата
врата на автомобила и е настъпил удар в лявото му рамо. Също така,
съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 2, т. 3 ППЗДвП, униформените
служители от органите за контрол по Закона за движението по пътищата - при
изпълнение на служебните си задължения, могат да не ползват
обезопасителни колани при управление на МПС.
Последното оплакване, по което САС дължи произнасяне е това на
ответника за неправилна преценка на първостепенния съд за лихвата за забава
- тя не следвало да се начислява от 18.03.2018 г. Оплакването е основателно.
Съобразно нормата на чл. 496, ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 409 КЗ,
застрахователното дружество дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение най-късно след изтичане на три месеца от
датата на предявяване на извънсъдебната претенция. В конкретния казус,
извънсъдебната претенция е предявена в ЗК „Лев Инс" АД на 25.04.2018 г.
/вж. на л. 12/ и датата, от която дружеството е изпаднало в забава е
25.07.2018г., когато е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ.
Разбирането на първоинстанционният съд, че лихвата трябвало да се
начислява от датата на ПТП - 18.03.2018 г. няма опора в закона.
За пълнота, непосочването на банковата сметка от увреденото лице като
кредитор, каквото възражение се въвежда от въззивника, възпрепятства
единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата,
когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила
съдебно решение, какъвто настоящият случай не е. Още повече, че с
претенцията си до застрахователното дружество, ищецът е посочил банковата
сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение.
8
По изложените съображения, подложеното на въззивна проверка
решение на СГС следва да бъде отменено за присъдените суми над приетия от
апелативния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, като
искът бъде отхвърлен за разликите над 25 000 лв. до уваженият размер от
45 000 лв.
С оглед изхода от въззивната проверка на въззивника ЗК „Лев Инс“ АД
следва да бъдат присъдени разноски за уважената част от въззивната му жалба
по съразмерност за първата съдебна инстанция в размер на 2 375,40 лв. и за
въззивната в размер на 645 лв.
На ищцовата страна следва да се определи за настоящата инстанция
възнаграждение по чл. 38 ЗА на адв. Н. /процесуален представител на ищеца/
възнаграждение в размер на 600 лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 264107 от 18.06.2021 г., постановено по гр. д. №
10382/2018 г. по описа на СГС, ГО, 9-ти състав, в частта в която е осъдил ЗК
"Лев Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. "Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ на Л. П. Л., ЕГН: **********, гр. ***,
ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, сумата представляваща разлика над сумата от 25
000 лв. до сумата от 45 000 лв., застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 18.03.2018 г.; в частта, с която е присъдена законна лихва за
периода от 18.03.2028г. до 25.07.2018г.; в частта, с която дружеството е
осъдено да плати на СГС държавна такса в размер над 610,50 лв. и съдебни
разноски над 721,50 лв.; в частта, с която застрахователят е осъден да плати на
адвокат К. Н. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над 1043,40 лв., като
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. П. Л., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „***“ № *,
ет. *, ап. * против ЗК „Лев Инс", ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. "Черни връх" № 51Д, за разликата над сумата от 25 000
лв. до предявения размер от 45 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 18.03.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. И. Н. - САК, в
качеството му на процесуален представител на Л. П. Л., ЕГН: **********, гр.
***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 600 лв., представляваща
възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 1ЗА.
ОСЪЖДА Л. П. Л., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *,
да заплати на ЗК „Лев Инс" АД, разноски по съразмерност за първата съдебна
инстанция от 2375,40 лв. и за въззивната в размер на 645 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
9
ответника ЗК "Лев Инс" АД, К. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. ***, ул.
***, № *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1-месечен срок
от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10