№ 14
гр. Луковит, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. КИРЧЕВА
при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова
като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно
наказателно дело № 20204320200230 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Обжалвано е НП № 20-0297-000211 от 03.08.2020 г. издадено от Началник РУ -
Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на К. В. К., ЕГН ********** от гр. Луковит, обл.
Ловеч, ул. П.* са наложени две административни наказания: глоба в размер на 100 лв. на
основание чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и глоба в размер на
10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Недоволен от наложените наказания е останал жалбоподателят К. В. К., който
обжалва наказателното постановление в срок. С жалбата се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено
в нарушение на нормите на ЗАНН, тъй като се твърди, че жалбоподателят не е извършвал
вменените му нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен процесуален представител адв. Р.М., който поддържа жалбата, а по
същество изразява становище за недоказаност на нарушенията, доколкото доверителят му не
е спиран за проверка, а актосъставителят не е очевидец на извършване на нарушенията.
Моли да бъде отменено обжалваното НП.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в придружително писмо
до съда моли съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от
ФАКТИЧЕСКА страна следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 17.07.2020 г. на жалбоподателя К. В. К. е съставен АУАН бл. № сер. Д 983992 за
това, че на 07.06.2020 г. около 09.50 ч. в гр. Луковит, ул. С.С.К.М.** в посока кв. Изток
управлява лек автомобил Мерцедес Ц 180Т с рег. № ******, собственост на Ю.Л.Р. от гр.
Тетевен като: 1 /не притежава свидетелство за управление на МПС – нарушение на чл. 150
от ЗДвП; 2/ не представя СРМПС – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Изрично в акта
1
актосъставителят е отразил, че АУАН е съставен на основание преписка рег. № 297000-
3166/2020 г. по описа на РУ – Луковит.
Актът е подписан от актосъставителя – св. Х.Д.П. и от свидетелите по съставяне на
акта – Х.В.К. и П.В.Ц.. АУАН е предявен на жалбоподателя, за да се запознае със
съдържанието му, но същият отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено по
реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН с подписа на един свидетел.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което при идентичност на описание на нарушението и правната му квалификация, на
жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба в размер на 100 лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушението на чл. 150 от ЗДвП и глоба в размер на
10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН и НП фактически положения се потвърждават от
събраните писмени и гласни доказателства.
Видно от преписка № 297000-3166/2020 г. по описа на РУ – Луковит, същата е
образувана по повод жалба от Ц.М.П. от гр. Луковит. При проверката е установено, че на
07.06.2020 г. около 08.30 ч. – 10.00 ч. П. е влязла в конфликт с непознат за нея мъж, който я
прередил на входа на хранителен магазин „Карина“, намиращ се на ул. Св.Св. Кирил и
Методий в гр. Луковит, като същият не е носел предпазна маска, за което П. му направила
забележка. От своя страна мъжът й отвърнал с множество цинични изрази, удар в областта
на лявата скула, последван от изхрачване в лицето й. П. е посочила, че мъжът е пристигнал
и си е тръгнал от магазина с лек автомобил, управляван от него, с рег. № ******. При
прегледа на записите от камерите за общинско видеонаблюдение, намиращи се в близост до
магазин „Карина“ на ул. Св.Св. Кирил и Методий в гр. Луковит в посочения времеви
диапазон се наблюдавал лек автомобил с рег. № ******, който спира пред магазина, като от
него слизат три лица – мъж, който управлява автомобила, дете и жена. Мъжът е разпознат от
полицейските служители като жалбоподателя К. В. К.. При направените справки в КАТ е
установено, че на лек автомобил с рег. № ****** отговаря лек автомобил Мерцедес Ц 180Т,
масленозелен на цвят, собственост на Ю.Л.Р. от гр. Тетевен, както и че жалбоподателя не
притежава СУМПС. По преписката са снети писмени обяснения от свидетели очевидци на
инцидента, както и от самия жалбоподател, който не отрича, че той е управлявал посочения
лек автомобил.
В показанията си актосъставителят Х.Д.П. свидетелства, че е съставил АУАН въз
основа на материалите по преписка № 297000-3166/2020 г. по описа на РУ – Луковит и
записите от камерите за общинско видеонаблюдение. Заявява, че лично е изгледал записите
от камерите, на които се виждало как жалбоподателят излиза от магазин „Карина“, качва се
в описания лек автомобил и потегля в посока кв. Изток. Показанията на св. Х.П.
кореспондират с писмените доказателства и материалите по преписка № 297000-3166/2020
г., поради което съдът кредитира същите.
Св. Х.В.К. и св. П.В.Ц. са свидетели по съставянето на акта и не са преглеждали
записите от камерите.
Съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява по
безспорен начин, че на процесните дата и място именно жалбоподателят е този, който е
управлявал описаното МПС – лек автомобил лек автомобил Мерцедес Ц 180Т с рег. №
******.
Видно от приложената справка за нарушител на жалбоподателя никога не е издавано
свидетелство за управление на МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно
изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл.47 ЗАНН, с оглед приложеното като
доказателство по делото заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №
2
81213-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от оправомощено лице – Х.Д.П. – полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ – Луковит на основание чл.189, ал.1
ЗДвП, чл.37 ЗАНН и с оглед цитираните заповеди.
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не
се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. В АУАН и НП се
съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита
на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното
производство.
Относно нарушението по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно посочения текст всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач.
В настоящия случай, от приетата по делото фактическа обстановка, безспорно се
установи, че на процесните дата и място жалбоподателят К. В. К., без да е правоспособен
водач, е управлявала пътно превозно средство – описания лек автомобил, като е участвал в
движението по път, отворен за обществено ползване.
Поради изложеното съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за осъществено от него
нарушение по чл. 150 ЗДвП, санкционирано на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП.
Цитираната норма предвижда глоба от 100 до 300 лева за лице, което управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач. В случая наложената санкция е в
минимален размер. Ето защо атакуваното наказателно постановление в тази част следва да
бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява и за тегленото от него ремарке.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не е доказано по несъмнен
начин жалбоподателят да е извършил нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като
на посочените в АУАН и НП дата и място жалбоподателят не е спиран за проверка, при
която да е установено, че не носи свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. Ето защо атакуваното наказателно постановление в тази част следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0297-000211 от 03.08.2020 г. издадено от
Началник РУ - Луковит към ОДМВР Ловеч, в частта, с която на К. В. К., ЕГН **********
от гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. П.* на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0297-000211 от 03.08.2020 г.
издадено от Началник РУ - Луковит към ОДМВР Ловеч в частта, с която на К. В. К., ЕГН
********** от гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. П.* на основание чл. чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
3
съдЛовеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4