№ 331
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава И.а
Величка Цанова
при участието на секретаря Ива Андр. И.а
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Владислав Г.
Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600793 по описа за 2021 година
Атакувана е присъда № 260078 от 17.5.2021 г. по н.о.х.д. № 4275/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, НО, 25 състав, с която подсъдимият С. Н. П. е признат за невиновен
в това на 18.11.2018 г. през непродължителен период от време, при условията на
продължавано престъпление в 12:26 часа, 13:01 часа и 13:41 часа в гр. София, на бул.
„Патриарх Евтимий“ № 20, в съучастие като съизвършител с Л. А. А., да е направил опит да
монтира техническо средство върху банкомат (АТМ устройство), собственост на ЦКБ АД,
което техническо средство да е било изградено от три обекта – 1 брой обект със сложна
форма, изработен от сива пластмаса, 1 брой обект с правоъгълна форма, изработен от сива
пластмаса и 1 брой обект със сложна форма, изработен от зелена полупрозрачна пластмаса с
процеп с монтирана камера със записващо устройство, за да придобият двамата информация
за платежни инструменти, като деянието да е останало недовършено, поради независещи от
дееца причини – устройството не прилепнало върху терминала на техническото устройство
– АТМ, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение
да е извършил престъпление по чл. 249, ал. 3 вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 НК
Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС от 17.5.2021 г. следва да обсъди
доводите на прокурора, отразени в подадения срещу присъдата протест.
В протеста на прокурора от СГП се сочи, че присъдата на градския съд е неправилна,
тъй като неправилно са оценени доказателствата в частта за приетото обстоятелство, че се
касае за негоден опит, като въз основа на това е направен незаконосъобразен извод за
невинността на подсъдимия П.. Прокурорът изразява несъгласие с приетото от решаващия
съд (стр. 11 от мотивите), че в случая е налице опит с абсолютно негодни средства, а
1
позовавайки се на правната теория счита, че в разглеждания казус са касае за относително
негоден опит, който е наказуем. В тази връзка представителят на държавното обвинение
аргументира становището си със заключението на техническата експертиза и разпита на
вещите лица, според които използваното техническо средство е било годно за използване, а
само отделни негови елементи са били с недостатъци. В допълнението към протеста са
излагат съображения на несъгласие с приетото от съда за липса на субективния елемент на
престъплението, доколкото и при „обучението“, което подсъдимият целял също се извлича
информация от платежните средства. Прокурорът отправя искане за отмяна на
оправдателната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание пред апелативния съд прокурорът пледира за уважаване на
протеста. Поддържа, че се касае за относително негоден опит към престъплението по чл.
249, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 вр. с чл. 18 НК, който е наказуем; че съдът е оценил
неправилно доказателствата по делото, което е довело до незаконосъобразното му
оневиняване; че следва да се преосмислят заключенията на вещите лица от
видеотехническата експертиза, като се приеме, че в случая се касае за относително негоден
опит към престъпление по чл. 249, ал. 3 НК. Прокурорът отправя искане за отмяна на
оправдателната присъда и за постановяване на нова – осъдителна, с която подсъдимият бъде
признат за виновен по обвинението по чл. 249, ал. 3 НК, като му се определи наказание
около средния предвиден размер, изпълнението на което да се отложи по чл. 66 НК.
Защитникът на подсъдимия счита протеста за неоснователен, а присъдата на
градския съд за правилна и законосъобразна. Според защитата прокурорът неправилно
твърди, че съдът бил приел негоден опит към престъпление, защото от мотивите се
установявало, че първият съд е приел липса на извършено престъпление, тъй като не бил
извършен опит за монтиране на технически средства с цел придобиване на информация за
платежни средства, а целта била извършване на обучение на свидетеля Т.. Защитникът
поддържа: че прокурорът не излага в протеста доводи за годността на описаните в
обвинителния акт технически средства да придобиват информация за платежни средства; че
правилно първият съд е приел, съобразно заключението на вещите лица и дадените от тях
устни разяснения, липса на карта-памет в сивите устройства, а зеленото устройство е имало
монтиран само един купол, както и липса сред иззетите от инкриминираната раница на
описаната в обвинителния акт обект със сложна форма, изработен от зелена полупрозрачна
пластмаса с процеп, с монтирана камера със записващо устройство; че липсват
доказателства техническите средства, иззети по делото, да са годни да придобиват и
съхраняват информация от платежни инструменти; че няма довод на прокурора против
приетото от съда за липса на доказателства подсъдимият да е имал досег изобщо с някоя от
инкриминираните вещи, а не с някоя от другите, които са иззети и били намерени в
раницата на свидетеля А.; че липсата на умисъл за извършване на престъплението се
извличала и от установеното поставяне и прилягане на устройствата към банкомата, както и
бързото им демонтиране. Защитникът пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.
В лична защита подсъдимият П. подкрепя казаното от защитника си, а в последната
си дума моли да се потвърди оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Протестът на прокурор от СГП е неоснователен.
2
1. Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – дали е
налице извършено деяние, неговото авторство, конкретното своеобразие на обстоятелствата,
при които са използвани инкриминираните технически средства и тяхната годност да
записват и възпроизвеждат информация за съдържанието на платежни средства –
фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимия
обем и пълнота. Фактическите констатации на СГС в тази насока са направени след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
- показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Л. А. (л. 98 – л. 101
от съдебното дело по н.о.х. № 4275/20 г. по описа на СГС); Д. Д. (л. 101 – л. 103 от
съдебното дело по н.о.х.д. № 4275/20 г. по описа на СГС, както и тези от досъдебното
производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК – л. 35 от
том 1 на досъдебното производство – в частта за задържането на подсъдимия П. и
свидетеля Х. Т.); Г. Г. (л. 103 – 105 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4275/20 г.. по описа на
СГС, както и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр.
с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК – л. 36 от том 1 на досъдебното производство, в частта за облеклото
на подсъдимия); И. И. (л. 105 – 106 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4275/20 г. по описа на
СГС); К. К. (л. 106 – 107 от съдебното дело по н.о.х. № 4275/20 г. по описа на СГС); Х. Т. (л.
107 – 110 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4275/20 г. по описа на СГС, както и тези от
досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК – дадени
пред съдия по н.ч.д. № 5256/2028 г. на СГС – в цялост); П. Й. (л. 154 – л. 156 от съдебното
дело по н.о.х. № 4275/20 г. по описа на СГС);
- заключенията на надлежно приетите в съдебното следствие пред първата
инстанция: ДНК експертиза № 20 ДНК-85., изготвена от Ж. И. (л.166 – 173 от том 1 на
досъдебното производство); техническа експертиза, изготвена от В. В. (л. 176 – 195 от том 1
на досъдебното производство); техническа експертиза, изготвена от Л. Д. и В. Г. (л. 198 –
208 от том 1 на досъдебното производство); дактилоскопната експертиза, изготвена от Й. Ч.
и Е. Х. (л. 212 – л. 222 от том 1 на досъдебното производство); видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза, изготвена от Ч. С. (л. 252 – л. 257 от том 1 на досъдебното
производство)
- писмените доказателствени материали, приложени към делото и прочетени на
основание чл. 283 НПК ( л. 162 от съдебното дело по н.о.х.д. № 4275/20 г. по описа на СГС)
– справка съдимост за С.П. – л. 138 от том 1 на досъдебното производство; протокол за оглед
на веществени доказателства – л. 153 от том. 1 на досъдебното производство; приемно-
предавателни протоколи на веществени доказателства – л. 154 – л. 155 от том 1 на
досъдебното производство; писмо от ЦКБ за представяне на диск със записи – л. 260 – л. 261
от том 1 на досъдебното производство; протоколи за доброволно предаване – л. 19 – л. 21 от
том1 на досъдебното производство; протоколи за оглед на дворно място с раница и
банкомат – л. 22 – л. 25 от том 1 на досъдебното производство; протоколи за обиск,
претърсване и изземване – л. 26 – л. 34, л. 65 – 66 от том 1 на досъдебното производство.
2. След като извърши собствен анализ на така изброените доказателствени
материали, настоящият състав на апелативния съд приема, че подсъдимият П. и свидетелите
А. и Т. се познавали. Свидетелят Т. знаел, че Л. А. притежава умения за монтиране и
използване на технически средства за придобиване на информация от платежни
инструменти, тъй като е осъждан за такова престъпление в друга държава, поради което
поискал от него да го обучи как да борави с тези инструменти и да поставя устройствата на
банкомати. За целта свидетелят Т. се уговорил със свидетеля А. и подсъдимия П., да се
срещнат и да го научат да поставя скимиращи устройства.
На 18.11.2018 г. около обяд подсъдимият П. и свидетелите Т. и А. се срещнали, за да
намерят банкомат, на който Т. да упражнява уменията си. Свидетелят А. бил облечен с
3
тъмни дрехи, с поставена шапка на главата си и бил обут с тъмни обувки, а свидетелят Т.
носел тъмни дрехи, с поставена шапка на главата си и бил обут с тъмни обувки със светли
подметки, а подсъдимият П. бил облечен с тъмни дрехи, цветни обувки (жълтоелектрикови
маратонки) и носел на главата си шапка с козирка (черно-червена с наушници).
Към 12:26 ч. свидетелите А. и Т. отишли до клона на ТБ „ЦКБ“ АД, намиращ се в гр.
София, на бул. „Патриарх Евтимий“ № 20. Свидетелят А. застанал пред намиращия се
отпред банкомат, демонстрирал на свидетеля Т. как се монтира скимиращо устройство и му
обяснил детайлите, за които да внимава.
А. извадил сив елемент с правоъгълна форма и две стърчащи неща отгоре под
формата на буквата „Т“, с размери около 10 см. на 5 см. и го поставил над клавиатурата на
банкомата, след което поставил пластмасов елемент с елипсовидна форма и зелен цвят на
слота за картите вдясно от дисплея. А. проверил дали устройството пасва добре, на два пъти
вкарал карта, след което натиснал бутона „Отказ“ на клавиатурата и я извадил. Веднага след
това отстранил поставеното на мястото за картите устройство с метален инструмент с
дължина около 15 см, отпред завит като кукичка, а поставения върху клавиатурата елемент
отстранил с метален инструмент като отвертка. В същото време свидетелят Т. бил застанал
от дясната страна на А. и наблюдавал действията му, като същевременно го прикривал.
Двамата се забавили около 30 секунди, след което се отдалечили.
Към 13.00 ч. свидетелите Т. и А. се върнали до банкомата, като този път били
придружени и от подсъдимия П.. В 13:01 ч. пред банкомата застанали свидетелят Т. – пред
клавиатурата,а подсъдимият П. – вдясно от него, непосредствено зад тях се намирал
свидетелят А., за да наблюдава действията им. Тогава свидетелят Т. се опитал да повтори
действията на свидетеля А., след което извадили инструментите и тръгнали.
Тези действия на лицата са били наблюдавани от свидетеля Й. - служител във
видеоцентъра към „Централна кооперативна банка“ АД, който уведомил органите на МВР
при второто им посещение на банкомата. На място пристигнал патрул, който извършил
оглед, но подсъдимият и свидетелите вече не се намирали пред банкомата.
В 13:41 ч. подсъдимият П. и свидетелят Т. отново отишли до същия банкомат, като
този път свидетелят А. стоял на отсрещния тротоар. Подсъдимият П. монтирал на банкомата
зеления пластмасов елемент на мястото, където се поставят картите, по описания по-горе
начин, направил два опита с карта дали влиза и излиза правилно и после с металния
инструмент с форма на пинсета бръкнал и извадил устройството, а свидетелят Т. стоял от
дясната му страна, за да наблюдава и пази.
Свидетелят Й. отново наблюдавал действията им, като веднага след тяхната появата
позвънил на дежурния на 1 РУ-СДВР, за да подаде сигнал, а впоследствие – и за да даде по-
подробно описание на лицата.
След това подсъдимият и свидетелите А. и Т. се разделили, като П. и Т. отишли да си
купят храна, а А. тръгнал по ул. „6- ти септември“. Междувременно, полицейски автопатрул
на 01 РУ-СДВР, в състав свидетелите И. И., Д. Д. и Г. Г., се отзовал на сигнала и извършил
оглед на банкомата, като не установил нищо монтирано, взломено или видоизменено на
самото устройство, поради което напуснали мястото. Придвижвайки се в района,
полицейските служители видели свидетеля А. и се насочили към него. Забелязвайки
патрулния автомобил, А. побягнал и хвърлил носената от него раница в двор на къща.Той
бил задържан от полицейските служители И. и Г., а свидетелят Д. отишъл до хвърлената
раница и запазил местопроизшествието. Междувременно в близост до свидетелите И. и Г.
преминали подсъдимият П. и свидетелят Т., които отговаряли на даденото описание. Било
докладвано на дежурния в 1 РУ-СДВР и лицата били задържани.
В района, където А. изхвърлил раницата бил извършен оглед на местопроизшествие,
при който е иззета текстилната чанта, съдържаща отвертка, пинсета, пластика и „три броя
4
устройства от банкомати“. Извършен бил оглед и на АТМ устройство към банка „ЦКБ“,
намиращо се на бул. Патриарх Евтимий №20. Извършени били претърсвания от жилища,
обитавани от подсъдимия С.П., намиращи се на ул. „***“ № **, в гр. ***, от където били
иззети 4 броя флаш памет и 2 лаптопа. При претърсване на жилищата, обитавани от
свидетелите А. и Т. не били иззети вещи.
На следващия ден – 19.11.2018 г. бил извикан служител от дружеството, отговарящо
за поддръжката на банкомата – свидетелят К.. Той извършил проверка на устройството,
като констатирал, че няма поставени външни устройства, монтирани на банкомата, а
тестовете на четеца са изрядни. Резултатите от проверката били отразени в протокол за
техническо обслужване.
Подсъдимият С. Н. П. е роден на ******** г. в гр. Денвър щата Колорадо, САЩ,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, работи като сервитьор и барман в
ресторант „МАМА МИА“, адрес: гр. София ул. „Николай Коперник“ № 17, ет. 4, ап. 12,
неженен, ЕГН: **********.
Описаната фактическа обстановка по делото се извлича по несъмнен начин от
приобщените към съдебното и досъдебното производство доказателствени материали.
Въззивният съд приема, че при разглеждане на делото пред градския съд не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до съществено
опорочаване на законосъобразността на първоиинстанционното производство. В мотивите
към проверяваната присъда съдът е изложил приетата за установена фактическа обстановка,
както и е посочил доказателствата, които са послужили за реконструиране на релевантната
фактология. Доказателствата са коментирани обстойно и при ясно изводима воля на
решаващия съд относно оценката на отделните доказателствени материали – изследвани са
показанията на свидетелите по делото, писмените доказателства и заключенията на
идентификационните (ДНК и дактилоскопни, видео-техническа и лицево-
идентификационна) и техническите експертизи, като съдебният състав недвусмислено е
изразил позицията си кои от доказателствата възприема като достоверни и с какви
аргументи; обсъдени са констатираните противоречия между показанията на свидетелите и
са изложени убедителни съображения за това коя част от гласните доказателствени средства
се приемат за вярно пресъздаващи съществените за случая факти.
3. Относно възражението на прокурора за наличие на обективна и субективна
съставомерност на деянието
Основното възражение на прокурора, отразено в протеста и поддържано пред
въззивния съд, е че първата инстанция неправилно е оценила доказателствата в частта за
приетото обстоятелство, че се касае за негоден опит; изразява се несъгласие с приетото от
решаващия съд (стр. 11 от мотивите), че в случая е налице опит с абсолютно негодни
средства, а позовавайки се на правната теория счита, че в разглеждания казус са касае за
относително негоден опит, който е наказуем; че от заключението на техническата експертиза
и разпита на вещите лица, следва, че инкриминираното техническо средство е било годно за
използване, а само отделни негови елементи са били с недостатъци; че е неправилна
приетата от съда липса на субективния елемент на престъплението, доколкото и при
„обучението“, което подсъдимият целял също се извлича информация от платежните
средства.
Отговорът на наведените в протеста доводи изисква извършване на служебна
5
проверка на доказателствената дейност на първоинстанционния съд относно процеса на
установяване на елементите на престъплението, включени в обективния и субективен
състав на правната норма на чл. 249, ал. 3 НК.
3.1. За участието на подсъдимия С.П. в инкриминираните три деяния, част от
единното продължавано престъпление:
За установеното поведение на подсъдимия П. на 18.11.2018 г. градският съд
обосновано се е позовал на показанията на свидетеля П. Й., обсъдени в комплекс с част от
показанията на свидетеля А. от съдебната фаза и с част от показанията на свидетеля Т. от
досъдебното производство. Достоверността на посочените гласни доказателствени средства
се извежда при съвместния им анализ и съпоставка със заключенията на видео-техническата
(лицево-идентификационна), техническите експертизи и протоколите за освидетелстване на
свидетеля А. и подсъдимия П..
Свидетелят Й. е служител във видеоцентър към офиса на „Централна кооперативна
банка“ АД, намиращ се в гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 20. На 18.11.2018 г., този
свидетел непосредствено е наблюдавал на мониторите в офиса на банката, действията пред
банкомата на подсъдимия и свидетелите А. и Т.. Видяното от банковия служител намира
потвърждение в заключението на видеотехническата експертиза, в която се изследват
видеозаписите от камерите на банката (л. 252 – л. 257 от том 1 на досъдебното
производство). Въпреки че вещите лица не могат да установят пълна идентификация на
лицата, които се наблюдават на записите, те несъмнено сочат, че на материалния носител са
експортирани изображения за три лица от мъжки пол, боравещи последователно и
многократно с АТМ устройството; че две от лицата от видеозаписите (едното – облечено с
тъмни дрехи, поставена шапка на главата и обуто с тъмни обувки, второто – облечено с
тъмни дрехи, поставена шапка с козирка и обуто в цветни обувки) са облечени с дрехи от
същия вид, като съответно – свидетелят Л. А. и подсъдимият С.П.. Облеклото – дрехи,
обувки, шапки, с които са били облечени и обути подсъдимият и свидетелят А., са подробно
описани и в протоколите за освидетелстване и фотоалбумите към тях – л. 59 – л. 64 от том 1
на досъдебното производство. Особено характерни са жълтоелектриковите на цвят
маратонки на П. и носената от него червено-черна шапка с козирка и наушници, по които
свидетелят Й. е запомнил и след това разпознал подсъдимият П., като едно от лицата, които
на 18.11.2018 г. се е намирало пред банкомата на „ЦКБ“ АД в гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий“.
Според обвинителния акт спрямо подсъдимият П. е възведено обвинение за
съучастие със свидетеля А. (спрямо когото има влязло в сила, одобрено от съда
споразумение по н.о.х.д. № 522/2021 г. на СГС, НО, 21 състав по реда на чл. 384а, ал. 1
НПК) за извършени три деяния, включени в състава на единното продължавано
престъпление – съответно в 12:26 часа, 13:01 часа и 13:41 часа на 18.11.2018 г.
Доказателствата по делото несъмнено сочат, че П. е имал досег с инкриминирания банкомат
само в 13:41 часа, когато заедно с него е бил свидетелят Т.. При първото посещение – в 12:26
часа, пред банкомата били свидетелите А. и Т., а при второто в 13:01 пред банкомата
застанал Т., подсъдимият вдясно от него, а зад тях – свидетелят А..
Тези факти се установяват освен от показанията на свидетел Й. и заключението на
видеотехническата експертиза, но и от част от показанията на свидетелите А. и Т..
Първоинстанционният съд е изложил подробни и логически обосновани аргументи при
анализа на обсъжданите свидетелски показания – съобразил е, че свидетелят А., (разпитан
на основание чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК), е другият съучастник в инкриминираното
продължавано престъпление, за когото производството е приключило с одобрено по реда на
чл. 384а НПК от съда споразумение между защитника и прокурора, а свидетелят Т., въпреки
че не е привличан към наказателна отговорност, фактически има участие в
6
инкриминираната деятелност.
Решаващият съд е възприел за достоверен източник на доказателства показанията на
свидетеля А. в частта за следните факти: че се познава с подсъдимия П. и свидетеля Т.; че
свидетелят Т. помолил да го обучи да поставя скимиращи устройства и с тази цел двамата се
срещнали около обяд на 18.11.2018 г. и отишли до банкомат, намиращ се на бул. „Патриарх
Евтимий“; че при задържането му от полицаите изхвърлил носената от него раница.
Показанията на свидетелят А. частично се подкрепят и от показанията на свидетеля
Т. от досъдебното производство. Съставът на градския съд е изложил убедителни мотиви, за
да не възприеме показанията на Т. от съдебното заседание, които въззивната инстанция
споделя. Твърденията на този свидетел от показанията му пред съда, че случайно се е
срещнал на 18.11.2018 г. с А., че не е докосвал банкомата, и че е бил принуден да стои до
устройството, се оборват от другите надлежно приобщени и достоверни доказателствени
материали. В това отношение съществено значение имат показанията на свидетеля Й.,
заключението на видеотехническата експертиза и протоколите за освидетелстване на П. и
А.. Съпоставянето на така изброените доказателствени източници несъмнено установява, че
на 18.11.2018 г. във времевия диапазон от 12:26 часа до 13:41 часа до банкомата на „ЦКБ“
АД, намиращ се на бул. „Патриарх Евтимий“ № 20 в гр. София досег са имали в различни
комбинации – Л. А., Х. Т. и С.П.. При първото посещение в 12:26 часа до банкомата се
намирали свидетелите Т. и А. – това се установява от показанията на Й. и данните за
облеклото на А., отразени както в показанията на служителя на банката, така и в
протоколите за освидетелстване и заключението на видеотехническата ескспертиза; при
второто идване до банкомата застанал Т., П. бил от дясната му страна, а А. бил зад тях; едва
при третото посещение в 13:41 часа на 18.11.2018 г. до устройството застанал П., монтирал
на мястото, предназначено за поставяне на банковите карти, един от елементите, който бил
със зелен цвят, след което го демонтирал, а през това време Т. стоял от дясната му страна и
наблюдавал.
За участието на подсъдимият П. само в последното от трите деяния, включени в
продължаваното престъпление, несъмнени данни се съдържат в показанията на свидетеля Т.
от досъдебното производство, а така също и в подкрепящите ги заключенията на
видеотехническата експертиза, показанията на свидетеля Й. и протоколите за
освидетелстване на А. и П. – подробно обсъдени и от състава на първата инстанция.
При така установеното поведение на подсъдимия П., съществено значение за
правилното определяне на съдържанието на наказателната му отговорност имат
доказателствата, определящи обективните характеристики на инкриминираното техническо
средство с оглед възможността с него да се придобива информация за платежни
инструменти.
3.2. За обективните характеристики на инкриминираното техническо средство
С обвинителния акт са въведени в обективната страна на обвинението факти за това,
че подсъдимият С.П. е направил опит да монтира техническо средство върху банкомат на
„ЦКБ“ АД, състоящо се от три обекта – 1 брой обект със сложна форма, изработен от сива
пластмаса, 1 брой обект с правоъгълна форма, изработен от сива пластмаса и 1 брой обект
със сложна форма, изработен от зелена полупрозрачна пластмаса, с процеп и монтирана
камера със записващо устройство. По същия начин е описано техническото средство, както
в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния. От обстоятелствената част
на акт става ясно, че инкриминираното техническо средство е това, което е намерено в
раницата, изхвърлена от свидетеля А. непосредствено преди задържане.
7
В протокола за оглед на местопроизшествието (л. 22 – л. 23 от том 1 на досъдебното
производство) съдържанието на иззетата раница, изхвърлена от А. е описано по следния
начин – „1 брой сиво на цвят устройство с електронна платка, 1 брой зелена пластмасова с
вход за банкоматни карти тип „уста“ и един брой пластмасово, черно на цвят устройство с
електронна платка.“ В протокола е отбелязано, че трите броя устройства за банкомати са
запечатани с картон серия А0389685 и СП 108 НЕКД – СДВР.
В заключението на техническата експертиза предмет на изследване са били именно,
запечатаните веществени доказателства в картон серия А0389685 и СП 108 НЕКД – СДВР –
л. 231 от том 1 на досъдебното производство. В заключението трите обекта са описани по
следния начин – 1 брой обект със сложна форма, изработен от сива пластмаса л. 241 от том 1
на досъдебното производство; 1 брой обект с правоъгълна форма от сива пластмаса – л. 242
от том 1 на досъдебното производство и 1 брой обект със сложна форма, изработен от
зелена полупрозрачна пластмаса с процеп.
При сравнение на описанието на трите инкриминирани обекта в протокола за оглед и
в заключението на техническата експертиза е видно, че има разминаване в цвета на
пластмасата на един от елементите, като вместо черен е вписан сив цвят. Видно от снимка
5.5 от заключението – л. 242 от том 1 на досъдебното производство, цветът на пластмасата
на този елемент е по-тъмен от сивия елемент, изобразен на снимка 5.2. Налице е
разминаване и при описанието на третия елемент от зелена полупрозрачна пластмаса, като в
обвинителния акт е вписано, че върху това устройство има монтирана камера със записващо
устройство. Видно от заключението на техническата експертиза камера със записващо
устройство не е открита върху елемента от зелена полупрозрачна пластмаса.
Така констатираното противоречие при описанието на инкриминираното техническо
средство е довело решаващия съд до извода, че по делото не е доказано то да са е състояло
от три елемента, както се приема в обвинителния акт – доколкото свидетелят Т. в
показанията си от досъдебното производство, а и свидетелят Й. говорят за два елемента,
които са поставяни на банкомата – един над клавиатурата и втори на слота за банковите
карти.
Въззивният съдебен състав приема, че по делото е установена несъмнена връзка
между иззетите при огледа на местопроизшествие вещи, намиращи се в раницата,
изхвърлена от свидетеля А. и тези, които са били предмет на изследване в заключението на
техническата експертиза. Това е така, защото разследващите органи са взели всички мерки
за съхранение на иззетите вещи, като надлежно са ги запечатали, а за предаването им са
съставяли съответни протоколи. В този смисъл разликата в описанието им се дължи на
спецификата на вещите, при огледа на които разследващите полицаи не са разполагали с
необходимите специални знания. При всички положения – не възниква съмнение, че
изследваните от вещите лица вещи са същите, които са били иззети при огледа на
местопроизшествието. Разликата в описанието на трите елемента в обвинителния акт и
заключението на техническата експертиза е факт, но според САС това не е пречка за
установяване на идентичност на вещите.
Приетото от градския съд, че не е установено подсъдимият да е използвал и трите
елемента, както твърди обвинението, а само два от тях е основателно – доколкото
единствените преки доказателствени източници – показанията на свидетелите Т. и Й. не
съдържат такава информация. Подсъдимият е използвал само едно от три устройства, за
което САС ще изложи съображения по-долу. По същественото обаче е обстоятелството, че
инкриминираните три елемента не представляват техническо средство, което да е годно за
придобиване на информация за съдържанието на платежен инструмент.
3.3. За годността на техническото средство за придобиване на информация за
8
съдържанието на платежен инструмент
Апелативната инстанция споделя изводите на решаващия съд за това, че
инкриминираното на подсъдимия техническо средство не притежава обективните
характеристики чрез него да се придобива информация за съдържанието на платежен
инструмент.
Това прието от първата инстанция фактическо положение несъмнено се извежда от
заключението на техническата експертиза и от разясненията на вещите лица, дадени в
съдебното заседание на градския съд.
Според приетото за компетентно и обосновано заключение на техническата
експертиза, изследваните три броя обекти, които са се намирали в иззетата при огледа
раница, носена от свидетеля А., нямат техническите характеристики да придобиват и
записват информация за съдържанието на платежен инструмент:
Първият обект е със сложна форма и е изработен от сива пластмаса (снимка 5.2 от
заключението) – със своите форми и размери детайла пасва плътно на част от лицевия панел
на банкомата без това да пречи на нормалната му работа. Детайлът има отвор с диаметър 1
мм, от задната му с страна има монтирана миниатюрна камера, която е свързана със
записващо устройство, но липсва карта памет, на която да се съхраняват видеозаписите.
Вторият обект е с правоъгълна форма и е изработен от сива пластмаса (снимка 5.5 и
5.6 от заключението). Със своите форми и размери детайлът пасва плътно на част от лицевия
панел на банкомат марка NCR без това да пречи на нормалната му работа. И този детайл
има отвор с диаметър 1 мм на задната му страна, на който е монтирана миниатюрна камера,
свързана със записващо устройство. И на това устройство липсва карта памет, на която да се
съхраняват видеозаписите от камерата.
Третият обект е със сложна форма, изработен от полупрозрачна пластмаса с процеп –
снимка 5.8 от заключението – л. 243 от том 1 на досъдебното производство. Със своите
форма и размери детайлът пасва плътно на оригиналния антискимиращ детайл на входа за
банкови карти на моторизирания картов четец на АТМ марка NCR без това да пречи на
нормалната му работа. При изследване на това устройство от вещите лица е установено, че 3
от необходимите куплунги по схемата не са монтиране, а е монтиран само 1 от тях – К2 – л.
245 от том 1 на досъдебното производство. При разпита на вещите лица в съдебно заседание
на първата инстанция (л. 157 – л. 158 от съдебното дело) се установява, че на това
устройство не са монтирана 3 от 4 куплунга, а от наличните в паметта записи не е било
възможно декодиране на валидни записи на банкови платежни инструменти. Това
устройство е годно за копиране на данни, но за да се получи достъп до информацията в
банковата карта, е необходим нейният ПИН който не може да се добие с това устройство.
Същевременно, както са посочили и в писменото заключение, вещите лица потвърждават и
в устните си разяснения, че на устройството не се монтирани куплунг за програмиране на
процесора – К1, куплунг за вход на постъпване на информация от магнитната глава (К3) и
куплунг за захранващата батерия – К4. Монтиран е сама куплунг К2 – за зареждане на
батерията и за извличане на информация.
Като се има предвид всичко изложено за особеностите и характеристиките на
инкриминираните технически средства САС, подобно на първия съд приема, че те не могат
обективно да послужат за придобиване на информация за съдържанието на платежни
инструменти.
3.4. За обективното съдържание на извършеното от подсъдимия и за
субективното му отношение към деянието
9
Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява по
несъмнен начин, че при първото отиване до инкриминирания банкомат подсъдимият П. не е
присъствал, а при второто само е стоял отстрани без да извършва никакви действия. В този
смисъл основателна е оценката на градския съд, че тези две деяния подсъдимият следва да
бъде оправдан поради липсата на извършено деяние от П. изобщо. За третото деяние – в
13:41 часа на 18.11.2018 г., съдът е посочил, че подсъдимият е бил до банкомата, но не е
установено кое от всички устройства е монтирал, още повече, че липсват негови
дактилоскопни отпечатъци, свидетелят Й. е нямал видимост към самият банкомат, а
свидетелят Т. е неточен в тази част от показанията си. Според САС, както се посочи и по-
горе в решението, показанията на свидетеля Т. от досъдебното производство, които
обосновано са приети за достоверни, дават значителна яснота по тази факт. Свидетелят
несъмнено сочи, че подсъдимият е монтирал на банкомата „зеления инструмент“ и то на
мястото за поставяне на банковите карти, а видно от протоколите за оглед и изземване и от
заключението на техническата експертиза, в раницата на А. е намерено и съответно е
изследвано само едно устройство от зелена полупрозрачна пластмаса. Като се има предвид
описанието на обекта и мястото за неговото монтиране САС, за разлика от СГС, приема, че
П. е поставил на банкомата, именно третия елемент, описан подробно в заключението на
техническата експертиза. Това не променя, обаче крайните изводи на първия съд, че
обективно действието на подсъдимия не е могло да доведе до придобиване на информация
за съдържанието на платежен инструмент, тъй като монтираното от него на банкомата
устройство, не е имало технически характеристики, позволяващи използването му за тази
цел.
Първоинстанционният съд е изложил съображения и за това, че установените
действия и уговорки между подсъдимия и свидетелите Т. и А. потвърждават, че целта на
посещението им до банкомата на 18.11.2018 г. е била обучението на Т. да борави с
устройства, позволяващи придобиване на информация от платежни инструменти. В това
отношение казаното от А. се подкрепя от установените действия на подсъдимия и
свидетелите – те са поставяли и почти веднага са демонтирали устройствата от банкомата;
трите елемента са пасвали плътно на банкомата ( противно на приетото в обвинителния акт),
както се аргументира подробно в заключението на техническата експертиза, т.е. няма друга
причина за бързото поставяне и премахване на устройствата, освен обучителната цел; в
показанията на Т. – ясно се посочва, че той е трябвало внимателно да наблюдава, запомня и
повтаря впоследствие действията на А. и П.; обучението е било с оглед предстоящо
пътуване на Т. и А. до Израел – което се сочи от А. и не се отрича от Т.. В този смисъл и за
САС, както и за решаващия съд, целта на действията на подсъдимия не е била монтиране на
техническите средства за да се придобие информация за съдържанието на платежни
инструменти, както изисква чл. 249, ал. 3 НК, а обучението на Т. да борави с тези
технически устройства.
3.5. За наличието на опит за монтиране на техническо средство за придобиване
на информация за съдържанието на платежен инструмент
За да е налице опит е необходимо да е започнало изпълнението на умишленото
престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици – чл. 18, ал. 1 НК. Престъплението може да остане недовършено поради различни
причини. В практиката обаче са възможни хипотези, в които конкретното деяние обективно
не е в състояние за предизвика целения резултат. Най-общо случаите са: несъществуваване
на обекта към увреждане на който деянието е насочено или обективна невъзможност на
използваните от дееца средства и методи да увредят целения обект на престъплението. В
този смисъл в доктрината се разграничават различни хипотези на опит към негоден обект и
10
опит с негодни средства.
Опит с негодни средства е налице тогава, когато при извършване на деянието деецът
използва средства, които не притежават способност да предизвикат целения резултат.
Годността на едно средство за извършване на престъпление се преценява по обективните му
качества, годно ли е според предназначението, което му дават тези, които го изготвят да
причини съставомерните последици или не.[1] Критерият за определяне годността на
средствата, е опасността, която се създава с опита да се увреди нападнатото правно благо.[2]
В зависимост от това дали използваните средства са принципно обективно
неспособни да причинят резултата или само по стечение на обстоятелствата, в конкретния
случай са били негодни, различаваме абсолютно и относително негодни средства. Това
деление на използваните средства при опита е било възприето от по-старата доктрина[3] и,
въпреки че се оспорва от по-новата теория[4], се употребява и в съвременната съдебна
практика. Пример за опит с относително негодни средства е разгледан в Р.4-86-ОСНК.
Съобразяването с тези принципни съображения в конкретния казус води до извода, че
използваното от подсъдимия П. средство поначало не е предоставяло техническа
възможност за да се придобие с него информация за съдържанието на платежен инструмент.
Според изложените по-горе подробни съображения, изведени основно от заключението на
техническата експертиза, използваните устройства не са били снабдени с необходимите
характеристики, които да им позволят извличане и съхраняване на данни от платежни
инструменти. Техническата непълноценност на средствата не е само за конкретните
действия, извършени на 18.11.2018 г., а и по принцип, поради което е налице пълната
(абсолютна) негодност чрез тях да се увредят обществените отношения, обект на
наказателноправната защита по чл. 249, ал. 2 НК.
Безпредметно е обсъждането доколко установените действия на подсъдимия П. могат
да се квалифицират като подготовка за извършване на престъплението по чл. 249, ал. 3 НК,
доколкото съгласно чл. 17, ал. 2 НК приготовлението е наказуемо само в предвидените от
закона случаи, а за престъплението по чл. 249 НК такава наказуемост не съществува в
наказателния закон.
И доколкото опитът с абсолютно негодни средства е ненаказуем, то логична
последица е пълното оправдаване на подсъдимия П. по възведеното срещу него обвинение
по чл. 249, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Поради това
САС прие протеста на прокурора от СГП за неосновател, а присъдата на СГС като правилна
и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че на
основание чл. 338 НПК следва да потвърди атакуваната първоинстанционна присъда.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира
основания за корекции на първоинстанционния съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, НК, ІI състав
[1] Р.1-88-І
[2] Р. 225-1922-І, цитирано по Николов И, Наказателният закон според тълкувателните решения на ВКС от 1896-
11
1945 г., част I, 1946, с.99-100
[3] Долапчиев Н., Наказателно право, 1994, с.340
[4] Ненов И., Наказателно право на Република България, Обща част, книга първа, с. 169
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260078 от 17.5.2021 г. по н.о.х.д. № 4275/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, НО, 25 първоинстанцонен наказателен състав.
Настоящето решение подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен
срок от уведомяването на страните – САП, подсъдимия П. и неговия защитник адв. Т. – за
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12