РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Ловеч, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Н. В. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20214300600492 по описа за 2021
година
С Определение № 60100/11.11. 2021 г. , постановено по ЧНД № 964/2021 г.
ВКС е изпратил ВНОХД № 547/2021 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен,
за разглеждане от Окръжен съд – гр. Ловеч.
С присъда № 260053/29.06.2021 г. постановено по НОХД №
1345/2018 г. Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав е
признал подсъдимия ИВ. К. К., ЕГН ********** за невинен в извършване на
престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 209 ал. 1 от НК , поради
което го е оправдал по същото.
Срещу така постановения съдебен акт е подаден протест от Н. П. – зам.
Окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Плевен, в предвидения от
закона срок по реда на въззивното производство. В него сочи, че същият е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като крайният извод на съда
не съответства на събраните по делото доказателства. Счита, че всички факти
и обстоятелства, приети за установени с обвинителния акт са потвърдени от
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие.
Освен това е постъпила въззивна жалба и от С.Н., повереник на Н.И. в
предвидения от закона срок. В нея изказва становище, че постановената
присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществено
1
нарушение на процесуалните правила. Сочи, че с оглед на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния
съд е стигнал до извод, който не съответства на обективната истина.
Изтъква,че подсъдимият е признат за невинен при доказателства, безспорно
установяващи оспореното от него авторство на деянието. Излага че
оправдателната присъда почива на предположения, като се базира само на
косвени доказателства, които не водят до единствен възможен , несъмнен и
категоричен извод за авторството на престъплението. Счита, че Районен съд –
гр. Плевен не е изпълнил задълженията си да оцени всички доказателства и по
този начин е допуснал съществено процесуално нарушение при
постановяване на съдебния акт, които са го лишили да направи обоснован и
правилен извод относно изпълнителното деяние, авторството и вината на
дееца. Излага, че първоинстанционния съд не се е съобразил с
обстоятелствата, визирани в чл. 496 ал. 1 от ГПК. При горните съображения
моли настоящата инстанция да отмени изцяло първоинстанционния съдебен
акт и да постанови друг, с който да осъди подсъдимия по съответното
обвинение в първата инстанция.
Към делото са приложени писмени бележки от адвокат С.Н. – Плевенска
адвокатска колегия, като повереник на Н. В. ИЛ..
Освен тях след провеждане на съдебното заседание и обявяване на
делото за решаване е постъпило с писмо вх. № 171/11.01.2022 г. и
допълнително становище към протест срещу присъда, постановена по НОХД
№ 1345/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен от Н.П. – зам. Окръжен
прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Плевен.
В съдебно заседание представителят на обвинението поддържа
подадения протест по съображенията изложени с него и моли настоящата
инстанция да го уважи, като отмени постановения от първата инстанция
съдебен акт и се произнесе с присъда, като признае К. за виновен и му
наложи наказание. Алтернативно прави искане, ако настоящата инстанция
приеме, че е налице липса на мотиви, то да върне делото за ново разглеждане.
Процесуалният представител на въззивника И. в съдебно заседание
посочва ,че се присъединява към изложеното в протеста на представителя на
обвинението. Предлага на съда да приеме, че е налице липса на мотиви и да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционния акт и върне дело
на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.
Въззивникът И. в съдебно заседание посочва, че няма какво да добави.
Защитникът на въззиваемия К. в съдебно заседание моли настоящата
инстанция да остави в сила постановения от първата инстанция съдебен акт.
Счита, че фактите свързани с обективната и субективната страна по
обвинението са събрани правилно и е доказано, че липсва фактически състав,
както по отношение на умисъла, така и по отношение на щетата, тъй като
престъплението е резултатно. Сочи,че противно на посоченото в
обвинителния акт се установява, че частния обвинител и тъжител и
подзащитният му са се познавали, като са работили по други въпроси и по
други дела. Излага, че обвинителния акт е съчинен по начин, по който да се
2
представи частния обвинител като жертва и като човек, който е вложил
някаква сума, загубил е апартамента и е останал излъган с щета. Сочи, че
когато К. въз основа на изпълнителния лист е възложил апартамента на него,
му е било предоставено фалшиво удостоверение за внесена сума. Изтъква, че
след няколко месеца се установява, че лице на име М.Г. има претенции по
отношение на този апартамент от фирмата, която е извършила
строителството. Изтъква, че подзащитният му няма връзка с това лице ,
поради което не може да се разбере от обвинителния акт кой е пострадал и на
кого е причинена щетата. Счита ,че тези неизяснени обстоятелства са били
изчистени в мотивите на първоинстанционния съд. Сочи,че между частния
обвинител, неговия брат В. и К. е имало две граждански дела, по които
първите са осъдени с влезли в сила решения за връщане на заплатен заем и се
намират при ЧСИ – Троян. С оглед на изложеното счита, че няма причинена
щета. От субективна страна приема, че няма умисъл . Моли настоящата
инстанция да се произнесе по мярката за неотклонение като я измени от
„парична гаранция“ в размер на 1000 лева в „Подписка“.
Въззиваемия К. в съдебно заседание сочи, че делото пред първата
инстанция се е развивало в един продължителен период от време и съдебния
състав пълно и обективно е преценил събраните по делото доказателства. С
оглед на това счита, че решението му е мотивирано, обективно и справедливо
и моли да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с протеста и
въззивната жалба, становището на страните в процеса, приложените към
делото доказателства и след като провери изцяло правилността на
обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
Въззиваемият К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210
ал. 1 ,т. 3, във връзка с чл. 209 ал. 1 от НК, затова че през периода 26.09.2015
г. до 05.11.2015 г. в гр. Плевен , в качеството си на длъжностно лице – частен
съдебен изпълнител при Окръжен съд – гр. Плевен, вписан под рег. № 816 в
Камарата на частните съдебни изпълнители, в кръга на неговата длъжност
като такъв, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
Н. В. ИЛ. с ЕГН **********от гр. П., че изнася на публична продан
самостоятелен обект –апартамент номер 9-мезонет, находящ се в гр.
******** със застоена площ 136,33 кв.м с иденитификатор 56722.66.221 по
изпълнително дело № 20148160400075, че е спечелил проданта и с това му
причинил имотна вреда в размер на 23177/ двадесет и три хиляди сто
седемдесет и седем /лева – средства заплатени като цена за недвижимият
имот.
Съгласно разпоредбата на чл.305 ал. 3 от НПК в мотивите си съдът, след
постановяване на своя съдебен акт, следва да посочи установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали прави тези сови
изводи и какви са правните съображения за взетото решение. При
противоречие на доказателствените материали следва да се изложат
съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят.
Изготвените към делото мотиви към присъдата на първоинстанционния
3
съд не кореспондират с нито едно от посочените по-горе изисквания - на
страници 478 и 479 е посочено каква фактическа обстановка е описана в
обвинителния акт, като представлява копиране на същата от него и пренасяне
в мотивите. На гърба на л. 479 решаващия съд е посочил единствено и само ,
че тази „описана фактическа обстановка не се потвърждава безспорно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства“, като липсват
мотиви за този извод на съда. Такива липсват и по отношение на останалите
изводи, които на страница 480 от делото е направил съда, а имено, че
обвинението не се е доказало по безспорен и категоричен начин от
свидетелите, които според съда дават противоречиви показания, че
разследването е опорочено, че от обективна страна не е доказано
осъществяването на престъпния състав на деянието измама, че съдът не
кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като са непоследователни и
нелогично изложени и не съответстват на приложните до делото писмени
доказателства. Както бе посочено по-горе изобщо липсват мотиви по
отношение на това в какво се изразяват противоречията в показанията на
свидетелите и на кои свидетели, имали такива на които дава вяра и на които
не дава такава, на кои или на всички свидетели противоречат показанията и
на кои писмени доказателства по делото. Дори относно приетите за
безспорно установени факти, първоинстанционния съд не посочва въз основа
на кои доказателства е направил този правен извод, изтъквайки само и
единствено, че не е доказано твърдението, че въззваемия е „ решил да даде
вид, че този апартамент е изнесен на публична продан по несъществуващо
изпълнително дело“, че „ невярно е твърдението, че е могъл да въведе в
заблуждение частния обвинител и неговия брат……… Повече от очевидно е
от събраните по делото доказателства“ цитирайки по-късно абзац от
досъдебното производство, без да е посочено дали тези показания на
свидетеля са приобщени по съответния ред. Посочените по-горе от съда
пороци са нали и по отношение на останалата част на изложените от
първоинстанционния съд мотиви.
При тези съображения настоящата инстанция приема, че е налице
отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т.
2 от НПК, а именно липса на мотиви.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че следва да се
отмени присъда № 260053/29.06.2021 г. постановена по НОХД № 1345/2018
г. на Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, с която е
признал подсъдимия ИВ. К. К., ЕГН ********** за невинен в извършване на
престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 209 ал. 1 от НК , поради
което го е оправдал по същото, като незаконосъобразна и делото се върне на
същия съд за ново разглеждане.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ присъда № 260053/29.06.2021 г. постановено по НОХД №
1345/2018 г. на Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, с
която е признал подсъдимия ИВ. К. К., ЕГН ********** за невинен в
извършване на престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 209 ал. 1 от
НК и го е оправдал по същото, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5