Р Е Ш Е Н И Е
№ 260254 25.11.2022
г. Град
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На шести декември,
две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с ДИМИТЪР СТОЯНОВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 217 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Община Айтос, с адрес: гр.Айтос, ул.“Цар Освободител“ № 3, представлявана от
Кмета Васил Едрев, чрез адв.Живко Бойчев, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Оборище“ № 76, ет.1, ап.1, против Решение № 260093 от 23.12.2020г. по
гр.д.№ 550/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос.
С последното е признато за
незаконно уволнението на Д.Д.Н., EГH **********, с адрес: ***, и е отменена
като незаконосъобразна Заповед № РД-11-849 от 25.06.2020 г. на Кмета на Община
Айтос, с която на основание чл.330, ал.1, т.6 от КТ е прекратен трудовия
договор на Д.Д.Н., на длъжност старши експерт в отдел ГРАО, Дирекция „АПИО” при
Община Айтос, а последната е възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност старши експерт в отдел „ГРАО”, Дирекция „АПИО” при Община Айтос.
Общината е осъдена да заплати на Д.Д.Н. неправомерно удържаната като
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ сума от 1 132, 20 лева. С решението е
прекратено като недопустимо производството по исковата претенция с правно
основание по чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение.
Община Айтос е осъдена да
заплати на Д.Д.Н. съдебно деловодни разноски в размер на 450 лева за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковите претенции, както и да
заплати по сметка на РС-Айтос сумата от 150 лева държавна такса по уважените
искови претенции.
Д.Д.Н. *** съдебно деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 175 лева съобразно
прекратената част от производството.
Въззивникът изразява недоволство
от постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените претенции. и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете
да бъдат отхвърлени.
Твърди се, че решението на
районния съд е неправилно и необосновано. Изразява се несъгласие с извода на
съда, че е налице едностранно изменение на съдържанието на трудовото
правоотношение. Съдът неправилно коментирал в решението наличието на стара и
нова длъжностна характеристика, макар че по последно сключения с ищцата трудов
договор е налице само една длъжността характеристика- oт 08.04.2020г. , която Н.
не е подписала, което само по себе си не означавало, че същата не била
запозната с правата и задълженията, вписани в характеристиката.
Изложена е подробно хронологията
на съществуващите трудови договори между страните, както и основните задължения
към всяка от длъжностите по договорите: 1. трудов договор № 1313/18.12.2015г.
на длъжност „младши експерт“ в дирекция АПИО, прекратен на 14.03.2016г.; 2.
трудов договор № 11-372/14.03.2016г. на длъжност „старши експерт“ в дирекция
АПИО, прекратен на 17.09.2018г. ; 3. трудов договор № 11-1142/17.09.2018г. на
длъжност „старши експерт“ в дирекция АПИО, към който е и връчената длъжностна
характеристика от 08.04.2020г., с което въззивникът изпълнил задължението си
като работодател да връчи длъжностната характеристика на служителя.
Към последния цитиран договор
имало сключени две допълнителни споразумения: от 25.02.2020г. за увеличение на
трудовото възнаграждение и споразумение въз основа на решение на Общински съвет
Айтос, с което била приета нова структура на общинската администрация.
Въззивникът твърди, че за длъжността, заемана от ищцата с последния трудов
договор от 17.09.2018г., съществуват задължения, които са идентични с
възложените с връчената длъжностна характеристика от 08.04.2020г.
Цитира се нормативна дефиниция
на понятието „длъжност в администрацията“ , от което е изведен извод, че при
сравняване на системата от функции, задължения и изисквания за служителите в
отдел „ГРАО“ на дирекция „АПИО“, не са налице нетипични за длъжността
задължения. В тази връзка, вмененото задължение за водене на регистър на
гробищния парк не се явявало нетипично.
Въззивникът изтъква още, че
ищцата е възразила само срещу едно задължение по връчената й длъжностна
характеристика, и това не било воденето на регистър за гробищен парк, а се
отнасяло до задължението за водене на ритуали по сключване на граждански брак.
Въпросното задължение за водене на регистър гробищен парк съществувало за
служителите, заемащи експертни длъжности в дирекция АПИО, т.е. тези задължения
съществували и за Н., която изпълнявала функции на длъжностно лице по гражданска
регистрация.
Сочи се, че според нормата на
чл.11, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията, ръководителят на администрацията утвърждава длъжностно
разписание, като в конкретния случай това е кметът на общината. При
необходимост, кметът може да утвърждава ново длъжностно разписание или да
заменя една длъжност с друга, като тези актове не подлежат на съдебен контрол.
Понеже ищцата отказала изпълнява вменени й задължения и същата не изпълнила
конкретни задачи, то наложеното дисциплинарно наказание според въззивника се
явява правилно. Работодателят взел предвид както тежестта на извършеното, така
и наложените и незаличени предходни наказания и цялостно поведение на
въззиваемата.
Претендира се отмяната на
обжалвания акт и постановяване на въззивно решение, с което исковете на
въззиваемата да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от адв.З.М. – процесуален представител на въззиваемата Д.Д.Н.. С него
жалбата се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата правилно, на
основание събраните доказателства, преценени в съвкупност и в цялост, съдът
уважил исковите претенции и отменил обжалваната заповед. Правилно съдът приел,
че е налице едностранно изменение на трудовите функции на ищцата, без същото да
е оформено по законния ред- чл.119 КТ. Работата, възложена на ищцата с
длъжностната характеристика от 8.04.2020г. включвала задължения, различни от
изпълняваните дотогава. Не били налице предпоставките на чл.120 КТ за временно
едностранно изменение на ТПО, в това число характера на изпълняваната работа,
като дори нямало налице и твърдения за това.
Намира за неоснователен довода,
че щом служителят е възразил само относно изпълнението на едно задължение, то е
била запознат и следвало да изпълнява всички останали задължения, включени в
длъжностната характеристика от 08.04.2020г. Акцентира се на това, че макар Н.
да не е разписала длъжностната характеристика, същата била санкционирана за
неизпълнение на задължения, които й били вменени без нейно съгласие.
Оспорва твърдението във
въззивната жалба, че с длъжностната характеристика към последния трудов договор
са включени и задължения по водене регистър гробищен парк и водене на ритуали
по сключване на граждански бракове. От свидетелските показания по делото било
установено, че задължението за поддържане на регистъра на гробищен парк е било
част от задълженията на друг служител. Изложени са подробни съображения относно
структурните изменения в дирекция АПИО, които като краен резултат довели до
закриване длъжността на пенсионираната вече служителка и вменяване на нейните
задължения единствено на Н., но не и на останалите служители в отдел „ГРАО”.
Горното било в противоречие с твърденията на свидетелите, че всички служители
били взаимно заменяеми. Така възложените задължения представлявали едностранна
промяна на изпълняваните от ищцата трудови задължения. Работодателят променил
едностранно характера и мястото на извършваната работа, което било забранено от
нормата на чл.118, ал.1 от КТ. Съгласно чл.119 КТ, промяна в съдържанието на
трудовото правоотношение била допустима при наличието на взаимно съгласие на
страните по договора, изразено в писмена форма, което в настоящия случай не
било налице.
Иска от съда въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Д.Д.Н. е предявила следните искове против Община Айтос: за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № РД -11-849/25.06.2020г. на Кмета на Община Айтос, за възстановяване на заеманата от нея длъжност, за поправка на вписаното в трудовата й книжка основание за извършеното уволнение, както и за заплащане на сумата от 1132,20 лв.- обезщетение за неизплатен годишен отпуск, която сума е удържана неправомерно като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Претенциите са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.4 и чл.224, ал.1 КТ.
Ищцата твърди, че работи в ответната община по трудов договор от 18.12.2015 г.., по силата на който първоначално била назначена на длъжност „младши експерт“ към Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“, от март 2016г. на длъжност „старши експерт“ към Дирекция „АПИО“ и „Човешки ресурси“, а след септември 2018г. – на длъжност „старши експерт“ към Дирекция „АПИО“.
Ha 08.04.2020 г. на ищцата била връчена нова длъжностна характеристика, в която наименованието на длъжността било променено на „старши експерт” Дирекция „АПИО”, отдел „ГРАО”, като в новата длъжностна характеристика били вписани нови задължения - организиране и провеждане на граждански ритуали при сключване на граждански бракове, водене на гробищен парк и др., с които ищцата не била съгласна и възразила изрично.
Със Заповед № PД-11-562/21.04.2020 г. на Кмета на Община Айтос било образувано дисциплинарно производство срещу ищцата, поради твърдяно неизпълнение на трудовите задължения. В писмени обяснения, Н. заявила, че не е налице неизпълнение от нейна страна. Издадена е Заповед № PД-11-599/07.05.2020 г., с която на ищцата е наложено наказание „предупреждение за уволнение“.
Ha 04.05.2020 г. й била връчена Заповед № PД-08-260/04.05.2020 г. нa Кмета на Община Айтос, на основание на която била определена за длъжностно лице за поддържане на база данни за редовете и парцелите, броя на гробните места и датата на извършените погребения във всяко едно от тях. Със заповедта е определен срок до 31.05.2020 г., в който й е възложено извършване на проверка и актуализиране на данни в съществуващия хартиен носител чрез извършване на проверка и справка на място. Със същата заповед в срок до 15.06.2020 г. е възложено след приключване на проверката от данните по хартиения регистър, да се нанесат в електронен такъв, който да се поддържа и актуализира непрекъснато. Възразила изрично срещу посочената заповед поради това, че с нея се променя едностранно без нейно съгласие характера на възложената работа и в подписаната от нея длъжностна характеристика не влиза задължение за водене на регистър гробищен парк.
Последвало ново дисциплинарно производство и със Заповед № РД-11-790 от 12.06.2020 г. и Заповед № РД-11-812 от 17.06.2020 г. били искани нови обяснения от ищцата. Издадена е оспорената в настоящото производство заповед за дисциплинарно уволнение- Заповед № PД-11-849/25.06.2020 г.
Изложени са съображения, че със Заповед № PД-08-260/04.05.2020 г. на Кмета на Общината са променени едностранно характера и мястото на извършваната от ищцата работа, поради което я е обжалвала на основание чл.358, ал.1, т.2 от КТ и съответно в РС Айтос имало висящо производство. Счита за незаконосъобразно работодателят да променя едностранно характера на извършваната работа предвид разпоредбата на чл. 118, aл. 1 KT, която установява забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение от която и да е от страните пo трудовия договор. Намира за недопустимо да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение пo отношение характера на работата или други условия, уговорени в трудовия договор.
Сочи още, че със Заповед № PД-11-849/25.06.2020 г. ответната община незаконосъобразно е удържала сумата от 1132,20 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец.
Представени са доказателства. Претендират се разноски.
Ответната община е депозирала отговор, като счита предявените искове за незаконност на уволнението и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност за неоснователни. Оспорва твърденията на ищцата, че длъжността й е променена. Не оспорва, че страните били в трудовоправни отношения от 18.12.2015г., като първоначално ищцата заемала длъжността „младши експерт“ в Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“. Със Заповед № 371 от 14.03.2016г. този договор бил прекратен, а между страните бил сключен нов- № 11-372/14.03.2016г. Вторият договор също бил прекратен и на 17.09.2018г. бил сключен трети договор, съгласно който ищцата била назначена на длъжност „старши експерт“ в Дирекция „АПИО“. Към договора били сключвани няколко допълнителни споразумения , последното от които било изготвено с оглед приетото и влязло в сила решение на Общински съвет — Айтос, с което била приета нова структура и численост на общинската администрация. Признава, че ищцата е отказала да подпише последното споразумение. След влизане в сила на решението на Общинския съвет било прието и утвърдено ново длъжностно щатно разписание от Кмета на общината. Изготвени били допълнителни споразумения за всички служители от администрацията, с оглед разпределението нa длъжностите по дирекции, отдели, звена, нo без да са изменени длъжностни права и задължения. Подробно са изброени задълженията, включени в длъжностната характеристика, които са идентични, с възложените с връчената длъжностна характеристика на ищцата на 08.04.2020 г. Оспорва твърденията в исковата молба, че на ищцата били възложени нови задължения, различаващи cе от задълженията, които е следвало да изпълнява преди връчването на последната длъжностна характеристика.
Сочи, че понятието „длъжност в администрацията“ е дефинирано в разпоредбата на чл.2, aл. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и съответно се характеризира като нормативно определена позиция, която се заема пo служебно или пo трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии. Свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.
Счита претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за недопустима.
Иска се прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ и отхвърляне на останалите исковите претенции като неоснователни. Претендират се и съдебно деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните, разпитани са свидетели.
С обжалваното решение съставът на районния съд е прекратил като недопустимо производството по чл.344, ал.1, т.4 от КТ и е уважил останалите претенции.
Приел е, че във връзка с новоутвърдената с решение на общинския съвет структура на общинската администрация и съответно отпадането на щатната бройка за длъжност „главен специалист“ в населеното място на гр. Айтос, от една страна и необходимостта общинската администрация да обезпечи ритуалите по сключване на граждански брак и водене на регистър на гробищен парк, възложени на отпадналата длъжност до този момент, от друга страна, функциите по водене на гражданските ритуали и гробищен парк, вкл. и останалите функции на отпадналата длъжност, са били преразпределени, но не между общо шестте лица, заемащи длъжността „старши експерт” в новосъздадения отдел „ГРАО“ в преструктурираната Дирекция „АПИО”, а са вменени само на едно от лицата, заемащи тази длъжност – ищцата. По този начин се е стигнало до недопустима промяна в съдържанието на трудовото правоотношение на ищцата в нарушение на принципите, визирани в чл.118, ал.1 и чл.119 от КТ, резултат от която промяна е издаването на заповед на № РД-08-260 от 04.05.2020 г. на Кмета на община Айтос.
Приел е, че с новата длъжностна характеристика и издадената във връзка с нея заповед на Кмета на общината на ищцата са били вменени изцяло нови функции, които не фигурират не само в предходната длъжностна характеристика на ищцата и изпълняваната от нея работа, но и в новите длъжностни характеристики на останалите пет лица, заемащи същата длъжност като тази на Н.. Длъжностните характеристики на останалите служители, заемащи длъжността „старши експерт“ в новосъздадения отдел ГРАО са приложени по делото и е видно, че не се различават съществено една от друга, за разлика от длъжностната характеристика на ищцата, която е изцяло нова в сравнение с изпълняваната от ищцата преди това работа. В тази връзка съдът е достигнал до извода, че не е налице хипотеза на преразпределение на функциите на отпаднала длъжност между всички останали служители чрез вменяване на конкретните задължения от отпадналата длъжност на всеки от тях.
В заключение районният съд е посочил, че длъжностната характеристика и издадената във връзка с нея заповед № РД-08-260 от 04.05.2020 г. на Кмета на Община Айтос противоречат на чл.119 от КТ, поради и което уволнението се явява незаконно, което води до уважаване на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Предвид извода за незаконосъобразност на уволнението, съдът е приел, че работодателят следва да възстанови на ищцата неправомерно удържаната сума в размер на 1132,20 лв.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а по същество- правилно, по следните съображения:
Не се спори по делото, че считано от 18.12.2015г., страните са били в трудови правоотношения. Първото от тях е възникнало на основание трудов договор /със срок за изпитване от 6 месеца/ №1313/18.12.2015г., съгласно който ищцата е заемала длъжност „младши експерт“ в дирекция „Административно — правно и информационно обслужване" (АПИО). Ha 14.03.2016 г. трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие със Заповед №371. На същата дата е сключен нов трудов договор между страните /със срок на изпитване 6 месеца/ № PД-11-372/14.03.2016г., по силата на който ищцата е назначена на длъжност „старши експерт“ в дирекция „АПИО“. Договорът е сключен до завръщане на титуляра К.Д.Н.и е прекратен със Заповед №114/17.09.2018г. - поради завръщане на замествания служител на работа. Приложена е длъжностната характеристика на ищцата за длъжността „старши експерт в дирекция АПИО“. Като цел на длъжността е посочено, че същата съставлява експерт по човешки ресурси и отговаря за законосъобразното техническо и документално обслужване на общинска администрация във връзка с възникването, съществуването и прекратяването на трудово-правните и служебни отношения с работниците и служителите, както и за други програми и мероприятия за развитие квалификацията и уменията на персонала. Тази длъжностна характеристика е подписана от ищцата и носи дата 01.03.2016г.
На 17.09.2018г. между страните е сключен нов безсрочен трудов договор №PД-11-1142, по силата на който ищцата e назначена на длъжността „старши експерт" в дирекция AПИО. Не е приложена длъжностна характеристика, от която да се установи какви са били задълженията на ищцата към датата на сключването на третия трудов договор.
Не се спори, че на ищцата е била представена длъжностна характеристика /изготвена на 1.04.2020г.- л.24-27/, на която същата на 08.04.2020г. собственоръчно е записала, че не е съгласна с възложената точка в раздел „Основни задължения“, а именно: „Организира и провежда граждански ритуали при сключване на граждански бракове като длъжностно лице“, тъй като ритуалът е събитие, което се извършва пред голяма аудитория, а това създава в нея притеснение и неувереност. Посочила е, че работата обхваща предимно почивните и празнични дни, през които тя има неотложни лични и семейни ангажименти. Ето защо същата не е подписала подпише длъжностната характеристика.
По делото е представена Заповед № РД-11-562/21.04.2020г., постановена от Кмета на Община Айтос, от която е видно, че срещу ищцата е било образувано дисциплинарно производство и същата е била поканена да предостави ясни, точни и конкретни писмени обяснения за допуснати от нея нарушения на трудовата дисциплина /конкретно посочени/.
По делото е представено копие от обясненията на ищцата /с дата 22.04.2020г./, дадени пред Община Айтос във връзка с посочената Заповед № РД-11-562/21.04.2020г., в които същата е заявила, че съответните съобщения за смърт не са били входирани и генерирани към нея чрез програмният продукт „Акстър” и не са й предоставяни за съставяне на акт за смърт, а за последния случай съобщението не е било получавано при дежурния , а не се е налагало съставянето на акт за смърт, понеже такъв бил съставен в общината, където е настъпила смъртта на лицето. Относно несключването на гражданските бракове е заявила, че заявленията не са и били предоставяни за съставяне и изпълнение. Наред с горното е посочила, че издаването на преписи от актове за смърт и извършване на административни услуги по сключване на брак не са част от трудовите й задължения, нито е обучавана с оглед спецификите извършването им. Посочила е, че всички документи, които са й били предадени е обработвала съвестно и в срок.
На 4.05.2020г. Кметът на Община Айтос е издал Заповед № РД-08-260, с която ищцата е определена за длъжностно лице за поддържане на база данни за редовете и парцелите, броя на гробните места и датата на извършените погребения във всяко едно от тях със срок за изпълнение – постоянен. С цитираната заповед е постановено в срок до 31.05.2020г. да бъдат проверени и актуализиране данните в съществуващия на хартия регистър, чрез извършване на проверка и справка на място, а в срок до 15.06.2020г. – след приключване на проверката данните от хартиения регистър да се нанесат в електронен такъв, който да се поддържа и актуализира непрекъснато. На 07.05.2020г. ищцата е възразила срещу заповедта с доводи, че възложените й с нея задължения не са част от трудовите й задължения.
Със Заповед № РД-11-599 от 07.05.2020г., във връзка с образуваното на 21.04.2020г. дисциплинарно производство, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3, предл. първо и т.7 от КТ /неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя/, както следва: не е издаден препис от акт за смърт на И.Й.И.въпреки получено съобщение за смърт №53 на 6.04.2020г.; не е извършена административна услуга по сключване на граждански брак по подадено на 6.04.2020г. заявление за това от А.П.и И. С.; не е издаден препис от акт за смърт на М.Т.Д.въпреки получено съобщение за смърт №54 на 7.04.2020г.; не е издаден препис от акт за смърт на В.К.Г.въпреки получено съобщение за смърт №55 на 8.04.2020г.; не е издаден препис от акт за смърт на М.И.К.-П.въпреки получено съобщение за смърт № 300 на 9.04.2020г.; не е извършена административна услуга по сключване на граждански брак по подадено на 14.04.2020г. заявление за това от Г.О.и Зекие Смаил; въпреки получено на 20.04.2020г. съобщение за смърт при дежурен по ОбСо не е отговорила на обажданията на служебния си телефон и не се е отзовала за изпълнение на служебните й задължения за издаване на препис от акт за смърт.
Със Заповед № РД – 11 -790 от 12.06.2020г. срещу ищцата е образувано второ дисциплинарно производство и същата е поканена да даде обяснения защо на 30.05.2020г. не се е отзовала при позвъняване на сл. телефон от дежурния служител на общината по повод починало лице и за уточняване на стар гроб; на 02.06.2020г. заявила на началника на отдел „ГРАО”, че няма да сключи гр. брак; заявление за който е постъпило на 21.05.2020г., защо не се е отзовала на 7.06.2020г. на позвъняване на служебния телефон от служител на общината с оглед починало лице и във връзка с уточняване на стар гроб. В тази връзка Н. е депозирала писмени обяснения, в които е заявила, че не изпълнява длъжност „старши експерт в ГРАО”, не е подписвала допълнително споразумение, нито изменение на длъжностната характеристика, а в нейната липсва задължение за водене на регистър на гробищен парк, както и че същата не е служебно ангажирана през почивните дни /събота и неделя/.
Със Заповед № РД – 11 -812 от 17.06.2020г., срещу ищцата е образувано трето дисциплинарно производство същата е поканена да даде обяснения защо не е докладвала за изпълнение на възложените й със заповед № РД- 08-260/4.05.2020г. задължения като длъжностно лице за поддържане на база данни за редовете и парцелите, броя на гробните места и датата на извършените погребения за всяко от тях, в посочения в заповедта срок- 15.06.2020г.
По този повод Н. е депозирала писмени обяснения, в които заявява, че заема длъжността „Старши експерт в АПИО” и в длъжностната й характеристика липсва задължение за водене на регистър на гробищен парк, както и че е подала възражение срещу Заповед № РД-08-260 от 04.05.2020г., с която й било възложена проверка и актуализиране на базата данни относно гробните места.
С процесната Заповед № РД – 11-849 от 25.06.2020г. на Кмета на Община Айтос, на Д.Н. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, прекратено е трудовото й правоотношение, на основание чл.221, ал.2 от КТ е разпоредено същата да заплати на Община Айтос обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Според издадената заповед описаните нарушения осъществяват състава на чл.187, ал.1, т.3, предл първо „неизпълнение на възложената работа …” от КТ и чл.187, ал.1 т.7 „неизпълнение на законните нареждания на работодателя” от КТ и чл.187, ал.1, т. 10 „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определение при възникване на трудовото правоотношение” от КТ и на чл.190, ал.1 т.7 „други тежки нарушения на трудовата дисциплина” от КТ, доколкото е налице отказ от изпълняване на вписани в длъжностната характеристика на служителката задължения, в това число на задълженията в раздел „Основни задължения”, а именно: да изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние, като създава електронни еквиваленти на създадените актове по гражданско състояние в Общината, пресъставя актове за смърт, издава преписи от актове за смърт, актове за раждане и свидетелства за сключен гр. брак; организира и провежда граждански ритуали при сключване на граждански бракове като длъжностно лице; води регистър на гробищен парк; изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, включително и такива, които не са пряко свързани с длъжността, но се налагат от естеството на екстремната ситуация. В мотивите на заповедта са изброени конкретните нарушения, за които на ищцата са били поискани обяснения по трите дисциплинарни производства.
По делото е представено и поименно разписание на длъжностите в общинската администрация Айтос (делегирана от държавата дейност), в сила от 01.01.2020г., според която Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ се оглавява от Директор и включва главен юрисконсулт, старши експерти – 4 длъжности, чистач – 2 бр.; младши експерт – 2 бр., главен специалист – 2бр., старши специалист и снабдител домакин.
От събраните по делото доказателства се установява и обстоятелството, че на 24.02.2020г. е приета нова структура на общинската администрация на Община Айтос и след влизане в сила на решението, Кметът на Община Айтос е утвърдил ново длъжностно щатно разписание, съгласно което Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“ се оглавява от Директор и се разделя на два отдела – Отдел „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (включваща старши експерти – 6 длъжности) и Отдел „Правно нормативно обслужване и обществени поръчки“. Съгласно утвърдената длъжностна характеристика в съответствие с приетото ново длъжностно щатно разписание на длъжността „Старши експерт“ към отдел „ГРАО” при Дирекция „АПИО”, целта на длъжността се свежда до извършване на дейности, свързани с отразяване на гражданското състояние на лицата и поддържане на този вид информация актуална във връзка с извършване на административно обслужване на гражданите. В длъжностната характеристика са посочени конкретни основни задължения за длъжността, част от които са да организира и провежда граждански ритуали при сключване на граждански бракове, като длъжностно лице, както и да води регистър на гробищен парк. Именно тази нова длъжностна характеристика не е подписана от ищцата с мотивите, посочени по-горе, че не е съгласна с възложеното задължение да организира и провежда граждански ритуали при сключване на граждански бракове.
Представени са длъжностни характеристики на длъжностите в двата нови отдела формиращи Дирекция „АПИО“, сред които и тези на К.В., Е.К., Х.М.И., Е.Г., К.Д., К.Н., заемащи длъжността „старши експерт“ в двата отдела.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. Разпитана е свидетелката В.В., от показанията на която се установява, че същата от 1983г. до 04.04.2020г. е работила като длъжностно лице по гражданско състояние в Община Айтос и съответно е съставяла актове за раждане, смърт и граждански брак, отговаряла е и за гробищния парк. Свидетелят посочва, че ищцата не е извършвала дейности във връзка със сключването на граждански бракове, нито с регистър гробищен парк. Горното се потвърждава и от представената по делото длъжностна характеристика на „главен специалист ГРАО“ в дирекция „АПИО“, подписана от Василева към 24.03.2008г. Когато свидетелката Василева е отсъствала от работа, била замествана от г-жа Д.– директор на Дирекцията.
От показанията на свидетеля Д. Д.– служител в Община Айтос на длъжност „директор” на дирекция АПИО се установява, че В.В. се е занимавала с гробищния парк, но след нейното пенсиониране и промяната в структурата на общинската администрация, това задължение е възложено на Д.Н., като преди промяната ищцата не е имала подобни задължения. Същата сочи, че попълването на гробищния регистър е чрез програмен продукт и всеки би могъл да го свърши.
Свидетелката С.П.Х.А., на длъжност „Началник ГРАО“заявява, че е възлагала задължения на ищцата, някои от които са изпълнявани, но други не. Сочи, че след връчване на длъжностната характеристика на Д.Н., с която на последната е възложено да води регистъра на гробищния парк, същата не го е водела, и на А. и била връчена заповед да въведе данните на хартиен носител, и след това в електронен вариант.
Във въззивната инстанция са представени две съдебни решения, касаещи преюдициални за настоящото дело спорове между страните.
С влязло в сила Решение №IV- 27 от 16.04.2021г. по в.гр.д.№267/21г. по описа на БОС е отменено първоинстанционното решение на АРС по гр.д.№443/2020г., като с постановеното въззивно решение е признато за незаконно и е отменено наложеното на ищцата със Заповед № РД - 11-599/7.05.2020г. на Кмета на Община Айтос дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. В мотивите на решението си, въззивният съд е приел, че към трудовия договор на ищцата от 17.09.2018г. не е приложена длъжностна характеристика, поради което не се установява какви са били трудовите й функции по този договор. Със заповед № РД- 08-627/17.09.2018г. на ищцата било възложено да изпълнява функциите на длъжностно лице, издаващо удостоверения въз основа на регистъра на населението от НБД „Население” и актове по гражданско състояние, от което следвало, че тези задължения не са били изначално включени в длъжностната й характеристика. До пенсионирането на В.В., заемала длъжността „главен специалист ГРАО”, именно това лице изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданско състояние, като същата издавала и извършвала преписите от тях. Анализирани са статутът и задълженията на длъжностното лице по гражданско състояние /чл.35, ал.1 и 3 ЗГР и чл.44, ал.1, т.14 ЗМСМА/ като е посочено, че кметът на общината, който по закон има качеството на длъжностно лице по гражданско състояние на територията на общината, може да възлага тези функции на с писмена заповед на кметове на кметства и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, както и на други длъжностни лица от общинската администрация. Въззивният съд е приел също, че в задълженията на определена длъжност от щатното разписание на общинските служители могат да се включат и функциите на длъжностно лице по гражданско състояние. Приел е също, че функциите на длъжността „длъжността лице по гражданско състояние” се различават съществено от функциите на служител, който издава удостоверения и преписи от актове за минали събития и по- конкретно тези на „старши експерт” /сравнението е извършено с длъжностна характеристика на друго лице, предвид липсата на такава а заеманата от ищцата длъжност към датата на сключване на последния трудов договор с общината/. При тези обстоятелства въззивният съд е счел, че възлагането на Д.Н. да изпълнява функциите на ДЛГС съставлява едностранно съществено изменение на съдържанието на трудовото правоотношение, за което не е налице съгласие на служителя, поради което за Н. не са възникнали задължения да изпълнява задълженията длъжностно лице по гражданско състояние, респективно- законосъобразно е отказала да издаде актовете за брак и смърт, за които й е наложено наказанието.
С влязло в сила решение № II- 26 от 8.10.2021г. по в.гр.д.№218/21г. на БОС е отменено решението на АРС по гр.д.№442/2020г. по описа на същия съд и вместо него е постановено решение, с което е отхвърлен иска на Д.Н. за отмяна на Заповед № РД-260/4.05.2020г. на Кмета на Община Айтос.
В мотивите на това въззивно решение е посочено, че по силата на заповед № РД- 08-627/17.09.2018г. на Кмета на Община Айтос, ищцата била определена за длъжностно лице, което да издава удостоверения въз основа на регистъра за населението от НБД „Население” и актове за гражданско състояние за гр.Айтос и населените места в Общината, поради което е приел, че с новоутвърдената длъжностна характеристика не се променя съдържанието на трудовото правоотношение на Д.Н., тъй като на нея е било възложено в качеството на длъжностно лице по гражданското състояние да изпълнява тези функции още през 2018г., а това, че до 2020г. имало друго лице, което да изпълнява тези функции и ищцата не ги изпълнявала, било ирелевантно. Впоследствие била издадена заповед № РД- 08-627/17.09.2018г. с която ищцата била определена за длъжностно лице за поддържане на база данни за редовете и парцелите, броя на гробните места и датата на извършените погребения във всяко едно от тях със срок за изпълнение – постоянен. С цитираната заповед е постановено в срок до 31.05.2020г. да бъдат проверени и актуализиране данните в съществуващия на хартия регистър, чрез извършване на проверка и справка на място, а в срок до 15.06.2020г. – след приключване на проверката данните от хартиения регистър да се нанесат в електронен такъв, който да се поддържа и актуализира непрекъснато. Ето защо и като е съобразил, че от 2018г. Н. е била определена за длъжностно лице по гражданското състояние, въззивният съд е приел, че не е налице промяна в съдържанието на трудовото правоотношение. Приел е, че предвид разпоредбата на чл.118, ал.2 КТ не се смята за изменение на ТПО когато служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната му заплата. Длъжността на Н. като „старши експерт” в отдел „ГРАО”, Дирекция „АПИО” не била променена, не бил променен и размерът на основната й заплата, поради което дари да се приемело, че същата е преместена на друго работно място, на основание чл.118, ал.2 от КТ не можело да се приеме, че е налице изменение на трудовото правоотношение. Със заповед РД-260/4.05.2020г. на Кмета на Община Айтос на Н. били възложени функции, свързани с проверка, актуализация и поддържане на база данни относно парцелите, броя на гробните места и извършените погребения- които функции са с деловоден характер и не са свързани с извършване на граждански ритуали и функции, които не водят до промяна на длъжността на лицето, както и до промяна в трудовото му възнаграждение. Не била налице и промяна в работното място на ищцата, понеже възложените й проверки на място били свързани единствено с проверката и актуализирането на данните в съществуващия на хартия регистър и били с конкретен срок -15.06.2020г.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Бургаския окръжен съд приема, че процесната заповед за уволнение на ищцата е незаконосъобразна.
Видно от решаващите мотиви на заповедта, уволнението е за отказ да бъдат изпълнявани вписани в длъжностната характеристика на служителката задължения- да изпълнява функциите на ДЛГС, като създава електронни еквиваленти на създадените актове по гражданско състояние на общината, да пресъставя актове за смърт, издава преписи от актове за смърт, актове за раждане и свидетелства за сключване на граждански брак, да организира и провежда граждански ритуали при сключването на брак като длъжностно лице, да води регистър на гробищен парк и да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, които се налагат от естеството на екстремната ситуация.
Следователно, спорният въпрос е дали и на какво основание ищцата изпълнява функции на ДЛГС, респективно- вписани ли са същите в длъжностната й характеристика.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване законосъобразността на уволнението, не ангажира доказателства относно въведените от него твърдения в отговора на исковата молба, че на 17.09.2018г. ищцата е била назначена на мястото на пенсионираната служителка Василева. Безспорно от доказателствата се установи, че последната е изпълнявала различна длъжност- „Главен специалист „ГРАО”, докато ищцата е назначена на длъжността „Старши експерт” в Дирекция „АПИО”.
Отново въпреки доказателствената тежест, ответникът не е представил длъжностната характеристика на ищцата към датата на сключването на трудовото правоотношение /17.09.2018г., такава липсва и по другите две дела/, поради което не може да се направи обоснован извод, че в същата са били включени задълженията на ДЛГС, описани в заповедта за уволнение.
Не е представена и Заповед № РД- 08-627/17.09.2018г. на Кмета на Община Айтос, с която /според цитираните по- горе съдебни решения на БОС/ на ищцата било възложено да изпълнява функциите на длъжностно лице, издаващо удостоверения въз основа на регистъра на населението от НБД „Население” и актове по гражданско състояние. По тази причина настоящият съдебен състав не би могъл да извърши самостоятелна преценка за конкретното съдържание на задълженията, възложени на ищцата от работодателя.
Не са представени от ответника и допълнителни споразумения към трудовия договор на ищцата, след 2018г. /ищцата, за разлика от ответника, твърди, че не е подписвала такива/, от които би могло да се установи, че същата, след извършената структурна реорганизация на общинската администрация и обособяването на два отдела в Дирекция „АПИО”, ищцата е назначена на длъжността „старши експерт” в отдел ГРАО, Дирекция „АПИО”, от която длъжност е уволнена. Вярно е, че същата е вписана в поименното щатно разписание от 1.04.2020г. като заемаща такава длъжност, но не става ясно дали и с какъв акт е приела да изпълнява тази длъжност, след като изрично е отказала да подпише длъжностната характеристика от 1.04.2020г.
Не може да се възприеме тезата на ответника, че с преструктурирането на администрацията от 2020г. е запазена предходната длъжност, заемана от ищцата, както и че функциите й са били идентични. От щатното разписание и длъжностните характеристики от 2016г. до 2020г., както и от свидетелските показания се изяснява, че до м.април 2020г. функциите на длъжностно лице по гражданско състояние са били изпълнявани само от служителката В.В., а след обособяването на два отдела, нейните функции /според неподписаната от ищцата длъжността характеристика/ са възложени само на ищцата, но не и на останалите служители, заемащи длъжността „Старши експерт”.
След съвкупна преценка на изложените обстоятелства и най- вече с оглед на приетото в двете цитирани по- горе въззивни решения, съдът намира, че със заповед № РД- 08-627/17.09.2018г. на Кмета на Община Айтос, на ищцата било възложено да изпълнява функциите на ДЛГС, макар да не вършила подобна дейност до пенсионирането на В.В..
Ищцата не е давала съгласие за това, напротив възразила е за част от тези функции, когато същите са били включени в длъжностната й характеристика от 1.04.2020г.
Според настоящият съдебен състав част от функциите на длъжностно лице по гражданско състояние се различават съществено от тези на „старши експерт” в АПИО, на каквато длъжност е била назначена ищцата, а именно воденето на ритуалите във връзка със сключването на граждански брак, а освен това работното време, на ищцата според трудовия договор не отговаря на задълженията за работа в почивни дни, каквито налага дейността по сключване на бракове.
Касае се за елемент от същественото съдържание на договора- свързан с трудовата функция на служителя, поради което, на основание чл.118 КТ едностранното изменение на трудовия договор на ищцата с ответната община посредством заповед на кмета на общината Заповед № РД- 08-627/17.09.2018г., а впоследствие със заповед РД-260/4.05.2020г. на Кмета на Община Айтос, без съгласие на ищцата, е незаконосъобразно.
Като не е изпълнила цитираните заповеди, ищцата не е извършила твърдението от ответника и описани в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Ето защо заповедта за уволнение следва да бъде отменена, а ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Последица от горното е незаконосъобразността на удържаното с процесната заповед трудово възнаграждение на ищцата, което следва да бъде възстановено на ищцата.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решението на РС- Айтос следва да бъде потвърдено.
На ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260093 от 23.12.2020г.
по гр.д.№ 550/2020 г. по описа на Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА ОБЩИНА АЙТОС да заплати
на Д.Д.Н., EГH **********, с адрес: ***, сумата от 300 лв., представляващи
деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/