№ 1844
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110115928 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото следва да се разгледа (след прекратяване на производството с
протоколно определение от 24.04.2024 г., на лист 251 от делото, в сила от
08.12.2024 г.) по искови молби с вх. №№ 85203/28.03.2023 г.; 85204/28.03.2020
г.; 85205/28.03.2023 г.; 85206/28.03.2023 г., и 85209/28.03.2023 г. на Г. А. Н.
срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, с която са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответника, че клаузи с идентично
съдържание на чл. 4, ал. 2 от сключени между страните договори за кредит с
№№ 3389026/04.12.2018 г.; 3357362/29.10.2018 г.; 3334322/28.09.2018 г.;
3312065/31.08.2018 г., и 3281815/26.07.2018 г., са нищожни поради
противоречие със закона – като неравноправни и противоречащи на забраните
по ЗПКр за начисляване на лихва по-голяма от петкратния размер на
законната лихва, а и като противоречащи на добрите нрави, и за осъждане на
ответника да плати на ищцата следните платени без основание поради
посочената нищожност суми:
1. по договор за кредит № 3389026/04.12.2018 г. – 50 лева частично от
1700 лева;
2. по договор за кредит 3357362/29.10.2018 г. – 10 лева частично от 900
лева;
3. по договор за кредит 3334322/28.09.2018 г. – 10 лева частично от 800
лева;
4. по договор за кредит 3312065/28.09.2018 г. – 10 лева частично от 800
лева, и
1
5. по договор за кредит 3281815/26.07.2018 г. – 50 лева частично от 1100
лева.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник
пет договора за кредит – с №№ 3389026/04.12.2018 г.; 3357362/29.10.2018 г.;
3334322/28.09.2018 г.; 3312065/31.08.2018 г., и 3281815/26.07.2018 г., с които
са предоставени кредити съответно в размер на 5000 лева, 2500 лева; 2000
лева; 2000 лева, и 2300 лева. В чл. 4, ал. 2 от текста на всеки от договорите
било предвидено задължение ищцата в 3-дневен срок от усвояване на
кредитите да осигури обезпечение – банкова гаранция или двама поръчители
с постоянен доход в размер на 1000 лева без други кредити. При неизпълнение
на това условие ищцата следвало да заплати неустойка по всеки договор,
съответно в размер на 17000 лева; 900 лева; 800 лева; 800 лева, и 1100 лева.
Твърди се, че ищцата била заплатила посочените неустойки изцяло. Излагат се
доводи, че подобни неустоечни клаузи били неравноправни, тъй като излизала
извън присъщите функции и целяла обогатяване на кредитора в нарушение
на императивните правила относно максималните размери на разхода по
кредита, а и били твърде високи с оглед неизпълнението. Тъй като размерите
на неустойката не били включени в размера на общия разход по кредита и в
годишния процент на разходите, то целите договори за кредит се явявали
недействителни поради липса на реквизит – правилно посочване на годишен
процент на разходите, и поради това ищцата не била дължала лихвите и
неустойките, които била заплатила. Поради това се иска признаване на
нищожността на клаузите и да се върнат част от платените въз основа на тях
суми. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от първия ответник – „Изи
асет мениджмънт“ АД. Поддържа недопустимост на установителните искове,
тъй като същите били кумулативно съединени с осъдителни искове за
връщане на недължимо платено, поради което ищецът нямал интерес да ги
води като отделна претенция, а освен това имало и злоупотреба с процесуални
права. Твърди, че има право да изисква обезпечение на предоставените от него
кредити, и да урежда санкционни последици при непредоставяне на такова
обезпечение. Тъй като неустойката не се начислява при изпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение, то тя не следвало да
се ползва при изчисляване на годишния процент на разходите, който бил
изчислен правилно. Освен това не била необосновано висока. Поддържа
също, че клаузата не може да е неравноправна, тъй като е индивидуално
уговорена. Твърди се, че дори и да е неправилно определен годишният
процент на разходите по кредита, това следва да води до намаляване на
лихвата, а не до нищожност на целия договор. Иска се отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
В съдебното заседание страните не изпращат представители.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото от 12.03.2024 г. (на лист 122 от
2
делото) съдът е отделил за безспорно между страните, че ищцата е изтеглила
от ответника пет кредита с №№ 3389026/04.12.2018 г.; 3357362/29.10.2018 г.;
3334322/28.09.2018 г.; 3312065/31.08.2018 г., и 3281815/26.07.2018 г., с които
са предоставени кредити съответно в размер на 5000 лева, 2500 лева; 2000
лева; 2000 лева, и 2300 лева.
Съгласно представен на лист 186 от делото Договор за паричен заем №
3389026/04.12.2018 г. ответникът е предоставил на ищцата 5000 лева, които
ищцата следвало да върне за 10 седмици, като заплати и 30 % лихва годишно,
а в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 33,22 % и краен
срок на погасяване 12.04.2019 г. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в 3-
дневен срок от сключване на договора ищцата се е задължила да обезпечи
задължението си по договора, като предостави поръчителството на две
физически лица, които работят по безсрочен трудов договор със заплата поне
1000 лева и да нямат други кредитни задължения, или банкова гаранция за
сумата на кредита, а според чл. 4, ал. 2, ако не направи това, ищцата дължи
неустойка в размер на 1555,56 лева, която се връща заедно с вноските по
договора.
Съгласно представен на лист 180 от делото Договор за паричен заем №
3357362/29.10.2018 г. ответникът е предоставил на ищцата 2500 лева, които
ищцата следвало да върне за 10 седмици, като заплати и 30 % лихва годишно,
а в договора е посочен ГПР от 32,06 % и краен срок на погасяване 07.01.2019 г.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в 3-дневен срок от сключване на
договора ищцата се е задължила да обезпечи задължението си по договора,
като предостави поръчителството на две физически лица, които работят по
безсрочен трудов договор със заплата поне 1000 лева и да нямат други
кредитни задължения, или банкова гаранция за сумата на кредита, а според чл.
4, ал. 2, ако не направи това, ищцата дължи неустойка в размер на 418,50 лева,
която се връща заедно с вноските по договора.
Съгласно представен на лист 147 от делото Договор за паричен заем
№3334322/28.09.2018 г. ответникът е предоставил на ищцата 2000 лева, които
ищцата следвало да върне за 10 седмици, като заплати и 30 % лихва годишно,
а в договора е посочен ГПР от 32,06 % и краен срок на погасяване 10.12.2018 г.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в 3-дневен срок от сключване на
договора ищцата се е задължила да обезпечи задължението си по договора,
като предостави поръчителството на две физически лица, които работят по
безсрочен трудов договор със заплата поне 1000 лева и да нямат други
кредитни задължения, или банкова гаранция за сумата на кредита, а според чл.
4, ал. 2, ако не направи това, ищцата дължи неустойка в размер на 334,80 лева,
която се връща заедно с вноските по договора.
Съгласно представен на лист 141 от делото Договор за паричен заем №
3312065/28.09.2018 г. ответникът е предоставил на ищцата 2000 лева, които
ищцата следвало да върне за 10 седмици, като заплати и 30 % лихва годишно,
а в договора е посочен ГПР от 32,06 % и краен срок на погасяване 12.11.2018 г.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в 3-дневен срок от сключване на
договора ищцата се е задължила да обезпечи задължението си по договора,
3
като предостави поръчителството на две физически лица, които работят по
безсрочен трудов договор със заплата поне 1000 лева и да нямат други
кредитни задължения, или банкова гаранция за сумата на кредита, а според чл.
4, ал. 2, ако не направи това, ищцата дължи неустойка в размер на 334,80 лева,
която се връща заедно с вноските по договора.
Съгласно представен на лист 135 от делото Договор за паричен заем №
3281815/26.07.2018 г. ответникът е предоставил на ищцата 2300 лева, които
ищцата следвало да върне за 10 седмици, като заплати и 30 % лихва годишно,
а в договора е посочен ГПР от 32,97 % и краен срок на погасяване 05.10.2018 г.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в 3-дневен срок от сключване на
договора ищцата се е задължила да обезпечи задължението си по договора,
като предостави поръчителството на две физически лица, които работят по
безсрочен трудов договор със заплата поне 1000 лева и да нямат други
кредитни задължения, или банкова гаранция за сумата на кредита, а според чл.
4, ал. 2, ако не направи това, ищцата дължи неустойка в размер на 385 лева,
която се връща заедно с вноските по договора.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 24.04.2024 г. (на лист 252 от делото), а в писмен вид –
на лист 204 – 249 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, по описаните по-
горе договори, ако неустойката се включи в разходите, от които се изчислява
стойността на ГПР, тя би била съответно:
1. по договор за паричен заем № 3389026/04.12.2018 г. – 199,89 %;
2. по договор за паричен заем № 3357362/29.10.2018 г. – 142,07 %;
3. по договор за паричен заем № 3334322/28.09.2018 г. – 122,13 %;
4. по договор за паричен заем № 3312065/28.09.2018 г. – 126,07 %, и
5. по договор за паричен заем № 3281815/26.07.2018 г. – 109,94 %,
а изплатените от ищцата суми са съответно:
1. по договор за паричен заем № 3389026/04.12.2018 г. – 6752,49 лева;
2. по договор за паричен заем № 3357362/29.10.2018 г. – 2743,27 лева;
3. по договор за паричен заем № 3334322/28.09.2018 г. – 2354,68 лева;
4. по договор за паричен заем № 3312065/28.09.2018 г. – 2393,74 лева, и
5. по договор за паричен заем № 3281815/26.07.2018 г. – 2757,25 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
По установителните искове за прогласяване на нищожност на клаузата за
неустойка, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от
Решение от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska до уреждане на
отношенията между страните установяване на неравноправността на такава
клауза е винаги допустимо.
Уговорената неустойка предвижда наказание за неизпълнение на
акцесорно задължение по договора – такова за непредоставено обезпечение,
4
което не е най-същественото по договора, а и размерите на кредитите не
предполагат прекомерно висок риск от неплащане, който да оправдава
неустойки в размер на 30 – 40 % от стойността на отпуснатия кредит. Такава
неустойка очевидно цели увеличаване на размера на задължението и е опит за
заобикаляне на разпоредбите на чл. 19 ЗПКр относно максималния размер на
разходите по договора за кредит. Поради това клаузата за неустойка е
неравноправна, тъй като урежда прекомерно задължение за неустойка и
противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, и следователно е нищожна. Искът
следва да се уважи.
Съединените осъдителни иск се уважава, ако съдът при преценка на
ефекта на неустоечната клауза и текста на договора установи, че годишният
процент на разходите е неправилно посочен, което съгласно решение на СЕС
от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България се приравнява на
липса на посочен ГПР, и се установи, че ищцата е платила на ответника в
повече от отпуснатото по договора.
Ответникът поддържа, че неустойката, включена в договора за кредит не
следвало да се включва в разходите, които формират ГПР. Това не е така, тъй
като в случая не става въпрос за неизпълнение на договорно задължение, а за
търговска практика на ответника, която е явна от текста на договорите му и
общите му условия, като съгласно § 1, т. 1 ЗПКр разходите за отпускане на
кредита при определени „търговски условия“ се включват в общия размер на
разходите и са част от формулата за изчисление на ГПР. В договорите за
кредит между страните на практика се съдържат две различни търговски
оферти – ако ищцата успее да обезпечи кредита, тя ще плати само лихва, но
осигуряването на това обезпечение всъщност може да доведе до
допълнителни разходи за нея, които също е следвало да се включат в ГПР, а
това не е направено. Ако ищцата избере другото възможно „търговско
условие“ – кредит без обезпечение, което променя стопанския риск за
ответника, на нея се предлага кредит с неустойка, която се превръща в
условие за усвояването му, поради което неустойките по чл. 4, ал. 2 следва да
се включат в ГПР, като така същият би бил над 100 % според вещото лице, а в
договорите е посочен ГПР около 30 %, т.е. целите договори са нищожни и на
основание чл. 23 ЗПКр ищцата е дължала връщане само на главницата.
Тъй като според вещото лице по всички пет договора са платени повече
от 50 лева в повече над получените от ищцата главници, предявените
частични осъдителни искове следва да се уважат за размерите по исковата
молба.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същата е поискала разноски за адвоката си, който я е защитавал
безплатно, но договорът е представен за пръв път след приключване на
устните състезания (на лист 6 от частно гражданско дело на Софийския
градски съд), поради което по аргумент от т. 11 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за разноските съдът не следва да присъди тези
5
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът в производството – „Изи асет
мениджмънт“ АД, следва да бъде осъден да плати държавна такса за
освободената от такси ищца, като същата възлиза на по 50 лева по петте
установителни иска, и общо 50 лева върху осъдителните, или общо 300 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. А. Н. искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК, във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, т. 5 ЗЗП (ред. до ДВ, бр.
100/2019 г.), по отношение на „Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.
2, ап. 40 – 46, че Г. А. Н., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „В.“ *, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, е обвързана от Договор за паричен заем №
3389026/04.12.2018 г.; Договор за паричен заем № 3357362/29.10.2018 г.;
Договор за паричен заем № 3334322/28.09.2018 г.; Договор за паричен заем №
3312065/28.09.2018 г., и Договор за паричен заем № 3281815/26.07.2018 г.
между страните без клаузата на чл. 4, ал. 2 от тях , която предвижда
начисляване на неустойки за неосигурено обезпечение на кредитите съответно
в размер на 1555,56 лева; 418,50 лева; 334,80 лева; 334,80 лева, и 385 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПКр, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 23 ЗПКр „Изи асет
мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да плати на Г. А. Н., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „В.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумите:
1. 50 лева (петдесет лева) частично от 1700 лева – недължимо платени
по Договор за паричен заем № 3389026/04.12.2018 г.;
2. 10 лева (десет лева) частично от 900 лева – недължимо платени по
Договор за паричен заем № 3357362/29.10.2018 г.;
3. 10 лева (десет лева) частично от 800 лева – недължимо платени по
Договор за паричен заем № 3334322/28.09.2018 г.;
4. 10 лева (десет лева) частично от 800 лева – недължимо платени по
Договор за паричен заем № 3312065/28.09.2018 г., и
5. 50 лева (петдесет лева) частично от 1100 лева – недължимо платени
по Договор за паричен заем № 3281815/26.07.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 22, ал. 1 ЗПКр, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и чл. 23 ЗПКр „Изи асет
мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, да плати по бюджетна сметка на
Софийския районен съд сумата от 300 лева (триста лева) – държавни такси,
от които ищцата е била освободена по делото.
6
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7