№ 22207
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110102363 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от Т. БГ.“ ЕООД срещу „Г. и.“ ООД с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 640,44 лв.,
представляваща възнаграждение по Договор за производство на асфалтови
смеси от 02.09.2019 г. (сбор от 116,68 лв., за която сума е издадена фактура №
********/28.02.2020 г. и 22 523,76 лв. остатък от фактура №
***********/23.12.2019 г. на обща стойност 67419,00 лева), ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба (12.01.2024 г.)
до окончателно изплащане и сумата от 7 206,19 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 16.02.2021 г. до 11.01.2024 г.
Ищецът твърди, че между страните на 02.09.2019 г. е сключен договор за
производство на асфалтови смеси от асфалтова база Я., обл. П., като в
изпълнение на договора, ищецът произвеждал за ответника асфалтови смеси.
Съгласно чл. 11.1. от Договора Възложителят заплащал авансово цялото
количество асфалтови смеси при заявката им за производство, за което
Изпълнителят издавал проформа фактура, а в срок до 5 дни, считано от датата
на авансовото плащане Изпълнителят издавал оригинална фактура. В случай
че авансовото плащане не покрива реалните количества произведени и
изтеглени асфалтови смеси, разликата подлежала на заплащане в срок не по-
късно от 7 дни от предаване на асфалтовите смеси. Стойността на авансовото
плащане се приспадала от фактурата за производство на асфалтовите смеси,
издадена при условията на чл. 11.2. В случай, че при изтичане на срока на
договора има неприспаднат аванс Изпълнителят възстановявал в 14-дневен
срок неусвоената част. Съгласно чл. 11.2. Изпълнителят издавал данъчна
фактура всяка седмица въз основа на опис на кантарните бележки и/или други
1
разходооправдателни документи. Сумите по издадените фактури, ако такива
са налице, след приспадане на извършените от Възложителя авансови
плащания, следвало да се заплащат на Изпълнителя в 7 -дневен срок от
издаването им. Съгласно чл.11.3. Възложителят имал право на търговска
отстъпка в случай че до 31.12.2019 г. реализира количества над 5000 т. общо за
всички асфалтови смеси при условията, посочени в Приложение № 2. В края
на периода, Изпълнителят извършвал рекапитулация на закупените
количества асфалтови смеси от Възложителя, като извършвал равняване на
цените съгласно реализираните количества. Документирането на търговската
отстъпка ставало чрез издаване от страна на Изпълнителя на данъчно
кредитно известие към съответните издадени фактури, формиращи
достигнатото количество поръчани асфалтови смеси. Ищецът твърди, че е
издал фактура № ***********/23.12.2019 г. на стойност 67419,00 лева и
фактура № ********/28.02.2020 г. на стойност 116,68 лева, въз основа на
издадени кантарни бележки. Излага, че по фактура № ********/28.02.2020 г.,
след приспадане на аванс, дължимият остатък възлиза на 116,68 лева, който не
бил платен в договорния 7-дневен срок, считано от издаване на фактурата,
както и към настоящ момент. Сочи, че по фактура № ***********/23.12.2019
г. на стойност 67419,00 лева са извършени прихващания: съгласно чл. 11.3 от
договора, ищецът издал кредитни известия № ***********, ***********,
**********, **********, **********, **********, **********, ********,
които формирали вземане за търговска отстъпка за ответника на обща
стойност в размер на 40 266,89 лева; на 02.01.2020 г. ищецът прихванал
вземането по фактура № ***********/23.12.2019 г. на стойност 67 419,00 лева
със задължение за плащане на търговска отстъпка в размер на 35 958,10 лева,
за което ответникът бил своевременно уведомен. С оглед прихващането
остатъкът за плащане от ответника по фактура № ***********/23.12.2019 г.
възлизал на сума в размер на 31 460,90 лева. След следващо извършено
прихващане, съгласно Писмо - Покана за доброволно изпълнение на ищеца,
получено от ответника на 08.02.2021 г., остатъкът за плащане по фактурата
възлизал на 22 523,76 лева. твърди, че с покана за доброволно изпълнение на
ответника е даден 7 дневен срок за изпълнение, но плащане не постъпило.
Сочи, че до ответника е изпратена и нотариална покана. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва доставката на посочените във фактура №
***********/23.12.2019 г. количества асфалтови смеси – 1176.160 тона
асфалтова смес и 72.340 тона биндер – неплътна асфалтова смес. Излага, че
представените кантарни бележки към всяка една от фактурите не установяват
действително произведените и доставени количества асфалтови смеси, т.к. не
съдържали индивидуализиращи признаци на ответното дружество. В
условията на евентуалност прави възражение за прихващане с негово
насрещно вземане в размер на 4626,45 лв. с ДДС, представляващо пълната
стойност на направена търговска отстъпка с кредитно известие № **********
от 02.01.2020 г., издадено от ищеца, в която връзка сочи, че ищецът
неправилно е прихванал само сумата от 144,68 лв. Освен това, твърди, че
2
съгласно чл. 11.3 от договора ищецът дължи допълнителна търговска отстъпка
на стойност 14 951,73 лв. с ДДС, представляваща неначислена търговска
отстъпка за допълнителни 4153,26 тона от общо 19421,36 тона закупени
асфалтови смеси, за която сума сочи, че ищецът не е издал кредитни известия.
С оглед изложеното прави възражение за прихващане със свое насрещно
вземане, а именно - 14 951,73 лв. с ДДС, представляваща неначислена
търговска отстъпка, за която не е издадено кредитно известие.
От ответника е депозирано становище с вх. № 356071/06.11.2024 г. Със
становището ответникът поддържа оспорването на исковите претенции.
Излага, че на 10.12.2019 г. в полза на ищеца била заплатена сумата от 28327,77
лева. Част от тази сума – 3144,52 лева, била отнесена от ищеца за погасяване
на задължение по фактура № **********/30.09.2019 г., но тази фактура не
била осчетоводена от ответника, ответникът не бил възлагал и ищецът не бил
изпълнявал доставка или услуга по тази фактура. Поддържа, че с плащането
от 10.12.2019 г. ответникът е погасил свое задължение по фактура №
*********/17.12.2019 г. в размер на 3144,52 лева. При това положение
неоснователно се явявало извършеното от ищеца прихващане /намаляване/ на
задължението по фактура № *********/17.12.2019 г. със сумата по КИ
**********/02.01.2020 г. в размер на 4308,79 лева, т.е. със сумата по това
кредитно известие ищецът неоснователно намалил задължението си по вече
заплатена от ответника фактура /№*********/, вместо да намали
задължението по процесната фактура № ***********/23.12.2019 г.
В единственото по делото открито съдебно заседание ищецът изразява
становище, че поддържа исковите си претенции изцяло. Иска постановяване
на решение за уважаването им.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представен е договор за производство на асфалтови смеси от 02.09.2019
г., сключен между „Г. и.“ ЕООД – възложител, и „Т. – п. с.“ АД – изпълнител.
Предмет на договора е производството и продажбата на асфалтови смеси.
Представена е фактура № ***********/23.12.2019 г. с доставчик „Т. – п.
с.“ ЕАД и получател – „Г. и.“ ЕООД за сумата от 67419,00 лева.
Представени са 50 бр. кантарни бележки от асфалтова база – с. Я..
Представени са още кредитни известия с доставчик „Т. – п. с.“ ЕАД и
получател „Г. и.“ ЕООД: КИ ***********/02.01.2020 г. за сумата от 10870,34
лв., КИ ***********/02.01.2020 г. за сумата от 2904,62 лв., КИ
**********/02.01.2020 г. за сумата от 3958,18 лв., КИ **********/02.01.2020 г.
за сумата от 4517,38 лв., КИ **********/02.01.2020 г. за сумата от 5011,97 лв.,
КИ **********/02.01.2020 г. за сумата от 5236,27 лв., КИ
**********/02.01.2020 г. за сумата от 4771,73 лв., КИ ********/02.01.2020 г. за
сумата от 2996,40 лв.
Представено е извлечение от счетоводството на ищеца за партида на
ответника за периода 01.01.2020 г. – 30.06.2020 г.
3
Представена е покана за доброволно изпалнение от ищеца, адресирана
до ответното дружество. С поканата се излага, че „Т. БГ.“ ЕАД – универсален
правоприемник на „Т. – п. с.“ АД има вземане към „Г. и.“ ЕООД за сумата от
31577,58 лева по фактури № ***********/23.12.2019 г. - 31460,90 лева, и №
********/28.02.2020 г. – 116,68 лева. В поканата е материализирано изявление
за прихващане с вземане на ответника по фактура № ***********/03.04.2020
г. в размер на 8937,14 лева, като се посочва че дължимият остатък след
прихващането възлиза на 22640,44 лева. Адресатът се кани да заплати сумата
в седмодневен срок от получаване на поканата.
Приета е разписка от куриерска фирма, от която е видно, че доставката е
извършена на 08.02.2021 г.
Приета е и нотариална покана, изпратена от „Т. БГ.“ ЕООД до „Г. и.“
ООД чрез нотариус Валентина Георгиева. С поканата се претендира
заплащането на сумата в размер на 22640,44 лева – неплатено възнаграждение
по договор от 02.09.2019 г. Предоставен е 7-дневен срок за плащане, считано
от датата на получаване на поканата. Поканата е връчена на адресата на
24.10.2023 г.
Приети са справки за актуално състояние на двете дружества в
ТРРЮЛНЦ.
Приета е справка по чл. 366 ГПК за издадените кредитни известия за
търговска отстъпка и прихващания.
Прието е платежно нареждане от 10.12.2019 г., от което е видно, че на
посочената дата ответникът е заплатил в полза на ищцовото дружество сумата
от 28327,77 лева. Като основание на плащането е посочено „Аванс за
1500т.асфалт и КТИ търг. Отстъпка/Г. и. ЕООД“.
Приета е и фактура № **********/30.09.2019 г. с доставчик „Т. – п. с.“
АД и получател „Г. и.“ ЕООД за сумата от 3144,52 лева.
От заключението на ССчЕ по делото, изготвено от вещото лице Л. Б., се
установява, че процесните фактури №***********/23.12.2019 г. на стойност
67 419,00 лв. и №********/28.02.2020 г. на стойност 116,68 лв. са редовно
осчетоводени от двете дружества – страни в процеса.
Фактура №***********/23.12.2019 г. е отразена на ред 537 в дневника
на покупките за м.декември 2019 г. към месечната справка-декларация по
ЗДДС, подадена в НАП от "Г. и." ООД с вх.№ 2225-1229765 /14.01.2020 г.
Фактурата е отразена в дневника като доставка с право на пълен данъчен
кредит.
Фактура №******** 28.02.2020 г. е отразена на ред 122 в дневника на
покупките за м.септември 2020 г. към месечната справка-декларация по ЗДДС,
подадена в НАП от "Г. и." ООД с вх.№ 2225-1253220 /14.10.2020 г. Фактурата е
отразена в дневника като доставка с право на пълен данъчен кредит.
В счетоводството на „Т. БГ."ЕООД няма постъпило и осчетоводено
плащане по процесиите фактури с №***********/23.12.2019 г. и
№********/28.02.2020 г. За погасяване на задължението по фактура №
*********** /23.12.2019 г. са осчетоводени кредитни известия №№
4
***********/2.1.2020 г., ***********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г.,
**********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г., **********/ 2.1.2020 г.,
**********/2.1.2020 г., ********/2.1.2020 г. на обща стойност 35 958,10 лв. С
дата 04.02.2021 г. е извършено прихващане по процесната фактура с насрещно
задължение на „Т. БГ."ЕООД към „Г. и." ООД по фактура № ***********
/03.04.2020 г., издадена от „Г. и." ООД, със сума в размер на 8 937,14 лева.
След отразяване на кредитните известия и извършеното прихващане
неизплатеното задължение по процесната фактура №***********/23.12.2019
г. е в размер на 22 523,76 лв. (= 67 419,00 - 35 958,10 - 8 937,14). По фактура
№********/28.02.2020 г. няма постъпило и осчетоводено плащане.
Незаплатената сума по нея е в размер на 116,68 лв. Общият размер на
неизплатените суми, съгласно счетоводните данни на „Т. БГ.“ ЕООД, по
процесните фактури е 22 640,44 лева.
В счетоводството на „Г. и." ООД също няма постъпило и осчетоводено
плащане по процесиите фактури с № *********** /23.12.2019 г. и № ********
/28.02.2020 г. За погасяване на задължението по фактура №
***********/23.12.2019 г. са осчетоводени кредитни известия №№
***********/2.1.2020 г., ***********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г.,
**********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г.,
**********/2.1.2020 г., ********/2.1.2020 г. са на обща стойност -на обща
стойност 40 266,89 лв. с ДДС. С дата 31.12.2022 г. е осчетоводено прихващане
по процесната фактура с насрещно задължение на „Т. БГ.“ ЕООД към „Г. и."
ООД по фактура № *********** /03.04.2020 г., издадена от „Г. и." ООД, със
сума в размер на 8 937,14 лева. След отразяване на кредитните известия и
извършеното прихващане неизплатеното задължение по процесната фактура
№ *********** /23.12.2019 г. е в размер на 18 214,97 лв. (= 67 419,00 - 40
266,89 - 8 937,14). По фактура №********/28.02.2020 г. няма постъпило и
осчетоводено плащане. Незаплатената сума по нея е в размер на 116,68 лв.
Общият размер на неизплатените суми по процесните фактури, съгласно
счетоводните данни на „Г. и." ООД е 18 331.65 лева (= 18 214,97 + 116,68).
Вещото лице констатира, че на 10.12.2019 г. „Г. и." ООД е превело за
ищеца сумата от 28 327,77 лв. с основание: „Аванс за 1500 т. асфалт и КДИ
търг." . С извършеното плащане в счетоводството на „Г. и." ООД е погасено
задължението по фактура №***********/10.12.2019 г. за сумата от 25 183,25
лв., а с останалата част от платената сума в размер на 3 144,52 лв. е погасено
частично задължението по фактура №*********/17.12.2019 г., която е на
стойност 4 308,79 лв., след което е останала неизплатена сума по фактура
№*********/17.12.2019 г. в размер на 1 164,27 лв. Заедно със задължението по
тази фактура, общият размер на непогасените задължения към „Т. БГ.“ ЕООД
са в размер на 19 495,92 лв.
В заключението по ССчЕ се пояснява, че разликата между непогасените
суми по фактура № ***********/23.12.2019 г., отчетени в двете счетоводства е
в размер на 4 308,79 лв. (= 22 523,76 - 18 214,97). Тя се дължи на различното
прихващане на сумата по кредитно известие № **********/2.1.2020 г. за
сумата от 4 771,73 лв. и на неосчетоводена в счетоводството на „Г. и."ООД
фактура №**********/30.09.2019 г. за тази сума от 3 144,52 лв. В
5
счетоводството на „Г. и." ООД с цялата сума на кредитно известие №
**********/2.1.2020 г. е намалено задължението по процесната фактура
№***********/23.12.2019 г., докато в счетоводството на „Т. БГ.“ ЕООД е
намалено задължението само с част от сумата по това кредитно известие в
размер в размер на 462,94 лв., като с разлика 4 308,79 лв. е погасено изцяло
задължението по фактура № *********/17.12.2019 г. В счетоводството на „Т.
БГ."ЕООД платена на 10.12.2019 г. сума в размер на 28 327,77 лв. е отнесена за
погасяване на задължението по фактура №***********/10.12.2019 г. за сумата
от 25 183,25 лв. и по фактура №********** /30.09.2019 г. за тази сума от 3
144,52 лв. В счетоводството на „Г. и." ООД, с тази платена сума е погасено
също задължението по фактура №***********/10.12.2019 г. за сумата от 25
183,25 лв., но и частично задължението по фактура №*********/17.12.2019 г.,
която е на стойност 4 308,79 лв., след което е останала неизплатена сума по
фактура № *********/17.12.2019 г. в размер на 1 164,27 лв., която не е
прихваната от издадените кредитни известия.
Прихващането на сумата с кредитно известие № **********/2.1.2020 г. е
отразено в ответното дружество с цялата стойност от 4 771,73 лв., тъй като
при него липсва осчетоводена фактура № **********/30.09.2019 г. за 3 144,52
лв. и остатъкът от сумата по фактура № ********* /17.12.2019 г. в размер на 1
164,27 лв. не е прихванат от издадените кредитни известия (т.е. от кредитно
известие № **********/2.1.2020 г.)
От заключението по ССчЕ се установява, че количество на
произведените и продадени асфалтови смеси от „Т. - п. с." АД за периода на
действие на договора - 02.09.2019 г. - 31.12.2019 г. е: 11 360,72 тона - плътна
асфалтова смес; и 8 060,64 тона - биндер - неплътна асфалтова смес. Общото
количество на произведените асфалтови смети е 19 421,36 тона, в т.ч. със
битум на възложителя - 15 268,10 това.
Вещото лице – счетоводител констатира, че дължимата суми, съгласно
цените в Приложение № 2 към договора, за произведените асфалтови смеси с
битум на възложителя от 15 268,10 тона е в размер на 656 528,30 лева без ДДС
(= 15 268,10 тона х 43,00 лева). Общата стойност на фактурираните асфалтови
смеси от 15 268,10 тона е 690 084,04 лв. без ДДС. Разликата между
фактурираните и дължимите суми по цените на Приложение № 2 към
договора е в размер на 33 555,74 лева (= 690 084,04 лв.- 656 528,30 лв.).
Издадените кредитни известия №№ ***********/2.1.2020 г.,
***********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г.,
**********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г.,
********/2.1.2020 г. са на обща стойност 40 266,89 лв. с ДДС, или 33 555,74
без ДДС.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Установи се по делото, че по силата на договор от 02.09.2019 г. „Г. и.“ е
възложило на „Т. – п. с.“ АД производство и продажба на асфалтови смеси.
Предмет на настоящото производство е неизплатено възнаграждение за
производство на асфалтови смеси по процесния договор по фактури №
6
********/28.02.2020 г. и № ***********/23.12.2019 г.
Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение
№ 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. №
380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др., фактурата
може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява
съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на предоставената
услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните
представители, време и място на сключване на договора. Според други
решения на ВКС, а именно – решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010
г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II ТО, решение №
92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т.
д. № 416/2010 г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на II
ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II ТО, фактурите
отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях
по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението
и доказва неговото съществуване. Нещо повече, според приетото в решение №
42/2010 г. по т. д. № 539/2009 г. на II ТО, решение № 92/2011 г. по т. д. №
478/2010 г. на II ТО и решение № 47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II ТО,
дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/ или е
останала неподписана за "получател" от купувача по договора за търговска
продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи
като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако
съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка,
отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит.
От заключението по ССчЕ се установява, че двете процесни фактури - №
********/28.02.2020 г. на стойност 116,68 лева, и № ***********/23.12.2019 г.
на стойност 67419,00 лева са осчетоводени както от ищеца, така и от
ответника.
При това положение настоящият състав достига извод, че задълженията
за заплащане на сумите по тези фактури са възникнали в патримониума на
ответното дружество, което ги е осчетоводило.
От заключението се установява още, че в счетоводствата на двете
спорещи дружества няма постъпили и осчетоводени плащания по процесните
фактури № ********/28.02.2020 г. и № ***********/23.12.2019 г.
За погасяване на задължението по фактура № ***********/23.12.2019 г. в
счетоводствата на двете дружества са осчетоводени кредитни известия №
***********/2.1.2020 г., ***********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г.,
**********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г., **********/2.1.2020 г.,
********/2.1.2020 г.
Общата стойност на тези кредитни известия е 35495,16 лева.
За погасяване на задължението по фактура № ***********/23.12.2019 г. в
счетоводствата на двете дружества е осчетоводено прихващане с насрещно
задължение на „Т. БГ.“ ЕООД към „Г. и.“ ООД по фактура №
7
***********/03.04.2020 г., издадена от „Г. и.“ ООД, със сума в размер на
8937,14 лева.
Спорно е между страните дали с вземането по кредитно известие №
**********/02.01.2020 г. следва да се извърши прихващане на задължението
по фактура № ***********/23.12.2019 г.
Посоченото кредитно известие е за сумата от 4771,73 лева.
От заключението по ССчЕ се установява, че в счетоводството на ищеца
вземането по фактура № ***********/23.12.2019 г. е намалено само с част от
задължението по това кредитно известие, а именно за сумата от 462,94 лева.
Напротив, в счетоводството на ответника задължението по фактурата е
намалено с цялата сума по известието.
Вещото лице е констатирало, че разминаването се дължи на
обстоятелството, че в счетоводството на ищеца с разликата от 4308,79 лева
/4771,73 лева – 462,94 лева/ е погасено изцяло задължението по фактура №
*********/17.12.2019 г.
В счетоводството на ответника задължението по фактура №
*********/17.12.2019 г. е погасено частично с плащането от 10.12.2019 г. – за
сумата от 3144,52 лева, а за разликата над 3144,52 лева до 4308,79 лева, т.е. за
1164,27 лева задължението по фактура № *********/17.12.2019 г. остава
непогасено. С плащането от 10.12.2019 г. в счетоводството на ответника е
погасено и задължението по фактура № ***********/10.12.2019 г. за сумата от
25183,25 лева.
Плащането от 10.12.2019 г. от „Г. и.“ ООД към „Т. БГ.“ ЕООД е в размер
на 28327,77 лева.
С това плащане в счетоводството на ищеца са погасени задължения по
фактура № ***********/10.12.2019 г. за сумата от 25183,25 лева и по фактура
№ **********/30.09.2019 г. за сумата от 3144,52 лева.
За разрешаването на спора следва да се установи как да бъдат
разпределени извършените плащания и прихващания.
Ответникът изрично е оспорил дължимостта на задължението по
фактура № **********/30.09.2019 г. за сумата от 3144,52 лева.
Тази фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответното
дружество, а ищецът не сочи и не представя доказателства за дължимостта на
сумата от 3144,52 лева по фактура № **********/30.09.2019 г.
При това положение настоящият състав намира, че ищецът
неоснователно е отнесъл плащането от 10.12.2019 г. частично – за сумата от
3144,52 лева, за погасяване на задължение, обективирано във фактура №
**********/30.09.2019 г.
Извън задълженията по процесните две фактури безспорно се
установява, че за „Г. и.“ ООД са възникнали задължения към ищеца и по
фактура № *********/17.12.2019 г. за сумата от 4308,79 лева и фактура №
***********/10.12.2019 г. за сумата от 25183,25 лева.
С плащането от 10.12.2019 г. в размер на 28327,77 лева и двете дружества
8
са осчетоводили погасяване на задължението по фактура №
***********/10.12.2019 г. за сумата от 25183,25 лева. По различен начин
обаче двете дружества са отнесли разликата от 3144,52 лева.
В счетоводството на ищеца сумата от 3144,52 лева е отнесена за
погасяване на задължение, обективирано във фактура №
**********/30.09.2019 г. В счетоводството на ищеца сумата от 3144,52 лева е
отнесена за частично погасяване на задължение, обективирано във фактура №
*********/17.12.2019 г.
Извършеното от ответника отнасяне е обосновано, а това отчетано от
ищеца във връзка с плащането от 10.12.2019 г. – не, поради което следва да се
приеме, че след това плащане е останало задължение по фактура №
*********/17.12.2019 г. в размер на 1164,27 лева.
Фактурата от 17.12.2019 г. предхожда процесните фактури и
обективираното в нея задължение е по-старо, поради което ищецът правилно
и обосновано е прихванал вземането по фактура № *********/17.12.2019 г.
със задължението по КИ № ***********/02.01.2020 г., но само до сумата от
1164,27 лева. За разликата над 1164,27 лева до пълната стойност на
кредитното известие – 4771,73 лева, т.е. за 3607,46 лева има предпоставки за
прихващане със задължението по фактура № ***********/23.12.2019 г.
Ищецът е осчетоводил прихващане за 462,94 лева, поради което възражението
на ответника за прихващане с вземането по КИ № ***********/02.01.2020 г.
следва да се уважи за 3144,52 лева.
Второто възражение за прихващане на ответника се явява
неоснователно. Не се доказва по делото възникване на вземане за
допълнителна търговска отстъпка в размер на 14951,73 лева с ДДС.
От заключението по ССчЕ се установява, че търговските отстъпки са
правилно изчислени и начислени от ищеца. Издадените кредитни известия по
договора са на стойност 40266,89 лева с ДДС, или 33555,74 лева без ДДС,
колкото е и разликата между фактурираните и дължимите цени по цените на
Приложение № 2 към договора.
При това положение искът за главница следва да се уважи за сумата от
19495,92 лева, а за разликата над 19495,92 лева до 22640,44 лева – да се
отхвърли поради извършено прихващане с вземането по КИ №
***********/02.01.2020 г. за 3144,52 лева.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
отправил писмена покана за доброволно изпълнение на задълженията за
процесната главница, която покана е получена от ответника на 08.02.2021 г., а
предоставеният седмодневен срок е изтекъл на 15.02.2021 г., а от 16.02.2021 г.
ответникът е в забава.
9
Обстоятелствата по повод връчването на поканата не се оспорват от
ответната страна.
С помощта на онлайн лихвен калкулатор на НАП съдът изчисли, че
размерът на мораторната лихва за периода 16.02.2021 г. – 12.01.2024 г. /датата
на ИМ/ върху главницата от 19495,92 лева възлиза на 6220,69 лева. До този
размер следва да се уважи акцесорната претенция, а за разликата над 6220,69
лева до 7206,19 лева – да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира 1194,00 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за
ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева. Съобразявайки уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъди сумата от 1456,84 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът не претендира разноски.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СРС сумата от 400 лева за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г. и.“ ООД, ЕИК **********, да заплати на „Т. БГ.“ ЕООД, ЕИК
**********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата
19495,92 лева, представляваща неизплатен остатък от възнаграждение по
договор за производство на асфалтови смеси от 02.09.2019 г. по фактури №
***********/23.12.2019 г. и ********/28.02.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 12.01.2024 г. до изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 19495,92 лева до
предявения размер от 22640,44 лева поради извършено прихващане с вземане
по кредитно известие № **********/02.01.2020 г.
ОСЪЖДА „Г. и.“ ООД, ЕИК **********, да заплати на „Т. БГ.“ ЕООД,
ЕИК **********, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 6220,69 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 19495,92 лева за
периода 16.02.2021 г. – 12.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
6220,69 лева до предявения размер от 7206,19 лева.
ОСЪЖДА „Г. и.“ ООД, ЕИК **********, да заплати на „Т. БГ.“ ЕООД, ЕИК
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1456,84 лева – разноски
в производството.
ОСЪЖДА „Г. и.“ ООД, ЕИК **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 400 лева –
възнаграждение на вещо лице по ССчЕ.
10
При постъпване на сумата от 400 лева по сметка на СРС делото да се
докладва за издаване на РКО в полза на вещото лице, изготвило заключението
по ССчЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11