Р Е Ш Е Н И Е
№ 260502
гр. Пловдив 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА БЛИЗНАКОВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1171/2020 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-009126/16.10.2019 г. на Началник Група при Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на А.Е.К. с ЕГН ********** ***
са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДВП и глоба в размер на 10
/десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.1 и 2 от ЗДВП, в частта, с която на А.Е.К. с ЕГН ********** са наложени
административните наказания глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДВП на основание чл.175А ал.1 пр.3 от
ЗДВП.
Жалбоподателят
А.Е.К. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен процесуален
представител – адвокат. Чрез жалбата, а и по съображения, изложени в съдебно
заседание, се иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление в
обжалваната му част – по пункт І-ви – за нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП, като
незаконосъобразно. Оспорва се извършването на нарушението по чл.104Б т.2 от
ЗДВП, твърди се недоказаност извършването на процесното нарушение, сочат се
допуснати в хода на административното производство съществени процесуални
нарушения – непълно и несъответно на елементите от състава на нарушението
описание на обстоятелствата на последното. Претендират се разноски – за
процесуално представителство по делото от адвокат.
Въззиваемата страна Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата на А.Е.К. – конкретизираното обжалване сторено
чрез жалбата против атакуваното наказателно постановление, определя рамките на
настоящото производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН само досежно НП № 19-1030-009126/16.10.2019
г. в частта му по пункт І-ви – за нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП. По
отношение на необжалваемата част от наказателно постановление № 19-1030-009126/16.10.2019
г. – в частта му по пункт ІІ-ри – за нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, за
същата НП се явява влязло в сила и няма да бъде обект на съдебния контрол в
това производство.
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят А.Е.К. *** е
правоспособен водач на моторни превозни средства от 2016 г. с придобити
категории „В”, „М”, „А2” и „А”. До м. септември 2019 г. той бил санкциониран
четири пъти с наказателни постановления за нарушения на правилата за движение,
извършени от него като водач на моторни превозни средства.
Към м. септември 2019 г. А.К.
работел като доставчик в „Хепи България“, като преките му задължения във връзка
с възложената му работа се състояли в доставка на храна на клиенти, която
доставка се извършвала до адрес на клиента чрез служебен автомобил. За
доставката на храна до клиент работникът К. ползвал служебен автомобил „Тойота
Айго“. Служителят на „Хепи България“ А.К. се ползвал с добра репутация, нямал
допуснати нарушения в службата му.
На 18.09.2019 г. около 18.40 ч.
жалбоподателят К. бил на работа и управлявал служебен автомобил „Тойота Айго“ с
рег. № ***** – за доставка на храна, като за това, че на предприета маневра за
десен завой на кръстовището на бул. „Свобода“ с ул. „Царевец“ автомобилът
поднесъл, поради висока скорост, бил спрян от полицейски служители в Сектор
„СПС“ при ОД на МВР Пловдив. Единият от полицейските служители – *****Д.Б.,
съставил на А.К. акт – АУАН № 324787/18.09.2019 г., за приети за извършени от
водача на автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ***** две административни нарушения
на правилата за движение – по чл.104Б т.2 от ЗДВП – състоящо се според
описаното в акта в умишлено поднасяне на автомобила, поради висока скорост при
извършване на маневра десен завой по бул. „Свобода“, с което създал опасност за
движението, и по чл.100 ал.1 от ЗДВП, състоящо се пак според описаното в акта в
непредставяне на контролен талон и свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Актът бил предявен на нарушителя, който не направил
възражения по констатациите в него. Възражения против АУАН не били сторени и в
срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено
атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на нарушението
по пункт І-ви – за нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДВП, били изложени от
административно-наказващият орган по сходен като в АУАН начин.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на
свидетелите Б., Т. и Г., АУАН № 324787/18.09.2019 г., справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед, извлечение с технически данни за МПС.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите по делото Б., Т.и Г. като последователни, логични и непротиворечащи
си относно релевантните с оглед обследваното процесно нарушение възпроизведени
факти и обстоятелства. Нужно е да се посочи от съдебния състав, че от тримата
разпитани свидетели само св. Б. е бил свидетел по съставяне на АУАН спрямо
нарушителя К., но неговите показания са изключително ограничени откъм
съществени факти – само относно месторабота, длъжност, това, че е бил свидетел
на съставяне на АУАН – поради заявена липса на спомен същият свидетел не
възпроизведе нищо откъм евентуални обстоятелства на нарушение по чл.104Б т.2 от
ЗДВП и на нарушител. Останалите двама свидетели – показанията им са с оглед
характеристични данни за служителя в „Хепи българия“ К., относно управлението
от него на служебен автомобил „Тойота Айго“ и характеристики за автомобил от
тази марка и модел, както и за това, че към процесното време – привечер на
18.09.2019 г., А.К. е бил на работа и е осъществявал доставка на храна с
управлявания от него служебен автомобил „Тойота Айго“.
При наличния обем от гласни и
писмени доказателства настоящата инстанция прие, че вмененото за извършено от
страна на наказания А.Е.К. административно нарушение по см. на чл.104Б т.2 от
ЗДВП се явява недоказано откъм неговото съставомерно осъществяване от лицето
жалбоподател. Съгласно чл.104б т.2 от ЗДВП „На водача на моторно превозно
средство е забранено да: 2. Използва пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари.“. В конкретния случай към 18.09.2019 г. около 18.40 ч. К. е бил водач
на моторно превозно средство – на лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № *****,
използвал е път, отворен за обществено ползване, за превоз на товари –
управлявал е автомобила в гр. Пловдив, като предприемал и маневра за завой
надясно на кръстовището на бул. „Свобода“ с ул. „Царевец“, доставяйки поръчана
от клиент храна – клиент на „Хепи България“, като при маневрата, поради висока
скорост, автомобилът поднесъл, но според съда това поднасяне доказателствата по
делото не насочват да е било умишлено – умишлено да се нарушава от К. забраната
за използване на пътя за друга цел. Единствено в АУАН – годно писмено
доказателство, доколкото е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията
ми и съдържа необходимите откъм изискване за съдържание реквизити, се сочи
водачът на автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ***** да е поднесъл автомобила
умишлено, с което да създава опасност за движението, но нито в АУАН, нито чрез
други доказателства по делото – било то писмени, било то устни, се установиха
други факти и обстоятелства от обективната действителност, които да насочват,
че поведението на жалбоподателя е било насочено не към бързото /движение с
висока скорост/ придвижване с цел доставка на товар, а към демонстрация на
поведение, изключващо нормалното, обичайно ползване на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване. Няма описание в какво се
изразява това поднасяне, не е конкретизирано дали е еднократно и то
целенасочено отклоняване на превозното средство, за да се извлече от изложени
обстоятелства умисъл в действията на нарушителя по използване на пътя извън
предназначението за превоз на хора и товари. Само цитирано едно поднасяне при
предприемане на маневра за завой надясно поради висока скорост, не означава, че
съзнанието на водача е насочено и то умишлено към демонстративно използване на
пътя от водача на моторното превозно средство. С оглед на горното и при липсата
на преки гласни доказателства, при недостатъчност и некатегоричност на писмени
доказателства, съдебният състав изгради извод, че обвинението спрямо нарушителя
А.Е.К. за извършване на административно нарушение по см. на чл.104Б т.2 от ЗДВП
се явява недоказано, а това и налага отпадане на предприетата реализация на
административно-наказателна отговорност за него с обжалваното НП, като НП бъде
отменено в неговата обжалваема част – по пункт І-ви – за нарушението по чл.104Б
т.2 от ЗДВП.
С оглед на този изход от
административно-наказателното производство – за отмяна на атакуваното НП в
неговата обжалваема част – по пункт І-ви – за нарушението по чл.104Б т.2 от
ЗДВП, искането на страната жалбоподател за присъждане на направените по делото
разноски – за възнаграждение за процесуално представителство от адвокат, следва
да бъде уважено като основателно. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В
конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя А.Е.К. в
производството по делото е осъществено от адвокат – от адв. А.Т.М. ***, като
съгласно приложен на л.39 от съдебното производство договор за правна помощ от
28.10.2019 г. и приложен на л.38 от съдебното производство списък на разноски е
било договорено възнаграждение в размер на 400 лева, изплатено изцяло според
изрично отбелязване в договора. Предвид отмяната на обжалваното НП № 19-1030-009126/16.10.2019
г. в неговата разглеждана обжалваема част и налични доказателства за направени
по делото разноски от страна на жалбоподателя К. за адвокатско възнаграждение
по процесуално представителство по делото в размер на 400 лв. – платени, съдът
следва да възложи тези разноски в тежест на въззиваемата страна по делото – ОД
на МВР Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице – в съответствие с
чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното РС Пловдив
ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19-1030-009126/16.10.2019 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Пловдив, с което на А.Е.К. с ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на
основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДВП и глоба в размер на 10 /десет/ лв. за
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от
ЗДВП, В ЧАСТТА, с която на А.Е.К. с ЕГН ********** са наложени
административните наказания глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДВП на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив с адрес
гр. Пловдив ул. „Княз Богориди“ № 7 да заплати на А.Е.К. с ЕГН ********** *** сумата
от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала!
Т.К.