№ 419
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502011 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 267 330/22.07.2022г., подадена от К. Е. А.,
родена на: ******., гражданин на Обединено Кралство Великобритания, настоящ адрес:
*****************, срещу Решение № 260 345/ 08.07.2022г., поправено с Решение No
260 384 / 30.09.2022г., постановени по гр.д. № 5547 / 2020г. по описа на РС – Варна, 12 –ти
състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на „Аква Пром“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ 22, на
основание чл.12 вр. чл.6 от Международната конвенция по спасяване, 1989 г. вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, сумата от 10 800,00 лв. с ДДС- представляваща стойност на вложени материали и труд
по проведена в периода от 24.02.2020 г. до 29.02.2020 г. и на 02.03.2020г.спасителна
операция за спасяване на моторна яхта „******”, мощност 220 к.с., с двигател марка
„*****”, флаг: Турция, собственост на ответника.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че е
постановено при погрешно възприета и несъответстваща с доказателствения материал
фактическа обстановка относно действителните извършени дейности от ищеца. Твърди, че
при буря ответницата била претърпяла инцидент със своята яхта, която както визуално, така
и с оглед обстоятелството, че двигателят й бил само 220 к.с, представлявала малък
плавателен съд. По делото се установявало, че в резултат на бурното морско вълнение, м/я
„******", собственост на ответницата, била изтласкана от местостоянката си почти на брега,
в резултат на което получила две пробойни и се наклонила на една страна. С оглед
обстоятелството, че ответницата и управителят на ищцовото дружество - Р.Г., били познати
1
и че базата на това дружество, била в съседство на местостоянката на лодката на
ответницата - района на „Транзитна търговска зона", Г. предложил на ответницата, да й
помогне да извадят лодката на брега и впоследствие от ремонтира. Заявил също, че трябва
да повикат кораб с кран и смукателно устройство, който да повдигне лодката и да я качи на
товарно ремарке, с което да бъде транспортирана до зоната на сухия док и че трябвало да се
плати на собственика на кораба, който ще извади лодката. След този разговор с ответницата,
Р.Г. организирал среща в офиса си, между него, св. К.Р. и ответницата и след проведен
разговор К.Р. се съгласил да извади лодката на сушата и да я транспортира до сухия док за
ремонт срещу сумата от 3000 лева. След изваждането на лодката, по искане на Р.Г.,
ответницата му заплатила сумата от 1500 лева и отношенията между страните приключили.
Впоследствие след извършването на ремонта от лицето - Н.Н., ответницата заплатила още
сумата от 870 лева за материали и 280 лева за труд, след което от събраните по делото
доказателства не се установява между страните да са били налице други договорки за
заплащане. Твърди, че се констатирало несъответствие на събраните по делото доказателства с
определената правна квалификация на исковата претенция. Пояснява в тази връзка, че в случая правната
квалификация на предявения иск била чл. 12 вр. чл. 6 от МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ
по спасяване, 1989 г. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, като с оглед „спасяването" било редно ищецът да
основава вземането на валидно сключен между страните договор, в който да е уговорена
цената на всяка услуга. Такъв договор между страните не съществувал, както и не
съществувала редовно издадена за това фактура. Видно от събраните по делото
доказателства, инцидентът с яхтата се бил случил на 24.02.2022г., а представената по делото
проформа фактура била съставена на 21.04.2020г., като тази фактура и приложената с
молбата от 02.06.2021г., подробна количествено-стойностна сметка, били частни документи,
като проведената въз основа на тях ССчЕ, по никакъв начин не доказвала извършването на
описаните дейности. Нещо повече,. по делото не било доказано по силата на пълното и
главно доказване дали във връзка с дейността била издадената редовна фактура, която да е
надлежно осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество, както и дали дължимият
ДДС по тази ф-ра, бил заплатен от ищеца. Обобщава, че по делото не се установили
безспорни доказателства, от които да било видно, че исковата претенция е доказана по
основание и размер. От всички представени от ищеца по делото писмени доказателства се
установявало, че същите били съставени с оглед процеса, а от събраните гласни
доказателства не се установило, страните да са договаряли или обсъждали посочените в КСС
услуги. Неясно как съдът е определил и размерът, който бил присъдил. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да присъди разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемата
страна оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна. Счита, че обжалваното
решение е правилно, законосъобразно, обосновано, постановено на базата на цялостен,
подробен анализ на събраните по делото доказателства относно извършените от ищеца
дейности по спасяването на имуществото на ответницата, а определената правна
квалификация съответства на събраните по делото доказателства. Решаващият съд
обосновано и правилно квалифицирал иска като такъв по чл. 12, вр. чл. 6 от
Международната конвенция за спасяване, 1989 год., вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Въззивницата не
била оспорила с отговора на исковата молба, че ищцовото дружество било извършило
действия по спасяване, както на плавателния съд, така и на личните й вещи. Изцяло
правилен бил изводът на решаващия съд, че при отчитане спецификата на договора за
спасяване по смисъла на чл. 6 от Конвенцията – условията, при които той обичайно се
сключвал, а именно в извънредна ситуация, в която следвало незабавно да бъдат извършени
необходимите дейности по спасяване, не била предвидена форма за сключването му. Що се
2
касаело до размера на уважената претенция, който всъщност е и предмет на обжалване в
настоящото производство, счита, че решаващият съд изключително обосновано,
компетентно и след анализ на всички, събрани по делото доказателства се бил позовал на
правото си на преценка, на основание чл. 162 от ГПК и бил определил, че исковата
претенция е основателна до размер от 9000 лв. без ДДС или 10 800 с ДДС. С представената
по делото количествено-стойностна сметка, към издадената проформа фактура, точно, ясно
и конкретно се доказвали количеството използвани материали, часове труд, стойност на
ползваните материали и труд. Стойността на издадената проформа фактура съответствала на
стойността, посочена в количествено-стойностната сметка и декларираната в дневника за
покупки за м. Май 2020 год. сума. С представените справка - декларация за ДДС и дневник -
покупки за м. Май 2020 год. на ищцовото дружество се доказвало, че доколкото сумите се
претендират с ДДС, същият бил платен. Моли съда да остави без уважение подадената
въззивна жалба и претендира разноски.
С определение No 3698 / 05.10.2022г. въззивната инстанция е констатирала, че
исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като съдът е дал надлежни
указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 24 870 / 25.10.2022г., нередовностите са
отстранени, като ищецът поддържа, че с ответницата са сключили договор за спасителна
операция на 24.02.2020г. в устна форма в условията на неотложност, като последната е
възложила на ищцовото дружество да извърши всички необходими действия / изваждане на
лични вещи и документи, оглед, възстановяване на пробойни, отводняване и изваждане на
сушата/, като предварително й било обяснено, че цената на вложените материали и труд не
може да бъде остойностена предварително. Ответницата изразила съгласие, че спасителната
операция щяла да се остойности след приключването й. Пояснява, че ИА“МА“ били
своевременно уведомени за извършването на спасителната операция, която започнала на
24.02.2020г. и приключила на 02.03.2020г. Подробно описва отново, като преповтаря вече
посоченото в КСС, като суми, часове труд и материали. Сочи кои са лицата, извършили
работата. Отрича дружеството да е получило плащане в размер на 1500 лв.
В открито съдебно заседание, въззивникът се явява лично и с процесуален
представител, като поддържат депозираната жалба, моли се за отмяна на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна се
представлява в открито съдебно заседание от особен представител, който оспорва жалбата и
моли да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по предявен от
„Аква Пром” ЕООД, ЕИК *********, срещу К. Е. А., гражданка на Великобритания, родена
на ******. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 18001,46 лева /с
ДДС/, представляваща стойност на вложени материали и труд по проведена в периода от
24.02.2020 г. до 29.02.2020 г. и на 02.03.2020 г.спасителна операция за спасяване на моторна
яхта „******”, мощност 220 к.с., с двигател марка „*****”, флаг: Турция, собственост на
3
ответника.
В исковата молба се твърди, че на 24.02.2020г. в акваторията на плавателен канал №
1, Варна моторна яхта “******” поради силен вятър е изтласкана на брега, получава
пробойни, наводнява се и потъва бреговия шкарп. Излага се, че ответницата като собственик
на моторната яхта пристигнала в офиса на ищцовото дружество и поискала помощ вкл.
започването на спасителна операция. Посочва се, че ответницата е запозната с естеството на
дейностите, които следва да се извършат, както и с финансовата част на спасителната
операция, като същата е поискала операцията да започне незабавно. Поддържа се, че са
извършени следните дейности - на 24.02.2020 г. работник при ищеца – водолаз е извадил
личните вещи на ответницата, на 25.02.2020г. е извършена инспекция на яхтата за
установяване на щети, констатирани са три пробойни; на 26.02.2020 г. са разчистени
отломки, разбити мебели, плитове и други предмети, на 27.02.2020 г. са извършени
дейности по запазване на палубната настилка и дърводелската част по инструкции на
ответника, на 28.02.2020 г. са запушени и уплътнени три броя пробойни в корпуса на
яхтата, както и са ремонтирани нейните прозорци, на 29.02.2020 г. е монтиран главният
запушващ детайл, преграждайки надстройката на яхтата. Твърди се, че поради лошите
метеорологични условия временно операцията е преустановена, като на 02.03.2020г. с
помощта на асистиращ моторен кораб и товарен кран водата от яхтата е изпомпана и същата
извадена от водата и натоварена на товарно ремарке. Посочва се, че за извършените
дейности е издадена фактура, но след многобройни покани ответницата не е заплатила
дължимото възнаграждение и разходи направени във връзка с операцията. Направено е
искане за уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответницата чрез особения си
представител е подала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ответницата действително е посетила
офиса на ищеца, който и е предложил помощта си във връзка с потъналата яхта. Поддържа
се, че на 24.02.2020г. единственото действие извършено от представител на ищеца е
изваждане от водата на кутия с лични документи на ответницата. Твърди се, че на 25.02.2020
г. е извършен оглед на щетите по яхтата и са извадени част от вещите на ответницата с
помощта на лодка без да е било необходимо влизане под вода и ползване на специална
екипировка. Сочи се, че на 26.02.2020г., работници на ищеца с помощта на водолазни
костюми за около 45 минути са направили нов оглед на щетите и са извадели още предмети
от водата. Излага се, че на 27.02.2020 г. в рамките на около два часа без водолазно
оборудване са установили размерите на пробойните в корпуса на яхтата и са предприети
действия по подготовка на материалите за поправянето им. Твърди се, че на 28.02.2020 г. са
преправени вече взетите размери на пробойните, тъй като първоначално взетите са били
неточни. Посочва се, че на 03.03.2020г. за около 45 минути двама работници на ищеца с
водолазни костюми са подпомагали трети лица, които посредством осигурената от тях
техника са извадили яхтата от водата. Поддържа се, че извършената от ищеца работа е в
рамките на около 10 часа, само два от които с водолазна техника. Твърди се, че при
4
запитване от ответницата каква е цената на помощта представител на ищеца е отговорил, че
помощта е безплатна. Сочи се, че в знак на благодарност ответницата е предала на ищеца
сумата от 1500 лева. Излага се, че издадената от ищеца проформа фактура не й е предявена.
Позовава се на приложимост на чл.18 от Международната конвенция по спасяване от 1989
г., съгласно която спасителят може да бъде лишен изцяло или отчасти от възнаграждението,
доколкото спасителната операция е станала необходима или по-трудна поради негова
грешка/небрежност или ако спасителят е виновен за измама или друго нечестно поведение,
като се сочи, че служителите са взели грешни размери, което е забавило операцията, не е
разполагал с необходимата техника и е ползвал трети лица за дейностите на 03.03.2020 г.,
надписвани са работни часове. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието
за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От представената от ищеца проформа фактура No ********** / 21.04.2020г. на
български и в превод на английски език, се установява, че ищецът я е издал с получател -
ответницата с основание „ провеждане на спасителна операция моторна яхта ******
24.02.2020 – 02.03.2020“ и на стойност 15 0001,22 лв. без ДДС и 18 001,46 лв. с ДДС, а в
превода на английски във фактурата са посочени съответстващите стойности - 7670,00 евро
без ДДС или общо 9204,00 евро. Единствено Фактурата в преведения екземпляр на
английски език е подписана от издателя. Представен е дневникът за продажби на ищеца за
месец май 2020г., в който е видно, че е включена процесната фактура. Ангажирани са и
справка декларация за ДДС с посочен данъчен период за май 2020г., както и платежно
нареждане за заплатен ДДС за месец март 2020г.
В изготвения от ищеца рапорт на спасителна операция на яхта „******“ от
29.03.2020 г., с посочване, че е изготвен от В.П., редактиран от С.М. и одобрен от Р.Г., са
посочени дейностите по дни, които са извършени по повод на спасителната операция. От
съдържанието на доклада се установява, че В.П. и С.М. са водолазите, участвали в
5
спасителната операция.
Изготвена е от ищеца на 01.06.2021г. подробна количествено-стойноста сметка за
всички дейности по процесната фактура, за които се претендира плащане, като в сметката се
включва и стойността на материалите и труда. /л. 100- 102/
От издаденото от Агенция „Морска администрация“, Дирекция „Морска
администрация- Варна“ удостоверение от 15.12.2020г. се установява, че в дирекцията е
регистрирана на 24.02.2020 г. спасителна операция на моторна яхта “******”, като са
посочени известните лица, които са участвали в операцията - тези от страна на отговорните
надлежни държавни органи и техните представители и „Аква Пром“ ЕООД.
Представен е от ищеца ценоразпис от 01.01.2020г. на водолазните услуги,
извършвани от „Аква Пром“ ЕООД, който е утвърден от управителя на ищеца. Приета е и
заповед от 01.01.2020г., издадена от управителя на ищцовото дружество – Р.Г., с която е
утвърден ценоразписът. Няма данни тези документи да са били сведени до знанието на
ответницата преди представянето им по делото.
По искане на ищеца, в рамките на проведеното на 23.04.2021г. открито съдебно
заседание по делото, е разпитан свидетелят С.М. /л.89/, който работи съвместно с ищеца,
като негов подизпълнител и познава ответницата. Разказва, че на 24.02.2020г. ответницата
пристигнала в офиса и поискала помощ във връзка с потъващата й лодка. Свидетелят завел
ответницата при управителя на ищеца, където тя поискала личните й вещи да бъдат
извадени от лодката, както и поискала да бъдат извършени действия за спасяване на
лодката. Пред свидетеля било разяснено на ответницата, че услугите на ищеца се заплащат и
не са никак евтини, като не е дадена конкретна оферта с оглед неизвестността на работата.
Сочи, че на ответницата е съобщена цената на час от страна на „Аква пром“, но свидетелят
не си спомня каква цена е била обявена. Свидетелят сочи, че е използвано леко водолазно
оборудване за повече мобилност, като той лично изкарал личните й вещи, паспорти,
документи на яхтата от водата с използване на сух водолазен костюм, който е предназначен
за студени води, с което започнала операцията на 24.02.2020 г. На същия ден пристигнали
екип на Морска администрация и Гражданска защита. На 25.02.2020г. бил направен оглед
как стои лодката на дъното и каква е опасността тя да се свлече по – надълбоко. На
следващия ден /26.02./ бил направен оглед, за да види как е застанала яхтата и какви са
щетите, установени и взети размери на пробойните, и взети размери за пластирите, които за
в бъдеще ще се поставят. Сочи, че същевременно са събирани и изваждани вещи по
настояване на ответницата, за което е било необходимо гмуркане около яхтата. Излага се,
че ответницата не е искал да се ползва тежка техника и за освобождаване на място за
влизане на водолази до пробойните, на ръка са местени камъни. Сочи, че на следващия ден –
27, е започнал монтажа на пластирите. Разказва, че е имало проблеми с ответницата, защото
тя настоявала нещата да се случат по начина, по който тя желае, защото тя е клиента, което
усложнило работата и довело до забавяне. На 28.02. били монтирани пластирите. Поради
изискванията на ответницата за поставянето на пластира- да не се нарушава дървената
конструкцията на яхтата се стигнало до известна неточност в полагането на буталото, което
6
да спре влизането на вода и забавяне на работата, след което на 29.02. са направени
допълнителни корекции и е блокирано нахлуването на вода. Поради лошо време, операцията
били преустановена до 02.03., когато бил нает кран и кораб Номад за изпомпване на водата.
Сочи, че знае за парична сума, която ответницата е дала за заплащане на възнаграждението
за ползване на тежката техника. Свидетелят разказва, че е изгответна фактура, която е
показана от ответницата, но последната не желае да заплати, но не си спомня каква била
стойността на фактурата. Изготвен бил и рапорт за операцията, но той също не повлиял
ответницата да заплати дължимата сума. Свидетелят сочи, че не следи той колко часа е под
водата, през цялото време е бил с водолазен костюм, като престоя във водата с оглед
техническата обезпеченост не е бил ограничен времево.
В рамките на проведеното на 20.04.2022г. открито съдебно заседание, по искане на
ищеца е разпитан и втори свидетел - Ю.Г.. Свидетелят познава управителя на ищеца и
ответницата, доколкото е представител на дружеството наемодател на помещенията, на
които ищцовото дружество било наемател. Сочи, че на 24.02.2020г. бил станал свидетел на
буря, при която плавателният съд на ответницата се бил накривил и бил изхвърлен от вятъра
на сушата. След това ответницата отишла в офиса на ищцовото дружество, като свидетелят
сочи, че е бил очевидец на разговор, при който представител на ищеца и ответницата са
обсъждали яхтата й да бъде извадена като било постигнато съгласие ищецът да извърши
необходимите дейности по изваждане на съда, но не помни да са коментирани суми-
възнаграждение за тази дейност. Сочи, че операцията е започнала след седмица- две, но
преди изваждането на яхтата е имало дейности по укрепването й и изваждане на вещи на
ответницата от плавателния съд от страна на представители на ищеца.
По искане на ответника, в рамките на проведеното на 23.04.2021г. открито съдебно
заседание по делото, е разпитан свидетелят К.Р., който осъществява обща дейност с „Аква
Пром“ и познава ответницата разказва, че бил уведомен за инцидента с лодката от
управителя на ищеца, като отишъл на място на същия или следващия ден. Пред него не бил
обсъждан въпроса за възнаграждението на „Аква пром“. Извършената от него работа се
състояла в изсмукване на вода от съда със специално съоръжение, което той притежава.
След като приключил своята работа й казал какво ще струва тя и му била заплатена сумата
от 3 000 лв. Разказва, че видял, че лодката била легнала на левия си борд, десния й борд бил
над водата, като от това положение съди, че явно е имало пробойни и е влизало вода. Сочи,
че пробойните са били с размери около 20см на 60см. Сочи, че в част от периода след
инцидента времето е било лошо, поради което цялата операция е траяла около седмица.
Сочи, че пред него не бил сключван договор и не била издавана фактура.
В рамките на първоинстанционното производство е изготвено и прието
заключението на в.л. К. по допусната съдебно – счетоводна експертиза със задачи да посочи
какъв е размера на дължимото възнаграждение в полза на ищеца за материали и труд по
отделно и отделно за всеки ден във два варианта с и без ползване на водолазни костюми от
работниците на ищеца. Вещото лице е отговорило на поставената задача след като е
съобразили ценоразписа и количествено-стойностната сметка, ангажирани от ищеца.
7
Заключението е дадено в три варианта - стойността на дейностите, съобразно представения
от ищеца ценоразпис, които са в размер на 24300,94 лв., а след приспадане на отстъпка от
25,92% - 18001,44 лв.; стойността по количествено стойностна сметка, която е в размер на
18002,37 лв.; и трети - при съобразяване на твърденията на ответника за броя на работните
часове – 10, стойността на труда е 5400,00 лв, а след приспадане на отстъпката – 4000,32 лв.
Заключението не е оспорено от страните.
Пред въззивната инстанция е допуснато повторно провеждане на комплексна –
съдебно оценителна експертиза с вещо лице специалист в областта на кораборемонта и
водолазното дело. Задачите на които вещото лице е отговорило с експертизата са какъв вид
работа, включително колко материали са необходими да бъдат вложени, за извършването на
процесната спасителна операция по изваждането на заседналата яхта, съответно запушване
на пробойните, като ги остойности по средни пазарни цени, включително посочи еденични
цени за материали и конкретен вид труд; да посочат и цената на час водолазна дейност.
Вещото лице е отговорило на поставените задачи, като е посочили конкретните видове
дейности, материали и труд и ги е остойностило по пазарни цени в изготвена от него
таблица. Общата стойност на разходите възлиза на 10622,25 лв., от които 622,25 лв. е
стойността на вложените консумативи и материали, а 10000 лв. е стойността на вложените
часове труд. Посочените цените са с включено ДДС.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
С определението си по реда на чл. 267 от ГПК, въззивната инстанция изложи
подробно становището си по твърденията на въззивника за несъответстваща на твърденията
на ищеца правна квалификация.
Правната квалификация на спора следва да се подведе под разпоредбата на чл. 12 вр.
чл. 6 от МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ по спасяване, 1989 г. Именно и посочената
международна конвенция следва да се приложи при уреждане на отношенията между
страните. Не се спори между тях, че яхтата е с регистрация под турски флаг, а нейната
собственичка е британска гражданка. Извършените дейности от ищеца, за които същият
претендира възнаграждение са именно с оглед на официално подаден сигнал и надлежно
предприети действия по „спасителна операция“, за което е представено и надлежно
удостоверение от ИА“МА“. Именно и на определенията, дадени в Конвенцията за
„спасителна операция“ като „всяко действие или дейност, предприети за подпомагане на
кораб или всякакво друго имущество в опасност в плавателни води или във всякакви други
води“, както и за „кораб“ като „всякакъв морски кораб или плавателно средство или каквато
и да е друга конструкция, която може да плава“, отговарят извършените от ищеца действия,
за които претендира възнаграждение, както и процесната яхта.
Предвид, че Конвенцията не изисква някаква специална форма за постигане на
договорка между страните, възлагането от ответницата към ищеца може да се осъществи и е
осъществено в устна форма, за което свидетелстват и гласните доказателства. В тази връзка,
следва да се отбележи, че въззивната инстанция кредитира показанията и на тримата
свидетели по делото, предвид, че същите са еднопосочни и непротиворечиви, свидетелстват
8
за различни етапи от извършване на спасителната операция, която се установява безспорно,
че е продължила за периода, който твърди ищецът. Член 6 от Конвенцията предвижда, че
същата се прилага за всички спасителни операции дотолкова, доколкото договор изрично
или косвено не предвижда друго. В случая, освен възлагането на работата, което е било
осъществено в условията на неотложност и спешност, ищецът не успя да установи, че
страните са постигнали договорка именно за конкретно посочената от него цена за всяка
една от дейностите. Не се установи страните да са се договорили именно за конкретните
часове труд, както и за цените на материалите, нито ответницата да е приела работата,
именно съобразно стойностите, посочени в процесната фактура и количествено-стойностна
сметка, без възражения. В тази връзка съдът намира, че ищецът не успя да проведе надлежно
доказване на обстоятелството, че процесната фактура, респ. количествено-стойностната
сметка към нея е била представена на ответницата към 02.03.2020г., когато е приключила
спасителната операция или в друг предхождащ настоящото производство момент. Нещо
повече, количествено-стойностната сметка, която е представена по делото е с дата от юни
2021г., т.е. съставена в рамките на самото производство, поради което и няма как същата да
е била представена на ответницата в предходен момент, или към 02.03.2020г., когато е
предадена извършената работа.
В този контекст, съобразно чл. 12 от Конвенцията, който изрично предвижда, че
всяка спасителна операция с полезен резултат, дава право на възнаграждение, и доколкото
не се спори, че ответникът е осъществил спасителната операция, ищецът безспорно
разполага с такова право. Това право, обаче, последният не следва да реализира въз основа
на количествено-стойностната сметка и за сумата, която е по процесната фактура в цялост, с
оглед на вече обсъденото по-горе, както и заради обстоятелството, че ищцовото дружество
не успя да проведе пълно и главно доказване, че всички дейности, за които претендира
плащане са извършени в обема, в който се претендира. Именно и спорно се явява в
производството в какъв размер е извършената работа и как следва да се остойности същата.
За да отговори на този въпрос, въззивната инстанция възприема заключението на вещото
лице по допуснатата комплексна –съдебно оценителна експертиза. Не следва да се
възприема заключението на вещото лице по първоначалната, приета от ВРС експертиза
предвид, че същата дава заключение върху възприети като недоказани от ищеца и от
ответника твърдения за количеството на работата по спасителната операция. Ангажираните
от страните доказателства не установяват твърденията им, респ. възраженията относно
количествата на извършените дейности – във времево отношение за труд и по отношение на
вложените материали.
Член 13 от Конвенцията въвежда редица критерии, които следва да се съблюдават
при опреД.е на стойността на възнаграждението, което се дължи на ищеца при липсата на
изрична уговорка между страните. Именно и стойностите, които вещото лице по
комплексната съдебно-оценителна експертиза дава отговорят на посочените критерии,
поради което и съдът намира, че общата стойност на възнаграждението, което се дължи на
ищеца възлиза на 10622,25 лв. с вкл. ДДС, от които 622,25 лв. е стойността на вложените
9
консумативи и материали, а 10000 лв. е стойността на вложените часове труд. До този
размер и претенцията на ищеца се явява основателна.
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено, съобразно изложеното по-горе.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат, на двете страни в производството.
Искане за изменение на решението в частта за разноските, страните не са депозирали пред
първоинстанционния съд, като съответно и в тази част въззивната инстанция следва да
съобрази постановеното от районния съд по отношение на обстойно посочените суми, които
не следва да се включват и присъждат съразмерно.
Съответно съобразно изхода на спора, разноските на ищеца за първоинстанционното и
обезпечителното производство по гр.д. 4217 / 2020г. на ВРС, 25 състав, са в размер на общо
1740,76 лв., като с решението си ВРС е присъдил 1769,87лв., то и за разликата над 1740,76
лв. до 1769,87лв. решението следва да се отмени.
За въззивната инстанция, общо дължимата на ищеца сума за разноски, съразмерно, е в
размер на 1765,46 лв. – за възнаграждение на вещо лице и за заплатено адвокатско
възнаграждение, а на ответницата – въззиваема страна - 20,07 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260 345/ 08.07.2022г., поправено с Решение No 260 384 /
30.09.2022г., постановени по гр.д. № 5547 / 2020г. по описа на РС – Варна, 12 –ти състав, В
ЧАСТТА, с която К. Е. А., родена на: ******., гражданин на Обединено Кралство
Великобритания, настоящ адрес: *****************, е осъдена да заплати на „Аква Пром“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор
Влайков“ 22, на основание чл.12 вр. чл.6 от Международната конвенция по спасяване, 1989
г., сумата над 10 622,25 лв. / десет хиляди шестстотин двадесет и два лева и двадесет и
пет стотинки/ до присъдените 10 800лв. /десет хиляди и осемстотин лева/,
представляваща стойност на вложени материали и труд по проведена в периода от
24.02.2020 г. до 29.02.2020 г. и на 02.03.2020г. спасителна операция за спасяване на моторна
яхта „******”, мощност 220 к.с., с двигател марка „*****”, флаг: Турция, собственост на
ответника, както и в ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА НА „Аква Пром“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ 22,
РАЗНОСКИ за размера над 1 740,76 лв. /хиляда седемстотин и четиридесет лева и
седемдесет и шест стотинки/ до присъдените с първоинстанционното решение 1
769,87лв./хиляда седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Аква Пром“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
10
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ 22, срещу К. Е. А., родена на: ******.,
гражданин на Обединено Кралство Великобритания, настоящ адрес: *****************,
иск с правно основание чл.12 вр. чл.6 от Международната конвенция по спасяване, 1989 г.,
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата над 10 622,25 лв. /
десет хиляди шестстотин двадесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ до
присъдените от ВРС 10 800лв. /десет хиляди и осемстотин лева/, представляваща
стойност на вложени материали и труд по проведена в периода от 24.02.2020 г. до
29.02.2020 г. и на 02.03.2020г. спасителна операция за спасяване на моторна яхта „******”,
мощност 220 к.с., с двигател марка „*****”, флаг: Турция, собственост на ответницата, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 345/ 08.07.2022г., поправено с Решение No
260 384 / 30.09.2022г., постановени по гр.д. № 5547 / 2020г. по описа на РС – Варна, 12 –ти
състав, в останалатa обжалвана част.
В останалата необжалвана част първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. Е. А., родена на: ******., гражданин на Обединено Кралство
Великобритания, настоящ адрес: *****************, ДА ЗАПЛАТИ на „Аква Пром“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тодор
Влайков“ 22, сумата от 1 765,46 лв. / хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляващи сторените от ищеца разноски в настоящото
въззивно производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ”Аква Пром“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ 22, ДА ЗАПЛАТИ на К. Е. А., родена на:
******., гражданин на Обединено Кралство Великобритания, настоящ адрес:
*****************, сумата от 20,07 лв. / двадесет лева и седем стотинки/, представляващи
сторените от ответницата разноски в настоящото въззивно производство, на основание чл.
78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11