Р Е Ш Е Н И Е
№297 12.07.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 261 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Н.Х.М. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.В. ***,
против Решение № 260158 от 14.03.2021г., постановено по АНД № 533/ 2021г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр. София.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд
извод, че извършването на вмененото му нарушение е установено и доказано по
безспорен и несъмнен начин, като поддържа, че деянието се явява несъставомерно
по административно наказателния състав на чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна, съотв. че липсва
допуснато нарушение на чл. 139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Твърди, че съдът не е разгледал, обсъдил и преценил всички
събрани по делото доказателства, което е довело до неверни фактически
констатации и съотв. до неправилни правни изводи за доказаност на
санкционираното нарушение. Счита за необоснован и извода на съда, че нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен
случай”, като основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен електронен фиш № **********
на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София.
Ответникът по
касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, чрез процесуалния
си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският
районен съд е потвърдил електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, а обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и
постановено при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде
потвърдено.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството пред Старозагорския районен съд
се е развило по жалба на Н.Х.М. ***, срещу електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3 във вр. с
чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на Н.М. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 25.04.2020г., в 17.36 часа, е
установено нарушение с ППС лек автомобил с рег. ***, с обща допустима
техническа маса 1530, брой оси 2, категория на ППС ЕВРО 3, в община Стара
Загора, по път I – 5 км. 239+292 с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна
такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Нарушението е установено с устройство № 20811,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I – 5 км. 239+292. Собственик, на когото
е регистрирано ППС, е Н.Х.М..
С
обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил електронния фиш, по
съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. След
преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях
фактическа обстановка съдът е приел, че извършеното нарушение на чл. 139, ал.5
и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, е доказано по безспорен и несъмнен начин,
като законосъобразно собственикът на МПС, е санкциониран с налагане на
предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това
нарушение с издаването на електронен фиш. В мотивите към решението са изложени
и съображения, че за нарушението не са налице предпоставките за квалифицирането
му като маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН.
Фактически, правно и
доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че извършването
на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и
несъмнен начин. Този извод е направен след обсъждане и преценка на събраните по
делото доказателства, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите
и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд.
Изложените в обжалваното решение мотиви досежно доказаното неизпълнение от
собственика на МПС на задълженията по чл. 139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2
от ЗДвП /собственикът на ППС да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП според категорията пътно превозно средство/, като основание за
налагане на административна санкция по чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат
повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
Не се споделя обаче приетото от Старозагорския районен
съд, че в случая по отношение на допуснато нарушение не са налице
обстоятелства, обуславящи определянето му като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид
и съотв. че не са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен
случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно установеното по делото, че допуснато
нарушение е резултат от погрешно /неправилно/ посочване/деклариране на
категорията МПС при закупуването на електронна винетка и заплащането на винетна
такса за ППС с рег. *** – „ремарке на лек автомобил“, вместо „лек автомобил“,
като размерът на заплатената винетна такса /97 лева/ за ППС с рег. *** с
погрешно посочена категория МПС, е абсолютно същият като размера на
дължимата се пътна такса по чл. 10, ал. 1
от ЗП според категорията на ППС с рег. *** –
лек автомобил с технически допустима маса не повече от 3.5 тона, очевидно сочи
на съществуването на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова
с по-ниска степен на обществена опасност. Действително допуснатата грешка при
декларирането на данните относно категорията на МПС, е ирелевантна за съставомерността на деянието по повдигнатото
административнонаказателно обвинение и съотв. за отговорността на собственика
на МПС, по аргумент от чл.5 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Вярно е и че вмененото на санкционираното лице
нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката
за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни
последици, макар и несъставомерни такива. Степента на обществена опасност на
конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните
обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. В
случая релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на
конкретното нарушение са обстоятелствата, че: 1. неправилното деклариране на
категорията МПС при закупуването на електронна винетка и заплащането на винетна
такса за ППС с рег. ***, не е довело до ощетяване на фиска, тъй като размера на
заплатената винетна такса е идентичен с размера на дължимата се пътна такса по чл. 10, ал. 1
от ЗП според категорията на ППС с рег. *** -
лек автомобил с технически допустима маса не повече от 3.5 тона т.е от нарушението не са произтекли вредни последици за фиска;
2. ППС, предназначени за превоз на пътници с не повече от 8 места за сядане и технически
допустима маса не повече от 3.5 тона и ремаркетата/караваните попадат в една и
съща категория ППС съгласно чл.10а, ал.7 от ЗП – категория 3 „леки автомобили“
и 3. няма данни за допуснати от
санкционираното лице други нарушения, свързани с неизпълнение на задълженията
по чл. 139, ал.5 и 6 във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, като от доказателствата по
делото се установява коректно заплащане на дължимите се пътни такси от
собственика на л.а с рег. *** в предходни и
следващи извършването на процесното нарушение периоди. Тези обстоятелства
представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. При преценката дали са налице основанията по
чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване
маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.
6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните последици
от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във
всеки конкретен случай. А в случая с оглед установената по делото фактическа
обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11
от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното
нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която
законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния
състав по чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, като
освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не
е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Ето защо неправилно и необосновано въззивният съд е приел, че
административното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН. В съответствие с
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д.
№ 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на
нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до
материална незаконосъобразност на издадения санкционен акт и обуславя неговата отмяна. Като е потвърдил електронен
фиш за налагане на глоба № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ въпреки
наличието на предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН, Старозагорският
районен съд е постановил решение при неправилно приложение на закона. С оглед
на което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени ЕФ, като незаконосъобразен.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дали
е налице законово регламентирана процедура и възможност за връщане на
неправилно /недължимо/ внесената пътна такса за ППС с погрешно посочена
категория, е ирелевантно както за съставомерността на деянието, така и за
преценката за наличието на основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото искането на касационния
жалбоподател за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София следва
да бъде осъдена да заплати на Н.Х.М. сумата от 300 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с
чл. 222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260158 от 14.03.2021г., постановено по АНД №
533/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.187а,
ал.1 от ЗДвП, на Н.Х.М., ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал.5 и 6 във
вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на Н.Х.М., ЕГН **********,***, сумата от 300 /триста/ лева
– разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.