№ 6069
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110144039 по описа за 2022 година
Предявени са от . СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. ЯСТРЕБЕЦ №23Б, срещу П. Г. Б. с ЕГН ********** и Е. А. Б.
с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. София, Ж.К. . бл.325П, ет.7, ап.18, и със съдебен
адрес: гр. София, ул. . № 35, ет. 3, офис 1, адвокат С. К., и Е. Г. Б. с ЕГН **********,
гр. София, БУЛ.. 124, и гр. София, Ж.К. . бл.325П, ет.7, ап.18, със съдебен адрес: гр.., ул. . №
3В, ет. 1, чрез адвокат И. Н., иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва: П. Г. Б. дължи за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 492,86 лева, доставена в периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до 08.06.2022 г. в
размер на 60,05 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,62
лева, ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 1,28 лв.; Е. Г. Б.
дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 492,86 лева,
доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
29.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.06.2020 г. до
08.06.2022 г. в размер на 60,05 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 4,62 лева, ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. в размер на 1,28 лв.,
и Е. А. Б. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 971,44
лева, доставена в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
1
15.06.2020 г. до 08.06.2022 г. в размер на 240,17 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 18,50 лева, ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г. в
размер на 5,09 лева.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К. .
бл.325П, ет.7, ап.18, аб.№ 171228, но не са изпълнили задължението си да заплатят
доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответната страна Е. и П. Б.и е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на
исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението, че
ответниците са собственици или вещни ползватели на имота. Прави възражение за
погасяване на част от вземанията чрез изтекла погасителна давност. Счита, че не е налице
основание за претендиране на суми за лихва, тъй като липсват данни относно датата на
публикуване на сумите в сайта на ищеца или по друг начин, поради което не е установен
моментът на настъпване на забава и тази претенция се явява неоснователна. Оспорва
претенцията за главница за дялово разпределение, тъй като тази услуга се предоставя от
третото лице-помагач, а не от ищцовото дружество. Моли съда да отхвърли предявените
искове и да им присъди разноски.
Ответната страна Е. Б. е депозирала отговор на исковата молба в законовия
срок, като оспорва иска като неоснователен. Твърди, че оспорва основанието за дължимост
на сумите и погаскителната давност, а в другата част на задължението не оспорва размера.
Оспорва твърдението ответникът да е потребител на топлинна енергия в имота като вещен
ползвател. Счита, че не е налице основание за претендиране на суми за лихва, тъй като
липсват данни относно датата на публикуване на сумите в сайта на ищеца или по друг
начин, поради което не е установен моментът на настъпване на забава и тази претенция се
явява неоснователна. Оспорва претенцията за главница за дялово разпределение, тъй като
тази услуга се предоставя от третото лице-помагач, а не от ищцовото дружество. Моли съда
да отхвърли предявените искове и да им присъди разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано на страната на
ищеца, не оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление по чл. 410 от ГПК на 29.06.2022 г., по което е било
образувано ч.гр.д. № 70916/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заявлението е депозирано
срещу ответниците като длъжници. След като на длъжниците заповедта е връчена, и
тримата са подали възражение по чл. 414 от ГПК срещу нея, поради което на заявителя са
дадени указания, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
2
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че процесният
топлоснабдяем имот е придобит от Георги П.в Б. и Е. А. Б., чрез покупко-продажба от
10.08.1983 г. (Договор за продажба на недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и
замяна на държавни жилища от 10.08.1983 г., Писмо рег. № ДИ7000-18/1/25.06.2014 г. от
Столична община, Район „Илинден“). Видно от представеното Удостоверение за
наследници от 13.05.2022 г., Георги П.в Б. е починал на 26.03.2011 г. и е оставил за
наследници тримата ответници – Е. А. Б., съпруга, и Е. Г. Б. и П. Г. Б. – деца.
Със Заявление-Декларация от 17.05.2022 г. П. Г. Б. е поискал партидата за имота да
бъде променена на негово име, а другите двама ответници са представили Декларации от
17.05.2022 г., с която заявяват съгласието си П. Б. да бъде титуляр на партидата за
процесния имот.
Третото лице-помагач е представило писмени документи, от които се установява, че
за процесния период са извършвани отчети на уредите на 10.06.2020 г. и 30.04.2021 г. (л.
102-103 от делото).
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува валиден
договор за услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма
„Техем Сървисис“ ЕООД (ТЛП), като последната отчита уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. По данни от ТЛП в
процесния имот е имало 2 броя монтирани отоплителни тела и 2 броя топлоразпределители,
както и два броя водомери за топла вода. През процесния период е извършен отчет на
уредите в имота, като същите са коректно отразени в изравнителните сметки. Отчетите са
подписани от потребител. Дължимата сума за отопление възлиза 2896.28 лв., в това число
сума за топлинна енергия за отопление на имота в размер на 1607.23 лв. и за сградна
инсталация – 1289.05 лв. Изводите на вещото лице кореспондират и с документите,
предоставени от третото лице-помагач.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена от потребителя. Дължимата главница за целия имот възлиза на 2957.16 лв., таксата
за дялово разпределение възлиза на 27.74 лв., а лихвите върху двете главници – общо 367.92
лв., в това число лихви върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.93 лв.
При така установените факти, съдът счита, че ответниците, като собственици на
процесния топлоснабдяем имот през процесния период се явяват потребители на топлинна
енергия, доставяна в същия, съобразно квотата си от собствеността, съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката. Това обстоятелство се установява както от представените
доказателства за собственост върху имота и удостоверението за наследници, така и от
саморъчно подписаните от ответниците декларации до ищцовото дружество, чрез които са
3
избрали и са посочили изрично кой от тях искат да е титуляр на партидата, разкрита за
имота. Предвид това, че Е. Б. притежава ½ част от собствеността върху имота по силата на
придобиването му по време на брака й с наследодателя Георги Б., след смъртта му получава
равна част от оставената от наследодателя ½ идеална част от собствеността, поради което
същата притежава 4/6 идеални части от имота, а останалите ответници притежават по 1/6
идеална част от същия. Възраженията на ответниците за липсата на облигационни
отношения с ищеца са неоснователни, предвид това, че се касае за отношения, които
възникват по силата на Закона за енергетиката при публично известни Общи условия,
срещу които ответниците не са възразили в срока за това.
Стойността на топлинната енергия, доставяна в имота, е установена чрез
техническата експертиза и съответните документи от третото лице-помагач, извършвало
годишните отчети, въз основа на които се изготвят изравнителните сметки, като съобразно
квотите на всеки ответник, се установява, че Е. Б. дължи главница за доставена топлинна
енергия в имота в размер на 1930.85 лв., сумата от 18.50 лв. за главница за такса дялово
разпределение, лихва за забава върху първата главница в размер на 239.99 лв. и лихва върху
таксата за дялово разпределение – 5.29 лв. Останалите двама ответници, съобразно квотата
си от собствеността върху имота, дължат главница за доставена топлинна енергия в имота в
размер на 482.71 лв. всеки от тях, главница за такса дялово разпределение в размер на 4.62
лв. за всеки от тях, лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 60.00
лв., както и лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 1.32 лв. за всеки от
тях.
Неоснователни са възраженията на ответниците относно претенцията за лихви, тъй
като същите са установени чрез допуснатата и изслушана, приета като неоспорена съдебно-
счетоводна експертиза. Неоснователно се явява и възражението за недължимост на таксата
за дялово разпределение в полза на ищцовото дружество, тъй като друго лице е извършвало
тази услуга. Услугата се доставя от регистрирано по реда на Закона за енергетиката
дружество и въз основа на облигационни отношения между това дружество и доставчика на
топлинната енергия. По делото са представени договори, сключени между ТЛП и Етажната
собственост, както и между ТЛП и топлофикационното дружество, както и приложите
Общи условия за битови клиенти (л.31-46 от делото).
Ответниците са навели възражение за погасяване на вземането чрез погасителна
давност. Тъй като искът е по реда на чл. 422 от ГПК, исковата молба се счита предявена от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно от 29.06.2022 г. Предвид
характера на вземането, което е периодично, същото се погасява с тригодишната давност по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която в случая обхваща всички вземания, станали изискуеми до
29.06.2019 г. Вземанията на ищцовото дружество стават изискуеми 45 дни след
публикуването на фактурите на интернет страницата на дружеството. По делото не са
ангажирани доказателства за датата, на която фактурите са публикувани на страницата на
дружеството-ищец, поради което съдът приема, че същите са публикувани в деня, в първия
ден от месеца, следващ месеца, за който се отнася вземането, което е в полза на потребителя.
4
Така, вземането за месец май 2019 г. става изискуемо 45 дни след 01.06.2019 г., поради
което срокът за погасяване на сумите по фактурата, започва да тече 45 дни след тази дата, а
именно 16.07.2019 г. В настоящия случай няма претендирани вземания, които да са станали
изискуеми преди 29.06.2019 г., поради което възражението за погасяване на вземанията по
давност се явяват неоснователни.
С оглед изложеното, съдът счита, че исковете се явяват основателни и доказани и
следва да бъдат уважени до посочените по-горе размери, установени от СТЕ и ССЕ, като в
частта за главницата и лихвите, над установените и посочени по-горе в мотивите размери,
следва да се отхвърлят исковете до пълните предявени размери, присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 34836/2022
г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни.
По направените разноски: ищецът е направил разноски в заповедното производство в
размер на 67.06 лв. за държавна такса, като съдът е определил юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв., а в исковото – 667.06 лв., в това число за държавна такса 67.06
лв., за депозити за вещи лица (500 лв.) и юрисисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо ищецът е направил разноски в размер
на 784.12 лв. за двете производства, като съразмерно на уважената част от исковете му се
следва сумата от 767.98 лв., разпредЕ. между ответниците, съобразно квотите им, както
следва: Е. Б. следва да заплати сумата от 511.98 лв., а Е. Б. и П. Б. следва да заплатят за
разноски по 128.00 лв. всеки от тях.
Ответниците имат право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство същите не са ангажирали доказателства за извършени разноски.
В исковото производство и тримата ответници са представлявани от процесуални
представители, които са им предоставили безплатна правна помощ, като претендират
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Предвид това, че
вземането, претендирано от Е. Б. и от П. Б. е под 1000 лв., следва на адвокат С. К. от САК да
се определи възнаграждение от 300 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие на П. Б. и 386.46 лв. възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие на Е. Б., съгласно чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет в редакцията, действала към момента на предявяване на исковата
молба. На адвокат Н. следва да се определи 300 лв. възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие на Е. Б., определен по посочения по-горе начин.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете на адвокат К. следва да се присъди сумата от
6.00 лв. за предоставената правна помощ на Е. Б. и 7.73 лв., или общо сумата от 13.73 лв., а
на адвокат Н. – сумата от 6.00 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „. СОФИЯ“ ЕАД,
5
ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б и П. Г. Б. с ЕГН ********** и Е. А. Б. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. София, Ж.К. . бл.325П, ет.7, ап.18, и със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 35, ет. 3,
офис 1, адвокат С. К., и Е. Г. Б. с ЕГН **********, гр. София, БУЛ.. 124, и гр. София, Ж.К. .
бл.325П, ет.7, ап.18, със съдебен адрес: гр.., ул. . № 3В, ет. 1, чрез адвокат И. Н., по иск с
правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ,
че ответниците П. Г. Б. с ЕГН ********** и Е. Г. Б. с ЕГН ********** дължат на ищеца „.
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК . сумите, както следва: главница за доставена топлинна енергия в имота
в размер на 482.71 лв. (четиристотин осемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки)
всеки от тях за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, главница за такса дялово разпределение в
размер на 4.62 лв. (четири лева и шестдесет и две стотинки) за всеки от тях за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до
изплащане на вземането, лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
60.00 лв. (шестдесет лева) всеки от тях, за периода 15.06.2020 г. до 08.06.2022 г., както и
лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 1.28 лв. (един лев и двадесет и
осем стотинки) за всеки от тях, за периода от 01.07.2019 г. до 08.06.2022 г., като отхвърля
исковете срещу тези ответници над уважените суми и до пълните размери, присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №
34836/2022 г. по описа на СРС, 120 състав, като неоснователни.
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „. СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б и П. Г. Б. с ЕГН ********** и Е. А. Б. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. София, Ж.К. . бл.325П, ет.7, ап.18, и със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 35, ет. 3,
офис 1, адвокат С. К., и Е. Г. Б. с ЕГН **********, гр. София, БУЛ.. 124, и гр. София, Ж.К. .
бл.325П, ет.7, ап.18, със съдебен адрес: гр.., ул. . № 3В, ет. 1, чрез адвокат И. Н., по иск с
правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ,
че ответницата Е. А. Б. с ЕГН ********** дължи на „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК . сумите, както
следва: главница за доставена топлинна енергия в размер на 1930.85 лв. (хиляда деветстотин
и тридесет лева и осемдесети пет стотинки) за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
18.50 лв. (осемнадесет лева и петдесет стотинки) за главница за такса дялово разпределение
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 29.06.2022
г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия в размер на 239.99 лв. (двеста тридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки)
за периода за периода 15.06.2020 г. до 08.06.2022 г., и лихва върху таксата за дялово
разпределение в размер на 5.09 лв. (пет лева и девет стотинки) за периода от 01.07.2019 г. до
08.06.2022 г., като отхвърля исковете срещу този ответник над уважените суми и до
пълните размери, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, постановена по ч.гр.д. № 34836/2022 г. по описа на СРС, 120 състав, като
неоснователни.
6
ОСЪЖДА П. Г. Б. с ЕГН **********, гр. София, Ж.К. . бл.325П, ет.7, ап.18, и Е. Г.
Б. с ЕГН **********, гр. София, БУЛ.. 124, да заплати всеки от тях на „. СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б сумата от по 128.00 лв. (сто двадесет и осем лева) за разноски в двете
производства, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА и Е. А. Б. с ЕГН **********, гр. София, Ж.К. . бл.325П, ет.7, ап.18 да
заплати на „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б сумата от 511.98 лв. (петстотин и единадесет
лева и деветдесет и осем стотинки) за разноски в двете производства, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б да заплати на адвокат С. К. К. от САК с
адрес на кантората: гр. София, ул. . № 35, ет. 3, офис 1, сумата от 13.73 лв. (тринадесет лева
и седемдесет и три стотинки) за предоставена безплатна правна помощ на ответниците Е. Б.
и П. Б. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ №23Б да заплати на адвокат И. А. Н. от САК с
адрес на кантората: гр. ., ул. . № 3В, ет. 1, офис 6, сумата от 6.00 (шест) лева за предоставена
безплатна правна помощ на ответницата Е. Б. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7