Решение по дело №1960/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 99
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220201960
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

07,02,2020г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

              Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на дванадесети декември  две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                          Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Х. В , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 1960/19 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на В.К.С. ЕООД, ЕИК/БУАСТАТ *******, чрез своя управители  представител Д.Г.Д., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 415582F442557/05.03.2019r. на директора на офис Пазарджик в ТД на НАП Пловдив, , с което на дружеството- жалбоподател е наложена на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 600 лв. 

В жалбата се заявяват основания за процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност, поради която се иска отмяна на НП.    

В съдебно заседание за дружеството - жалбоподател не се явява  процесуален или законов представител.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и настоява да се потвърди изцяло атакуваното постановление.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  съдът установи:

 Дружеството-жалбоподател В.К.С. ЕООД е регистрирано и задължено по ЗДДС лице. Предвид това е задължено да подава на основание чл. 125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период справка -декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от Закона ( с изключенията предвидени в чл. 159 б). Заедно със справката -декларация и на основание ал.3 на чл.125 дружеството следвало да подава и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС ( дневник за покупките и дневник за продажбите) в срока по чл. 125 , ал. 5 - до 14-то число на месеца, следващ данъчния период , за който се отнасят.

Във връзка с тези задължения на данъчно-задължените лица по ДДС, след изтичане на този срок инспектори от НАП извършват рутинна проверка по спазването им.

Такава била извършена от св. И.(л. 49-50) и същата констатирала, че дружеството- жалбоподател за данъчен период от 01.07.2018г.- 31.01.2018 година е подало информацията от отчетните регистри „дневник за покупките" и „дневник за продажбите" в Офис за Обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив на 15,10.2018 год. с вх.№13001581050/15.10.2018 година и закъснение от 2 месеца и 1 ден, доколкото срокът за подаването й е изтекъл на 14,08,18

Поради това и съставила против дружеството процесния акт, който е надлежно предявен и е връчен препис на упълномощено лице( пълномощно виж на л. 8, т.4 по делото) . 

Въз основа на него е издадено и обжалваното НП, с което е наложена на основание чл.179 , ал.1  от ЗДДС имуществена санкция  в размер на 600 лв. 

С жалбата за заявени съществени процесуални нарушения - като твърди, че за съставяне на акта не е бил канен законовия представител на дружеството, той не е присъствал на съставянето му, не му е бил предявяван . Всъщност, тези твърдения са верни, но тяхната истинност  не влече претендираните последици - процесуална неизправност на санкционния документ, която да е основание за неговата отмяна.

АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. За този факт са събрани показанията на съставителя му, който признава, че положил усилия да откри управителя като изпратил покана за явяване и съставяне на АУАН, но тъй като не се връщала разписка за връчването й , а срокът по чл. 34 от ЗОНН ( тримесечен) щял да изтече , актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, което изрично е отразено в него. Към датата на съставяне на акта срокът по чл. 34 от ЗАНН за неговото съставяне не е изтичал, но това няма значение, при положение, че безспорно е установено неговото съставяне по чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Наистина, в случая няма категорични данни, че покана въобще е била изпращана или, че св. И.е търсила управителя по телефона и го е уведомила за съставяне на акта. При това положение не е налице формалното изискване, за да се приложи чл. 40, ал.2 от ЗАНН, който установява две алтернативи „1.нарушителят да е известен и да не е открит и 2. Да е поканен и да не се е явил“.

Въпросът е нарушени ли са права на нарушител, който не е бил надлежно поканен за съставяне на акт, който е съставен в негово отсъствие. Тук на първо място следва да се посочи, че гарантираната възможност нарушителят да знае за съставяне на акта ограничава евентуална възможност да се отрази в него невярна дата и място на съставяне. Защото, ако нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на акта против него,у но пък след това той му е бил надлежно предявен и му е връчен препис, то той ще има пълна възможност да се защити по фактите на административно-наказателното обвинение. Единствено ще бъде ограничен да прецени дали датата на съставяне на акта е достоверна, както е мястото.  В случая гаранция за тази достоверност е от една страна свидетеля, който в акта е посочен като такъв „присъствал на самото съставяне на акта“ той е положил подписа си, който е гаранция за достоверност на отразените в акта дата и място на съставянето му ( доколкото е само свидетел на съставяне). На второ място достоверността на отразените в процесния АУАН дата и място на съставянето му е представената разпечатка от електронен регистър на изведените АУАН ( регистър на АН- преписки, л. 49 и сл.) , съставяни в  процесното ведомство, към което принадлежи контролния орган. Става ясно, че номерата им се генерират от ползвания софтуерен продукт според датата на тяхното изготвяне. Така датата на съставяне на акта е напълно достоверна ( както и мястото, за което обаче не се спори).

Отразената достоверна дата  на съставяне на акта сочи, че той е съставен по чл. 34 от ЗАНН и контролният орган не е злоупотребил с тези срокове в ущърб на нарушителя.

Наред с това неговите парва за защита против фактите на възведеното му с акта административно-наказателно обвинение , са били напълно гарантирани. АУАН е надлежно предявен и връчен на пълномощник, както е отразено в него и с оглед пълномощно на л.. 8, т.4 по делото.

Според словната част на констативния и санкционния акт „като регистрирано по ЗДДС лице дружеството не е осигурило подаването на информацията от отчетните регистри "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите" на технически носител и копия от тях в законоустановения срок до 14.08.2018 година за данъчен период от 01.07.2018 година до 31.07.2018 година“. Затова и правилно нарушението, проявено чрез описаното бездействие,          е поставено в нормативната рамка на чл. 125, ал. 3 и 5 от ЗДДС , тъй като ал. 3 предвижда ново, самостоятелно по отношение задължението по ал.1 задължение - за подаване на отчетните регистри ( освен и наред със СД по ал.1) , а ал. 5 урежда срока, в който следва да се изпълни това задължение. 

Нарушението е описано чрез достатъчни по своя обем и яснота обстоятелства и е получило своята съответна правна квалификация.  То е констатирано в АУАН и е санкционирано чрез НП , които са процесуално изправни.

Наложената имуществена санкция е в леко завишен спрямо минимално предвидения размер и основание за това не може да се открие в срока на закъснението, който е само 2 месеца и 1 ден. Освен това липсват произтекли от пропускането му ( макар и нарушението да е формално) негативни последици върху фискалните интереси на държавата, а няма и данни за други нарушения на дружеството.  

В НП е направен изводът, че случаят не следва да се възприема като маловажен и въпреки, че той не е аргументиран, е верен. От една страна тук следва да се отчетат обществените отношения, които са били засегнати с процесното нарушение. По делото са събрани данни зар изключително затруднена комуникация  с него за изпълнение на задълженията му ЗДДС, което се потвърди от затрудненията за призоваване по самото дело.  

Така, като приема, че няма основание случаят да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН  и в контекста на ревизията по чл. 27 от ЗАНН, Съдът счита, че санкцията следва да бъде намалена до минимално предвидената имуществена санкция 500 лева, която ще допринесе за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.     Като съобрази горното, Съдът прие, че НП следва да се измени в този смисъл. . 

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

Р      Е      Ш      И      :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 415582F442557/05.03.2019r. на директора на офис Пазарджик в ТД на НАП Пловдив, с което на В.К.С. ЕООД, ЕИК/БУАСТАТ *******, управител и  представител Д.Г.Д., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 600 лв.   КАТО

  НАМАЛЯВА размера на санкцията на 500 лева

  Решението в частта относно изменението на НП подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: