№ 46
гр. Плевен, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500013 по описа за 2022 година
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд – гр. Плевен е
образувано на основание депозирана въззивна жалба от Районна прокуратура
– гр. Плевен, срещу Решение № 1322/21.11.2021 г., постановено по гр. д. №
5012/2021 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. Навеждат се доводи, че претърпените
имуществени вреди не били в пряка причинна връзка с повдигнатото
обвинение, като искът следвало да бъде насочен срещу лицето, по отношение
на което е възстановена претендираната сума. В допълнение към жалбата се
излага становище за недоказаност на собствеността, касаеща предадената
сума в размер на 9780 лв. Навеждат се твърдения, че чл. 4 ЗОДОВ не
предвиждал връщане на парични суми и не била задължителна последица при
повдигнато обвинение по чл. 206 НК. Поддържа се становището за липса на
мотиви относно първоинстанционното решение, както и в частта, касаеща
представените договори за правна защита и съдействие. Навежда възражения
за формиране размера на присъдената лихва за забава, като се препраща към
възраженията направени в отговора пред първоинстанционния съд. С
1
въззивната жалба се иска отмяна на решението на районния съд, като
предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. С жалбата не са
направени искания за събиране на доказателства. В съдебно заседание
въззивникът се представлвява от представител на ОП-Плевен. Поддържа
възраженията направени с въззивната жалба, като счита
първоинстанционното решение за неправилно и необосновано и моли същото
да бъде отменено. Предлага на съда да направи преценка на поисканите за
присъждане разноски по справеливост.
Въззиваемите страни не депозират отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се представлвяват. С
молба от 03.02.2022г., представителят на въззивниците депозира молба, в
която моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
направените разноски пред въззивната инстанция, за които е представя
договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл. 80 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл. 267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.
262 ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение, районният съд осъдил, на основание чл. 6 ал.1,
във вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Р.България,
представлявана от Главния прокурор, гр. София, бул. *** № 2, да заплати на
М. КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ., ЕГН **********, чрез адв. П. -
ПлАК , съдебен адрес в гр.П. , ул. *** №***, сумата в размер на 9 780 лева.
Осъдил, на основание чл. 6, ал.1, във вр. с чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ,
Прокуратурата на Р.България, представлявана от Главния прокурор, гр.
София, бул. *** № 2, да заплати на М. КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ.,
ЕГН **********, чрез адв. П. - ПлАК , съдебен адрес в гр.П. , ул. *** №***,
сумата в размер на 2 400 лв.
Осъдил, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, Прокуратурата на Р.България,
2
представлявана от Главния прокурор, гр. София, бул. *** № 2, да заплати на
М. КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ., ЕГН **********, чрез адв. П. -
ПлАК , съдебен адрес в гр.П. , ул. *** №***, сумата в размер на 5162 лв.
Осъдил, на основание чл. 78 от ГПК, Прокуратурата на Р.България,
представлявана от Главния прокурор, гр. София, бул. *** № 2, да заплати на
М. КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ., ЕГН **********, чрез адв. П. -
ПлАК, съдебен адрес в гр.П. , ул. *** №***, направените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1828 лв.
Окръжен съд – гр. Плевен, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Районен съд Плевен е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД предявени от наследниците на оправдан подсъдим.
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на
Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е
повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за
извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла
в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3)
подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4)
причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима,
естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.
е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и
причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за
повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от
виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг.
чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява правнорелевантното обстоятелство, че спрямо К, М. П. с ЕГН
3
********** с обвинителен акт № 7 от 2015 г. по ДП № 384/2013 г., по описа
на РП- Никопол, било повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.
Никопол, за това, че на неустановен ден през месец декември 2012 година в
гр. Г., ул. *** № 3, недвижим имот собственост на „***“ ЕООД - гр. Плевен, в
съучастие с П.И.Г. като извършител, при условията на опасен рецидив,
противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 бр. бракуван товарен 2
специализиран /пътна помощ/ автомобил на стойност 4889,58 лв. и 1 бр.
бракуван товарен специализиран /пътна помощ/ автомобил номер на стойност
4889,58 лв, всичко на обща стойност 9779,16лв. /, собственост на „* **“
ЕООД - гр. Плевен, с управител и представляващ дружеството към момента
на бракуването на автомобилите - * В. които владеел по силата на устна
договорка за сключване на договор за покупко - продажба на двата
автомобила, като присвоеното имущество е заместено с неговата парична
равностойност до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд - престъпление по чл. 206, ал.6, т.2, вр. ал. 3, предл.
второ вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 1 и 2, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" от НК.
С присъда № 23 от 13.10.2018 година по НОХД № 71/2015 г. по описа на
РС-Никопол се установява, че К, М. П. бил признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото му обвинение. С влязло в сила Решение № 96 от
14.06.2019 година по ВНОХД № 150/2019 година, Плевенски Окръжен съд
потвърдил постановената по НОХД № 71 / 2015 г. оправдателна присъда.
От приобщения по делото приемо-предавателен протокол от
27.03.2014г. се установява, че обв. К, П. предал на разследващ полицай
сумата от 9780 лева. Видно от протокола, сумата била предназначена за
погасяване на щетите от престъплението по чл. 206, ал.1 НК, за което било
образувано ДП № 384/2013г. по описа на РП Никопол. Този факт се
потвърждава и от показанията на св. П. Я., който твърди, че закарал
обвиняемия до прокуратурата в съда, където следвало да предаде сумата от
около 10 000 лв.
От приобщения по делото приемо-предавателен протокол от
27.03.2014г. се установява, че предадена от обвиняемия сума в размер на 9780
лева била възстановена на пострадалата чрез нейният повереник адв. М. М..
От удостоверение за наследници № 377 / 13. 10. 2021 г. се установява,
че К, М. П. починал на 07. 06. 2019 г., а негови наследници са М. КР. П. и
4
В.К. П.а.
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната
инстанция счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди от незаконното обвинение,
изразяващи се във възстановяване на сумата от 9780 лева по досъдебното
производство се явява доказан по своето основание и размер. Безспорно с
възстановяване на горецитираната сума за обвиняемия се породило правото
обвинението да бъде квалифицирано по по-леконаказауем състав, а именно по
ал. 6 на чл. 206 НК, предвиждащ наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8
години. От горното следва извод, че ако спрямо обвиняемия не е било
повдигнато обвинение, то за него не би възникнало основание за
възстановяване на сумата от 9780 лв. В настоящия случай е налице пряка
причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение на К, П. и
настъпилата имуществената вреда в размер на 9780 лв. В този смисъл и
Решение № 199 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 425 описа за 2011 г. на ВКС.
С оглед гореизложеното, възражението на Районна прокуратура гр.-
Плевен за липса на причинно-следствена връзка между повдигнатото
обвинение и причинената вреда е неоснователно.
По отношение на направеното възражение от въззивника относно
доказаността на имуществените вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар в досъдебното и в съдебните производства, в размер на 2400 лв.,
настоящият съдебен състав намира за частично основателно, поради следните
съображения.
От материалите по делото е видно, че на лист 72 от НОХД № 71/2015 г.
по описа на РС-Никопол е приложен договор за правна защита и съдействие,
сключен между подсъдимия К, П. и адв. В. П. за сумата от 800лв. На лист 62
от ВНОХД № 150/2019 г., по описа на Плевенски Окръжен съд е приложен
договор за правна защита и съдействие, сключен между подсъдимия К, П. и
адв. В. П. за сумата от 800лв. Не се установи претендираният договор за
правна защита и съдействие, за досъдебното производство в размер на 800
лв., да е приложен по делото. Поради което, в тази част решението на
районния съд следва да бъде отменено, като претенцията за настъпили
неимуществени вреди бъде отхвърлено за разликата над 1600 лв. до 2400 лв.
По отношение на предявеният иск по реда на чл. 86, ал1 ЗЗД.
5
С оглед направеното възражение за формиране размера на присъдената
лихва за забава, настоящият съдебен състав намира за основателно, поради
следни съображения.
Първоинстанционният съд приел, че претенцията в размер на 5162 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 9780 лв. за периода от
27.03.2014 г. до 07.06.2019 г. е доказана по основание и размер. Мораторната
лихва представлявало вземане за недължимо платеното, което възниквало с
предаване на сумата. От този момент вземането за лихви ставало изискуемо,
поради което се дължало ведно със законната лихва. Този принцип е относим
при приложение на института на неоснователно обогатяване, но не и в
настоящия случай. По въпроса, свързан с изпадането в забава при наличие на
оправдателна присъда има формирана задължителна тълкувателна практика.
Съгласно възприетите принципи в т. 4 от ТР № 3 ОТ 22.04.2005 г. по т. гр. д.
№ 3/2004 г., ОСГК на ВКС се предвижда, че „началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението
е от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето“. Решението, с
което подсъдимият е бил оправдан е влязло в сила на 14.06.2019 г. /Решение
№ 96 от 14.06.2019 г. по ВНОХД № 150/2019 година на Плевенски Окръжен
съд/, от когато и възниква правото на ищците да претендират лихва за забава.
С оглед обстоятелството, че ищците заявили претенцията си за присъждане
на лихва за забава от 27.03.2014 г. до 07.06.2019 г., а правото им по чл. 86
ЗЗД се поражда едва на 14.06.2019 г., акцесорният иск за забава следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По отношения на отговорността за разноските.
Формираният извод за неоснователност на част от исковите претенции
налага да бъде ревизирано първоинстанционното решение и в частта за
разноските.
Материалният интерес по настоящото производство възлиза на 17342
лв., който представлява сбор от предявените от ищците претенции (9780 лв. +
2400 лв. + 5162 лв. = 17 342 лв.). Отхвърлената част от исковите претенции
възлиза в размер на 5962 лв., която представлява сбор от отхвърления иск за
мораторна лихва в размер на 5162 лв. и частично отхвърленият иск за
имуществени вреди за горницата над 1600 лв. до пълно предявения от 2400
6
лв. (5162 лв. + 800 лв. = 5962 лв.)
С оглед отхвърлената част от предявените искове, хонорарът на
въззиваемата страна за първата и настоящата инстанция следва да бъде
редуциран до размера на уважената част от иска. Предвид изхода от спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззиваемите-ищци, следва да бъде
присъдена сумата от 628.44 лв. (1828 лв. адвокатско възнаграждение,
умножено по отхвърлената част от претенциите - 5962 лв., разделено на
материалния интерес - 17342 лв. = 628.44 лв.), представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на въззиваемите-ищци за първа и въззивна инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1,
пр.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1322/21.11.2021 г., постановено по гр. дело №
5012/2021 г. по описа на Районен съд Плевен, в частта, с която предявеният от
М. КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ. ЕГН ********** срещу
Прокуратурата на Република България иск по чл. 6, ал.1, във вр. с чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ за имуществени вреди, е уважен за сумата нас 1600 лв. до 2400
лв.; в частта, с която искът за мораторна лихва за периода от 27.03.2014 г. до
07.06.2019г. е уважен изцяло за сумата от 5162 лв., както и в частта за
разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ.
ЕГН **********, в качеството им на наследници на К, П. с ЕГН **********,
срещу Прокуратурата на Р. България, представлявана от Главния прокурор,
гр. София, бул. *** № 2, иск с правно основание чл. 6, ал.1, във вр. с чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 1600 лв. до 2400 лв., представляваща
причинена имуществена вреда, изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар
за защита и процесуално представителство по НОХД № 71/2015 г. по описа на
РС-Никопол и по ВНОХД № 150/2019 година на Плевенски Окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ, като носнователен предявения от М. КР. П., ЕГН
********** и В. КР. АТ. ЕГН **********, в качеството им на наследници на
7
К, П. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Р. България, представлявана
от Главния прокурор, гр. София, бул. *** № 2, иск с правно основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 5162 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 9780 лв. за периода от 27.03.2014 г. до 07.06.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК
Прокуратурата на Р. България, представлявана от Главния прокурор, гр.
София, бул. *** № 2 да заплати на М. КР. П., ЕГН ********** и В. КР. АТ.
ЕГН **********, сумата от 628, 44 лв., представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
иска, за първоинстанционното производство и за въззивното производство.
Решението в частта, относно имуществените вреди в размер на 9780 лв.
и относно мораторната лихва от 5162 лв. може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8