Р
Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 04.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 06.04.2021
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: ДИЯНА НИКОЛОВА
при
секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гражданско дело №5667 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Искове
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от М.В.Г., ЕГН **********,*** чрез пълномощника си Д.П.
***, съдебен адрес:***, *** против П.н.Р.Б. ***, в която се твърди следното :
през 2013г. ищецът живеел в ***, а понастоящем на посочения адрес в гр.*** Във
връзка със случай от 28.02.2013г., срещу него и други лица било образувано досъдебно
производство №Д-334/08.07.2013г.по описа на РП- Плевен за извършено
престъпление по чл.216, ал.1 от НК. На 16.10.2013г. бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 195, ал.1 т. 2, 4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и
му била взета мярка за неотклонение / МН/ “Подписка“. За обвинението се предвижда наказание ЛОС от една до десет
години. ДП е изпратено на РП-Ч.Бряг със заключително мнение от 31.10.2013г. за
предаване на съд. На 06.11.2013г. е изготвен обвинителен акт, внесен с делото в
РС-Ч.Бряг на 07.11.2013г. и по него е образувано НОХД №510/2013г. С присъда
№123/10.06.2013г. по същото ищецът е осъден и му е наложено наказание 3 месеца
ЛОС, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с
тригодишен изпитателен срок. След обжалване, с решение №213/26.09.2014г. по
ВНОХД № 669/ 2014г. на ОС-Плевен присъдата е отменена, а делото върнато за
разглеждане от друг състав на РС-Ч.Бряг. С разпореждане №944/02.10.2014г.
същото продължило като НОХД № 411/
2014г. на РС-Ч.Бряг. По същото са провеждани множество съдебни заседания, на
които ищецът винаги присъствал и не е отлагано по причина от негова страна. С
протоколно определение от 13.01.2016г. делото било спряно, а с разпореждане
№818/13.07.2017г.на председателя на съдебния състав, НОХД № 411/2014г.на
РС-Ч.Бряг е възобновено. С присъда № 4/25.01.2018г. ищецът е признат за невинен
в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1 т. 2, 4 и 5 във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК и е оправдан. Срещу присъдата е депозиран протест от РП-Ч.Бряг и с
решение № 101/14.05.2018г. на ОС-Плевен първоинстанционният съдебен акт е
потвърден като правилен и законосъобразен, с основен мотив, че не е имал умисъл
за кражба и такава изначално няма.
Твърди, че от образуване на
наказателното производство (08.07.2013г.) до приключване на делото с влязла в
законна сила оправдателна присъда (14.05.2018г.) е изминал период от около пет
години. Образуваното наказателно производство и свързаното с него наказателно
преследване предизвикали у него страх от неоснователно осъждане, отразил се
негативно на психиката му; повлияло на самочувствието, честта и достойнството
му, както в личен, така и в професионален аспект с оглед факта, че никой
работодател не желаел да го наема, с висящо дело и то за кражба.
Ищецът твърди, че като млад бил буен,
но след като станал родител улегнал и водел нормален живот. Твърди, че е
уравновесен човек , невлизащ в пререкания с хората, харесван и одобряван като
поведение от приятели и съседи; изградил е с години доброто си име в обществото
и държи на него. Повдигнатото и поддържано обвинение от прокуратурата довело до
незаслужени негативни оценки спрямо него
от страна на останалите членове на обществото и заклеймяването му с думи от
рода на „крадец“.
Твърди, че като съвестен гражданин
винаги е имал респект към закона. Предвид начина си на живот не допуска да
извърши каквото и да е престъпно деяние, но още с узнаване за образуваното
срещу него досъдебно производство изпитал силни притеснения за игнориране или
неглижиране подбудите за деянието му. Наказателното преследване сериозно разклатило за един не малък период от време
отношенията с роднините му, накърнило честта и достойнството му, отразило се на съня и спокойствието му. Напрежението
от водения срещу него наказателен процес довело и до сериозни негативни
емоционални изживявания като стрес, несигурност, депресивност и др., с
последица в този житейски период - проява на здравословни проблеми. Унижението
от факта на несправедливото обвинение, както и определянето му като “крадец”
довели до значителни унижения за него, чувство на срам и подтиснатост.
Посочва, че спрямо него била взета най леката МН
“Подписка“, действала в периода 16.10.2013г.-14.05.2018г. или в рамките на
четири години и седем месеца. Макар и най-лека, тази МН е свързана с множества
неудобства/невъзможност за напускане местоживеенето си без разрешение на
съответния орган, невъзможност за упражняване правото на труд извън област Плевен или територията
на РБ с оглед задължението му за явяване при всяко едно призоваване, респ. и
последиците от неспазване на това по чл.66, ал.1 от НПК и т.н./, които търпял и
допринесло за чувството му на дискомфорт и допълнителен страх от възможността
по всяко време на производството да се иска нейното изменение в по-тежка.
Относно претърпените имуществени вреди
заявява, че за ДП и съдебното такава, за цялото производство заплатил на
защитника си адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, която е в пряка
причинно-следствена връзка с неоснователното обвинение.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което на основание чл.4, ал.1 вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с
чл.52 от ЗЗД, да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата
от 300лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, а
именно заплащане адвокатско възнаграждение на упълномощения защитник за
досъдебна и съдебна фаза и сумата от 10000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от повдигане на обвинение по чл.195, ал.1 т. 2,
4 и 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, въз основа на което е образувано НОХД №
510/2013г. на РС- Ч.Бряг, ведно със законната лихва върху сумите считано от
05.06.2020г., на която дата е постановен окончателния въззивен акт, до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от *** Прокурор при Районна прокуратура-Плевен, в който се
твърди следното:
Предявеният иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е допустим, тъй като съобразно твърденията по исковата
молба е налице обвинение в извършване на престъпление срещу М.В.Г. като същият
е бил оправдан с влязъл в законна сила съдебен акт. При тези данни от формална
гледна точка е осъществен фактическият състав за отговорност на държавата по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Исковете се оспорват като недоказани по основание и
размер.
Исковата претенция е за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по
чл.195, ал.1, т.2, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 от НК, повдигнато от Районна
прокуратура-Червен Бряг по НОХД №411/2014г. по описа на Районен съд-Червен
Бряг, приключило с влязла в законна сила на 14.05.2018г. оправдателна присъда
по отношение на М.В.Г..
Изложените в исковата молба
твърдения са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. В тежест на
ищеца е да докаже наличието на претърпени неимуществени вреди, тяхната пряка и
непосредствена връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер,
както и техния размер. Ищецът твърди, че провежданото срещу него наказателно
производство предизвикало в него страх от неоснователно осъждане, отразило се
негативно върху психиката му, повлияло на самочувствието, честта и
достойнството му, както в личен, така и в професионален аспект. Не са
представени доказателства, които да обективират посочените от ищеца лични
преживявания. Липсват документи от извършени прегледи при съответни
специалисти, доказващи преживян психически дискомфорт. Ищецът твърди, че
повдигнатото му обвинение от прокуратурата довело до незаслужени негативни
оценки спрямо него от страна на обществото и заклеймяването му като „крадец“.
Следва да се посочи, че прокуратурата не е разпространявала информация за
разследването и в този смисъл не следва да носи отговорност за разгласяването.
Ищецът твърди, че взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“ е
действала през периода 16.10.2013г.-14.05.2018г. като е породила за него
множество неудобства. Следва да се посочи, че спрямо него е взета най-леката
мярка за неотклонение, предвидена от закона, както и че продължителността й е в
резултат най-вече от обстоятелството, че наказателното производство в
по-голямата си част се е намирало в съдебната си фаза, в която
ръководно-решаващи функции има единствено съдът. Следва да се посочи, че
наказателното производство е било водено и срещу други обвиняеми/подсъдими,
чието поведение и това на процесуалните им представители също е било от
значение за продължителността на процеса като НОХД №411/14г. на PC-Червен Бряг
е било спряно за около година и шест месеца с оглед поведението на друг
подсъдим-***. Постановената първоначално осъдителна присъда №123/10.06.2013г.
на PC-Червен Бряг, впоследствие отменена, налага извод, че в процесния период
са търпени вреди не само и единствено от актове и действия на прокуратурата.
Твърди се, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв. е завишено по размер и
не отговаря на твърдените вреди, на икономическият стандарт в България по времето,
през което се твърди, че са претърпени вредите, на съдебната практика по
аналогични казуси и най-вече на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.
Оспорва се и претенцията за
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско
възнаграждение в хода на наказателното производство в размер на триста лева. Не
са приложени доказателства за дължимо адвокатско възнаграждение, от които да е
видно: уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение, обема на
извършените процесуални действия с участието на упълномощения защитник.
В о.с.з. ищецът не се явява лично, представлява се от адв.Д.П., който
поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.
Ответната страна, редовно призована, изразява становище чрез
представляващия по делото прокурор от РП-Плевен ***, която оспорва иска.
Подробни доводи са навадени в о.с.з.
Контролиращата
страна Районна прокуратура Плевен чрез представляващия я прокурор изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите
на закона, намира иска за процесуално допустими. По основание искът е доказан, но се явява частично
основателен във вр. с размера на претендираното обезщетение.
Съгласно
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от същия закон държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Твърденията на ищеца относно
времетраенето /от 08.08.2013год. до 14.05.2018год./ на наказателното
производство срещу него - привличане като обвиняем в рамките на досъдебното
производство и продължителността на същото пред всички инстанции, не се
оспорват. Безспорно по делото е, че с Решение от 14.05.2018год., постановено по
ВНОХД по описа на ПлОС, е потвърдена оправдателната присъда спрямо ищеца,
постановена по НОХД №411/2014год. по описа на РС-Червен бряг - по обвинение в
извършено престъпление по чл.195п ал.1 т.2,4
и 5 вр. чл.194 ал1 от НК. Не се спори, че по време на наказателното
преследване ищецът е бил с взета мярка за неотклонение – подписка. Установява
се, че към момента на привличането му към наказателна отговорност същият е имал
сформирано фактическо съжителство с жена, от която има един син. Установява се, че в хода на
разследването срещу него, ищецът и тази жена се разделили, както и че
понастоящем е сформирал друго фактическо съжителство с нова партньорка. Установява
се, че понастоящем ищецът работи, като посредник между земеделски производители
- по думите на разпитаните по делото свидетели /писмени доказателства за
трудовата ангажираност или неангажираност на ищеца не са представени/.
Оспорва
се в резултат на продължилото срещу ищеца наказателно производство същият да е
претърпял неимуществени вреди, респ. според наведените доводи в писмената
защита на ответната страна – същите да са извън обичайните и презюмирани
негативни преживявания при предявено
обвинение за извършено престъпление от общ характер/притеснение и
безпокойство/. Ответната страна посочва, че през времетраенето на наказателното
производство ищецът е имал работа, като се посочва също така, че няма
доказателства да не е могъл свободно да се придвижва или да работи друг вид
работа.
По отношение претенцията на ищеца за
неимуществени вреди: същите ищецът
оценява на сумата от 10 000лв. Установява се, че воденето срещу него наказателно
производство продължило в рамките на 5-годишен период от време. В подкрепа на
твърденията си за изживени болки и страдания, свързани пряко с душевното му състояние
през времетраенето на наказателното производство, както и с претърпените болки
и страдания за това, че се разделил с жената, с която живеели; не могъл
пълноценно да реализира трудовите си права, ищецът е посочил като свидетели ***
и ***. Съдът кредитира с доверие показанията им, т.к. се характеризират с
последователност и логичност при излагане на конкретните твърдения, не са
взаимно противоречиви и не се опровергават от други доказателства, събрани в
хода на делото. Несъмнено от същите се
установява, че след привличането на ищеца като обвиняем и след повдигане на
обвинението за извършена кражба, при условията на квалифициран състав, той
рязко се променил. От един весел, вечно засмян човек, търсещ приятелска
компания и често събиращ се приятели, той се превърнал в един затворен човек,
странящ от приятелите си и видимо
притеснен от това, което му се случвало
с оглед повдигнатото му обвинение за кражба. От показанията на св.*** се
установява, че ищецът бил весел човек, земен човек, но след повдигане на
обвинението срещу него и въобще в хода на наказателното разследване, се променил
– изпитвал силно притеснение от това, че може да бъде осъден за престъпление,
което искрено вярвал, че не е извършил; когато ставало дума за обвинението срещу
него видимо се зачервявал – сякаш вдигал
кръвно; вече не контактувал толкова често с приятелите си и се разделил с жената,
с която съжителствал. От показанията на този свидетел се установява, че ищецът изпитвал
притеснения при пребиването си в ***, където впоследствие се установил да
полага труд /в стопанството на неговия баща и брат/, т.к. същото се намирало до
ромската махала и ромите го наричали с думите „крадец“. Тази негативна промяна
в поведението на ищеца се установява и от показанията на св.***, а именно - в
резултат на обвинението ищецът се затворил в себе си, бил видимо притеснен,
изпаднал в депресия, отдръпнал се от приятелите си, а ромите го наричали
„крадец“, вкл. така говорили за него и
пред баща му. Всичко това довело до видими притеснения у ищеца, които
свидетелят забелязал и с оглед на медицинското образование, което има и
разчитайки признаците на „вегетативна дистония“ у него, който термин обяснява в
о.с.з. От показанията му се установява, че през този период, преди да приключи
наказателното производство, ищецът се разделил със съжителката си, като
съобщил, че именно това наказателно преследване е основна причина за това. По
делото не е назначавана съдебно-медицинска експертиза, няма и такова искане от
страна на ищеца. Няма доказателства по делото за това ищецът да е бил известна
личност-както в ***, така и в гр.Плевен, или въобще в страната. Познат е бил на
определен кръг хора в населените места, в които е живял и работил. Няма
доказателства за това колко време след привличането му като обвиняем същият е
престанал да работи на длъжността, заемана от него по трудово или друго
правоотношение. Няма доказателства и на какво основание е престанал да работи като подизпълнител на
държавни поръчки и колко време след повдигнатото му обвинение. Няма
доказателства за това същият да е искал да смени трудовото си поприще, вкл. в
чужбина, и това да му е отказано по причина, че срещу него е имало неприключило наказателно производство.
Съдът
приема, че в рамките на тези 5 години ищецът е имал притеснения, но не са
налице доказателства за това тези притеснения да са били прекалено големи,
надхвърлящи рамките на обичайните в такива ситуации притеснения; да е преживял изключително
голям стрес и т.н. Няма доказателства за това ищецът да е бил потиснат в
каквато и да било степен - особено в рамки, извън обичайните за ситуацията, в
която се е намирал. Няма доказателства за това именно процесното обвинение да е
било причина същият да страда от някакво заболяване и да е претърпял някакви
сериозни страдания, които да са дали отпечатък върху неговото здраве /психично
и физическо/ - както към определен момент от миналото, така и понастоящем. Конкретният
вид професия, който е упражнявал ищецът е в сферата на строителството, същият
не е бил популярна личност, нито е упражнявал професия с важно обществено-политическо
значение, за да се отрази образуваното спрямо него наказателно производство
негативно върху професионалния му облик и труд. Няма доказателства за това в
резултат на процесното наказателно производство ищецът да не е могъл да си
намери друга работа, нито има доказателства да е искал да сменя тази си
професия. Няма конкретни доказателства за това, че наказателното преследване
спрямо ищеца се е отразило негативно на неговите приятелски отношения, социални
контакти, отношения с близки, роднини и други членове на обществото. Да,
свидетелите заявяват, че ищецът се е отдръпнал от приятелите си, но не и че
приятелите му са се отдръпнали от него. Никой от тях не заявява понастоящем
вече да не поддържат контакти с него. Няма доказателства за това по какъв
начин процесното наказателно производство
се е отразило на взаимоотношенията на ищеца с негови близки, приятел, роднини
т.н. и конкретно няма доказателства това да е влошило тези отношения, в сравнение
с преди. Няма конкретни доказателства за това процесното наказателно
преследване да е оказало негативно влияние на здравето на ищеца – липсват твърдения понастоящем той да има заболявания,
за които да твърди, че са се появили като резултат от това наказателно
преследване, респ. такъв въпрос не е изследван по делото посредством
способите, визирани в закона.
С оглед
изложеното, съдът приема, че на ищеца се полага обезщетение, но не и в размера,
в който се претендира. Като взе предвид доказателствата по делото, разгледани
във вр. с времетраенето на наказателното
производство, съдът приема, че размерът на обезщетението, което следва да му
присъди е 5000лв., ведно със законната лихва. За разликата до претендираните
10000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искът за
претендираните имущественви вреди в размер 300лв. е доказан и основателен и
следва да бъде уважен. По делото е приобщено НОХД №411/2014год. по описа на
РС-Червен бряг.
По двата
иска следва да се присъди законната лихва, считано от 05.06.2020год.
Ищецът
няма искане за присъждане на разноски за един адвокат. Видно от представения
договор за правна помощ е, че е договорено възнаграждение на основание чл.38
ал.1 т.2 от ЗА - адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно
ал.2-ра в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая обаче няма искане, изрично за присъждане на
разноски на адв.Д.П. и предвид регламентацията,
дадена в ал.2, а именно наличие на преценка дали това искане да се упражни или
не, съдът приема, че разноски за един адвокат не следва да се присъждат. Ясно
е, че на ищеца е оказана безплатна
правна помощ, но не е налице искане за осъждане на ответната страна да заплати адвокатско възнаграждение на пълномощника.
Ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски по делото в размер 10лв. - за внесена държавна такса.
Воден от горното съдът,
Р е ш и :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ П.н.Р.Б.
***, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Г., ЕГН **********,***, пълномощник Д.П. ***,
съдебен адрес:***, ***, сумата 5000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан изцяло по НОХД №411/2014год.
по описа на РС-Червен бряг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.06.2020г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните
10 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 т.3 вр.
чл.4 от ЗОДОВ П.н.Р.Б. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Г., ЕГН **********,***,
пълномощник Д.П. ***, съдебен адрес:***, ***, сумата 300лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на проведеното спрямо него наказателно производство,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, постановена по НОХД №411/2014год.
по описа на РС-Червен бряг, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 05.06.2020год., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК П.н.Р.Б. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Г., ЕГН **********,***,
пълномощник Д.П. ***, съдебен адрес:***, ***, разноски по делото в размер 10лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН съдия: