М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 1866 / 2019 год., по описа на
Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказ.
състав
Русенската районна прокуратура е обвинила подсъдимия И.Ц.И. в това, че на
08.09.2019 год. в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство — лек автомобил
“БМВ” с рег. № Р 36-62 АН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда – 1,60 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1 /
19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението, както е внесено с обвинителния акт. Счита, че от събраните
по делото доказателства престъплението е
доказано по категоричен начин. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като
му наложи ефективно наказание „Лишаване от свобода”, ориентирано към средата на
предвидения в закона размер за процесното престъпление, както и „Глоба” и
„Лишаване от право да управлява МПС” също в ориентирани около средата на
предвидените от закона размери.
Подсъдимият не се признава за виновен.
Твърди, че не е употребявал алкохол, а лекарства, които вероятно са отчели
положителен резултат при извършения му тест за употреба на алкохол. Пледира да
бъде оправдан. В случай, че съдът го намери за виновен, иска да му бъдат наложени
наказания към минималния размер.
Защитникът му счита, че от доказателствата не
се установява подсъдимия да е извършил вмененото му престъпление и пледира той
да бъде оправдан.
Русенският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди изложените от страните доводи, прие
за установено следното:
Подсъдимият
И.Ц.И. е роден на *** г. в с. Брестовица, български гражданин, с основно
образование, женен, работи, осъждан, с ЕГН **********.
На 08.09.2019 г., вечерта, в гр.Русе
управлявал лек
автомобил “БМВ” с рег. № Р 36-62 АН по ул. „Чипровци”, когато бил забелязан от
полицейски екип на Второ РУП при ОД на МВР – Русе, че не контролира добре
управлението на автомобила. Поради това била извършена проверка, при която се е
установило, че автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, годишен технически преглед, а при разговор с подсъдимия е усетена
миризма на алкохол и затруднения в говора. На мястото пристигнал екип от Сектор
„ПП” при ОДМВР – Русе, който го тествал с апарат „Алкотест Дрегер 7510”.
Техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишваните пари 1,32 на
хиляда. Предвид резултата срещу него бил съставен АУАН и му бил връчен талон за
медицинско изследване. Подсъдимият бил съпроводен до УМБАЛ Канев – Русе, където
дал кръвна проба, химическото изследване на която установило наличие на алкохол
в размер на 1,60 на хиляда.
Тази фактическа обстановка, съдът приема въз
основа обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите З.В., И.С., АУАН, талон за изследване № 0065455 с приложени стикери, протокол за медицинско изследване, СХЕ за определяне
концентрацията на алкохол, фармацевтична експертиза, медицинска документация, справка
за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, справка от Сектор “ПП-КАТ” – Русе и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1085-000924.
Всички те, с изключение на обясненията на
подсъдимия, са последователни, логични, взаимно се допълват и допринасят за
установяване на престъплението, предмет на настоящото съдебно производство,
механизма на извършването му и участието на подсъдимия в него.
От показанията на свидетелите З.В. и И.С. –
полицейски служители, става ясно, че подсъдимият бил водач на МПС и тъй като не
владеел добре управлението на автомобила бил спрян за проверка, при което след
изследването му с „Алкотест Дрегер 7510” била отчетена концентрация на алкохол
в издишваните пари 1,32 на хиляда. Същият бил отведен в УМБАЛ Канев – Русе,
където дал кръвна проба за изследване и установяване на концентрация на етилов
алкохол. От талон за изследване №
0065455 с приложени стикери, протокол за медицинско изследване и заключението
на СХ експертиза се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на
подсъдимия била 1,60 на хиляда.
И.И. отрича да е употребявал алкохол и твърди,
че използва лекарства заради заболявания, които има. Счита, че резултата от
изследването на кръвната му проба е повлиян от тях. С оглед проверката на това
обстоятелство от назначената съдебна фармацевтична експертиза се установи, че
ползваните от подсъдимия лекарства не съдържат етилов алкохол и не би могло да
доведат до отчитане на наличие на алкохол в кръвта му.
От справката за съдимост на И.И. се установява,
че е осъждан
три пъти, като за първото и второто му осъждане е настъпила реабилитация.
Последното осъждане било с присъда по НОХД № 180 / 2017 г., по описа на РС-Бяла,
в сила от 19.07.2017 г., с която при условията на чл.23 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на две години, което било отложено за
изпитателен срок от четири години.
От
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е видно, че подс.
И. получава 520 лв. пенсия и притежава ½ идеална част от къща в гр. Бяла.
От
медицинските документи се установява, че подсъдимият страда от различни
заболявания.
Анализа на всички доказателства разгледани
отделно и в тяхната съвкупност, налагат следните правни изводи:
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е
наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той може да бъде субект на престъплението, за което е
обвинен.
От
обективна страна, подсъдимият на 08.09.2019 год. в гр.Русе, управлявал моторно
превозно средство — лек автомобил “БМВ” с рег. № Р 36-62 АН, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,60 на хиляда, установено по надлежния
ред - по реда на Наредба № 30 / 27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП.
От субективна страна действал при пряк умисъл
— съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и искал настъпването им. Знаел, че е употребил
алкохол и въпреки това не се е съобразил с разпоредбите на закона и привел МПС
в движение.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че той следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и да му се наложи наказание.
При индивидуализация на наказанието съдът се
съобрази със смекчаващите
отговорността обстоятелства като влошеното здравословно състояние, високата му
възраст, недоброто финансово положонение и изразеното съжаление при последната
му дума в процеса. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
наличието на общо три предходни осъждания, независимо че за две е тях е
реабилитиран, тъй като това не заличава факта на осъждането.
При така изложеното на основание
чл.343б, ал.1 от НК следва да му се наложат наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА за
срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим,
както и ГЛОБА в размер на 500 лева. На основание чл.343г от НК същият следва да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, а на основание
чл.59, ал.4 НК следва да се приспадне времето, през което за същото деяние е
бил лишен по административен ред от възможността да управлява МПС.
При
този изход от съдебното производство, по отношение на подсъдимия следва да се
приведе в изпълнение наказанието от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено му
с присъда № 22/04.07.2017 г. по НОХД № 180/2017 г., по описа на Районен съд –
гр. Бяла, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Така определените наказания биха постигнали
целите да се предупреди и превъзпита подс. И. към спазване на установения
правен ред и в бъдеще да се съобразява с установените в държавата правила за
движение по пътищата, както и че ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Подс. И. дължи по сметка на Районен съд - Русе
направените по делото разноски в хода на съдебното производство в размер на 80
лв.
Мотивиран от горните си съображения съдът постанови присъдата
си по това дело.
Районен
съдия: