Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело №
10770 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Л.И.М. и С.И.М., действащи чрез тяхната майка и законен представител М.С.М.,
срещу Решение № 175704/13.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2501/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО,
80-ти състав, като решението се обжалва в следните части:
- в частта, в която съдът
е отхвърлил искът на Л.И.М. в останалата му част над сумата от 250.00 лева до
пълният предявен размер от 350.00 лева, като неоснователен;
-
в частта, в която съдът е отхвърлил искът на С.И.М. в останалата му част над
сумата от 200.00 лева до пълният предявен размер от 300.00 лева, като
неоснователен.
-
в частта, в която съдът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, е осъдил ищцата Л.И.М.,
действаща чрез своята майка и законен представител М.С.М. да заплати на И.А.М. съдебни
разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 116.67 лв. (сто и
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки).
- в частта, в която съдът, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, е осъдил ищцата С.И.М., действаща чрез своята
майка и законен представител М.С.М. да заплати на И.А.М. съдебни разноски
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 116.67 лв. (сто и шестнадесет
лева и шестдесет и седем стотинки).
Моли се да се отмени решението в
обжалваните му части, и да се постанови ново, с което:
-
да се уважи изцяло първоначално предявеният иск за издръжка на малолетната ищца
Л.И.М. за разликата над сумата от 250.00 лева до пълния предявен размер от
350.00 лева;
-
да се уважи изцяло първоначално предявеният иск за издръжка на малолетната ищца
С.И.М. за разликата над сумата от 200.00 лева до пълния предявен размер от
300.00 лева
-
да се отмени съдебното решение в частта, в която съдът, на основание чл.78,
ал.З от ГПК, е осъдил ищцата Л.И.М., действаща чрез своята майка и законен
представител М.С.М. да заплати на И.А.М. съдебни разноски съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 116.67 лв.;
-
да се отмени съдебното решение в частта, с която съдът, на основание чл.78,
ал.З от ГПК, е осъдил ищцата С.И.М., действаща чрез своята майка и законен
представител М.С.М. да заплати на И.А.М. съдебни разноски съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 116.67 лв.
Моли се да се присъдят разноските
по воденето на делото в двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна И.А.М. счита
жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страни, имащи правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и
възражението на страните, приема за установено следното:
С Решение № 175704/13.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2501/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 80-ти състав, е изменен
размерът на присъдената с влязло в сила Решение № 5238/22.04.2016, постановено
по гр.д. № 48247/2015 г. на СРС, 80 състав, влязло в сила на 15.06.2016г., в
полза на Л.И.М. месечна издръжка от 200 (двеста) лева и в полза на С.И.М.
месечна издръжка от 150 (сто и петдесет), на основание чл. 150, предл. 1 и
предл. 3 от СК, като е осъден И.А.М., ЕГН **********, да заплаща на малолетното
си дете Л.И.М., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен
представител М.С.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева,
считано от 17.01.2020 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й
или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като е отхвърлен искът в останалата му част до пълния
предявен размер от 350.00 (триста и петдесет) лева, като неоснователен; осъден
е същият да заплаща на малолетното си дете С.И.М., ЕГН **********, действащо
чрез неговата майка и законен представител М.С.М., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от 17.01.2020 г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен искът в останалата му
част до пълния предявен размер от 300.00 (триста) лева, като
неоснователен; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъден е да заплати
по сметка на СРС сумата от 144.00 (сто четиридесет и четири) лева - държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; осъден е да заплати на Л.И.М., ЕГН **********,
действащо чрез неговата майка и законен представител М.С.М., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски съобразно уважената част на иска в
размер на 58.33 (петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) лева; осъден е
да заплати на С.И.М., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен
представител М.С.М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски
съобразно уважената част на иска в размер на 58.33 (петдесет и осем лева и
тридесет и три стотинки) лева; осъдена е Л.И.М., ЕГН **********, действащо чрез
неговата майка и законен представител М.С.М., ЕГН **********, да заплати на И.А.М.,
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.З от ГПК, разноски съобразно отхвърлената
част на иска в размер на 116.67 (сто и шестнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки) лева; осъдена е С.И.М., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка
и законен представител М.С.М., ЕГН **********, да заплати на И.А.М., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.З от ГПК, разноски съобразно отхвърлената част на иска в
размер на 116.67 (сто и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева.
Доводите в жалбата касаят
неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност
на решението в обжалваните части са неоснователни.
При определяне размера на
дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и
възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с
които съдът следва да се съобрази. Пред първата инстанция са събрани
доказателства, че през учебната 2019г./2020г. Л.М. е била ученик в 5е клас на
55 СУ "Петко Каравелов", гр.София, а С.М. е била ученик в За клас на
55 СУ“Петко Каравелов“, гр.София. Събрани са и писмени доказателства за това,
че нуждите на децата са се променили и са нараснали разходите им – на децата
са необходими средства за училищен
транспорт, храна в училище, джобни пари за училище, за посещаване на
извънкласни занятия и т.н.
Пред първата инстанция е
установено, че бащата - ответник по делото, е в работоспособна възраст,
трудоспособен, като е установено, че последният полага труд по трудовото
правоотношение, с "С.С.И.Б." ЕООД от 01.08.2019г. (по което не е
работил към момента на присъждане на издръжките). Към момента на присъждане на
издръжките брутният средно месечен доход на ответника е бил в размер на около
2000 лева, а в производството пред първата инстанция е установено, че е в
размер на 2500 лева месечно. Пред първата е останало недоказано какъв е
размерът на средно месечният брутен трудов доход на майката към периода на производството пред първата
инстанция. В производството пред първа инстанция е установено, че след
присъждането на издръжката на децата, на ответникът се е родило дете - Ф.И.М., роден на *** г., т.е за бащата е
възникнало ново алиментно задължение към още едно малолетно дете, чиято майка /съгласно
доказателствата пред първата инстанция/ е безработна. В настоящия случай при
получаваното от бащата месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2500
лева и при наличие на алиментно задължение към трето малолетно дете, районният
съд правилно е увеличил размерите на месечните издръжки на децата Л. и С. на 250
лв. за Л. и 200 лв. за С.. Повече средства от присъдените месечни издръжки
въззиваемият не би могъл да отделя за въззивниците, тъй като би накърнил
собствената си необходима издръжка, доколкото по делото пред първата инстанция
е установено, че същият изплаща кредити, както и част от наем за наето от
майката на новороденото му дете жилище.
Неоснователни са доводите във
въззивната жалба относно получена сума в размер на 90000 лв. от продажба на
недвижим имот, неоснователни са и доводите за наличие на съсобствен недвижим
имот в гр. София, местността „Зад ливаде“, както и за наличието на фирма, тъй
като видно от мотивите на приложения по делото препис от решение от 15.01.2020
г., постановено по гр. дело № 12781/2018 г. по описа на СГС, по делото не е
установено продажната цена в размер на 90000 лв. да е заплатена от ищцата в
срок до 29.12.2017 г. /каквато уговорка
се съдържа в нотариалния акт, с който И.М. е продал на Б.Ф.К.самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68134.4333.572.1.46/.
Не са ангажирани и доказателства,
че въззиваемият е собственик на недвижим имот в град София, местността „ Зад
ливаде“, доколкото към отговора на въззивната жалба са представени преписи от
саморъчни завещания, видно от които наследодателите на И.М. със завещателни
разпореждания са го лишили от наследство, а по отношение на фирмата, за чийто
собственик и управител се сочи И.М. – „Б-С.“ ЕООД, не са ангажирани
доказателства за получавани възнаграждения и дивиденти.
Отделно от това, въпреки
уваженото доказателствено искане за издаване на съдебни удостоверения от
настоящия съд с определението за насрочване от 14.10.2020 г., въззивниците не
представиха пред въззивната инстанция доказателства относно регистрирани
превозни средства на името на въззиваемия И.М., както и не представиха
доказателства за доходите на същото лице – от трудова дейност, дивиденти, граждански
договори, доходи като физическо лице и в качеството на управител на търговско
дружество, нито представиха данъчни декларации за периода от 2018 г. и 2019 г.
При това положение, въззивният
съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети
в първата инстанция.
Първоинстанционното решение в
обжалваните му части е правилно.
При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за
да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваните му части като правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено,
като с оглед обстоятелството, че съдът потвърждава решението в обжалваните
части по отношение размера на присъдените издръжки, същото решение следва да
бъде потвърдено и в частите, в които Л.И.М. и С.И.М., действащи чрез тяхната
майка и законен представител са осъдени да заплатят на И.А.М., на основание чл.78, ал.З от ГПК,
разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на по 116.67 лв. всяка от тях.
По разноските пред настоящата
инстанция:
С оглед изхода на делото
въззивниците, нямат право на разноски.
Такива се следват на въззиваемата страна, като
съдът осъжда Л.И.М., ЕГН **********, и С.И.М., ЕГН **********, действащи чрез тяхната
майка и законен представител М.С.М., ЕГН **********, да заплатят на И.А.М., ЕГН
**********, 300 лв., представляващи сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в производството по въззивно гражданско дело № 10770/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 175704/13.08.2020 г., постановено по гр. д. № 2501/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80-ти
състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Л.И.М.,
ЕГН **********, и С.И.М., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен
представител М.С.М., ЕГН **********, да заплатят на И.А.М., ЕГН **********, 300
лв. (триста лева), представляващи сторени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по въззивно гражданско
дело № 10770/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение –
Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Л.И.М., ЕГН **********, и С.И.М., ЕГН **********, действащи
чрез тяхната майка и законен представител М.С.М., ЕГН **********, за присъждане
на разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.