Мотиви
към присъда по НОХД №1766 описа за 2016 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по бързо производство №712/2016 год. по описа на РУ -
Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Т.М.М., с
ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин,
със средно образование, неженен, работещ, осъждан за извършено от него
престъпление от общ характер по чл.343б, ал.2 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 11.07.2016 год. в гр.Шумен
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Фолксваген Голф“ с
ДК № Н 0500 ВР с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно –
1.39 на хиляда, установена по надлежния ред.
В съдебно заседание прокурорът прави искане за
изменение на обвинението на основание чл.287 от НПК, като повдига ново
обвинение.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че искането
за изменение на обвинението се основава на обстоятелства, настъпили и
установени в хода на съдебното следствие – заключение на изготвената комплексна
съдебно-медицинска химическа и биологична експертиза, на основание разпоредбата
на чл.287, ал.1 от НПК допусна изменение на обвинението, като постанови
производството по делото да продължи по новото обвинение, а именно: за това, че
подсъдимият на 11.07.2016 год. в гр.Шумен управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил, марка “Фолксваген Голф“ с ДК № Н 0500 ВР с концентрация на алкохол
в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.22 на хиляда, установена по надлежния
ред – престъпление по чл.343, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
така повдигнатото обвинение след изменението и предлага на съда, предвид наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства, да му бъде определено наказание в
размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК, след
приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, което
да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Излага конкретни мотиви
относно предишните осъждания на лицето и липсата на настъпила реабилитация по
второто осъждане.
Подсъдимият М., в съдебно заседание се явява
лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е
извършил деянието. Изразява съжаление и разкаяние за постъпката си и моли да му
бъде наложено минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия счита, че от материалите
по делото не се установява по категоричен начин, че извършеното от подсъдимия
деяние е съставомерно и моли съда за оправдателна присъда. Прави алтернативно
искане, като счита, че по отношение на предишните осъждания на подсъдимия е
настъпила реабилитация, като излага конкретни мотиви в подкрепа на твърденията
си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.М.М. е правоспособен водач на МПС.
Във вечерните часове на 11.07.2016 год.
подсъдимият употребил алкохол, след което – няколко часа по-късно поел
управлението на лек автомобил марка
“Фолксваген Голф“ с ДК № Н 0500 ВР, като се движел по улиците на гр.Шумен.
Около 23.05 часа при движението си по ул.“Фридрих Енгелс“ в гр.Шумен, в близост
до дом №14, бил спрян за извършване на рутинна проверка от служители при ОД на
МВР Шумен. След изпробване с техническо
средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ARBВ0020 била установена концентрация на алкохол в издишания
въздух на подсъдимия в размер на 1.23 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и
Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС на М. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №595409/11.07.2016 год. и му бил
издаден талон за медицинско изследване №0039272, който му бил връчен в 23.45
часа. Впоследствие подсъдимият се явил в ЦСМП – гр.Шумен и в 23.55 часа му била
взета кръв за изследване. Последният бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №250 от 11.07.2016 год.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание,
на показанията на свидетелите И. Х. И. и П. Г.М., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
За изясняване на изложената фактическа обстановка
в хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебно-химическа експертиза, по която вещото лице, използвайки метода Видмарк
дава заключение, че наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е 1.39 промила.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство повторна съдебно-химическа
експертиза, по която вещото лице, на база изследване, извършено по
газхроматографския метод дава заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия е 1.10 промила.
В хода на съдебното производство е назначена и
изготвена комплексна съдебно-медицинска химическа и биологична експертиза по
писмени данни, по която вещите лица дават заключение, че: теоретично изчислена,
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на
деянието е била 1.53 промила /използвайки данните от метода Видмарк/, 1.24
промила /използвайки данните от газхроматографския метод/, като в съдебно
заседание бе направено уточнението,
че доколкото изчисленията са били направени към 23.00 часа на 11.07.2016 год.,
то към момента на деянието – 23.05 часа същите данни следва да бъдат
преизчислени на: 1.51 промила – първия случай, при метода Видмарк и 1.22
промила – във втория случай, при газхроматографския метод. Вещите лица дават
заключение относно причините, на които би могла да се дължи разликата в двете
експертизи и факторите, които биха повлияли на състоянието на кръвната
проба.
По отношение на събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Х. И. и П. Г.М. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал.
Същото се отнася и до обясненията на подсъдимия,
който в съдебно заседание дава подробни обяснения относно мотивите и подбудите,
поради които е поел управлението над
автомобила и относно количеството на употребения от него алкохол и времето на
употребата му. Дадените от него обяснения също кореспондират със събраните в
хода на производството гласни доказателства и с останалия доказателствен
материал.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че с горното деяние подсъдимият М. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:
В състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК
като негов елемент е посочена точно определена величина в границата на
минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 1.2 промила, очертаваща
наказателната отговорност, респективно обективната съставомерност на
изпълнителното деяние по този законов
текст. Точното й определяне е от съществено значение за характера на
отговорността на дееца и тази величина следва да се установи по несъмнен начин
с предвидените от закона средства. Надлежният ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на
хиляда, достатъчно за съставомерност на деянието по смисъла на понятието
„надлежен ред“, вложен в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК е съобразно
специалните правила на Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, изд. от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието. Това важи както за
първоначалното констатиране на употребата на алкохол с техническо средство,
така и за реда за изземване, изследване, съхраняване и т.н. на кръвните проби.
За съда не съществува съмнение, че както по отношение на изследването с
техническо средство „Алкотест дрегер“, така също и по отношение на кръвната
проба на подсъдимия М. е била спазена предвидената в чл.11 и сл. от Наредбата
процедура по вземане на кръвта, както и предвидения в разпоредбата на чл.14 и
сл. от Наредбата процедура по нейното съхранение и транспортиране.
Безспорно се установява от материалите по делото,
че подсъдимият М. е управлявал посоченото в обвинителния акт МПС и то след
употреба на алкохол. В същото време обаче от доказателствата по делото не се
установява по категоричен и несъмнен начин точната концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия. Установени са няколко различни стойности на алкохолно
съдържание – 1.39 промила /установена от изготвената химическа експертиза по
метода Видмарк/, 1.10 промила /установена от изготвената повторна химическа експертиза
по газхроматографския метод/, 1.23 промила /установена чрез техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510”/, както и няколко теоретично изчислени стойности – 1.51
промила /използвайки като изходна база изготвената химическа експертиза по
метода Видмарк/, 1.22 промила
/използвайки като изходна база изготвената химическа експертиза по
газхроматографския метод/, 1.19 промила /получена чрез преобразуване и
приравняване на получения резултат по газхроматографския метод в стойност,
съответстваща на метода Видмарк/ и 1.33 промила /получена чрез обратно
преобразуване и приравняване на получения резултат по метода Видмарк в
стойност, съответстваща на газхроматографския метод/.
И двете химически експертизи са извършени по
правилата на Наредба №30 от 27.06.2001 год., спазена е процедурата по вземане
на кръвната проба, нейното съхранение и транспортиране до гр.Варна. В този
смисъл независимо от същественото различие в резултата – 1.39 промила по метода
Видмарк и 1.10 промила по газхроматографския метод, не са налице причини, поради които да бъде
изключена едната от експертизите, респективно същата да не бъде кредитирана
като годно доказателствено средство. Наредбата строго очертава последователността
на вземане, съхраняване, изпращане на пробите до съответната лаборатория, както
и реда и методологията на самото изследване. Щом този ред е спазен, не може да
съществува съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване
на кръвната проба и констатираното алкохолно съдържание в нея, отразено в
протокола за първата химическа експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство и от заключението на експерта по повторната химическа експертиза,
назначена и изготвена в хода на съдебното производство. В още по-голяма степен
това се отнася до заключението на повторната химическа експертиза, установяваща
концентрацията на алкохол в кръвната проба на подсъдимия, използвайки
газхроматографския метод. Това е така,
поради факта,че както правната теория, а така също и установената в последните години съдебна практика определя
газхроматографския метод като основен, международно признат арбитражен метод,
въпреки, че не елиминира резултата от изследването по метода Видмарк. Такъв
извод се съдържа и в заключението на трите вещи лица в изготвената комплексна
съдебно-медицинска, химическа и биологична експертиза.
По делото са налични заключения на две химически
експертизи, които се различават по отношение на основен елемент от състава на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно: относно концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия. Следва да се отбележи, че и двете химически
изследвания са извършени по допустим от наредбата метод, от вещи лица - химици
в специализирани химически лаборатории, чиято компетентност не е оспорена или
опровергана по делото. Или, наличието на две равнопоставени по тежест
заключения на химически експертизи - едното установяващо концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия М. над границата от 1.2 на хиляда и инкриминиращо
поведението на подсъдимия като управление на МПС след употреба на алкохол по
смисъла на разпоредбата на чл. 343б ал.1 от НК, от една страна; и заключение на
повторната химическа експертиза, установяваща концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимия под посочената граница, от друга страна, наред с обстоятелството,
че при проверката на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство,
отчетената концентрация на алкохол в издишания въздух е била гранична - 1.23 на
хиляда, внасят основателно съмнение относно доказаността на обвинението от
обективна страна, което съмнение не може да бъде преодоляно по който и да е от
допустимите в НПК способи. Неоснователни в тази връзка са доводите на представителят
на ШРП, изложени в съдебните прения, че при решаване на въпроса за ангажиране
на наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде кредитирано като
достоверно доказателство относно концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия единствено заключението на извършената в хода на съдебното производство
съдебно-медицинска химическа и биологична експертиза, която дава обосновано от
теоретична гледна точка заключение относно вероятната концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, изхождайки от базовата стойност на концентрацията,
установена от повторната химическа експертиза.
В същото време обаче от комплексната експертиза,
въпреки че същата е назначена с оглед преодоляване и изясняване на причините и
факторите, водещи до различия в двете химически експертизи, сама по себе си не
може да елиминира изготвеното химическо изследване, както по метода Видмарк, а
така също и по газхроматографския метод. Заключението на повторната експертиза е
прието от съда като напълно компетентно и обосновано, без да възникват каквито
и да било съмнения за неговата правилност. В тази връзка съдът взе предвид и
обясненията, дадени от вещото лице Д. в съдебно заседание, в които същият
обяснява, че при получаване на кръвната проба
на подсъдимия за повторно изследване, същата е отговаряла на изискванията на
Наредба №30/2001 год., като същата е била в необходимото количество и
необходимата степен на запълване на контейнера, не е бил констатиран процес на
разпад на кръвта, не е имало специфичен мирис и други, които да създават
съмнение относно качеството на пробата и несъответствието й с изискването на
наредбата.
По повод вероятността по-ниската концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия при повторното химическо изследване да се дължи
на повторното отваряне на пробата и на по-ниското ниво на кръв в контейнера,
вещото лице дава категоричен отговор, че в този случай резултатът би показал
по-висока концентрация на алкохол, доколкото при по-ниско количество на кръв в
контейнера под половината започва процес на разпад на кръвта, при който се
отделя етилов алкохол, който допълнително би увеличил измерената концентрацията
на алкохол в кръвната проба. В правната теория е ноторно известен факта, че при
тези окислително-редукционни процеси (биохимични, микробиални) в контейнера се
отделят алкохолни пари, събрани във въздушната камера, останала от вземането на
кръв при първоначалното изследване, които след отваряне на контейнера излитат
във въздуха, но в тези случаи се касае за минимално количество пари,
пропорционално на взетата за изследване кръв от шишенцето /обикновено 2-3 % от
общото количество кръв/, и доколкото това количество пари практически не влияе
в такава голяма степен на крайния резултат, липсва разработена методика за неговото
точно измерване.
Съдебната практика, съпоставяща случаи в които е
било извършвано успоредно измерване на концентрацията на алкохол в кръвните
проби установява случаи, в които при
повторно изследване концентрацията на алкохол в кръвта е констатирана, както по-ниска,
така също и по-висока концентрация. Или, посоченият по-горе довод, с който
обосновава искането да бъде кредитирана частта от заключението по комплексната
съдебно-медицинска химическа и биологична експертиза, извеждаща по теоретичен
път концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към датата на деянието, е
неоснователен, тъй като факторът "време" е без практическо значение
за резултатите от изследването, особено ако кръвната проба е била съхранявана и
транспортирана правилно /каквито изводи могат да бъдат направени в настоящият
случай/. Още повече, че при теоретичното преизчисляване на резултата от двете
химически експертизи с оглед получаване стойността на концентрацията към
момента на деянието – 23.05 часа на 11.07.2016 год. отново се получават две
различни стойности с разлика от 0.29 промила, доколкото стойността, получена
при използване на изходна база резултата от изследването по метода Видмарк е
1.51 промила, а при използване на изходна база резултата от изследването по
газхроматографския метод – 1.22 промила. Тази разлика също не може да бъде
преодоляна, респективно не може да бъде пренебрегната едната стойност,
приемайки, че втората е по-обективна или достоверна.
При наличието на седем различни стойности на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, установени по различни, но
допустими от гледна точка на НПК методи, без да са налице категорични данни, че
изследването по някои от тях е било опорочено, би довело до определяне на основен
елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, а именно: относно
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия въз основа на едно
предположение, което не е установено по категоричен и недвусмислен начин.
Същото е недопустимо от гледна точка на разпоредбата на чл.303 от НК, съгласно
която присъдата не може да почива на предположения, тъй като съдът е длъжен да
признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по безспорен
начин. Това от своя страна е гаранция за правата на подсъдимия в наказателния
процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК.
Това е така, защото доказателствата по делото в своята съвкупност не съдържат
факти, които да са достатъчни, за да могат да обосноват по един несъмнен и
безпротиворечив начин вменяване на престъплението, за което е възведено
обвинение. Независимо от факта, че по
делото се установява по безспорен начин, че подсъдимият е управлявал посоченото
МПС след употреба на алкохол, липсват категорични и установени по несъмнен
начин доказателства относно конкретната концентрация на алкохол, от които да се
направи категоричен и недвусмислен извод, че е налице обективния елемент от
състава на престъплението на чл.343б, ал.1 от НК, а именно, че посочената
концентрация е била над 1.2 промила и че тази евентуално по-висока от 1.2
промила концентрация е установена по надлежния ред.
Независимо от факта, че съдът, с оглед
задълженията си по чл.121, ал.2 от Конституцията на РБ, чл.13, ал.1 от НПК,
както и с оглед гарантиране в максимална степен правата на подсъдимия и на
страните в процеса /в какъвто смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в Решение №25 от 28.07.2000 год. на ВКС по н.д. №563/1999 год., I н.о., Решение №221
от 14.06.2013 год. на ВКС по н.д. №755/2013
год., II н.о.,
Решение №225 от 26.06.2009 год. на ВКС по н.д. №222/2009 год., III н.о. и др./, назначи
комплексна съдебно-медицинска химическа и биологична експертиза, с цел да бъде
обяснено, изследвано и преодоляно различието между съществуващите и приети по
делото две различни химически експертизи, на практика, въпреки че заключението
по нея бе прието за пълно, ясно и компетентно дадено, същото не е основание да
не бъде кредитирано заключението на което и да е от другите две заключения,
респективно същото да бъде изключено от доказателствения материал по делото.
Това би било налице единствено в случай, че вещите лица, обяснявайки факторите,
влияещи на различния резултат от повторното изследване, бяха дали заключение,
че са установили, че в резултат на който и да е от тях повторно извършеното
изследване е било по някакъв начин опорочено, било то поради неправилно
съхранение, транспортиране на кръвната проба или поради наличие на каквото и да
е друго обстоятелство. Такива данни обаче в кориците на делото не се съдържат и
не бяха установени и от устния разпит на вещите лица в съдебно заседание.
Именно поради всичко гореизложено и на основание
разпоредбата на чл.303 от НПК, съдът намира, че подсъдимият следва да бъдат
признат за невиновен по конкретното обвинение и да бъде оправдан.
С оглед изхода на делото и на основание
разпоредбата на чл.190 от НПК направените по делото разноски в размер на 658.94
лева следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: