№ 1962
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20221100506052 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.1, т.3 ГПК. СГС е сезиран с жалба от „Б. ДСК“ АД,
взискател по изпълнението, срещу постановление от 14.03.2022 г. на ЧСИ С.Я. по изп.дело
N 20218440402652, с което на основание чл.433 ал.1, т.4 ГПК изпълнителното производство
е прекратено. Според жалбоподателя постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство е незаконосъобразно, защото отмяната на разпореждане за незабавно
изпълнение по заповед от 06.02.2014 г. по ч.гр.дело N 5313/14 г. на СРС, 64 с-в, не води до
обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен
лист. Поддържа се, че с отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение заповедта не
подлежи на изпълнение до влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.422
ал.1 ГПК, доколкото самата заповед не е отменена. В случая изпълнителният лист не е
обезсилен, поради което е налице валидно изпълнително основание. Освен това в полза на
жалбоподателя взискател е постановено невлязло в сила решение, с което е уважен искът по
чл.422 ал.1 ГПК за установяване на вземането по заповедта. След като заповедта за
изпълнение не е отменена, изпълнителното производство не подлежи на прекратяване на
основание чл.433 ал.1, т.4 ГПК.
Ответницата по жалбата М.Г.С.-К., длъжник по изпълнението, е подала отговор, с който
оспорва жалбата с довода, че с влязло в сила решение N 382 от 28.02.2022 г. по в.ч.гр.дело N
1875/2022 г. на СГС са дадени задължителни указания, с които съдебният изпълнител е
длъжен да се съобрази – да се прекрати на основание чл.433 ал.1, т.4 ГПК изпълнителното
дело. Поддържа се, че при отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, едва при
успешно проведен исков процес по иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, заповедта по
1
чл.417 ГПК би представлявала изпълнително основание, но към момента е висящо
производството по установителния иск.
ЧСИ С.Я. е изготвил мотиви, в които сочи, че обжалваното постановление за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1, т.4 ГПК е
законосъобразно, защото е съобразено с решение N 382 от 28.02.2022 г. по в.ч.гр.дело N
1875/2022 г. на СГС, с което са дадени задължителни указания в този смисъл.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител – чл.435 ал.1, т.3 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Изп.дело N 20218440402652 на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на „Б. ДСК“ АД въз
основа на изпълнителен лист от 06.02.2014 г. на СРС, 64 с-в, по гр.дело N 5313/14 г.,
издаден по заповед по чл.417 ГПК от 06.02.2014 г., с който Н.И.К. и М.Г.С.-К. са осъдени
солидарно да заплатят сумата от 20503,20 ЕВРО – главница, сумата от 403,77 ЕВРО – заемни
такси, сумата от 2330,54 ЕВРО – договорна възнаградителна лихва, сумата от 1858,20 ЕВРО
– наказателна лихва и съдебни разноски от 1922,49 лв.
Представено е определение от 10.03.2016 г. на СГС по ч.гр.дело N 1655/16 г., с което е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в заповед от 06.02.2014 г.
по ч.гр.дело N 5313/14 г. на СРС, 64 с-в, в полза на „Б. ДСК“ ЕАД /сега АД/ срещу М.Г.С.-К.
за сумата над 660,44 ЕВРО –неплатени вноски по договор за кредит от 30.11.2009 г. за
периода 05.10.2012 г. – 05.01.2013 г., а в останалата част разпореждането за незабавно
изпълнение е потвърдено.
С решение N 382 от 28.02.2022 г. по в.ч.гр.дело N 1875/2022 г. на СГС по жалба на
М.Г.С.-К. е отменен отказът на ЧСИ С.Я. по изп.дело N 20218440402652 да прекрати
изпълнителното дело, обективиран в разпореждане от 10.01.2022 г. и делото е върнато на
ЧСИ за произнасяне по прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1, т.4
ГПК.
С обжалваното постановление от 14.03.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1, т.4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е жалба по чл.435 ал.1, т.3 ГПК срещу
прекратяването на принудителното изпълнение.
Според съда обжалваното постановление на съдебния изпълнител, с което на основание
чл.433 ал.1, т.4 ГПК е прекратено изпълнителното производство, е законосъобразно. Това е
така, защото към постановяването му е било налице визираното в нормата на чл.433 ал.1, т.4
2
ГПК фактическо основание.
На първо място следва да се спомене, че с влязло в сила решение N 382 от 28.02.2022 г. по
в.ч.гр.дело N 1875/2022 г. на СГС по жалба на длъжника М.Г.С.-К. е отменен отказът на
ЧСИ С.Я. по изп.дело N 20218440402652 да прекрати изпълнителното дело, обективиран в
разпореждане от 10.01.2022 г., и делото е върнато на ЧСИ за произнасяне по прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1, т.4 ГПК. С решението на съда,
постановено в контролно отменителното производство по чл.435 – чл.437 ГПК, е разрешен
процесуалноправен спор и е упражнен контрол за законосъобразност по отношение на
отказа на изпълнителния орган да прекрати изпълнителното производство, който е отменен
като незаконен. С отмяната на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство е установено, че в тежест на съдебния изпълнител е съществувало задължение
да извърши исканото от длъжника действие. Това решение обаче не се зачита като
правоустановяващо действие, защото не обвързва съда в настоящето производство, който
подлага на самостоятелна преценка законосъобразността не на отказ, а на извършеното
действие на съдебния изпълнител – в този смисъл са мотивите в т.4 ТР № 7 от 31.07.2017 г.
по тълк.д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС.
Не се спори, че към образуване на изпълнителното производство непогасеното
задължение по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист възлиза на 15 189,43 лв.,
ведно със законната лихва от 27.06.2016 г. В този смисъл съдът приема, че предмет на
изпълнителното производство е вземането по изпълнителния лист за размер над 660,44
ЕВРО, над 25,83 лв. – държавна такса и за над 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Това са тази част от вземанията по заповедта, за които с определение от 10.03.2016 г. на СГС
по ч.гр.дело N 1655/16 г. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано
в заповед от 06.02.2014 г. по ч.гр.дело N 5313/14 г. на СРС, 64 с-в, въз основа на което е
издаден изпълнителен лист от 06.02.14 г. на СРС, 64 с-в, по гр.дело N 5313/14 г. срещу
длъжника Спасова - Кацева.
С цитираното по-горе определение по реда на въззивния контрол е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение – чл.419 ал.3 ГПК, но съдът по частната жалба не е
обезсилил изпълнителния лист за съответната част от сумите. Липсата на диспозитив в
определението на СГС за обезсилване на изпълнителния лист не означава, че продължава да
съществува годно изпълнително основание за провеждане на принудително изпълнение. С
отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение отпада и основанието за
провеждане на принудително изпълнение срещу длъжника М.Г.С.-К. за сумите над 660,44
ЕВРО, над 25,83 лв. – държавна такса и за над 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
тази хипотеза заповедта за изпълнение /по отношение на сумите над 660,44 ЕВРО, над 25,83
лв. – държавна такса и за над 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение/ може да
представлява съдебно изпълнително основание, когато бъде постановено решение по чл.422
ал.1 ГПК за установяване на вземанията по заповедта.
Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ал.3 ГПК не води
до обезсилване на самата заповед за изпълнение и макар да не е обезсилен издаденият въз
3
основа на това разпореждане изпълнителен лист, заповедта по чл. 417 ГПК не подлежи на
незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК
/решение № 141 от 06.11.2014 г. по т.д. № 2706/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Отмяната от въззивния съд по реда на чл.419 ал.3 ГПК на разпореждането на заповедния
съд за допускане на незабавно изпълнение въз основа на заповедта по чл.417 ГПК, по което
е издаден изпълнителният лист, отрича правото на незабавно принудително изпълнение,
защото е отпаднало изпълнителното основание. Отмяната на разпореждането за незабавно
изпълнение представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство,
защото именно въз основа на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, което
е отменено, е бил издаден изпълнителният лист. В този случай заповедта за изпълнение не
подлежи на незабавно изпълнение и не представлява изпълнително основание по смисъла на
чл. 404 ал. 1 ГПК за сумите над 660,44 ЕВРО, над 25,83 лв. – държавна такса и за над 300 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Макар и изпълнителният лист да не е обезсилен с определение от 10.03.2016 г. на СГС по
ч.гр.дело N 1655/16 г., след като е отменено разпореждането за допускане на незабавно
изпълнение, отпада възможността кредиторът да осъществи незабавно принудително
изпълнение на вземането по заповедта. Налице е хипотезата на чл.433 ал.1, т.4 ГПК, защото
е отменен актът, с който е допуснато незабавно изпълнение.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата срещу постановлението за прекратяване
на изпълнителното производство е неоснователна. Жалбоподателят е станал причина за
образуване на делото, приключило в полза на насрещната страна, поради което следва да
понесе отговорността за съдебни разноски, но не и за ДДС, защото няма данни за
регистрация на адвокатското дружество.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б. ДСК“ АД, взискател по изпълнението, срещу
постановление от 14.03.2022 г. на ЧСИ С.Я. по изп.дело N 20218440402652, с което на
основание чл.433 ал.1, т.4 ГПК изпълнителното производство е прекратено.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ АД, ЕИК ****, гр.София, ул.****, да заплати на адвокатско
дружество „В. и Л.“ гр. София, ул. "****, Булстат ****, на основание чл.38 ал.2 ЗА
адв.възнаграждение от 200 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5