РЕШЕНИЕ
№ 1399
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виелина Ст. Куршумова Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502610 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора ЗД „ Бул Инс „ АД, ЕИК *********
Решение № 1416/01.05.2022 г., пост. по гр.д. № 8438/2021 г. на РС – Пловдив
в частта, с която предявеният срещу него иск по чл. 423 ал. 1 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 1 000 лева.
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането е за отмяна на
решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска за разликата от 1 000
лв. до присъдените 6 000 лева. Претендират се разноски.
Въззиваемата – ищца не е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК. В
съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски за въззивното производство – възнаграждение за един
адвокат, договорено и заплатено в размер на 600 лева.
Съдът установи следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 423 ал. 1 от ЗК.
Искът е по основание доказан – за което и няма спор между страните.
На 26.01.2020 г., около 17, 45 ч., на кръстовището между бул. „ *** „ и бул. „
*** „ в гр. *** е настъпило ПТП по вина на третото лице Ц.С.И. като водач на
л.а. Алфа Ромео, рег. № ***, вследствие ПТП и в пряка причинна връзка с
него на ищцата са причинени травматични увреждания, довели до физически
1
и психически болки и страдания за нея, към датата на ПТП гражданската
отговорност на водача относно автомобила е валидно застрахована при
въззивника.
Спорни са въпросите какъв е справедливия размер на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществените вреди и налице ли
е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
По първия въпрос въззивникът поддържа че присъденото обезщетение
от 6 000 лв. е несправедливо – прекомерно превишено по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, несъобразено с указанията, дадени с ППВС № 4/68 г. по приложението
на тази законова разпоредба, както и с икономическата конюнктура в
страната към датата на увреждането. В тази насока се настоява, че - по
изложените в първоинстанциононто производство доводи, причинените на
въззиваемата травми вследствие казаното ПТП са повърхностни, твърдението
й за продължителен период на възстановяване не се подкрепя от
ангажираните по делото доказателства, а остатъчната следа след травмата –
загрозяващия белег на коляното, се дължи на отказа й от първична обработка
и лечение на получената рана. По втория въпрос се настоява – също по
изложените пред районния съд доводи, че макар да е пресичала пътното
платно на пешеходна пътека и зелен светофар, въззиваемата не е имала
съобразено с конкретната пътна обстановка поведение, като в тази насока се
твърди, че същата е имала възможност да възприеме и е възприела
приближаващото се МПС, но не се е съобразила с посоката и скоростта на
движението му и не е направила необходимото да избегне удара при наличие
на обективна възможност да стори това. Така е нарушила чл. чл. 32 и 113 от
ЗДвП и се е поставила в ситуация на превишен риск.
Първото възражение е неоснователно.
Според заключението на приетата медицинска експертиза, на
въззиваемата са причинени травматични увреждания, в пряка причинна
връзка с произшествието, както следва: контузия на лявото коляно с дълбоко
охлузване на кожата по вътрешната повърхност, с умерено изразен
травматичен оток на ставата и с кръвонасядане на меките тъкани под
коляното; контузия на лявата предмишница, контузия на гръдния кош.
Уврежданията в ръката и гръдния кош са причинили болки и страдания за
период около 15 дни. Контузията на коляното е сравнително тежка,
причинила е значителни болки и страдания в острия травматичен период – 30
дни, като най силна и интензивна е била болката в областта на ставата. Това й
състояние е налагало прием на болкоуспокояващи медикаменти, без които не
би могла да извършва ежедневните си дейности. Поради болките и изразения
оток, около месец не е могла да стъпва на левия си крак, което е наложило
чужда помощ за движението й, движение с компенсиране на болката, което
обаче натоварва други части на тялото и в се появяват болки в кръста,
стъпалата и седалището. След изтичането на един месец може да ходи,
възможно е – с оглед индивидуалните особености на организма, известен
2
период и след първия месец да изпитва болки при ходене и да накуцва и в
последващ период, но не е нормално същата да изпитва болка и да накуцва 6
месеца след травмата и понастоящем – 10 месеца след нея / както се
поддържа в ИМ /, причините за наличните такива болки и походка може да
установи само специалист – ортопед, като по делото няма данни ищцата да е
посетила такъв. В резултат на охлузването на кожата е причинено видимо
хиперпигментно петно на коляното. Не е възможно да се прогнозира дали то
ще изчезне - изцяло или частично, тъй като зависи от индивидуалните
особености на организма за регенерация, не е възможно да се посочи и период
за това. Охлузването на кожата не съставлява разкъсна рана, налагаща
завишаването й – каквато „ обработка „ на раната е предложено от екипа на
спешна медицинска помощ и която ищцата е отказала. Вещото лице е
категорично че не е имало нужда от поставяне на шев, охлузването не се шие,
същото се оставя, образува се коричка и след като същата падне се образува
пигментация/петно, което не е ръбесто – какъвто е случая при ищцата.
Според показанията на свидетеля Д.М.А. / съпруг на ищцата / след
инцидента тя била в „ окаяно състояние „. Кракът й бил подут, изпитвала
силни болки по цялото тяло, трудно се движела, търсела приятелки да й
помагат за ежедневните дейности, тъй като свидетелят по причина заболяване
на баща си се завърнал в ***. Освен физическите болки – за които приемала
обезболяващи, изпитвала и силна тревожност, сънувала кошмари, имала и
депресивни настроения. Болките били силни около 3 месеца след инцидента,
като болка - макар и не силна, изпитвала и понастоящем при движение. И
понастоящем ходела на акупунктура и физиотерапия, въпреки които се
оплаквала да се чувства скована. Повлиял се начина й на живот – престанала
да ходи на курс по танци, поради загрозяващия белег на коляното променила
и стила си на обличане. Станала по затворена и необщителна.
С оглед така събраните доказателства досежно претърпените
неимуществени вреди, настоящата инстанция намира за правилен извода на
районния съд относно присъдения размер обезщетение за тях от 6 000 лева. В
пряка причинна връзка с произшествието, на пострадалата са причинени
множество контузии, като травматичното увреждане на коляното е тежко,
причинило е физически болки и морални страдания за период от 3 месеца,
които през първия месец са били особено интензивни, като през този месец по
отношение на ежедневните си дейности въззиваемата е била и зависима от
трети лица, в т.ч. и за извършване на обичайните си ежедневни дейности, а
физическата болка – макар и не силна и постоянна, не е напълно отшумяла и
понастоящем. Налице е и загрозяващ белег на коляното, променящ външния
вид, повлиян е и стила и на обличане. Всичко това е причинило на
въззивницата и значителни по интензитет и продължителност социален
дискомфорт и негативни психични изживявания, които и понастоящем не са
напълно преодоляни от нея. Възведения довод че белега се дължи на
отказаното от ищцата първоначално лечение на охлузването е неоснователно.
Безспорно установено е от заключението на медицинската експертиза, че
3
предложеното й от екипа на спешна помощ зашиване на раната изобщо не е
било необходимо, съответно белегът – както и процесът на възстановяването
й от получените травми, не е повлиян от този й отказ. Размерът на
обезщетението е съобразен с действително претърпените болки и страдания
съобразно релевантните критерии съгласно трайно установената, в т.ч. и
задължителна съдебна практика и въпреки че икономическата обстановка в
страната не е изрично посочена от съда като такъв критерий при определяне
на процесното обезщетение, същото е съобразено и с нея.
Правилно е намерено за неоснователно от районния съд и
възражението на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата. Ангажираните по делото доказателства и най – вече
заключението на автотехническата експертиза установяват, че въззиваемата е
пресичала пътното платно на пешеходна пътека и при зелен за нея светофар,
пресичането е предприела извън опасната зона на движение на автомобила, в
момента на удара също се е намирала извън опасната зона за движение на
автомобила, поради което не е имала техническа възможност да предотвари
удара. Водачът от своя страна е имал пълна видимост към пешеходката преди
настъпването на удара и дори още към момента на навлизането й в пътното
платно, и така е имал техническата възможност да предотврати
произшествието като чрез безопасно екстрено спиране установи автомобила
си преди мястото на удара. Съответно неоснователни са доводите че
произшествието е настъпило поради поведение на въззиваемата – пешеходец,
несъобразено с разпоредбите по чл.чл. 32 и 113 от ЗДвП, чрез което тя и сама
се е поставила в ситуация на превишен риск.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, а решението в
обжалваната му в част – правилно, поради което се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата се присъждат
направените за настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв. –
възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договора
за правна помощ на лист 32 от въззивното дело.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1416 от 01.05.2022 г., пост. по гр.д. №
8438/2021 г. на Районен Съд – Пловдив в обжалваната част - с която ЗД „
Бул Инс „ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на К. У., ЛНЧ
**********, родена на *** г., живуща в гр. ***, улица С. № ***, ет. ***, ап.
*** обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило
на 26.01.2020 г. в гр. *** пътно – транспортно произшествие, за разликата от
1 000 лева до 6 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2020 г.
до окончателното изплащане.
4
Осъжда ЗД „ Бул Инс „ АД, ЕИК ********* да заплати на К. У., ЛНЧ
**********, родена на *** г., живуща в гр. ***, улица С. № ***, ет. ***, ап.
*** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 600 /
шестстотин/ лева – възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5