Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на
дванадесети февруари
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 1329 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от К.Б.К., ответник пред СРС, срещу решение № 263377 от 09.11.2017
г., постановено по гр.д.№ 9321 по описа за 2017 г. на СРС, Второ ГО, 56-ти
състав. Решението се обжалва в частта,
в която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу въззивницата, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ като в полза на ищеца е признато вземане в
размер на 1823,23 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за абонатен N
192033, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2016 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 164,81 лв., представляваща лихва за забава, считано от 16.09.2015
г. до 05.08.2016 г., начислена върху главницата от 1823,23 лв., както и за сумата
от 27,00 лв., представляваща
главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г.
до м. 04.2015 г. за абонатен N 192033; сумата
от 2,95 лв., представляваща лихва за забава, считано
от деня, следващ падежа на вземането за възнаграждение за дялово разпределение,
до 05.08.2016 г.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е
неправилно и немотивирано. Излагат се доводи за допуснати нарушения на
материалния закон, както и на съществени процесуални правила, изразяващи се в
необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Счита,
че не били налице убедителни доказателства за това, че ответницата е собственик,
респ. потребител на топлинна енергия за процесния период,
Решение по в.гр.д.№
1329 по описа за 2018 г., с.2
защото
нот.акт за дарение бил от 1997 г., а молбата-декларация за откриване на партида
имала само вътрешно-счетоводно значение. СРС не бил взел предвид, че
представената от ищеца обща фактура, макар и да касаела процесния период, била
издадена след него – на 15.09.2015 г. Затова счита, че вземанията по нея не са
изискуеми в процесния период. Освен това СРС не бил съобразил, че в исковата претенция
били включени три фактури за периоди извън процесния.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението в частта, в която са признати вземания в полза на ищеца /пред
СРС/ по отношение на въззивницата и да постанови друго, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Решението
в частта, в която претенциите са били отхвърлени като необжалвано е влязло в
сила.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е
становище с което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна.В хода по
същество представителят на въззиваемия изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в частта, в която в
негова полза са били признати вземания по чл.422 ГПК. Претендират се разноски,
вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена
на 14.11.2017 г. Въззивната жалба е подадена
на 17.11.2017 г. следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в която е признато
вземане в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на ответницата /въззивник/,
следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 20.09.2016 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 50291 по описа за 2016 г., длъжникът е била
уведомена на 20.12. 2016 г. Възражението по чл.414 ГПК е подадено на същата
дата, т.е. в предвидения срок. Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до
знанието на заявителя на 16.01.2017 г. Исковата молба е предявена на 15.02.2017
г.
По основателността
на въззивната жалба:
Решение по в.гр.д.№ 1329 по описа за 2018 г., с.3
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, същият бил
придобит от нея въз основа на договор за дарение, изповядано с нот.акт от
27.03.1997 г. и това я легитимирало като потребител на топлинна енергия. По
арг. от чл.153, ал.1 ЗЕ, страните били обвързани от облигационно отношение за
периода по исковата молба – м.05.2014 г. до м.04.2015 г. От заключението на вещото
лице по СТЕ се установило, че за имота е начислявано потребление на ТЕ, както и
такава отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за БГВ /битово горещо
водоснабдяване/. В имота имало монтирани пет отоплителни тела като били
монтирани четири топлоразпределители. В хола е имало монтиран втори радиатор,
за който е изчислена служебно потребената ТЕ, тъй като е нямало монтиран уред
за отчитането й. Последното било в съответствие с Наредбата за
топлоснабдяването. Главните отчети били подписани от потребителя. Стойността на
потребената ТЕ възлизала на 1823,23 лв. , която не била платена. Последното не
се оспорвало от ответницата. При съобразяване с изравнителните сметки,
отразяващи реално потребената ТЕ, резултатът за периода възлизал на 244,37 лв.-
сума за връщане. За да приеме, че задълженията за услугата дялово разпределение
са дължими от ответницата СРС се е позовал на заключението на СЧЕ като размерът
бил установен на 27 лв. Относно изпадането в забава на ответницата за плащане
на сумите по главниците, СРС се е позовал на чл.33,ал.2 ОУ като е приел, че
лихва се дължи само върху стойността на реалното потребление, т.е. върху сумите
по прогнозни сметки лихва за забава била недължима. По отношение на общата
фактура от 31.07.2015 г. за дата на изпадане в забава на ответницата е приета
16.09.2015 г., тъй като във фактурата като крайна дата за плащане било посочено
15.09.2015 г. Размерът на лихвата за забава по отношение на стойността на ТЕ за
периода 16.09.2015 г. до 05.08.2016 г. е определен по реда на чл.162 ГПК –
164,81 лв., а за ДР- 2,95 лв. до 05.08.2016 г.
По доводите
във въззивната жалба:
Ответницата
/въззивница пред настоящата инстанция/ е
собственик на процесния недвижим имот въз основа на договор за дарение от
нейните родители. /л.13 / по делото пред СРС. Ответницата е подала
молба-декларация на 26.09.2002 г. до ищцовото дружество, т.е. релевирала е
волеизявление за встъпване в облигационно отношение с „Т.С.“ ЕАД.
При това положение правилно СРС е приел, че страните
са обвързани от облигационно отношение.
Съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост се
изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
Решение
по в.гр.д.№ 1329 по описа за 2018 г., с.4
Липсват данни ответницата да е изгубила собствеността
върху процесния топлоснабден имот с аб. № 192033, респ. да се е разпоредила д
него или да се е отказала.
Видно от заключението на вещото лице изготвило
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно- техническа експертиза,
стойността на потребената ТЕ, изчислена в изравнителната сметка за периода по
исковата молба- м.05.2014 г.- м.04.2015 г. възлиза на 1823,23 лв., от която
сума – 1 291,62 лв.- за отопление и 531,61 лв.- за топла вода. Резултатът
по изравнителни сметки е 244,37 лв. за
връщане.Тъй като стойността по фактури по прогнозни сметки възлиза на 2067,60
лв., то при отчитане на сумата за връщане, се получава 1823,23 лв. Това е видно
и от заключението на вещото лице-счетоводител, л.78 по делото пред СРС. Сумата
244,37 лв. представлява крайна такава след съобразяване с резултата от трите
фактури – Общата от 31.07.2015 г. с резултат 280,55 лв. за връщане и две от
31.08.2015 г., съответно с резултат за доплащане - 33,54 лв. и 2,63 лв. С оглед
отразеното на л.79 от вещото лице Стоянова и трите фактури касаят процесния
период.
Заключенията на двете вещи лица не са били оспорени от
нито една от страните, вкл. от процесуалния представител на ответницата пред
СРС, въззивник пред настоящата инстанция. Видно от заявеното от вещото
лице-счетоводител при изслушването на заключението, налице е сума относима за
предходен период, но се касае до услугата за ДР, която сума видно от мотивите
на СРС е била приспадната.
По отношение акцесорните искове за забавено
издължаване на главниците СРС е подходил възможно най-благоприятно за
ответницата.
Решението в
обжалваната част е правилно и поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските –претенциите са били изцяло уважени.
Пред
въззивната инстанция – при този изход
на спора на въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени
за юриск.възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
с чл.37 ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ в размер на 200 лв. за процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 263377 от 09.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 9321 по описа за 2017 г. на
СРС, Второ ГО, 56-ти състав, в частта,
в която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу
К.Б.К., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ като в полза на ищеца в тежест на ответницата е
признато вземане в размер на 1823,23
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. за абонатен N
192033, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2016 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 164,81 лв., представляваща лихва за забава, считано от 16.09.2015
г. до 05.08.2016 г., начислена върху главницата от 1823,23 лв., както и за
сумата от 27,00 лв., представляваща
главница за възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г.
до м. 04.2015 г. за абонатен N 192033;
сумата от 2,95 лв., представляваща лихва за забава, считано
от деня, следващ падежа на вземането за възнаграждение за дялово разпределение,
до 05.08.2016 г. , както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА
К.Б.К., ЕГН *********** съдебен адрес:г***- адв.П.Х., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** Б , сумата в размер на 200 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца –
„Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Решение
по в.гр.д.№ 1329 по описа за 2018 г., с.5