Решение по дело №2393/2018 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Велемира Денчева Димитрова
Дело: 20184210102393
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                        Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                521

 

                                  гр. Габрово 13.12.2019 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  ДИМИТРОВА

                                                                                                                                          при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 2393 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е  допустим за разглеждане от съда, като правното му основание е  чл. 410 от КЗ.

В исковата молба се твърди, че 03.01.2016 г. на ПП-1-5 Велико Търново - Русе на км. 101 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Пежо 206" с per. № ЕВ 5824 АС управляван от собственика М.П.Д. и л. а. „Шкода Фабия", д.к. № ВТ 4194 ВН, управляван от собственика Т.К.И., в резултат от което са настъпили материални щети. Мястото е посетено от контролните органи, които са извършели оглед и са установили обстоятелствата, нарушенията, причините и условията, при които е настъпило произшествието - виновен за неговото настъпване е водачът на л.а. „Пежо 206" с per. № ЕВ 8524 АС, който е изгубил управлението на автомобила и навлизайки в платното за насрещно движение реализира ПТП. Изготвен е Протокол за ПТП № 1582716, а на Д. е съставен акт за УАН сер. „Т", № 964799.

Контролният орган е установил, че гражданската отговорност на собственика и водачите на л.а. „Пежо 206" с per. № ЕВ 5824 АС към момента на настъпване на процесното ПТП не е била застрахована. Извършената справка в информационния масив на „Гаранционен фонд" показва, че полицата „ГО" № 02115001057845 сключена в ЗД "Бул Инс" АД с период на покритие 14/04/2015 - 13/04/2016 е била прекратена на 30/07/2015 и друга не е била сключвана.

За л. а. „Шкода Фабия", ДКН № ВТ 4194 ВН към деня на настъпване на процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка „Каско на МПС" в „ЗД Евроинс" АД с период на покритие 17.12.2015 - 16.12.2016 г. След подадено искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско" в „ЗД Евроинс" АД е заведена щета № **********.

На увредения л. а. „Шкода Фабия", д.к. № ВТ 4194 ВН са извършени два огледа на щетите от експерти на дружеството и в протоколи са описани констатираните увреждания. Констатирано е, че стойността на ремонта ще надхвърли 70% от действителната цена на автомобила и на собственика е предложено щетата да бъде приключена като тотална. Собственикът е пожелал автомобилът да бъде отремонтиран и е било решено застрахователното обезщетение, което ще се изплати да е в размер до 70% от действителната стойност. След като ремонтираният автомобил е представен за оглед пред застрахователя, по предоставената банкова сметка ***,21 лева, представляващи застрахователно обезщетение, като застрахователят използвайки правото си по чл. 14, ал. 7 от ОУ по застраховка „Каско на МПС", е удържал дължимите 2, 3 и 4-та дължими вноски от застрахователната премия или общо 215, 37 лева. За извършеното плащане ищецът прилага с банков документ - детайлна информация за транзакциите.

След изплащане на застрахователното обезщетение за застрахователя по имуществена застраховка по силата на закона възниква правото регламентирано в чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата. При липсата на застраховка „Гражданска отговорност" за собственика и водачите на л.а „Пежо 206" с per. № ЕВ 5824 АС отговорността за щети се носи от водача управлявал преводното средство към момента та настъпване на ПТП.

С Per. № РК-005-1 /8/04.08.2016 г. ищцовото дружество добросъвестно е изпратило регресна покана до Д., в която на същата е било съобщено за възникналото в нейна тежест парично задължение и отправена покана да го уреди извънсъдебно. Пратката не е била получена от адресата, понеже не я е потърсил в местния клон на „Български пощи" след оставено му известие.

С оглед на изложеното „ЗД Евроинс" АД прави искане съдът да постанови решение, с което осъди М.П.Д., ЕГН: ********** да му изплати следните сумата 2 743,58 лева - равностойност на изплатеното застрахователно обезщетение, както и 10 лева разноски, сторени за неговото определяне, ведно със законната лихва смятана от деня на завеждане на настоящата искова молба в деловодството на PC - Габрово до окончателното изплащане на присъдените суми;

Претендира също и за присъждане на направените по делото разноски – заплатена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда.

Назначеният на осн. чл. 47 ал.6 от ГПК особен представител на ответницата заявява, че счита иска за допустим но неоснователен.

Счита, че в случая следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, встъпва в онези права, които получилото обезщетение лице има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на увреждащия, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта.

Според особения представител в конкретната ситуация елементите от фактическия състав не са безспорно установени. По делото е представен протокол за ПТП, който не е заверен и не може да се приеме като доказателство по делото, същото се отнася и за цветното копие на саморъчната декларация от Т.И..

На следващо място, дори и да се приеме, че твърдяната в исковата молба фактическа обстановка отговаря на действителността, то недоказани остават твърденията на ищеца, че между него и Т.И. е било налице валидно застрахователно правоотношение, както и че претендираната сума е била реално преведена по нейна банкова сметка.

***телна полица № 00500100138522, озаглавена „Каско на МПС" не е подписана нито от застрахования, нито от застрахователя. Това води единствено до извода, че не е налице валидно застрахователно правоотношение, което да обоснове заплащането на застрахователно обезщетение.

Също така не е ясно дали сумата действително е била преведена по банкова сметка ***. Към доказателствата по делото е представено копие на листче, на което е написано „Т.И." и IBAN. *** бланката, не носи печат на институцията и не удостоверява факта, че посочената банкова сметка *** И.. По същия начин стоят нещата и с приложената по делото „Детайлна информация за Вашите транзакции". От този документ не става ясно коя е банковата сметка, от която са извършвани паричните преводи, дали тя в действителност принадлежи на застрахователното дружество ищец, или не, не носи подписа на служител на банката и не е заверен с неин печат. Както останалите, този документ също не е заверен от ищеца.

Следва да се отбележи и че по делото не са приложени доказателства, от които да се удостоверява, че претендираната сума от 10 лв. за определяне равностойността на заплатеното застрахователно обезщетение действително е била заплатена.

Предвид изложеното се прави искане съдът да отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани, тъй като от представените доказателства не се установява към момента на възникване на ПТП-то между ищеца и пострадалото лице да е било налице валидно сключено застрахователно правоотношение, не се установява по безспорен начин и че сумата, която се претендира в настоящото производство, реално е била изплатена. От доказателствата по делото не се стига и до неопровержим извод, че е налице фактическият състав на деликта и М.Д. е действала протиревоправно, причинила е увреждане и между противоправното поведение и увреждането е налице причинна връзка.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Видно  от приложената по делото преписка  по АУАН сер. Т №964799 на ОД на МВР – В. Търново, на 03.01.2016 г. на  първокласен път ПП-1-5 Велико Търново - Русе, км. 101 е настъпило ПТП между л.а. „Пежо 206" с per. № ЕВ 5824 АС управлявано от собственика - ответницата М.П.Д. и л. а. „Шкода Фабия", д.к. № ВТ 4194 ВН, управляван от собственика му Т.К.И.. Ответницата Д. при управление на автомобила си не се съобразила с пътните условия, релефа на местността и пътната настилка, в резултат на което на дясна крива автомобилът й се поднесъл, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил насрещно движещия се автомобил „Шкода Фабия", д.к. № ВТ 4194 ВН , в резултат от което са настъпили материални щети. Мястото е посетено от контролните органи, които са извършели оглед и са съставили Протокол за ПТП № 1582716. На  М.Д. е съставен АУАН сер. „Т", № 964799.за  нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на него е издадено Наказателно постановление № 16-1275-000018/01.02.2016г. на  Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново, което е влязло в сила на 05.05.2018г.

В съставения протокол за ПТП  № 1582716/03.01.2016г. е отразено, че за л.а. „Пежо 206" с per. № ЕВ 5824 АС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност на водачите на МПС”. Това обстоятелство се установява и от приложената по делото справка от информационния масив на „Гаранционен фонд" за сключена застраховка „ГО" за л.а. с Д.К № Е В 5824 АС.

Видно от представената от ищеца Застрахователна полица № 0500100138522 и вносни бележки за застрахователна премия, за л. а. „Шкода Фабия", д.к. № ВТ 4194 ВН, към датата на ПТП е била сключена валидна застраховка „Каско на МПС”. 

От страна на собственика на увредения автомобил Т.И. пред застрахователя по „Каско” е заведена претенция във връзка с настъпилите щети по автомобила й, във връзка с което е образувана преписка по щета № **********/04.01.2016г. На увредения л. а. „Шкода Фабия", д.к. № ВТ 4194 ВН са извършени 2 огледа на щетите от експерти на ищеца и в протоколи са описани констатираните увреждания. Констатирано е, че стойността на ремонта ще надхвърли 70% от действителната цена на автомобила и на собственика е предложено щетата да бъде приключена като тотална. Съгласно уведомление от 30.03.2016г., собственикът е пожелал автомобилът да бъде отремонтиран и е било решено застрахователното обезщетение, което ще се изплати да е в размер до 70% от действителната стойност. След като ремонтираният автомобил е представен за оглед пред застрахователя, по предоставената банкова сметка ***,21 лева, представляващи застрахователно обезщетение, като преди това застрахователят използвайки правото си по чл. 14, ал. 7 от ОУ по застраховка „Каско на МПС", е удържал дължимите 2, 3 и 4-та дължими вноски от застрахователната премия или общо 215, 37 лева. За извършеното плащане ищецът прилага с банков документ - детайлна информация за транзакциите.

От изисканата справка от „ ОББ”АД е видно, че  сумата от 2 528.21 лева е постъпила по сметката на  Т.И. на 03.08.2016г. като посоченото основание за превода е било **********, което е номера на щетата заведена в ищцовото дружество  ЗД „Евроинс”АД. 

Към преведената сума следва  да се прибави и приспаднатата от застрахователя премия по застраховката „Каско” в размер на 215, 37 лева, както и направените ликвидационни разноски в размер на 10 лева, като общата сума в размер на 2 753.58 лева се явява и размера на щетата, за стойността на която застрахователят се суброгира в правата на увреденото лице.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че предявеният иск по чл. 410 от КЗ е основателен и доказан в пълния му предявен размер.

Налице са законовите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на  ответницата  М.Д. спрямо застрахователя, а именно  управление на МПС без сключена застраховка „ГО на водачите на МПС”, виновно причиняване на щета на л. а. „Шкода Фабия", д.к. № ВТ 4194 ВН в резултат от нарушаване на правилата за движение и изплащане на щетите от застрахователя по „Каско”.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 510.16 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, определено от съда на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по делото от особения представител адвокат Х.П. ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, 1592, бул. “Хр. Колумб” № 43, представлявано от  Изпълнителните директори Йоанна Цонева и Румяна Бетова, сумата от 2753.58 лева / две хиляди седемстотин петдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва считано от 04.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата на осн. чл. 410 от КЗ.

ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН ********** с адрес ***, представлявана по делото от особения представител адвокат Х.П. ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, 1592, бул. “Хр. Колумб” № 43, представлявано от  Изпълнителните директори Йоанна Цонева и Румяна Бетова направените по делото разноски в размер на 510.16 лева /петстотин и десет лева и шестнадесет стотинки/, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, както и 300.00 лева / триста лева/ юрисконсултско възнаграждение  на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК.

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :