Р Е Ш Е Н И Е № 378
26.03.2019г, гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.
№ 446/ 2019г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1
ГПК.
Производството
е образувано по жалба на „Нива турс – К.“***, представлявано от управителя В.
Н.К., чрез адв.Д.П.,***, с посочен съдебен адрес:***, партер против
Разпореждане от 18.01.2019г. постановено по изп.д.№ 20187570400315 по описа на
ЧСИ Ат.Атанасов, с рег.№ 757 на КЧСИ, в частта, с което е оставена без уважение
молбата за спиране на изпълнението на основание чл.454 ГПК, както и оставена
без уважение молбата за вдигане на възбраните върху недвижимите имоти на
длъжника на основание чл.442а ГПК. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна
на посоченото разпореждане в обжалваната
му част като неправилно и незаконосъобразно.
Постъпило
е възражение от „Биг транс“ ЗАД , с адрес на управление: Литва, гр.Вилнюс,
представлявано от Ю.З., *** в качеството на присъединен взискател с обезпечен
иск по чл.439 ГПК, чрез пълномощника адв.Л.П., с което становище се мотивира
неоснователност на жалбата и искане за нейното отхвърляне като неоснователна.
Постъпило
е възражение от адв.В.Х.К. като пълномощник на ЕТ „Транс 2003 – Г.Б.“-
гр.Асеновград, с което се излагат
съображения за неоснователност на жалбата, въз основа на които се иска жалбата
да се остави без уважение като неоснователна.
Постъпили
са мотиви по чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Ат.Атанасов, с които се мотивира становище
за частична недопустимост на жалбата, а в останалата част –
неоснователност.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните, намери следното:
Изпълнителното производство е образувано по
молба на ЕТ „Транс 2003 – Г.Б.“-
гр.Асеновград против „Нива турс – К.“*** за събиране на вземане по изп.лист от
21.11.2018г., издаден по т.д.№ 673/ 2017г. по описа на ОС-Пловдив, потвърдено
по в.т.д.№ 534/ 2018г. на АС-Пловдив в размер на сумата 44 214 лева.
Видно от
преписката по изпълнителното дело : с молбата за образуване на изпълнителното
производство е поискано от взискателя налагане на възбрана върху недвижим имот
на длъжника – мебелен магазин, находящ се в гр.Пловдив, ***, както и
пристъпване към принудително изпълнение на въбранения недвижим имот – гараж на
същата улица, предмет на обезпечителна
заповед от 02.03.2018г.
С ПДИ
изх.№ 2724/ 27.11.2018г. до длъжника същият е уведомен за наложени възбрани върху собствените му недвижими
имота: мебелен магазин с площ от 224.02 кв м и гараж с площ от 29.60 кв м,
находящи се в гр.Пловдив, *** , във връзка с което е постъпило възражение от
17.01.2019г. от длъжника за това, че
наложените възбрани върху двата имота
надхвърлят със значителна сума общият размер на задължението по изп.дело,
поради което наложените обезпечителни мерки по изп.дело са несъразмерни с размера
на задължението. Поискана е отмяна на наложените възбрани по изп.дело върху
недвижимото имущество. С молба от същата дата е поискано спиране на
изпълнението на основание чл.454, ал.1 ГПК, за което била внесена сума в размер
на 20 процента от дълга по изп.дело, приложени доказателства в тази насока.
С постановеното разпореждане от
18.01.2019г. в обжалваната му част ЧСИ е
мотивирал отказа за спиране на изпълнението на основание чл.454 ГПК с
лимитивно посочените в цитираната
разпоредба вид длъжници, които имат право да се възползват от спиране на
изпълнението, а отказът да се вдигнат наложените възбрани на основание чл.442а ГПК е мотивирано с обстоятелствата, че тъй като след задължителното
присъединяване на взискателите на основание чл.458 ГПК – Държавата и чл.459 ГПК– кредитори, обезпечени с възбрана и ипотека, дългът по изп.дело е посочен
да е в размер на 200 000 лева, поради което отчитайки всички данни и
обстоятелства по делото и процесуалното поведение на длъжника, е налице
възможност вземането да остане неудовлетворено.
С
депозираната жалба длъжникът поддържа възражението си за свръхобезпеченост с
довода относно общият размер на дълга, за което същият е уведомен с ПДИ около
66 760 лв, като възразява също, че за други задължения и кредитори длъжникът не
бил уведомяван; прилага удостоверение за данъчна оценка на имотите; възразява
по извода на съдебния изпълнител за процесуалното поведение с довода, че чрез
внасяне на част от дълга в размер на 20 процента и поемане на задължението за
заплащане на дълга на осем месечни вноски, длъжникът не създава опасност
вземането да остане неудовлетворено; длъжникът разполагал и с други недвижими
имоти, следвало ЧСИ да се снабди с оценка за всички имоти и съпостави цената на
всеки един от тях съгласно принципа по чл.442а ГПК ; основава се на актуалната
разпоредба на чл.442а, ал.1 ГПК за
съразмерност на наложените обезпечителни мерки, при което несъобразяването й
при принудителното изпълнение води до неговата незаконосъобразност, с което
основание се обосновава разширяването на
кръга на подлежащите на обжалване действия от длъжника, в каквато насока се
позовава на т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС,
както и Определение № 132/ 20.03.2018г. , постановено по в.ч.гр.д.№ 140/ 2018г.
по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив.
Доводи
по отношение отказа за спиране на изпълнението на основание чл.454 ГПК не се
сочат.
Настоящият
съдебен във връзка с възражението за недопустимост на съдебния изпълнител по
жалбата, основана на разпоредбата на чл.442а ГПК е застъпил вече становище в
тази връзка в съответствие с постановеното Определение № 132/ 20.03.2018г. по
в.ч.гр.д.№ 140/ 2018г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, приемащо и
вземайки предвид: „че с новата уредба се разшири и кръга на подлежащите на
обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител , като на същия се
предостави правото по чл.435, ал.2, т.6 ГПК да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. При
положение, че несъразмерността е въведена изрично като порок на принудителното
изпълнение, водещ до неговата процесуална незаконосъобразност и ангажиращ на
самостоятелно основание отговорността на съдебния изпълнител за вреди от
такава, и са предвидени процесуални способи за нейното преодоляване в рамките
на провежданото принудително изпълнение по възражение на длъжника, като при
вдигане на съответните обезпечителни мерки – запор и възбрана, съставляващи,
според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. по тълк.д.№2/ 2013г. на ОСГТК на
ВКС, изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение
спрямо конкретните имуществени обекти, за които са предприети, взискателят
разполага с право на жалба в хипотезата на чл.435, ал.1, т.1 ГПК на отказ на
съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, то на длъжника
не може да бъде отречено реципрочното право на жалба не само насочването на
изпълнението върху несеквестеруемо имущество, съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния
изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в
хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови
принудителното изпълнение спрямо това имущество …“. / цит. Определение № 132/ 20.03.2018г. по
в.ч.гр.д.№ 140/ 2018г. и Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/
2013г. на ОСГТК на ВКС/. По тези
съображения жалбата се намира за процесуално допустима и като подадена от
надлежна страна и в срока по чл.436, ал.1 ГПК, следва да се разгледа по
същество.
Във
връзка с мотивите на съдебния изпълнител относно отказа на същия за вдигане на
наложени възбрани върху двата посочени имоти се представя от присъединеният кредитор по право с
обезпечен иск по чл.459 ГПК „Биг транс “ ЗАД допуснато в негова полза
обезпечение по гр.д. № 2151/ 2018г. по описа на АРС на предявен от същия
иск по чл.422 във вр.с чл.415 ГПК срещу
длъжника с наложена обезпечителна мярка възбрана върху единия от
недвижимите имоти с предназначение
търговска дейност – мебелен магазин за обезпечаване на вземания в общ размер от около 12 940 евро ,
видно от постановеното Определение от №
591/ 27.04.2018г на РС, което не се оспорва от жалбоподателя във връзка с
обосновката на съдебния изпълнител
Аналогично по
отношение на първоначалния взискател по изп.дело на ЕТ „Транс 2003 – Г.Б.“-
гр.Асеновград, в полза на което е било допуснато също обезпечение на вземанията чрез налагане на възбрана върху
описания имот, представляващ гараж , по т.д. № 673/ 2017г. по описа на ПОС.
Общият
размер на вземанията /главни и акцесорни / на първоначалния взискател съобразно
ПДИ изх.№ 2724/ 27.11.2018г. са в посочен размер към момента на поканата – 54 550,55
лева, изчислени от жалбоподателя на 66 760 лева. Установената по изп.дело пазарна стойност на имота , представляваща
търговски обект – мебелен магазин / СОС с КИ 56784.506.945.16 е в размер на
251 500 лева, а на имота , представляващ гараж / СОС с КИ 56784.506.945.16
– в размер на 29 900 лева.
Следователно възбраната само върху недвижимия
имот, обезпечаваща вземането на
първоначалния взискател ЕТ „Транс 2003 – Г.Б.“- гр.Асеновград в посочения му
по-горе общ размер около 54 550
лева към момента на ПДИ от 28.11.2018г. / съответно по жалбата : 66 760
лева/ представляващ гараж / СОС с КИ
56784.506.945.16 с пазарна оценка от
29 900 лева не би обезпечила надлежно и в пълен размер дори само вземането
на първоначалния взискател. Отделно от
това в съответстве със законовата разпоредба е мотивът от съдебния изпълнител,
че на основание чл.458 ГПК Държавата се счита за присъединен взискател, а в случая е налице и
присъединен по право взискател на основание чл.459 , ал.1 ГПК в лицето на дружеството „Биг транс “ ЗАД, като в случая
изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, видно от представената
обезпечителна заповед по гр.д. № 2151/
2018г. по описа на АРС, като е удостоверен от съдебния изпълнител общият размер
на дълга, възлизащ на 200 000 лева.
С
разпоредбата на чл.442а ГПК / Нов - ДВ, бр.86/ 2017г./ изискването при
преценката относно наличието на свръхобезпеченост е в зависимост както и вида на
обезпечителните мерки и предприетите изпълнителни способи в съразмерност с размера на задължението, така и отчитане на
всички данни и обстоятелства по делото, както и процесуалното поведение на
длъжника, вкл. и възможността вземането да остане неудовлетворено. В настоящия
случай са налице няколко вземания на първоначален взискател, а по данни по
делото и на присъединени по право взискатели, общият размер на вземанията на които са в
рамките на общия размер на пазарните стойности на двата недвижими имота, удостоверени като стойности от съдебния
изпълнител; налице са предприети от страна на длъжника действия по частично
погасяване на дълга спрямо първоначалния взискател при условията на разсрочено
плащане, но в претендирана от длъжника приложимост на хипотезата на чл.454 ГПК,
предпоставките по която разпоредба не предвиждат жалбоподателя като дружество
да е сред легитимираните лица, сред които нормата визира само длъжниците –
физически лица; с оглед на последното действията на длъжника към настоящия момент не
обективират поведение, насочено към
пълно погасяване на вземанията спрямо първоначалния взискател, както и такова
към погасяване на вземанията към присъединените взискатели. Следователно към настоящия момент при
условията на цитираната актуална разпоредба не може да се наложи обоснован
извод наложените обезпечителни мерки да се явяват несъразмерни с общия размера
на задълженията по изпълнителното дело.
Жалбата в частта на разпореждането, в което е
оставено без уважение искането на длъжника за спиране на изпълнението на
основание чл.454 , ал.1 ГПК е също неоснователна. Както се мотивира по горе
разпоредбата действително предвижда правото на длъжника да иска спиране на
изпълнението при посочени предпоставки /
в случая относима с оглед насоченото изпълнение към недвижим имот – при
публична продан на имот – до деня, предхождащ деня на проданта/, чрез внасяне
на 20 на сто от вземанията по предявените срещу длъжника изпълнителни листове и
поемане на задължение писмено за внасяне на съдебния изпълнител всеки месец по
10 на сто от тях , но това право е признато само на длъжниците в качеството им
на физически лица, каквото не е жалбоподателя.
По
така изложените съображения жалбата е неоснователна, а постановеното
разпореждане на съдебния изпълнител в обжалваните му части ще се потвърди.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 18.01.2019г. постановено по изп.д.№ 20187570400315 по описа на
ЧСИ Ат.Атанасов, с рег.№ 757 на КЧСИ, в частта, с което е оставена без уважение
молбата на длъжника „Нива турс – К.“***, представлявано от управителя В. Н.К.,
чрез адв.Д.П. за спиране на изпълнението на основание чл.454 ГПК , както и
оставена без уважение молбата на същия
длъжник за вдигане на възбраните върху недвижимите имоти на длъжника на
основание чл.442а ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: