Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009/03.02.2021
г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, наказателно отделение
Двадесет и
седми ноември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при секретаря
Петранка Паскалева
и с
участието на прокурора Милена Гамозова
разгледа
докладваното от съдия Даскалова
ВНОХД № 352 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда № 26001,
постановена на 04.09.2020 година от Окръжен съд, гр.Силистра по НОХД № 272/2019
г., с която подсъдимият Х.С.И. е за признат за виновен
в това, че на 01.05.2019г. в с.Ножарево, общ.Главиница, обл.Силистра,
на ул.“Пета“ № 2 пред хранителен магазин на ЕТ “Исо - П.С.“умишлено
умъртвил А.Р.А., ЕГН **********, като на основание чл.115 и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от тринадесет години при
първоначален строг режим.
Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК е постановил при
изтърпяване на наложеното наказание да се зачете времето, през което подс.И. е
бил фактически задържан, считано от 02.05.2019 г. до влизане на
присъдата в сила.
С присъдата подс.И. е осъден да заплати на гражданския ищец:
- Е.А.Р. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
смъртта на баща му А.Р.А., ведно със законната лихва от датата на деликта -
01.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата;
- Т.Р.Х. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
смъртта на брат й А.Р.А., ведно със законната лихва от датата на деликта -
01.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата;
-Н.Р.И. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие смъртта на брат й А.Р.А., ведно със законната лихва от датата на
деликта - 01.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата;
- В.Р.А. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
смъртта на сина й А.Р.А., ведно със законната лихва от датата на деликта -
01.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е отхвърлил гражданските искове над посочените размери като
недоказани и неоснователни.
Подс.И. е осъден да заплати държавна такса
върху уважените размери на гражданските искове, както
и направени по делото разноски в досъдебната фаза и в съдебната
фаза.
Съдът се е произнесъл относно съдбата на веществените доказателства по делото.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс.И., който
я е обжалвал чрез неговия защитник адв.Р. с оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност, както и за явна несправедливост на
наложеното наказание. Направено е искане за изменение на присъдата и
прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.119 от НК и
оправдаването на подс.И. за престъпление по чл.115 от НК. Алтернативно се иска
изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“.
Във въззивната жалба от подс.И., подадена чрез неговия защитник адв.В. са
наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, както и
за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение
на присъдата и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.124
от НК и оправдаването на подс.И. за престъпление по чл.115 от НК. Алтернативно
се иска изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание
лишаване от свобода.
В хода на съдебните прения защитникът на подс.И., адв.Р. моли за изменение
на присъдата и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление
– по чл.119 от НК, като счита, че от събрания по делото доказателствен материал
се установява превишаване на неизбежната отбрана.
В съдебно заседание адв.П., повереник на гражданските ищци и частни
обвинители счина, въззивните жалби на подсъдимия, подадени чрез неговите
защитници за неоснователни.
В съдебно заседание представителят на ВАпП изразява становище за
неоснователност на въззивните жалби. Счита, че присъдата, постановена от СОС е
правилна и законосъобразна, а наложеното наказание – справедливо.
Подс.И. иска да бъде намалено наложеното му наказание.
Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам служебно
провери правилността на присъдата, намери следното:
На 01.05.2019 г., още преди обед, подс.И. и свид.Б.А. започнали
да се черпят по случай празника. Почерпката включвала и алкохолни напитки.
Около 18:00 ч. подс.И. се обадил на свид.К.и го поканил в дома си, за
да се почерпят по случай празника. По пътя свид.К.срещнал свид.Т.В., с когото
заедно отишли в дома на подсъдимия. Там заварили освен него и баща му и свид.Б.А.,
с когото заедно започнали да се черпят.
Около 20:30 ч. подсъдимия предложил да отидат пред магазина на ЕТ
„Исо-П.С.“, където да продължат почерпката. До магазина отишли подсъдимият И. и
свидетелите К., В.и А., като взели със себе си и преносима тонколона за
музика. Купили пет бутилки бира „Пиринско“ от по два литра, с
която продължили да се черпят. По телефона подсъдимия
поканил и свид.О.А.и свид.Д.Р., които пристигнали с автомобила на
последния в около 21:00 ч., като в автомобила останал А.Д.. Около
21:30 ч към компанията се присъединил и свид.А.А.. Около
22:00 ч дошъл и А.А., който седнал при тях и поискал да му
налеят бира. Малко след това пострадалия отишъл до дома си и донесъл мезе и
продължил да пие с останалите от компанията.
В един момент подсъдимия накарал свид.В.да му донесе една греда от
намиращия се наблизо строителен материал. Свид.В.донесъл една греда, но
подсъдимия не я харесал и сам отишъл и взел друга дълга около метър и половина,
и широчина на страните 6см и 8см, която поставил близо до себе си.
След като изпил няколко чаши с бира, А.А. започнал да се дразни
със свид.Б.А., заявявайки му, че трябва да го слуша /двамата били в
родствена връзка/, отправил и обиди и псувни по негов адрес и по адрес на баща
му. Свид.Б.А. също отговорил и дори направил опит да го удари, но подсъдимият
го спрял. Виждайки, че конфликта се разраства, свидетелите Д.Р.и О.А.се
отправили към автомобила си, където ги чакал А.Д..
По време на конфликта, пострадалия А. взел един пластмасов стол и го
хвърлил по посока на свид.Б.А.. Столът паднал на земята и не ударил
никого. В този момент подсъдимия взел намиращата се до него дървена греда и
като я хванал с две ръце, нанесъл силен удар с нея в предната част на главата
на пострадалия. В следствие на удара той паднал назад на земята по гръб и
повече не помръднал. Виждайки това, свидетелите Д.Р.и О.А.незабавно потеглили с
автомобила, изплашени от случилото се. Свид.А.А.казал на подсъдимия, че трябва
да се извика линейка, но той му казал да не прави това и заедно със свид.Б.А.
също напуснали местопроизшествието, вземайки със себе си и тонколоната. Свид.А.А.се
опитал да чуе дали бие сърцето на пострадалия, не чул нищо, но видял, че от
носа и устата на пострадалия тече кръв. След това и той си тръгнал без да се
обади на никого.
Подсъдимият и свид.Б.А. отишли в дома на свид.Мехмед /дома му се
намирал близо до магазина/ и му казали да отиде с тях на място,
за да види дали човекът е умрял. Свид.Мехмед отишъл, но на светлината от
уличното осветление и от разстояние това, което видял било, че пострадалият не
мърда, а под главата му има кръв.
Около 22:50 ч.
подсъдимия позвънил на дядо си - свид.Ю. и му казал, че „Сакито“ /прякора на
пострадалия/ е припаднал, като възрастния човек го посъветвал да се обади на
тел.112 за помощ.
Около 23:00 ч. свид.Етемов
отишъл до магазина, за да търси интернет връзка, пред него видял трупа на
пострадалия А.. Отправил се с колелото до дома на свид.Н., на когото казал за
видяното. Заедно с него и негови близки се върнали до магазина, след което се
обадили на кмета, който пристигнал и около 23:05 ч се обадил на тел.112. Обадил
се и на свид.А.А. - мл.полицейски инспектор, който пристигнал на място, а след
малко дошъл и свид.Николов - дежурен полицейски инспектор. След като изяснили
на място до известна степен обстановката, се отправили, за да търсят подсъдимия
и свид.Б.А.. След установяването им, двамата били отведени в полицейското
управление.
От заключението на изготвената СМЕ се установява, че непосредствената
причина за смъртта на А.А. се дължи на централно мозъчна дисфункция, поради
тежка черепно-мозъчна травма следствие депресионна фрактура на костите на
черепния покрив челно - базално с контузия на мозъчнотовещество,
субарахноидален кръвоизлив, общомозъчен оток с малкомозъчно вклиняване. Според
експерта е налице пряка причинно-следствена връзка между нанесения удар с
дървената греда в главата на пострадалия, и настъпилата смърт непосредствено
след това.
Видно от изложеното въззивната инстанция
възприема фактическа обстановка, в общи линии идентична на тази, установена от
първоинстанционния съд. Тя се установява от събраните гласни
доказателствени средства - обясненията на подсъдимия, от показанията на
свидетелите – А.А., П.С., О.А., Б.А., Е.Е., Г.К., Д.М., Т. С., Д.Н., Р.Ю.,
А.А., Т.В., Ф.Х., Д.Р., Е.И., В.К., Т.Ш., Гр.ищци Е.Р., В.А., Т.Х., Н.И. и Г.Н.. За изясняване
на фактическата обстановка допринасят и химическите експертизи на кръвните
проби на подсъдимия и пострадалия, съдебни –биологична експертиза,
съдебно-медицинска експертиза, , комплексна психолого-психиатрична експертиза, веществени
доказателства и писмените доказателства - протокол за доброволно предаване, справка
за съдимост, характеристика и справки от мобилните оператори.
Безспорно е между страните, че на инкриминираната дата, вследствие на
нанесен от подсъдимия удар с дървена греда в областта на главата на
пострадалия, са му причинени установените от СМЕ увреждания, довели до неговата
смърт. Това се установява както от обясненията на подсъдимия, така и от
показанията на свидетелите А.А., О.А., Б.А., Толга В.и Д.Р..
Видът на телесните увреждания на А.А., причината
за смъртта му, както и връзката между тях се установява от СМЕ.
Силистренският окръжен съд е кредитирал отчасти
с доверие обясненията на подс.И., като е
приел, че същите възпроизвеждат поведението му и внасят яснота относно
извършването на самото деяние. Съгласно правната доктрина и съдебната
практика обясненията са не само доказателствено средство, но и средство за
защита. Преценявайки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по
делото, правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал отчасти, тъй като
частично се подкрепят от показанията на свидетелите А.А.,
О.А., Б.А., Толга В.и Д.Р..
Не може да се даде вяра на обясненията на подсъдимия относно намерението му да удари по
рамото пострадалия, за да прекрати нападението срещу себе си и срещу свид.Б.А..
Несъмнено с дървената греда /с което подсъдимия е нанесъл удара/ може да се нанесат
увреждания несъвместими с човешкия живот. Безспорно е и, че удара е нанесен в
най-уязвимата част на човешкото тяло, а именно главата. Според СМЕ-и, смъртта
на пострадалия е настъпила непосредствено след нанасяне на един силен удар с
тъпоръбест предмет, с голяма маса, и значителна кинетична енергия в областта на
главата. Пред първоинстанционният съд в.л. д-р Теодор Иванов е уточнил, че
удара е бил много силен „наличието на такава фрактура, наличието буквално на разцепване
на черепната основа показва, че нанесеният удар е със значителна кинетична
енергия“… „главата е смачкана, буквално е смачкана“.
Правилно и обосновано силистренският окръжен съд, след анализ на
доказателствената съвкупност е приел, че не е било налице нападение
по смисъла на чл.12, ал.1 от НК от страна на пострадалия А. по
отношение на свид.Б.А. или подсъдимия. Действията на
пострадалия А. не са създали реална и непосредствена опасност за
увреждане нито на свид.Б.А., нито на подсъдимия. Установено е, че между тримата /подсъдимия,
свид.Б.А. и пострадалия А./ е възникнал конфликт, отправени са били обиди и псувни. Свид.Б.А.
е бил възпрян от подсъдимия, когато е предприел действия за физическа
саморазправа с пострадалия. Последният от своя страна е хвърлил по
посока на свид.Б.А. пластмасов стол, но стола не го е ударил.
Действията на
пострадалия А. не носят характеристиките на непосредствено нападение, т.е. не е
била налична непосредствена опасност за живота или здравето както на
подсъдимия, така и на свид.Б.А.. Ето защо въззивната инстанция споделя извода
на проверяваната, че нанесения удар с дървената греда от подс.И. по главата на пострадалия,
не може да бъде приет за защитна реакция, израз на правото му на активна
защита, провокирана от съществуваща висока степен на опасност, застрашаваща
здравето или живота му или това на св.Б.А.. Това действие на подсъдимия е резултат
на влошените отношения с пострадалия и снижените задръжки и намалената
критичност, съчетано с повишена раздразнителност и агресивни реакции,
вследствие на употребения алкохол от И..
Варненският апелативен съд намира, че при така описаната фактическа
обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият И. е
извършил престъпление по чл.115 от НК, тъй като е осъществил елементите на този
престъпен състав.
И. е годен субект, тъй като е наказателноотговорно лице - пълнолетен е,
могъл е да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си - липсват каквито и да било съмнения относно неговата вменяемост.
Законосъобразно Окръжен съд, гр.Силистра е стигнал до извода, че
подсъдимият е лишил от живот пострадалия А.А., тъй като чрез активните си
действия- нанасяне на удар с дървената греда в главата на
пострадалия му е причинил увреждания несъвместими с живота, той е
въздействал върху организма на пострадалия по начин да предизвика биологичната
му смърт, която е настъпила. Т.е. съставомерният резултат е пряка последица от
активните действия на подс.И..
От заключенията на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
причината за смъртта на А. е централно мозъчна дисфункция, поради тежка
черепно-мозъчна травма следствие депресионна фрактура на костите на черепния
покрив челно - базално с контузия на мозъчнотовещество,
субарахноидален кръвоизлив, общомозъчен оток с малкомозъчно вклиняване, които
са в пряка причинна връзка с нанесения удар с дървената греда в
главата на пострадалия.
Този извод се подкрепя изцяло от обективните данни по делото - нанесен
силен удар с дървена греда по главата. Силата на удара се
установява от причинените тежки увреждания, описани по-горе. Поради това и
е законосъобразно съждението, че умисълът на подс.И. е надхвърлял
възможността за причиняване на телесна повреда, допускайки и възможното
причиняване на смъртта на А.А..
В тази връзка въззивният съд намира доводите, изложени във възивната
жалба, подадена от подс.И. чрез адв.В., че деянието е съставомерно по
чл.124 от НК за неоснователни. Видно от събраните по делото
доказателства на пострадалия са причинени многобройни травматични
увреждания в различни части на тялото /глава, гръден кош, шия,
крайници/. Действията на подсъдимия, нанасянето на един удар в
жизненоважна част на пострадалия, голямата сила, с
която е нанесен този удар и използваното средство – дървена
греда дълга около 1,5 метра, със страни от 6 см на 8 см, категорично
говорят, че същия не е целял причиняването на телесна повреда. Същият
е съзнавал, че нанасяйки този удар може да причини смъртта на
съселянина си, предвиждал е настъпването на смъртния резултат и се е
отнасял безразлично към неговото
настъпване. Първоинстанционният съд, във връзка с направените пред
него също такива възражения по квалификацията на деянието, е изложил в мотивите
си убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от
доказателствения материал, защо счита че извършеното деяние следва да бъде
квалифицирано по чл.115 от НК, а не по чл.124 от НК. Въззивната инстанция споделя този извод и счита, че мотивите
на първата инстанция в негова подкрепа, представляват подробен и
изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни
правни съображения по всеки от инкриминираните
факти.
По изложените съображения искането да се преквалифицира деянието като
причиняване на смърт по непредпазливост в следствие на умишлено нанесена
телесна повреда е неоснователно.
По отношение застъпеното в другата жалба на подс.И., подадената от адв.Р.,
както и в съдебно заседание от този защитник, че деянието на подсъдимия е
съставомерно по чл.119 от НК, тъй като е извършено при превишаване пределите на
неизбежната отбрана, съдът съобрази следното:
Институтът на неизбежната отбрана /и при превишаване на нейните предели/
е приложим когато се установят следните обстоятелства:
- наличието
на противоправно нападение от страна на пострадалия над подсъдимия и/или
негови близки,
- било ли е
прекъснато това нападение или не,
- с какви
средства е осъществено нападението, застрашавало ли е живота или здравето на
дееца, доколко действията на последния са били адекватни на интензитета на това
нападение, с оглед използваното средство за защита, броя, насочеността и силата
на ударите.
Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че
нападение от страна на пострадалия над подсъдимия или свид. А. не е
осъществявано. Действията на пострадалия А. не
са създали реална и непосредствена опасност от
увреждане на подсъдимия или свид.Б.А.. Безспорно
между тримата /подсъдимия, свид.Б.А. и пострадалия А./ е възникнал
конфликт, отправени са били обиди и псувни. Свид.Б.А.
е бил възпрян от подсъдимия, когато е предприел действия за физическа
саморазправа с пострадалия. Последният от своя страна е хвърлил по
посока на свид.Б.А. пластмасов стол, като стола не е ударил никого.
Това хвърляне на пластмасов стол не покрива характеристиките на непосредствено
нападение застрашаващо живота или здравето на подсъдимия или свид.Б.А..
Предвид изложените съображения въззивната инстанция се солидаризира с
първоинстанционния съд, че пострадалия А. не е предприемал действия, които по
своя характер да представляват нападение по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, което
да е създало реална и непосредствена заплаха за здравето или живота както на
подсъдимия, така и на св.Б.А., което нападение да е изисквало активна защита, поради
което и неоснователно се явява искането на защитата в лицето на адв.Р. за
приложение на привилегирования състав по чл.119 НК.
По отношение на оплакванията за несправедливост на наложеното наказание:
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и при
индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на
деянието и дееца, ОС, гр.Силистра не е допуснал нарушения на закона. СОС е
отчел чистото съдебно минало, младата възраст на подсъдимия, добрите
характеристични данни, стремежа да полага обществено полезен труд, изразеното
съжаление и провокативното поведение на пострадалия като смекчаващи
наказателната отговорност на И. обстоятелства. От друга страна, обаче деянието
му се отличава с висока степен на обществена опасност, той е проявил
безцеремонност, демонстративност и безразличие при извършване на
престъплението, както и последващото след деянието поведение – казал на свид.А.А.да
не вика линейка и заедно със свид.Б.А. напуснал местопрестъплението без да се
поинтересува от състоянието на пострадалия, но пък прибирайки тонколоната за
музика. Нещо повече – по-късно подсъдимият се обадил на дядо си, като му заявил
откровена неистина, че пострадалият е припаднал и отново бил посъветван от
възрастния мъж да се обади на тел.112, което така и не сторил. Тези
обстоятелства правилно са били отчетени като отегчаващи отговорността на И..
Факт е, че е извършено най-сериозното престъпление срещу личността, но при
индивидуализиране на наказанието, съдът дължи, както преценка на отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства, така и търси баланс за постигане целите
на генералната и специалната превенции. Преценявайки изброените вече смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства Силистренският окръжен съд мотивирано
е определил на подс.И. наказание между минималния и средния размер на
предвиденото в специалната норма лишаване от свобода, при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът не споделя застъпеното от защитата становище за наличието на
предпоставки за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Според защитата подс.И.
е с чисто съдебно минало, трудолюбив, неконфликтен, неагресивен, разкайва се,
всички тези обстоятелства обаче са били отчетени от първоинстанционния съд.
При тези данни въззивният съд намира, че определено наказание на подс.И.
правилно отчита степента на обществена опасност на стореното от него, както и
че ще изпълни целите на генералната и специалната превенции.
Въззивният съд не установи да са налице условията за намаляване на това наказание,
тъй като евентуалното му редуциране би поставило в опасност постигането на индивидуалната
превенция, а и не би допринесло за постигане на генералната превенция. Поради
това не се налага размерът на наказанието „лишаване от свобода“ да се намали,
каквото е искането на защитата. Определеният период на изолация на подсъдимия в
пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително и
възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за
поправянето и превъзпитанието му.
По изложените съображения въззивната инстанция не споделя виждането на
защитата за наличие на някакви обстоятелства, които да обосновават допълнително
смекчаване на наказателната репресия.
В съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС,
първоинстанционният съд е постановил подс.И. да изтърпи наказанието “лишаване
от свобода“ при първоначален строг режим.
Законосъобразно, на основание чл.59, ал.1 от НК, СОС е постановил при
изпълнението на наказанието да се приспадне времето на задържане на подс.И.,
считано от 02.05.2019 г.
По отношение предявените граждански искове:
От изложените по-горе в настоящите мотиви съображения е видна позицията
на съдебния състав относно доказаността на обвинението спрямо подсъдимия И. за
деяние наказуемо по чл.115 от НК.
Претърпените неимуществени вреди от роднините на пострадалия А. -
неговия син Е.А.Р., майка му - В.Р.А. и
сестрите му Т.Р.Х. и Н.Р.И. са пряка и непосредствена
последица от смъртта на близкия им роднина, поради което съдът намира
претенцията им за доказана по основание.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя по
справедливост. Преценявайки доказателствата за отношенията между пострадалия и
всеки от гр.ищци, причинените им морални страдания, първоинстанционният
съд правилно е приел за справедливо обезщетение за нанесените неимуществени
вреди в размер на по 10000 лева за всяка от сестрите му, 50000 лева – за
майка му и 5000 лева – за сина му, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на всяка от сумите. За разликата, надвишаваща уважения за всеки от гр.ищци размер на
гражданския му иск, всеки от исковете правилно е бил отхвърлен като
неоснователен.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно съдбата веществените
доказателства по делото, което въззивният съд намира за правилно.
Съобразно нормата на чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени
направените разноски по делото и държавна такса върху уважените гр.искове.
С оглед на изложеното Варненският апелативен съд счита атакуваната присъда
за обоснована и законосъобразна. Не са налице основания за нейната отмяна и
изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
№ 26001, постановена на 04.09.2020 година от Окръжен съд,
гр.Силистра по НОХД № 272/2019 г.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: