№ 161
гр. Кърджали, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20235100500274 по описа за 2023 година
С решение №209* от 27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 163/2023 г.,
Районен съд – М. е изменил размера на присъдената с определение от
10.04.201№* г. по гр. д. № 11/201№* г. на Районен съд – М. ежемесечна
издръжка, която е осъден да заплаща О. Ф. М. на детето си Ю. О. М., чрез
нейната майка и законен представител Ф.Ф.А., като е увеличил размера на
издръжката от 170 лева на 350 лева, считано от датата на предявяване на иска
до навършване на пълнолетие или настъпване на друга правоизменяща или
правопогасяваща издръжката причина. С решението съдът е осъдил О. Ф. М.
да заплати на Ф.Ф.А. сумата от 700 лева, представляваща направени разноски
по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът О. Ф.
М., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като неправилно
– постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага
съображения, че присъдената издръжка не е съобразена както с нуждите на
детето, така и с реалните възможности на бащата да заплаща такава. Счита, че
няма основание за присъждане на издръжка, по-висока от минималната
такава. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
1
предявения иск.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. А. С., в
качеството му на пълномощник на ф.Ф.Х., действаща като законен
представител на малолетното към този момент дете Ю. О. М.. С отговора се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска се съда
да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивното
производство. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие,
въззиваемата поддържа отговора.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните във връзка с подадената въззивна жалба, констатира
следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Пред първата инстанция е бил предявен иск, с правно основание чл. 150
от СК, за увеличение на присъдена издръжка за детето Ю. О. М. от 170 лева
на 350 лева. С постановеното по делото решение съдът е уважил иска така,
както е предявен, като е увеличил размера на претендираната месечна
издръжка от 170 лева на 350 лева.
Установява се по делото, че ответникът в първоинстанционното
производство О. Ф. М. (въззивник) е бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на детето Ю. О. М. в размер на 105 лева, а на детето си Е. О. М. –
ежемесечна издръжка в размер на 115 лева, като с протоколно определение от
10.04.201№* г. по гр. д. № 11/201№* г. на РС – М. е била одобрена спогодба,
по силата на която е бил увеличен размера на издръжката, която ответникът
следва да заплаща за детето си Ю. от 105 лева на 170 лева, и от 115 лева на
180 лева за детето Е..
Установено е също така, че въззивникът О. Ф. М. има и други две деца,
родени съответно през 2016 г. и 2022г., от съжителството му с друга жена.
Същият няма регистрирани трудови договори и няма данни за неговият
осигурителен доход за периода от м. март 2022г. до м. март 2023 г.,
притежава недвижими имоти.
Детето Ю. е на 14 години, същата е ученичка в 7 клас в училище в
2
Република Турция, където живее с майка си ф.Ф.Х., която полага грижи за
отглеждането и възпитанието както на детето си Ю., така и на детето Е..
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
намира подадената въззивна жалба за частично основателна. Съгласно чл.
142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. В тази връзка, неоснователен е релевирания във въззивната жалба
довод, че няма основания за издръжка, по-висока от минималната. От
10.04.201№* г., когато е определена издръжка за детето Ю. в размер на 170
лева, към датата на предявяване на иска са изминали 4 години. През това
време детето е пораснало значително – същото понастоящем е на 14 години и
е ученичка в 7-ти клас. Увеличили са се и нуждите на детето от средства за
издръжка, необходими за храна, облекло, ученически пособия и други
потребности. Налице е изменена икономическа обстановка, свързана с
поскъпване на стоките и услугите. Увеличен е размера на минималната
работна заплата за страната – към датата на увеличението на присъдената
издръжка (10.04.201№* г.) същият е в размер на 560 лева, а към датата на
завеждане на исковата молба е в размер на 780 лева.
Предвид горното, отчитайки, че въззивникът е без здравословни
проблеми, в трудоспособна възраст, както и с оглед обстоятелството, че
същият има и други три деца, които е длъжен да издържа, въззивният съд
намира, че във възможностите на въззивника е да плаща издръжка в размер на
2№*0 лева за детето Ю., като останалата издръжка, ведно с грижите за
отглеждането и възпитанието, следва да се поеме от майката ф.Ф.Х..
Ето защо, следва да се отмени обжалваното решение, в частта, с която е
осъден О. Ф. М. да заплаща на детето си Ю. О. М., чрез нейната майка и
законен представител Ф.Ф.А., ежемесечна издръжка, за разликата над 2№*0
лева до присъдения размер от 350 лева, като искът в тази част се отхвърли
като неоснователен.
При този изход на делото – увеличение на издръжката със 120 лева,
следва да се отмени решението на районния съд и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд – М. държавна такса
за иска за издръжка, за разликата над 172.80 лева, както и в частта, с която е
осъден да заплати на Ф.Ф.А. разноски за първата инстанция, за разликата над
3
466.67 лева до присъдения размер от 700 лева.
В останалата част решението е правилно и като такова следва да се
потвърди.
С оглед частичната основателност, респективно – неоснователност на
въззивната жалба, следва да се осъди въззивникът да заплати на Ю. О. М.,
действаща лично и чрез законния си представител ф.Ф.Х., направените
разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на
433.33 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №209* от 27.07.2023 г., постановено по гр. д. №
163/2023 г., Районен съд – М., в частта, с която: 1.) е осъден О. Ф. М. да
заплаща на детето си Ю. О. М., чрез нейната майка и законен представител
Ф.Ф.А., ежемесечна издръжка, за разликата над 2№*0 лева до присъдения
размер от 350 лева, 2.) е осъден О. Ф. М. да заплати по сметка на Районен съд
– М. държавна такса за иска за издръжка, за разликата над 172.80 лева и 3.) е
осъден О. Ф. М. да заплати на Ф.Ф.А. разноски за първата инстанция, за
разликата над 466.67 лева до присъдения размер от 700 лева, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ф.Ф.Х., с ЕГН **********, като майка и
законен представител на Ю. О. М., с ЕГН **********, иск против О. Ф. М., с
ЕГН **********, за увеличение на ежемесечната издръжка за детето Ю. О.
М., с ЕГН **********, за разликата над 2№*0 лева до 350 лева, като
неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА О. Ф. М. с постоянен адрес: с. Б., ул. „Б.“ №*, общ. В., обл.
Ш., с ЕГН **********, да заплати на Ю. О. М., с ЕГН **********, действаща
лично и чрез законния си представител ф.Ф.Х., с постоянен адрес: гр. М., ул.
„М.“ №*№*, обл. Кърджали, с ЕГН **********, направените разноски за
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 433.33 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5