№ 12702
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110145534
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „ФИРМА“ АД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ и чл.86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника Б. В. З. за сумата от 693,97 лв.,
представляваща потребена вода за имота на адрес /населено място/ за периода
от 3.8.2017 г. до 4.9.2020 г. ведно със законна лихва от 16.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 304,79 лв. за периода
от 3.9.2017 г. до 4.9.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2021 г. по ч. гр. д. №
63426/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „ФИРМА” АД твърди, че между страните е налице
облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на
„ФИРМА” АД. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за
процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в посочения обект,
които не са заплатени. Претендира и обезщетение за забава върху главницата
за периода. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане
на разноски в заповедното и в исковото производства.
Ответникът Б. В. З. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК
чрез назначения особен представител. Оспорва предявените искове като
нередовни, а по същество – по основание и размер. Оспорва ищецът да е
доставил реално питейна вода в претендирания размер. Оспорва да е
съществувало валидно облигационно правоотношение между страните,
1
ответникът да е живял в апартамента. Оспорва ищецът да е изправна страна
по договора, да е потребена вода в исковия размер, отчетена с годни средства
за измерване. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги
по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на исковата. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги.
Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона
са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал.
1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила
в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
абонатите.
Съдът намира, че по делото не се доказва наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на ВиК услуги
в процесния имот за исковия период. Ищецът не е ангажирал надлежни
доказателства ответникът да е собственик или ползвател на процесния
недвижим имот, както и да е подавал заявление за откриване на партида на
негово име, въпреки че с приетия доклад по делото му е указано че не сочи
доказателства. Представеният информационен лист приложение № 1 също не
е достатъчно в тази насока, доколкото касае отчитане на разходите на
етажната собственост.
Недоказването на наличие на облигационно правоотношение като
елемент от фактическия състав на иска води до извод и за неоснователност на
същия. Поради изложеното не следва да бъдат обсъждани останалите събрани
по делото доказателства. Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК следва да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и
2
предявената акцесорна претенция за мораторна лихва за забава.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА” АД, ЕИК ....., с адрес: гр.
София, бул. „...” № .... срещу Б. В. З., ЕГН **********, с адрес /населено
място/ иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД,
вр. чл. 203 ЗВ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в
размер на сумата от 693,97 лв., представляваща потребена вода за имота на
адрес /населено място/ за периода от 3.8.2017 г. до 4.9.2020 г., ведно със
законна лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва
в размер на 304,79 лв. за периода от 3.9.2017 г. до 4.9.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 11.01.2021 г. по ч. гр. д. № 63426/2020 г. по описа на СРС, 166 състав
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3