РЕШЕНИЕ №
гр.
Варна, 11.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, Гражданско отделение, І състав, в съдебно заседание на двадесет и
пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ
СВЕТЛА ПЕНЕВА
при
участието на секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдия М. Славов
в.гр.д. № 3014 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано след отмяната от ВКС
на решение № 1359/16.11.10г., постановено по в.гр.д. № 2298/08г. на ВОС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд. В отменителното решение на ВКС са дадени
указания във връзка с изследване на въпроса дали е осъществено в полза на
ответника придобивното основание по §4а или §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, който е в основата на правния спор между страните, след като е
прието, че реституционното решение на ПК не е нищожно поради нарушение на § 41
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивното производство е образувано по жалба на Стоян М.П.
/последният починал на 25.08.09г. и заместен в хода на процеса от наследника си
С.С.П., конституиран с протоколно определение от 15.02.10г./ и Т.М.П. ***
против решение № 2721/02.09.08г. на ВРС, ХХХІV с-в, постановено по гр.д. №
2428/05г., с което са отхвърлени предявените от въззивниците
против Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д. искове, както следва: за предаване
владението върху недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището
на кв. Галата, гр. Варна, очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от
делото на ВРС скица, включващ имот № 3225 по ПНИ с площ от 600 кв.м. и граници
на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и западната част с площ
от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при граници на тази част: ПИ №№ 3225, 3224,
останалата част от имот 3600 и от двете страни път, на осн.
чл. 108 от ЗС; за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на описания по-горе процесен
имот, на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. В жалбата
се поддържа, че решението е необосновано, постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон и при доказателствена непълнота. Оспорват се
изводите на ВРС за неустановена идентичност на възстановения с реституционното
решение на ПК ПИ № 445 с имотите по записки № 205 и 206/1943г. за вписване на
договори за продажба на недвижим имот. В тази насока са заключението на СТЕ на в.л. Д. П., както и
събраните писмени доказателства относно съседните имоти. Освен това е налице
доказване на другото наведено в евентуалност придобивно
основание за имота – придобивна давност, чрез разпита
на свидетелите. Установено е според въззивника, и че
наследодателят на ищците е внесъл имотите си в ТКЗС на 15.11.1959г., част от
които са били отчуждени едва по-късно за добив на инертни материали. От
документите по преписката се установило, че от наследодателя е бил отчужден
имот № 1448, собственост на съпругата му Неделя Тодорова Михайлова, а не и имот
№ 445. Претендира се отмяна на решението и уважаване на ревандикационния,
а в евентуалност – на предявения отрицателен установителен
иск. При настоящото разглеждане на делото въззивниците
на са изразили становище, но са депозирали на 03.04.13г. писмени бележки чрез
процесуалния си представител.
В предвидения срок е депозирано възражение против въззивната жалба от Х.Д.Х., който я счита за неоснователна.
Изцяло се споделят мотивите на ВРС в обжалваното решение за липсата на предпоставки
за извършване на реституцията, тъй като имотът не е притежаван от наследодателя
на ищците, не е бил внасян в ТКЗС и поради това не е налице активната им
материална легитимация.
В предвидения срок е било депозирано възражение на въззивната жалба и от В. и К. Д. чрез адв.
Ст. С.. В същите са изразили становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата. Поддържа се тезата за нищожност на реституционното решение, както и за
неговата незаконосъобразност – поради липсата на
предпоставки за осъществяване на реституцията. Оспорва се и изтичането на придобивна давност, на която са се позовали ищците за
придобиване на имота от техния наследодател преди внасянето му в ТКЗС.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.
В с.з. при настоящото разглеждане на делото, въззиваемите чрез процесуалния си представител в лицето на адв. Ив. И. поддържат възраженията си, допълвайки с
депозираните на 27.03.13г. писмени бележки.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното:
Производството
пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от С. М.П. и Т.М.П. *** против Х.Д.Х., В.Х.Д. и К.Х.Д.
/последните двама, конституирани с определение от 12.08.05г. от ВРС/, с които
са били предявени следните искове: ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението на имот № 3225 в границите му по комбинирания план от 1997г. на м.
„Зеленика” /„Беш тепе”/, кв. Галата, обл. Варна, идентичен с ПИ № 3225 и с реална част с площ от
229 кв.м. от имот № 3600, при граници на тази реална част: на север път, на
изток имот № 3224 и останалата част от имот № 3600, на юг и запад – имот №
3225, така, както е очертана на приложената на л. 26 от делото на ВРС скица. В
условията на евентуалност (ако се приеме, че този иск е недопустим или
неоснователен) – да се приеме за установено, че ответниците не са собственици
на описания по-горе имот. Бил е предявен и трети иск /установителен
иск, че ищците имат правото в качеството си на наследници на М. П. да
възстановят правото си на собственост върху имота в производство по §4к, от ПЗР
на ЗСПЗЗ и че ответниците нямат това право/, формулиран в петитума
на исковата молба, но тази претенция е била оттеглена с молба от 12.07.05г.
Ищците са твърдели, че са наследници на М. С.П., поч.
на 28.01.1982г., който е притежавал нива от 16.4 дка в м. „Беш
тепе” на с. Галата, Варненско. Същите е придобил с договор за продажба от
25.04.1935г., за който е била съставена записка за вписване № 205/1943г. и с
договор от 24.09.1924г., за който е била съставена записка за вписване №
205/1943г., съгласно чл. 25 от Закона против спекулата с недвижими имоти,
евентуално въз основа на давностно владение,
продължило от 1924г. /началния период е уточнен с молба, докладвана в с.з. на
23.03.06г./ до 1959г. По КП от 1959г. този имот или част от него е бил заснет с
пл. № 441 и № 445, като по комбинирания план от 1997г. последния включва
няколко отделни имота, един от които е № 3225 с площ от 829 кв.м. Със заповед
от 20.09.02г. на Областния управител на гр. Варна е бил одобрен план на
новообразуваните имоти, по който имот пл. № 3225 е намален на 600 кв.м. като от
остатъка заедно с остатъците от съседни имоти е бил образуван имот № 3600 за
наследниците на М. П.. В последния имот се включват 229 кв.м. от имот 3225 по
комбинирания план от 1997г. Твърди се, че ответниците владеят имот № 3225 по
ПНИ /с площ от 600 кв.м./ и реалната част от имот 3600 по ПНИ, с площ от 229 кв.м.,
очертана на представената на л. 26 от делото на ВРС скица, без правно
основание. Това е така, защото с решение № 533/15.07.1998г. ПК-Варна е
възстановила на наследниците на М. П. правото на собственост върху имоти с пл.
№ 441 и 445 по КП от 1959г. Това решение е било допълнено с решение №
716/07.07.00г. на ПК-Варна, като допълнението се отнася само до основанието, на
което реституционния орган приема, че наследодателят е бил собственик на имота
преди ТКЗС.
Ответниците
са оспорили предявените искове. Оспорили са действителността и
законосъобразността на реституционното решение, на което се позовават ищците –
поради издаването му в противоречие с нормата на § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради
постановяването на второто решение с № 716/07.07.00г., поради липсата на
предпоставките за земеделска реституция (че наследодателят на ищците не е бил
собственик на описаните в решението на ПК земи, тъй като същите са били
държавна, респ. общинска собственост, че същите не са отнети по някой от
описаните в ЗСПЗЗ начини, че претендираните за
възстановяване имоти са идентични с евентуално притежаваните от общия
наследодател М. П. и с описаните в решението на ПК-Варна имоти, както и с процесния имот). Сочи се, че са били налице предпоставките
от хипотезата на правната норма на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като на ответника Х.
Д. Х. е било предоставено правото на ползване върху процесния
имот, била е построена сграда преди 1991г. и който въз основа на дадената му
оценка, го е заплатил. За горното обстоятелство е бил съставен констативен НА №
12, т. І, рег. № 577, дело 11 от 20.01.2003г. на нотариус Л. Гонова, рег. № 116 на НК, с район на действие – РС-Варна.
Отделно от това е наведено твърдението, че процесния
имот е придобит по давност за периода от 23.09.1994г. /момента на заплащане на
земята/ до подаване на исковата молба в съда (така в молба-становище от
18.10.2007г. от името на В. и К. Д.). Ответниците са релевирали
в условията на евентуалност и възражение за присъждане на подобренията, извършени
в имота /молба-становище, докладвано на 17.04.06г./, уточнени по видове с
молба, докладвана в с.з. на 05.06.06г. и с молба от 18.10.2007г. – претендира
се от ищците заплащане на увеличената стойност на имота в размер на 37341лв., в
резултат на следните подобрения: подобряване на повърхностния хумусен пласт на
имота от м. юни 1983г., на обща стойност 1800лв.; направа на ограда от 118
линейни метра с две врати, с бетонни стълбчета и оградна мрежа с обща дължина 80м., направена през м. юни
1983г. и на стойност 950лв.; засаждане на 250бр. лози и 27бр. асми през м. юни
1983г., на стойност 8181лв.; засаждане на овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр.
орехи, 2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5 ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2
смокини, на стойност 2275лв.; прокарване на вода чрез водопровод на
кооперативни начала през пролетта на 1984г., на стойност 650лв.; построяване
през 1985-89г. на основна сграда, антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от
41 кв.м. с покривна изолация, външно и вътрешно ел. захранване, на стойност
11070лв.; изграждане на пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и
стая през 1986-89г., общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на
стопанска постройка – навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на
стойност 4320лв.; закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т.,
през 1987-89г., на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м.
/с тротоарни плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност
505 лв., като общата стойност се претендира да бъде платена, както следва: на Х.
Д. Х. – сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/, на В. Хр. Д. – сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от
ищците/, на К. Хр. Д. - сумата от 4667.63лв. /по
2334лв. от всеки от ищците/. Претендира се и правото на задържане на имота до
заплащане на подобренията.
От събраните по
делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Ответниците
не оспорват, че владеят процесния имот.
Видно от представеното на л. 5 от делото на ВРС
удостоверение за наследници на М. С.П., поч на
28.01.1985г., че ищците Стоян М.П. и Т.М.П. са негови синове и наследници,
наред с другите му деца и внуци.
С решение
№ 533/15.07.1998г. на ПК-Варна, в полза на наследниците на М. С.П. е признато правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 3.233 дка, находяща се в
терен по § 4 на Галата, в м. «Беш тепе», съставляваща имот № 441 от КП от 1959г.,
заявен с пореден № 2 от заявлението и установен с НА № 167/57г.; върху нива с площ от 8.930 дка, находяща се в
терен по § 4 на Галата, в м. «Беш тепе», съставляваща имот № 445 от КП от
1959г., заявен с пореден № 4 от заявлението и установен с клетвена декларация.
За последния имот № 445 е посочено, че от КП на м. «Зеленика» /»Беш тепе»/,
изготвен през 1959г., същият обхваща множество имоти или части от тях, като
един от тях е имот пл. № 3225. Отказано е възстановяването на нива от 1.767 дка
в м. «Беш тепе», имот № 441 по КП от 1959г., тъй като имотът е с площ от 3.233
дка, а не с площ от 5 дка. С решение № 716/07.07.00г. на ПК-Варна е допълнено
горното решение на осн. чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ въз основа на допълнително
представени документи за собственост – договори № 205/43г. и № 206/43г., с
молба вх. № 740/28.06.2000г., като последните са цитирани само като основание
за установяване правото на собственост върху двете възстановени ниви. Решенията
са издадени въз основа на подаденото от Т.М.П. заявление с вх. №
50137/25.11.1991г. /заявени в м. «Беш тепе» нива от 5 дка и нива от 8 дка/.
Цялата преписка е на л. 70-103 от делото на ВРС. От записка № 205/17.09.1943г.,
изготвена от нотариус при Варненския областен съд на осн. чл. 25 от Закона против
спекулата с недвижими имоти, се установява че на 25.04.1935г. Атанас И. Железов
е продал и предал във владение на М. С.П. нивата си в землището на с. Галата,
м. «Беш тепе» от 16.4 дка, при описани съседи. От записка № 206/17.09.1943г., изготвена
от нотариус при Варненския областен съд на осн. чл. 25 от Закона против
спекулата с недвижими имоти, се установява че на 24.09.1924г. С. Г. З. е
продала и предала във владение на М. С.П. нивата си в землището на с. Галата,
м. «Могилите» от 4.9 дка, при описани съседи.
От
протокол № 6/15.11.1959г. на делегатското събрание на ТКЗС «Черно море» е
видно, че са приети нови членове, един от които е Михаил С.П. /под № 42 в
списъка/. От отговор до ответника Х.,*** на 02.02.10г. /л. 151 от делото на
ВОС/ се установява, че при направена проверка от съдържанието на делата за
постоянно пазене в архивен фонд 528 – Обединено ТКЗС «Черно море»- Варна, не са
установени наличието на заявление за членство и опис-декларация, съдържаща
данни за размера и границите на недвижимите имоти в землището на с. Галата,
внесени в посоченото ОТКЗС от М. С.П..
В регистъра на помощния КП от 1997г., както и
в ПНИ от 2000г., като собственик на имот пл. № 3225 е вписан ответника Х.Д.Х.
/л. 115 от делото на ВРС/. От удостоверение за наследници на съпругата на
последния (Ц. В. Х., поч. на 18.08.00г.) /виж л. 25 и 32 от делото на ВРС/, се
установява, че такива са съпруга й и двете им деца – В. и К.. В регистъра към
КП от 1959г. за м. «Зеленика», землище Галата, имот пл. № 441 е записан като
кариера за пясък (държавна земя), а имот пл. № 445 – мера – фондова земя /така
удостоверение от началника на отдел «Земеделие» - л. 105, както и копие на
разписния лист на л. 109 от делото на ВРС/.
Видно
от НА № 12/20.01.2003г. за собственост върху недвижим имот на основание § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, издаден от нотариус Л. Гонова, рег. № 116 на НК, с район на
действие – ВРС, че Х.Д.Х. е признат за собственик на 600/736 кв.м. идеални
части от обработваем земеделски имот, целият с площ от 736 кв.м., в гр. Варна,
кв. Галата, м. «Зеленика», съставляващ имот пл. № 3225. Като представени пред
нотариуса са описани оценителен протокол от 15.07.1994г., издаден от Община
Варна, район «Галата», удостоверение от 03.09.1996г. на общината /копие от
същото е представено на л. 56 от делото на ВРС и установява размера на
базисната оценка на имота/, скица и оценка за установяване на текущата пазарна
цена, изготвена от експерт. От представените на л. 293 от делото на ВРС копия
на вносни бележки от 23.09.1994г. е видно, че ответникът Х.Х. е внесъл сумата
от 47025 стари лв. по сметка на км. Галата по оц. протокол № 4206/1994г. за заплащане
на земя, както и 118лв. по сметка на банката.
От
заключението на в.л. Д. П., изслушано от ВРС се установява, че имот пл. № 445
по КП/59г., с площ от 8930 кв.м. е записан на ДПФ-Кариера и при посочени
граници /очертанията са нанасени на скица № 1 към заключението/, а имот № 3225
по ПНИ, одобрен със заповед № РД-1-7706 (385) 2002г. на Областен управител
–Варна е с площ от 600 кв.м. и собственик по регистъра – Х.Д.Х., при описани
граници. За собственик на съседния му имот 3600 по ПНИ е записн Михаил С.П..
Посочено е, че на скицата на л. 26 от делото на ВРС са очертани границите на
имот пл. № 3225 по КП на м. «Зеленика» от 1997г., целият с площ от 829 кв.м.
/комбинирана скица между КП от 1959г. и КП от 1997г. относно стар имот 445 и
имот 3225 е скица № 2 от заключението на в.л./. Частта от имот № 3600 по ПНИ,
която попада в очертанията на червения контур от скицата на л. 26 /означена на
скица № 3 със син щрих (вещото лице е описало цвета като зелен)/ е с площ от
229 кв.м. Експертът е посочил, че местностите «Зеленика» и «Беш тепе» са
идентични. Въз основа на всички приложени по делото доказателства /вкл. и
всички документи от реституционната преписка/, вещото лице посочва, че имотът,
описан в записки № 205 и 206/43г. вкл. имоти с №№ 441, 447, 450, 449, 448 и 445
по КП от 1959г., част от които е и процесния имот. За нивата по КНА № 167/57г.
от 5 дка, за която Михаил П. е бил признат за собственик по давностно владение,
вещото лице сочи, че не е била включена в територията на пясъчната кариера. С
НА №№ 44-48 от 1957г. М. Ст. П. е отчуждил имота си по горния КНА, който
включва имоти с №№ 450, 449, 448 и 447 по КП от 1959г. Имотът, предоставен по
договор за делба № 87/26.08.1921г. в дял на Н. Т. М.а /съпругата на М. П./, с
площ от 6 дка, е записан с № 448 /идентичен на имот пл. № 1448 по КП/59г./ в
протокола за отчуждаване за разширение на пясъчната кариера с Министерско
разпореждане № 122/11.04.1964г.
От
заключението на СТЕ, изготвено от в.л. В. Власковски се установява, че първия
КП за м. «Зеленика» е от 1960г., а не от 1959г. При изследване на този КП,
както и помощния КП от 1997г., а така също и документите от преписката за
реституция на имотите на М. П. и описаните в тях граници /в записките № 205 и
206/43г., в заявлението, в клетвената декларация и обяснения; КНА № 167/57г./,
вещото лице посочва, че не може да установи идентичност на границите на имота
по записка № 205/43г. и записванията по КП от 1960г. За имотът, описан в
записка № 206/43г. вещото лице не е
могло да идентифицира по КП от 1960г. и по комбинирания план къде се
намира. С допълнителното си заключение вещото лице В. подробно е описало
записите в регистрите на собствениците за имотите в м. «Беш тепе» към КП от
60г. и по ПКП от 1997г., представяйки и копия от инженерното платно. В с.з. на
01.10.07г. експертът е посочил, че категоричен отговор за идентичност между
претендираните имоти и тези по записки № 205 и 206/43г., не може да даде.
От
заключението на тройната СТЕ, изслушано при първото разглеждане на делото пред
ВОС се установява, че КП на землището на Галата, където попада и имот № 445 е
изработен 1959-60г. /в рамките на две години – изявление в с.з. на 02.11.09г.,
а след запознаване с доказателството на л. 91 от делото на ВОС – приемането на
плана след изработването му е станало на 31.05.1960г. от контролния инженер/ и
по това време не е имало практика КП да се одобряват самостоятелно. При
съпоставяне на границите по разписен лист по КП от 1959г. и на имотите по записка
№ 205 и 206/43г., експертите правят извод за невъзможност да се намери
идентичност на имотите. Не са могли да индивидуализират и имота по КНА №
167/57г. на М. П., както и имотите по НА №№ 44, 45, 46, 47, 48/04.04.1957г., но
предполагат, че те се намират източно от дерето, край имот № 445 (изхождайки от
записванията по регистъра и имената). И за тези имоти не е намерено
съответствие с имота по записка № 205/43г. В с.з. е добавено, че ПКП/97г. е
изработен въз основа на КП от 59г. и анкета.
От
заключението на новата тройна СТЕ, изслушано отново пред ВОС при предходното
разглеждане на делото се установява, че съгласно приложената на л. 135 от
делото на ВОС скица за отчуждаване, имот 445 по КП/59г. попада в територията на
съществуващата пясъчна кариера. И тези експерти не са намерили по описаните в
записките от 1943г. граници и границите на имот 445 по КП/59г. идентичност на
последния с описаните в записките, както и с описаните в КНА № 167/57г., в
протокола за обстоятелствена проверка за издаването на този КНА, както и с
описаните последващи продажби, извършени с НА №№ 44-48/04.04.1957г. Не е
намерена идентичност между имот пл.№ 445 и имота, описан в НА за доброволна
делба от 1921г.
От
заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, изготвена от в.л.
С. Д., се установява, че имота е ограден по границите на имот пл. № 3225 по ПКП
от 1997г. с площ от 829 кв.м. В същия е налице подобряване на повърхностния
хумусен пласт, налице са извършени строителни дейности /пътеки, покрити с тротоарни
плочки, бетонирани настилки около сгради и под асми, ограда с гаражна врата и
малка входна врата, едноетажна основна сграда и пристройка, с описано
разпределение, годни за обитаване; пристройка-гараж, стопанска постройка;
монтирано на постамент стоманено гърне с обем от 12.5 т., пригодено за
резервоар за вода/, както и засадени 268 бр. лози, 27 бр. асми и 35 бр. овощни
дървета. Посочена е отделната стойност на описаните по-горе по видове
подобрения /по средни пазарни цени/, възлизаща на общо 37341лв. към момента на
заключението.
От
показанията на разпитаните пред ВРС свидетели, посочени от ищците /М. Х. Г. и И.
Г. Р. се установява, че М. П. е живеел в имота си в м. «Беш тепе» /имали са
къща на най-високата могила/, който е бил с площ над 15 дка. Описват границите
на имота, както и че М. и жена му Н. станали членове на ТКЗС. Св. Г. сочи, че
преди да влезе в ТКЗС, наследодателят на ищците е продал малка част от нивата
си /източна посока/ на хора от с. Приселци. ТКЗС-то през 1961г. е започнало да
добива и продава пясък, а по-късно тази кариера е била закрита и са я дали на
«Инертни материали», гр. Варна, която е продължила добива на пясъка. Нивата,
получена в наследство от баба Неделя се е намирала в съседство с нивата на М..
Според св. Р. всички в Галата са станали членове на ТКЗС през 1959-60г. След
това тази земя е станала пясъчна кариера. На свидетеля не е известно дали тази
нива от 16 дка, която е станала кариера, е свързана с фондово предаване.
Св.
С. Г. /ангажиран от ответниците/ познава местността от 1954г., тъй като леля му
е притежавала имот № 437 по стария КП. През посочената година от могилата към
селото е имало пасище, което не е било оградено. Отначало към могилата е имало
къща, която е до селото. До 1963г. могилата си е била същата и не е виждал хора
да обработват земята под тази могила, а след посочената година е станало
кариера.
Св.
Д. М. притежава 1 дка място в тази местност от 1965г., а знае ответника от
около 1980г., когато е дошъл в имота си, който е с площ от 600 кв.м. В имота
има постройка, която не е в завършен вид, тъй като Х. прави нещо по покрива.
Мястото на ответника е в кариерата, която след рекултивацията й, била раздадена
за обработване на отделни граждани.
От
показанията на св. Д. С., разпитан пред ВОС, се установява, че М. П. /чичо на
свидетеля/ е имал нива над 10 дка в м. «Беш тепе» при описани граници. След
образуването на ТКЗС нивата е станала кариера, а преди това Михаил го е работил
мястото. То е нямало стабилна ограда, но е имало колове и вършини. Продал е
през 1957г. 5 дка на отделни собственици, които части са се намирали към Галата
– на изток. В мястото на Михаил е имало две от общо 5 могили. Св. Ст. М.
/братовчедка на ищците/ също описва имота на М. П., където той е имал и къща.
Работили са си мястото докато е станало ТКЗС – през 1959г. След това е станало
мястото на кариера – около 60-та година. В тази местност не е имало пасище, а в
нивите са се пускали животни, когато няма нищо сято в тях или след прибиране на
реколтата.
От
показанията на св. А. К. /посочен от ответниците/ се установява, че той през
1958г. е закупил имот в съседната местност – «Суванлъка». По него време там
кариера е нямало. Добив на пясък е започнал през 1958-60г., а разработването е
станало през 1961г. Преди това е било една мера, държавна собственост /за последното
съди от факта, че тези места са били посочени за добив на инертни материали от
държавната администрация на гр. Варна/.
От
съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертни
заключения, съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на иска за предаване владението на един
недвижим имот с правно основание чл. 108 от ЗС, предполага наличието
на следните предпоставки,
а именно: ищецът да
е собственик на
претендирания имот, а ответникът да се намира във владение на същия, без да има правно основание за това.
П
активната легитимация на ищците.
Те
се легитимират като собственици на процесния имот въз
основа на земеделска реституция и наследяване, извършена с решение №
533/15.07.98г. на ПК-Варна.
С оглед
спецификата на решенията на ПК по реституция на земеделски земи, в качеството
им на индивидуални административни актове, постановени в рамките на
административно производство без участието на трети страни, същите в рамките на
общия исков процес подлежат на косвен съдебен контрол относно тяхната
валидност и законосъобразност. Съгласно
дадените обаче задължителни указания по приложението на закона с ТР
№ 9/07.11.12г. на ОСГК на ВКС, ответникът
по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя
върху имота права по § 4а
или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ,
може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност
на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи
права ищецът, но само във връзка със
своите противопоставими права - че собствеността
неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а
или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ,
което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на
което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е
бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Съобразно нормата на чл. 294, ал. 1, изр.
2 от ГПК /идентична на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 от ГПК
/отм.//, указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са
задължителни за съда, на който е върнато делото. С оглед приетото от ВКС в
решение № 240/24.09.12г. по гр.д. № 217/11г., І г.о., с което делото е върнато
на настоящия съд за ново разглеждане, обстоятелството, че процесния
имот попада в терен, отчужден през 1964-66г. за нуждите на кариерата „Беш тепе”, само по себе си не изключва възстановяването му
на бившия собственик, ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, разработването
на кариерата е преустановено и е възстановено предназначението на земята като
земеделска, индиция за което е, че след 1979г. земи в
границите на кариерата са раздавани за лично ползване на частни лица, поради
което и при действието на ЗСПЗЗ теренът е определен за възстановяване по реда
на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това раздаване на земя за лично ползване „по линия на
самозадоволяването” е основание да се приеме, че преди влизане в сила на ЗСПЗЗ
същата е върната на земеделското стопанство, от което е била отчуждена, при
условията на чл. 19, ал. 2 от ЗООРП, поради което в този случай разпоредбата на
§ 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ не намира приложение. Или, възражението за нищожност на
реституционното решение, на което се позовават ищците, поради постановяването му
при липсата на на отмяна на отчуждаването от МС
относно земеделската земя, която е била включена в разработената от държавата
кариера, съобразно § 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се явява неоснователно с оглед
дадените по-горе указания от ВКС по настоящото дело.
Неоснователно
е и възражението за нищожност на реституционното решение с оглед второто
постановено от административния орган решение № 716/07.07.00г., тъй като със
същото ПК-Варна не е изменила по същество диспозитивите
на първото си решение, а само е допълнила основанието, на което е приела, че
наследодателят на заявителите е станал собственик на земеделските земи.
Правните последици са настъпили с постановяването на първия административен
акт.
Няма
възражения, а и данни по делото, от които да се приеме, че реституционното
решение е нищожно на друго правно основание – произнасяне от незаконен състав
на административния орган, произнасяне относно нещо различно от заявеното и
т.н. Или, решение № 533/15.07.98г. на ПК-Варна е валиден административен акт.
Останалите
възражения на ответниците, които касаят законосъобразността на реституционното
решение /че общият наследодател на ищците не е бил собственик на имота към
момента на образуване на ТКЗС, че не е внесен в ТКЗС или че възстановеният имот
не е идентичен с притежавания преди колективизацията/, имайки предвид
противопоставените от ответниците права, са недопустими /с оглед цитираното ТР
на ВКС/ и съдът не следва да ги разглежда.
С
решение № 533/15.07.98г. на ПК-Варна правото на собственост върху нивата е било
възстановено в стари реални граници чрез индивидуализация на имота по стария
КП/59г. /като имот пл. № 445/, а така също и по комбинирания план на местността
/от 1997г./ – с изброяване на обхванатите от стария имот планоснимачни
номера на имоти или части от имоти. Имайки предвид действащата към момента на
постановяване на решението на ПК-Варна редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ
/ДВ, бр. 98/1997г./, съдът намира, че същото има легитимиращ относно правото на
собственост на наследниците на М. С.П. ефект относно земеделската земя – налице
е пълна индивидуализация на имота, което независимо от липсата на влязъл в сила
към него момент ПНИ /в сила от 2002г./ и скица към решението, завършва
реституционната процедура /поради пълната индивидуализация на имота/.
Съдът
с оглед коментираните по-горе доказателства относно възстановяването на
собствеността приема, че ищците се легитимират като едни от собствениците на процесния имот въз основа земеделска реституция, като техния
наследодател е притежавал правото на собственост върху него, и същите са
активно легитимирани по иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
По
наличието на релевираните от ответниците правни
основания за осъществяваното владение на процесния
имот № 3225 по ПНИ /с площ от 600 кв.м./ и реалната част от ПИ № 3600 /с площ
на тази част от 229 кв.м./, отреден като собственост на ищците и останалите
наследници на М. С.П..
На
първо място, не се установи по делото на ответника Х. Д. Х. да е надлежно
предоставено право на ползване въз основа на някои от актовете, посочени в § 63
от ПЗР на ППЗСПЗЗ и то с надлежен акт на ИК на ОНС. Без значение е наличието на
последващите действия, предприети от администрацията – по оценка на земята,
както и заплащането на такава от ответника по посочена му банкова сметка, ***т
нормата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /построена сграда в имота към 1991г./.
В
тази връзка следва да се обсъди доказателствената сила на съставения в полза на
ответника Х. КНА № 12/20.01.2003г. за собственост върху недвижим имот на
основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издаден от нотариус Л. Г., рег. № 116 на НК, с
район на действие – ВРС. Съобразно указанията, дадени с ТР № 11/21.03.13г. на
ОСГК на ВКС, КНА, с който се признава право на собственост върху недвижим имот,
не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При
оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, но без да намира приложение редът по чл. 193 от ГПК
/касае се до опровергаване, а не до оспорване на удостовереното с КНА/. Такова
опровергаване, както се посочи по-горе е налице именно предвид липсата на
представени доказателства за предоставено в полза на ответника право на
ползване, което да послужи за надлежно трансформиране на същото, в право на
собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В самия констативен НА сред
описаните документи, представени пред нотариуса, които са му послужили, за да
направи правния извод за съществуването на правото на собственост, отново
липсва описан какъвто и да е акт за предоставяне на правото на ползване.
Необвързващи съда са изразените становища на органи от изпълнителната власт
относно предпоставките, при които следва да се приеме за налично правото на
изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и трансформиране на права. Или,
съставения в полза на ответника Х. КНА
12/20.01.2003г. не може да установи с обвързваща доказателствена сила
наличието на право на собственост в патримониума на ответника относно описаната
идеална част от процесния имот. Ответникът не може да се легитимира като
собственик въз основа на трансформация на предоставено му право на ползване в
право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По
наведеното от ответника придобивно основание – изтекла давност за периода от
заплащането на сумата по оценка на земята /1994г./ до подаване на исковата
молба /2005г./. Съобразно приетото в задължителната съдебна практика /Решение №
246/06.03.2012г. по гр.д. № 1200/10г. на ВКС, ІІ г.о, постановено по реда на
чл. 290 и сл./, давност не тече срещу този, който не може да води иск. За да се
придобие право на собственост на основание давностно владение върху недвижим
имот, правото на собственост, за който подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, следва реституционната процедура по възстановяване на собствеността да е
приключила, т.е. да е постановено окончателно решение на ПК /ОСЗ/ за
възстановяване правото на собственост върху имота. С оглед изложеното и по-горе
относно характера на реституционното решение, на което се позовават ищците
/съобразно правните му последици, предвидени в действащата към момента на
постановяването му нормативна уредба/, то следва да се приеме, че най-рано
придобивната давност в полза на ответниците е могла да започне да тече от
29.07.98г. /датата на постановяването му + 14 дни срок за обжалване/. До датата
на подаване на исковата молба – 18.05.05г. са изтекли по-малко от 7 години. И тъй
като осъществяваното от ответниците владение не е добросъвестно /не е основано
на юридическо основание и субективна добросъвестност към момента на възникване
на основанието/, то същите не са могли да придобият по давност имота при
условията на кратката 5-годишна придобивна давност /иначе, относно принципната
възможност за такова придобиване на имот, собствеността върху който се
възстановява по ЗСПЗЗ, след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ – ТР №
10/05.12.10г. на ОСГК на ВКС/. Или, ответниците не могат да се легитимират като
собственици и въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Горното
налага извода за основателност на предявения ревандикационен иск, като
ответниците следва да бъдат осъдени да предадат на ищците процесния имот. Решението
на ВРС, което е в противоположния смисъл, следва да бъде отменено. Тъй като не
е сбъднато процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявения
отрицателен установителен иск, то първоинстанционното решение в тази му част
следва да бъде обезсилено.
Поради
начина на формулиране на възражението за присъждане на подобренията в имота
(претендира се присъждане на увеличената стойност на имота, вследствие на
описаните от ответниците подобрения, като последните се позовават на нормата на
§4в от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 72 от ЗС), то и с оглед на обстоятелството, че в
полза на ответниците не е налице надлежно предоставено право на ползване въз
основа на някои от актовете по § 63 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ, то следва, че възражението за присъждане на подобрения в качеството
им на добросъвестни владелци, е неоснователно. Последното
следва да се отхвърли с изричен диспозитив /по арг. от нормата на чл. 221, ал.
2 от ГПК /отм./ и поради това, че сила на пресъдено нещо се формира само с
диспозитива на съдебното решение/. Следва да се отхвърли и искането за
признаване правото на задържане на имота до заплащане на подобренията, основано
на чл. 72, ал. 3 от ЗС вр. § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въз
основа на отправеното от въззивниците искане за
присъждане на разноските по делото и на осн. чл. 64,
ал. 1 от ГПК /отм./, въззиваемите следва да бъдат
осъдени да им заплатят направените разноски за всяка от съдебните инстанции,
възлизащи в размер на общо 1302.75лв.
/разноски пред ВРС – 400.35лв.; пред ВОС – 813.40лв. и пред ВКС – 89лв./.
Предвид
цената на иска по делото от 2729.10лв./равняваща се на ¼ от
данъчната оценка на имота 10916.40лв. – л. 21 от делото на ВРС) – чл. 55, ал.
1, б. „б” от ГПК /отм.//, решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2721/02.09.08г. на ВРС, ХХХІV с-в, постановено
по гр.д. № 2428/05г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от С. М.П., ЕГН **********
и Т.М.П., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна против Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д.,
ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН ********** *** иск за предаване владението
върху недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището на кв.
Галата, гр. Варна, очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото на
ВРС скица, включващ имот № 3225 по ПНИ с площ от 600 кв.м. и граници на този
имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и западната част с площ от 229
кв.м. от ПИ № 3600, при граници на тази част: ПИ №№ 3225, 3224, останалата част
от имот 3600 и от двете страни път, на осн. чл. 108
от ЗС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д.,
ЕГН ********** *** да предадат на С.С.П.,
ЕГН ********** *** в качеството му на правоприемник на починалия в хода на
процеса ищец С. М.П., ЕГН **********,
и на Т.М.П., ЕГН ********** *** владението върху недвижим
имот с площ от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна,
очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото на ВРС скица (която приподписана
от съда представлява неразделна част от решението), включващ имот № 3225 по
ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600,
3224, 3590, 3222 и път и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при
граници на тази реална част: ПИ №№ 3225, 3224, останалата част от имот 3600 и
път, на осн. чл. 108 от ЗС, при релевирано твърдение за
придобито от ищците право на собственост върху спорния имот на основание
наследствено правоприемство и реституция, постановена
в полза на наследниците на М. С.П. с решение № 533/15.07.98г. на ПК-Варна.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2721/02.09.08г. на ВРС, ХХХІV с-в, постановено
по гр.д. № 2428/05г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Стоян М.П.,
ЕГН ********** /починал и заместен в хода на процеса от наследника си С.С.П.,
ЕГН **********/ и Т.М.П.,*** против Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН **********
и К.Х.Д., ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците не са собственици на имот № 3225 по
ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600,
3224, 3590, 3222 и път, на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК
/отм./.
ОТХВЪРЛЯ възражението за подобрения, направено
от Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН **********
и К.Х.Д., ЕГН ********** ***, чрез заплащане на увеличената стойност на процесния недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м.
„Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна, включващ имот № 3225 по ПНИ от
2002г. с площ от 600 кв.м. и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600 по
ПНИ от 2002г., при посочени по-горе граници, изразяващи се в: подобряване на
повърхностния хумусен пласт на имота от м. юни 1983г., на обща стойност
1800лв.; направа на ограда от 118 линейни метра с две врати, с бетонни стълбчета и оградна мрежа с обща
дължина 80м., направена през м. юни 1983г. и на стойност 950лв.; засаждане на
250бр. лози и 27бр. асми през м. юни 1983г., на стойност 8181лв.; засаждане на
овощни дръвчета през 1983г. – 3 бр. орехи, 2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5
ябълки, 3 череши, 5 вишни, 2 лешника, 2 смокини, на стойност 2275лв.;
прокарване на вода чрез водопровод на кооперативни начала през пролетта на
1984г., на стойност 650лв.; построяване през 1985-89г. на основна сграда,
антре, баня-тоалет, септична яма, на площ от 41 кв.м. с покривна изолация,
външно и вътрешно ел. захранване, на стойност 11070лв.; изграждане на
пристройка към основната сграда, състояща се от гараж и стая през 1986-89г.,
общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.; изграждане на стопанска постройка –
навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24 кв.м., на стойност 4320лв.;
закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар – 12.5т., през 1987-89г.,
на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки – 15 кв.м. /с тротоарни
плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на стойност 505 лв., на обща стойност от 37341лв., платима,
както следва: на Х.Д.Х. – сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/,
на В.Х.Д. – сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на К.Х.Д. -
сумата от 4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на осн.
чл. 72, ал. 1 от ЗС, вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ; КАКТО И ИСКАНЕТО за признаване на
правото на задържане на имота до заплащане на подобренията, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС.
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д.,
ЕГН ********** *** да заплатят на С.С.П.,
ЕГН ********** *** в качеството му на правоприемник на починалия в хода на
процеса ищец С.М.П., ЕГН **********,
и на Т.М.П., ЕГН ********** ***,
сумата от 1302.75 /хиляда
триста и два лева и седемдесет и пет ст./лв., на осн. чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./, представляща
разноските по делото за всички съдебни инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: