№ 27
гр. Кюстендил, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Й.ка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500192 по описа за 2022 година
С решение №113/14.03.2022г. постановено по гр.д.2199/2021г. по описа
на Дупнишкия районен съд е отхвърлен, като неоснователен предявения от И.
Й. Д., ЕГН ********** и П. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Д.,ул..
*** срещу Г. Й. Д., ЕГН ********** с адрес с.Р., общ. С.п. иск с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на 406/820 ид.ч. от урегулиран
поземлен имот №ІІІ за пл.№483 с площ 820 кв.м. по плана на с.Р., съгласно
улична и дворищна регулации, утвърдени със заповед №213/12.09.1989г. на
Председателя на ИК на ОбНС гр.Сапарева баня при съседи: улица, заключена
между о.т. 170-171-154, улица, заключена между о.т-. 172-171-165, упи ІІ-484
и упи ІV-482, ведно с построените в този имот през 1963г. жилищна сграда
със застроена площ 76.50 кв.м. и гараж .Съдът е осъдил И. Й. Д. и П. М. Д. да
заплатят на Г. Й. Д. разноски за производството възлизащи на 500.00 лв.
Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на ищците на
30.03.2022г., а на ответника на 17.03.2022г.
В рамките на определения в чл.259, ал.1 ГПК срок, срещу
1
постановеното решение е подадена жалба от И. Й. Д. и П. М. Д., с адрес
гр.Д.,ул.. ***, чрез адв.С. Б..В жалбата се твърди неправилност на решението
,като постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано.Позовавайки се на обстоятелствата: че през 1983г. родителите
на страните - И. Д. и Г. Д. и децата им се били уговорили и съгласили, за
построяване в общ парцел на къща, която да бъде предоставена на Г., а
построената до момента на остане в собственост на И., при който да
живеят и родителите, на основание чл.32, ал.2 ЗТСУ родителите дали
съгласие за разделяне на общия парцел ХІ-53 на два 1 парцела ХІ и ХІV за
имот 53, подарили втория от парцелите на Г. и цялото семейство – с труд
и средства построили новата къща до края на 1989г., през 1990г. било
извършено фактическо разделяне на двете същи, при което всеки
установил самостоятелна власт върху конкретен имот И. Д. върху
старата къща, построена през 1963г. а Г. Д. върху новата къща, построена
1989г., след което те заживели със семействата си в тези жилища, при липса
на спорове относно начина на разпределение и ползването, при установено
владение от всеки от тях, без претенции за упражняване на права на
съсобственик по чл.30, ал.3 и чл.31, ал.2 ЗС е обоснован извода, че така
осъщественото владеене ,за което свидетелстват лицета И. Я., В. К., Л. А.
довело до придобИ.е на старата къща от И. Д., без оглед на фактите, които се
проявили след 2000г.- след изтичане на срока на придобваната давност – с
начален момент 1990г. когато е извършено фактическо разпределение на
имотите.Като цитати в жалбата са представени части от показанията на
разпитаните свидетели Я., К. и А..В противовес на поддържаната от ищците
теза е обсъден извода на съда, че спорните недвижимости не са придобити на
основание давностно владение от ищците, тъй като липсва акт на предаване
на владение на целия НАСЛЕДСТВЕН ИМОТ на един от сънаследниците или
съсобствениците по съгласие с останалите наследници или съсобственици на
основание сключен между тях писмен договор за доброволна делба, за да
започне да тече в полза на този сънаследник или съсобственик придобвина
давност за целия имот и да е необходимо той допълнително да демонстрира
пред другите наследници промяна на намерението си да свои имота, тъй като
по делото било установено, че до смъртта им наследодателите на страните И.
Д. и Г. |Д. са ползвали части от спорния имот, ( ежедневно една стая), това
ползване не е било отблъснато по никакъв начин от ищците до 07.11.2020г.,
2
когато те заключили къщата и не е било налице ограничаване на достъпа до
имота по отношение на ответника.Противопоставяне и оспорване на начина
на разпределение след изтичане на срока на придобивна давност според
посоченото в жалбата е без значение, тъй като позоваването на давността не е
елемент от фактическия състав на придобивната давност – ТР №4/2021г. на
ОСГК на ВКС.В жалбата се твърди, че са налице действия на ищеца – на
своене, покриващи съдържанието на правото на собственост, заявени пред
ответника по недвусмислен начин, от които се разбира, че свои изцяло
имота и упражнява фактическа власт върху него.Заключването на имота и
препятстване достъпа на другия съсобствени е разгледано, като действие на
отблъскване на владението, но неизключващо възможността съсобствениците
фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да
владее за себе си имота, който фактически му е разпределен без кавги и
разправии.Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск.Претендира се плащане и на разноски за производството.
Препис от жалбата е връчен на ответника в производството – Г. Й. Д..В
срока за подаване на отговор, определен в чл.263, ал.1 ГПК е подаден
такъв.Твърдението за доказаност на осъществено владеене на имота за
периода 1990-2000г. довело до придобИ.ето му давност е оспорено, като
недоказано - предвид устаноевните факти.Тезата за неформална делба на
двете къщи – била недоказана, уговорка в този смисъл не е налице.В отговора
се сочи, че съществуват доказателства, за това, че никой не е оспорвал
собствеността на ответника върху наследствената му част от имота, за което
свидетелства факта, че след като през 2014г. И. Д. е сключил с баща си
договор за покупко – продажба на имота, е подадена декларация по чл.14
ЗМДТ ,в която ответникът е посочен като собственик на 2/12 (1/6) ид.ч. от
имота.Освен на посочените обстоятелства, ответната страна се позовава и на
свидетелски показания, сочещи, че ищците никога не са ползвали сами имота,
една стая от същия имот на първия етаж била ползвана от ответника и
неговото семейство, в стаята те държали свои вещи и полагали грижа за
родителите на страните, и изцяло поддържали и облагородявали дворното
място,след смъртта на тяхната майка Р. Д.( поч.2009) в имота останал да
живее – Й. Д., - техен баща, грижите за който били поети изцяло от ответника
и неговото семейство, потвърдено от всички свидетели по делото.Изрично е
подчертано, че посочени от ищеца свидетели установили, че Г. е ползвал и
3
гараж за работилница.Ищците изобщо не били владеели или ползвали имота
след 2015г., когато се изнесли от гр.Дупница, но и в периода преди това,
когато обитавали целия втори жилищен етаж от сградата при доказаност и на
факта, че ответникът е е противопоставил на намерението на И. Д. да изгони
баща им от къщата.В съответствие с изложеното, в отговора е заявено искане
за потвърждаване на обжалваното решение, претенция за заплащане на
разноски за производството.Приложен е списък на разноски.
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводиге и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията
на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Производството пред ДнРС е образувано по искава молба, подадена от
И. Д. и П. Д. срещу Г. Д..Ищците са посочили, че през 1963г. родителите на
И. и Г., закупили – празно дворно място, съставляващо парцел ХІ-53 в кв.9 по
плана на с.Р., с площ 828 кв.м., в което през 1963г. построили двуетажна
жилищна сграда с площ 76.50 кв.м, а през 1979г. и сграда от допълващо
застрояване, с предназначение „гараж“.Между родителите и синовете било
постигнато съгласие за построяване на още една жилищна сграда, която да
бъде предоставена на ответника Г. Д..На 21.05.1984г. на Г. Д. били дарени ½
ид.ч. от дворното място, представляващо парцел ХІV- 53, с площ 414 кв.м., в
което попада новопростроена двуетажна масивна жилищна сграда.Ищците
считат, че по този начин е била извършена неформална делба от родителите
им на притежавано от тях имущество.Майката на Д. починала на
16.06.2009г.На 26.02.2014г. бащата прехвърлил на по – малкия си син И. 4/6
ид.ч. от дворно място, заедно с двуетажната жилищна сграда и гаража, като
до края на живота си останал да живее в къщата на И..Ищците заявяват, че
още през 1984г. са започнали да упражняват давностно владение върху
двуетажна сграда,построена през 1963г., гараж и 406/820 ид.ч от дворното
място и са придобили имота на основание давностно владение - неговия дял
4
при извършената неформална делба.Предвид посочените обстоятелства
ищците оспорват нотариален акт №145 дело №489/23.12.2020г. по описа на
Нотариус Л.С., с който ответникът е признат за собственик по наследство на
1/6 ид.ч. от същата сграда и 1/6 ид.ч. от упи ІІІ-483 , попадащ в кв.57 по
регулационния план на с.Р. и заявяват претенция за признаване правото им
на собственост по отношение на 406/820 ид.ч. от упи №ІІІ, пл.№483 с площ
820 кв.м., ведно с построените в него през 1963 г. жилищна сграда, със
застроена площ 76.60 кв.м. и гараж, на основание давностно владение,
установено при нефопрмална делба, извършена през 1984г.В исковата молба
се сочи също така, че след като майката на Д. починала през 2009г, спазвайки
уговорката пред децата си на 26.02.2014г. бащата прехвърлил на малкия си
син - ищеца И. Д. чрез ;покупко- продажба своята иделна част от
дворното място, заедно с двуетажна сграда и гаража, оставайки да живее
до края на живота си в тази сграда
Ответникът е оспорвал иска, противопоставяйки следните
обстоятелства – построената през 1987г. жилищна сграда е изградена изцяло с
негови средства.Спорните 1/6 ид.ч. от имота е придобил по наследство от
неговата майка Р. Д..След смъртта на неговата майка през 2009г., той и
съпругата му се грижили за техният баща Й. Д., по същото време ищците са
обитавили втория етаж на къщата, без да полагат каквито и да било грижи за
възрастния.Малко след като придобили 4/6 ид.ч от имота, те се изнесли и
установили в гр.Дупница, след което само ответника е стопанисвал
имота.Сочи се и факта, че след извършена през 2014. сделка, по покупко –
продажба, в декларация по чл.14 ЗМДТ имотът е предеклариран, в която
ищецът е посочил ответника, като собственик на 2/12- 1/6 ид.ч. от процесните
недвижимости.
Във връзка с твърдените – оспорвани обстоятелства, по делото са
представени писмени доказателства, разпитани са свидетели.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията
на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Няма спор между страните, че на родителите на Й. и Г. Д. – Й. Д. и Р. Д.
е принадлежало право на собственост по отношение на парцел ХІ-53 ,
находящ се в с.Р., с площ 828 кв.м при съседи: от две страни улици, Н. Ш.,
5
К.Ч..
На основание одобрен архитектурен проект в дворното място е била
изградена двуетажна жилищна сграда със застроена площ 76.50 кв.м.
В определен момент от парцела е бил отеделен самостоятелен парцел, а
в декларация с рег.№2683 от 21.09.1984г. по регистъра на СВ при ДРС Й. Д. е
изразил съгласие, Г. Й. Д. ,собственик на парцел ХІV -53 по регулационния
план на с.Р., да построи жилищна сграда в собствения си парцел на
разстояние 2 м. от регулационната линия, разделяща този парцел от парцер
ХІІ53 в кв.9.
С нотариален акт №52, том ІІІ, н.д.№971/1984г. по описа на Нотариата
при ДнРС Й. Д. е дарил на сина си Г. Д. празно дворно място, образуващо
парцел ХІV -53 ,в кв.9 по регулационния план на с.Р..
Към момента спорния имот представлява УПИ №ІІІ, отреден за им.пл.
№483, състоящ се от 820 кв.м, според ул. и дв. Регулация, утвърдени със
заповед №213/12.09.1989г.Според отразеното на скица №123/20.04.2021г.
права досежно този имот са записани на И. Д., Д. Д. и С. Д..Мястото е
застроено, като са отразени две двуетажни жилищни сгради, паянтова и
масивна сгради.
С нотариален акт №63, том І, рег.№50/2014г. Й. Д. продава на И. Д., 4/6
ид.ч. от 406/820 ид.ч. от посочения УПИ ІІІ-483 в кв.57 по плана на с.Р.,
ведно с 4/6 ид.ч от находящата се в този имот двуетажна масивна
жилищна сграда, откъм улица с о.т. 171-166, ведно със съответния
процент идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, ведно с 4/6 ид.ч. от намиращата се в имота сграда от
допълващо застрояване“гараж“, за каквото сграда е налице и
удостоверение за търпимост.В полза на продавача Й. Д. е учредено
пожизнено право на ползване върху продаваемата недвижимост.В декларация
по чл.14 ЗМДТ през 2014г.Й. Д. декларирал, собственост по отношение на
жилище,гараж и второстеп. постройка и съсобственици Й. Д., Г. Д. и И. Д.
при права 4/6,1/6 и 1/6 ид.ч. по отношение на жилище, гараж и второсп.
постройки, както и дворно място имот пл.№483, упи ІІІІ483, кв.57 по плана
на с.Р..Същите обстоятелства но без стоп. постройка е декларирал през 2014г.
и И. Д..
Свид.Я. – бивша съпруга на И. Д. разказва пред съда, че старата къща,
6
била ползвана от родителите и двамата братя до 1989г.Когато станало ясно,
че не могат да живеят заедно било взето решение да бъде построено ново
жилище, старата къща останала за семейството на И., а ответникът започнал
да строи нова къща.Строителството на тази къща започнало през 1984-1985г.,
къщата на три етажа, в строителството участвали всички.До 1989г. новата
къща била завършена, свидетелката и И. Д. участвали с пари и труд в в
строителството и, направен бил ремонт и на старата къща, в която живеели и
родителите – семейство И. Д. на втория етаж, а семейство родители на първия
етаж.
Свид.К. живее в съседство, знае, за нова къща която принадлежи на
Г..Споделя за разговор с техния баща, в който той бил споделил, че децата му
се разбрали да разпределят къщите по между си както следва: новата къща на
Г., а старата на Й..Строителството на новата къща започнало след като И. се
оженил, виждал е И. да помага в строителството.Когато Р. умряла Г. бил в
новата къща.Бащата живеел в старата къща, за него де грижели И. и П..След
преместването им в Дупница започнал да се грижи Г..
Свид.Д. – дъщеря на ответника разказва, че не е била родена когато
новата къща е била построена, къщата, която тя обитава и към
момента.Тяхното семейство ползвало една стая от старата къща – в тази стая
били разположени екция, маса със столове, фризер.Тази стая била ползвана до
07.11.2020г. , до този момент – двамата братя не били комуникирали, имали
спорове, предвид прехвърлянето на права от старата къща на нейният
баща.Дядото живеел в една стая на първия етаж.И. и П. живеели в старата
къща на втория етаж.За възрастния се грижили родителите на свидетелката и
тя самата, като поддържали и лозови насаждения в имота.Заявява, че бабата и
дядото не били участвали в строежа на новата къща.
Свид.А. участвал в строежа на втората къща , построена според него
със средства на Г., започнало строителство 1985-1986, завършено 192-1993г.В
старата къща живеели Й., И. и П. имали друг имот в с.Р., живеели на втория
етаж от старата къща до преди 5-6 години, родителите живеели в старата
къща на първия етаж, а Г. е ползвал новата къща. На първия етаж имало две
стаи ползвани от Р. и Й..
С оглед на изложените обстоятелства и предвид разпоредбите на чл.124,
ал.1 ГПК ,чл.77 и чл.79 ЗС съдът намира подадената жалба за неоснователна
7
респ. обжалваното решение правилно и законосъобразно.Съображения:
На първо място съдът намира, че липсва интерес от предявения
установителен иск за останалата част извън 1/6 ид.ч от 406/820 ид.ч. от
урегулиран поземлен имот №ІІІ, за пл.№483, с площ 820 кв.м., ведно с
построените в него през 1963г. жилищна сграда със застроена площ от 76.50
кв.м. и гараж, предвид факта, че липсват действия или бездействия от
ответника, чрез които да се оспорват правата на ищеца за останалата извън
1/6 ид.ч от имота.В отсъствие на правен интерес, обжалваното решение, с
което съдът се е произнесъл по въпроса за принадлежността на правото на
собственост върху 406/820 ид.ч от урегулиран поземлен имот №---, за пл.
№483 с площ 820.00 кв.м., ведно с построените в него през 1963г. жилищна
сграда със застроена площ 76.50 кв.м. и гараж, се явява недопустимо и следва
да бъде обезсилено.На основание чл.6, ал.2 ГПК - предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните,
твърдения за съществуващ спор за принадлежността на правото на
собственост извън 1/6 ид.ч от имота липсва.
Майката на страните, на правоприемство от която се позовава
ответника е починала на 16.06.2009г.
На основание чл.77 ЗС -правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
На основание чл.79 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а според ал.2 -ако владенето е добросъвестно, правото на собственост
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
На основание чл.69 ЗС -предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Доказателствената тежест за установяване на владение – осъществявано
фактическо господство, - постоянно, непрекъснато, явно несъмнително и с
намерение, вещта да се държи, като своя - характеристики на вледеенето,
приети в съдебната практика въз основа разпоредбата на чл.302 ЗИСС( отм),
непрекъсвано за срок по дълъг от 6 месеца, лежи върху ищците, чиято е и
доказателствената тежест за установяване правният интерес от иска.
Тезата за осъществено давностно владение след формална делба,
предполага да бъде доказани обстоятелствата във връзка тази неформална
8
приживна делба, чрез предаване във владение и собственост на техните
синове на стара къща и стопанска постройка и съответно новопостроена
къща, впоследствие владение върху предоставените в реално ползване
недвижимости, осъществяването му в необходимия за признаване право на
собственост срок и по начин, какъвто се изисква с оглед приетите в съдебната
практика въз основа на ЗИСС характеристики на давностното владение.
Няма спор за това, че след 1989г. когато е било завършено
изграждането на сградата ищците са ползвали, като жилище вторият етаж от
старата жилищна сграда, а ответникът новоизградена жилищна сграда.
Логично е да се предположени, че след като на единия син е бил прехвърлен
терен и учредено право на строеж за изграждане на сграда, то на другия също
да бъде предоставена сграда в собственост с неформално дарение.Ако се
съди по ползването на сградата обаче е видно, че доколкото има такова
предоставяне то същото касае само втория етаж от сградата.С оглед на
представения договор за покупко продажба №63, том І, рег.№1101, н.д.
№50/2014г. с който на |И. Д. е прехвърлено и то чрез продажба право на
собственост по отношение на 4/6 и.ч. от ЦЯЛАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА
толкова идеални част от сграда от допъващо застрояване - гараж, ведно със
същия процент идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, ведно с подобренията за имота, за цена 9 000 лв., която
е платена в брой тезата за признаване права върху останалата 1/6 ид.ч от
недвижимия имот, като придобита от ищците по силата на давностно
владение се явява необоснована и несъстоятелна,независимо , че са налице
свидетелски показания сочещи на ползване на етаж от сградата и дворното
място.Позоваването на давностно владение не е елемент на придобивното
основание, но за да бъде признато право на собственост, като придобито въз
основа на давностно владение, то заинтересованото лице следва да се позове
на владението.С покупката на 4/6 ид.ч. от процесните недвижимости –
толкова на колкото възлизат правата на праводателя, баща на страните в
хипотеза на съсоственост на жилищната сграда, стоп. постройка и дворното
място в условията на СИС, след смъртта на неговата майка, ищецът на
практика отрича свои права,възникнали преди извършване на сделката.Той не
се е позовал на давностно владение от една страна.От друга страна
извършената сделка е категоричен акт на признаване собственически права на
неговия баща върху имуществото, обект на сделката.Следователно не е
9
възможно в настоящото производство да бъде признато право на собственост
върху останалата 1/6 ид.ч. от имота, като придобито на основание
наследяване.
Предвид изложеното предявеният иск правилно е преценен от
първоинстанционния съд, като неоснователен.Изложените в жалбата доводи
основаващи се на твърдения за осъществявано давностно владение, при
извършената през 2014г.покупко – продажба се явяват
необосновани.Обжалваното решение правилно и законосъобразно, на
основание чл.269 ГПК следва да бъде потвърдено в допустимата част.
С оглед неоснователността на жалбата и разпоредбите на чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК разноски на въззивника не се следват.На основание чл.78, ал.3 ГПК(
ответникът също има право да иска заплащане на сторените от него разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска), дължими са разноски на ответната
страна – 500.00 лв. за заплатено адв.възнаграждение на адв.Й. Г..
Водим от горното и на основание чл.269 ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №113/14.03.2022г. постановено по гр.д.2199/2021г.
по описа на Дупнишкия районен съд, в обжалваната част в която е отхвърлен,
като неоснователен предявения от И. Й. Д., ЕГН ********** и П. М. Д., ЕГН
**********, двамата с адрес гр.Д.,ул.. *** срещу Г. Й. Д., ЕГН ********** с
адрес с.Р., общ. С.п. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
останалата част над 1/6 ид.ч.( повече от ) от 406/820 ид.ч. от урегулиран
поземлен имот №ІІІ за пл.№483 с площ 820 кв.м. по плана на с.Р., съгласно
улична и дворищна регулации, утвърдени със заповед №213/12.09.1989г. на
Председателя на ИК на ОбНС гр.Сапарева баня при съседи: улица, заключена
между о.т. 170-171-154, улица, заключена между о.т-. 172-171-165, упи ІІ-484
и упи ІV-482, ведно с построените в този имот през 1963г. жилищна сграда
със застроена площ 76.50 кв.м. и гараж И ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в посочената част, поради недопустимост на предявения иск, при
липса на правен интерес.
ПОТВЪРЖДАВА решение №113/14.03.2022г. постановено по
гр.д.2199/2021г. по описа на Дупнишкия районен съд, в обжалваната част в
която е отхвърлен, като неоснователен предявения от И. Й. Д., ЕГН
********** и П. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Д.,ул.. ***
10
срещуГ. Й. Д., ЕГН ********** с адрес с.Р., общ. С.п. иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на 1/6 ид.ч. от 406/820 ид.ч. от урегулиран поземлен
имот №ІІІ за пл.№483 с площ 820 кв.м. по плана на с.Р., съгласно улична и
дворищна регулации, утвърдени със заповед №213/12.09.1989г. на
Председателя на ИК на ОбНС гр.Сапарева баня при съседи: улица, заключена
между о.т. 170-171-154, улица, заключена между о.т-. 172-171-165, упи ІІ-484
и упи ІV-482, ведно с построените в този имот през 1963г. жилищна сграда
със застроена площ 76.50 кв.м. и гараж.
ОСЪЖДА И. Й. Д., ЕГН ********** и П. М. Д., ЕГН **********, двамата
с адрес гр.Д.,ул.. *** срещу Г. Й. Д., ЕГН ********** с адрес с.Р., общ. С.п.
сумата 500.00 лв., представляваща стойността на сторените за въззивното
производство разноски, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховния
касационен съд с касацонна жалба в 1- месечен срок от връчването му на
същите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11