РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№939 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.239 ГПК.
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Теленор България” ЕАД гр.
София, представляван от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик, чрез
пълномощник адв. З.Й.Ц. твърди, че е сключил с
ответницата различни договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към
тях, както и договори за лизинг от 18.03.2017г. и от 07.03.2018г. Ответницата
не е изпълнила паричните си задължения по договорите за мобилни услуги и
лизинг, които са предсрочно прекратени, като размерът на дължимите неустойки са
в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за съответния номер без
ДДС. За периода от месец април 2018г. до месец август 2018г. същата не е
изпълнила паричните си задължения, произтичащи от сключените между страните
договори, начислени й в 11 бр. фактури, а именно: фактура
№**********/10.04.2018г. за сумата 39.91 лв, като
след приспадане надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 10.90 лв
се дължи сумата 29.01 лв; фактура
№**********/20.04.2018г. за сумата 40.89 лв, като
след приспадане надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в
размер на 13.83 лв се дължи сумата 27.06 лв; фактура №**********/05.05.2018г.
за сумата 8.04 лв, като след приспадане надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 2.66 лв се дължи сумата 5.38 лв;
фактура №**********/10.05.2018г. за сумата 36.47 лв;
фактура №**********/20.05.2018г. за сумата 46.81 лв;
фактура №**********/05.06.2018г. за сумата 7.99 лв;
фактура №**********/10.06.2018г. за сумата 35.57 лв;
фактура №**********/20.06.2018г. за сумата 31.97 лв;
фактура №**********/05.08.2018г. за сумата 19.98 лв;
фактура №**********/10.08.2018г. за сумата 348.80 лв
и фактура №**********/20.08.2018г. за сумата 212.47 лв. За събиране на
вземането си в общ размер 801.51 лв е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр.
дело №5406/2019г. на Русенски районен съд. Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, моли да се признае за
установено по отношение на Т.Р.Д., че му дължи сумата общо 801.51 лв съгласно фактури №№ **********/10.04.2018г., **********/20.04.2018г.,
**********/05.05.2018г., **********/10.05.2018г.,
**********/20.05.2018г., **********/05.06.2018г., **********/10.06.2018г.,
**********/20.06.2018г., **********/05.08.2018г., **********/10.08.2018г. и
**********/20.08.2018г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело №5406/2019г. на РРС до
окончателното изплащане. Претендира направените разноски по ч. гр. дело
№5406/2019г. на РРС и по настоящото производство.
Ответницата Т.Р.Д. в срока по чл.131 ГПК не е подала писмен
отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание. Препис
от исковата молба с приложенията е връчен на ответницата на 09.04.2021г.
(л.88). Призовка за съдебното заседание й е връчена на 10.06.2021г. (л.93).
С писмено становище вх. №272603/23.06.2021г. ищецът чрез
процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение
по отношение на ответницата.
Видно е от ч. гр. дело №5406/2019г. на
РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение №2607/10.09.2019г. срещу Т.Р.Д. за сумата 801.51 лв
главница по договор за мобилни услуги от 05.11.2013г. и фактури №№ **********/10.04.2018г.,
**********/20.04.2018г., **********/05.05.2018г.,
**********/10.05.2018г., **********/20.05.2018г., **********/05.06.2018г.,
**********/10.06.2018г., **********/20.06.2018г., **********/05.08.2018г.,
**********/10.08.2018г. и **********/20.08.2018г., заедно със законната лихва
от 09.09.2019г. до окончателното изплащане, както и
за 385 лв разноски. Тъй като заповедта за изпълнение
е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
Ищецът е представил с исковата молба следните писмени
доказателства: Договор за мобилни услуги от 05.11.2013г. и Допълнително
споразумение към него от 15.09.2015г., Приложение – ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 15.09.2015г. и Декларация – съгласие от 15.09.2015г.,
Договор за мобилни услуги от 18.03.2017г. и Декларация – съгласие от
18.03.2017г., Договор за лизинг от 18.03.2017г., Запис на заповед от 18.03.2017г.,
Договор за мобилни услуги от 29.03.2017г., Декларация – съгласие от 29.03.2017г.,
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 29.03.2017г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 22.06.2017г.,
Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от 22.06.2017г. и Декларация – съгласие от 22.06.2017г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 07.03.2018г., Договор за лизинг
от 07.03.2018г., Запис на заповед от 07.03.2018г., Общи условия, Приложение –
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 07.03.2018г.
и Декларация – съгласие от 07.03.2018г., фактури №№ **********/10.04.2018г.,
**********/20.04.2018г., **********/05.05.2018г.,
**********/10.05.2018г., **********/20.05.2018г., **********/05.06.2018г.,
**********/10.06.2018г., **********/20.06.2018г., **********/05.08.2018г.,
**********/10.08.2018г. и **********/20.08.2018г., Спогодба от 11.01.2018г. и
Последна покана за доброволно плащане от 05.07.2018г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Формалните предпоставки по чл.238, ал.1 ГПК са налице: ответницата Т.Р.Д.
не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
На ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването й в съдебно заседание – чл.239, ал.1, т.1 ГПК.
Налице е и материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение
по отношение на ответницата, с което да уважи предявения иск.
Ответницата дължи на дружеството-ищец общо 385 лв разноски по ч. гр. дело №5406/2019г. на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата следва да заплати на ищеца 385 лв
разноски по настоящото дело.
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Младост”
4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, ЕИК *********, към Т.Р.Д. ***, ЕГН **********, за сумата
общо 801.51 лв съгласно фактури №№
**********/10.04.2018г., **********/20.04.2018г., **********/05.05.2018г., **********/10.05.2018г.,
**********/20.05.2018г., **********/05.06.2018г., **********/10.06.2018г.,
**********/20.06.2018г., **********/05.08.2018г., **********/10.08.2018г. и
**********/20.08.2018г., заедно със законната лихва, считано от 09.09.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т.Р.Д. *** ЕАД сумите 386 лв разноски по ч. гр. дело №5406/2019г. на Русенски районен
съд, както и 386 лв разноски по делото.
Решението е окончателно.
Съдия: