РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Белоградчик, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200222 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Е. Д. от гр. В. обл. В., ж.к. „....“ .., вх. .., ет.
.., ап. .., с ЕГН **********, срещу НП № 26-0000848/13.07.2023 г. на
Директор на РД «АА» Враца, с което му е наложена “глоба” в размер на
200,00 лв., на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата,
за извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. чл.101 ал.4 и във
вр. с Приложение 5, част I, т.5.2.3 б. “д“ изр. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП,
свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставяне на АУАН и издаване на НП и се моли същото да бъде отменено. В
с. з. жалбоподателят не се явява лично и не се представлява, но в писмена
молба по делото, изготвена от процесуален представител – адвокат, от името
на Е. Д. се изразява становище по същество на спора – навеждат се отново,
1
по–конкретни доводи за съществени нарушения на материалния и
процесуален закон, които са довели до неяснота и недоказаност на
обвинението, респ. приписаното нарушение, изразени в неправилна преценка
на съществени елементи от състава на деянието – недоказаност на метода на
направено измерване износването протектора на гумата, липса на данни за
ползвано техн. средство за това действие, неправилно приложение на
относимата санкционна норма, респ. неправилно определена санкция. Отново
се моли да бъде отменено издаденото НП, а алтернативно – да се намали
наложената санкция, както и да се присъдят на жалбоподателя направените от
него разноски за по делото – възнаграждение на адвокат.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з., но в
придружителното админ. нак. преписка писмо до съда, се моли НП да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, изразява се мнение, че то е
законосъобразно и правилно. Прави се възражение за прекомерност на
сторени от жалбоподателя разноски.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 28.06.2023 г., жалбопод. Е. Д. управлявал МПС м. „Форд Тръкс“, с
рег. № СВ ... СМ, с което превозвал товар – натрошен камък /фракция/, като
изпълнявал трудовите си задължения като водач на автомобил – към
работодателя си, по път І-1, с посока на движение с. Г. – с. Г. О. В същият ден,
по така посочения път, при разклона на І-1/Е 79/ с път III-102, около 14.36 ч.,
в участък на км.1+800, Д. бил спрян за рутинна проверка от свид. Б. В. и Ив.
Д. – инспектори в РД ”АА”- Враца. Инспекторите констатирали от
извършената документална първо проверка, че водачът осъществява превоза с
надлежно издаден пътен лист и има и надлежно издаден лиценз за
извършване на обществен превоз на товари. При визуалния оглед обаче на
товарния автомобил, св. В. и Д. установили, че една от гумите – на втора ос,
от дясната страна на МПС, била износена и то много – виждал се
индикаторът за износване на протектора на гумата. Двамата свидетели
преценили, че това обстоятелство прави технически неизправно МПС, съгл.
чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП вр. чл.101 ал.4 от ЗДвП, установено от тях по метода,
допуснат от Приложение 5, част 1, т.5.2.3. б. “д“, изр. първо на Наредба Н-
2
32/2011 г. на МТИТС.
Решили да се състави АУАН на Д., който не възразил тогава и не
отрекъл констатациите им. Така свид. Б. В. съставил на място АУАН № 132
на Е. Д. - за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП вр. чл.101 ал.4 от ЗДвП вр.
Приложение 5, част 1, т.5.2.3. б. “д“ изр.1 от Наредба № Н-36/16.12.2011 г. на
МТИТС. Актът бил оформен в присъствието на колегата му / на В. / - Ив. Д..
В тридневен срок още, нарушителят Д. депозирал пред АНО писмени
възражения срещу така съставения му АУАН, с общ твърдения за допуснати
нарушения при съставяне на документа, неправилно отразени факти в него,
като състав на нарушение и неяснота на обвинението.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 26-0000848/
13.07.2023 г. от Директора на РД «АА» Враца.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При издаването на НП и при съставянето на акта са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установи, че на 28.06.2023 г. на разклон между път ІІІ-102 и път І-1,
с. Г. – с. Г.О., движейки се в същата посока, се е придвижвало МПС с рег. №
СО 8758 СМ, натоварено с натрошен камък /фракция/, управлявано от
жалбоподателя. С това МПС се извършвал фактически обществен превоз, за
което имало издаден надлежен лиценз. Водачът Е. Д. имал пътен лист и
товарителница. Не се оспорват от жалбоподателя, фактите твърдяни от
актосъставителя, свидетеля по акта и АНО – къде и кога е спрян за проверка,
какво МПС е управлявал, и най-важното – че една от гумите на автомобила,
дясна, на втората ос, била износена. Това двамата свидетели по делото
описаха и как са го установили – визуално – „на око“, тъй като се виждал
индикаторът за износване протектора на гумата. При това положение, според
съда е достатъчна визуалната констатация на контролните органи и не е
наистина необходимо използването на техн. средство за доказване на същия
факт – при липса на какъвто и да е грайфер, не и възможно измерване на
3
дълбочина на такъв.
Съдът обаче, намира за основателен довода на жалбоподателя, изложен
в писмена молба от негово име по същество на казуса, относно допуснато
съществено нарушение на правилата по ангажиране на админ. наказателната
му отговорност и изразено в неправилно приложение на материалния закон.
Свидетелите по делото – контролни органи, са приели въз основа на
визуално определената за износена гума на проверяваното МПС, че Д. е бил
водач на технически неизправно превозно средство. Но съдът констатира, че
действително ЗДвП съдържа специална разпоредба - чл. 183 ал. 4 т. 5,
съгласно която на санкция „глоба“ в размер на 50,00 лв. подлежи водач, който
управлява МПС с износени или разкъсани гуми, или в нарушение на чл. 139
ал. 1 т. 4 от ЗДвП - неподходящи за сезонните условия. Именно цитираната
разпоредба е относима към установеното, а не общата - касаеща техническата
изправност на превозните средства. Тази разпоредба определя състава на
нарушението и същевременно е санкционната такава – определя и
наказанието, което следва да се наложи за провинението на субекта на админ.
нак. отговорност.
Конкретно в казуса, наложената санкция е определена за това, че
жалбоподателят управлявал технически неизправно МПС с констатирани
значителни неизправности, с посочено правно основание - чл. 179 ал. 6 т. 2 от
ЗДвП. Това не е приложимата в случая норма, тъй като действа принципа
„специалният закон - дерогира общия“.
По изложените съображения, и достатъчно само по тези доводи на
страната по делото – жалбоподател, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление незаконосъобразно и неправилно, и като такова –
следва да го отмени.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 400,00 лв. – за адвокатско възнаграждение / в
4
минималния предвиден нормативно размер/, и предвид представените по
делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие с адвокат,
удостоверяващи, и че възнаграждението / именно в този размер/ е платено –
отразено изрично в съответния реквизит на договора, поради което и има
доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
В същия ред на мисли, направеното възражение от въззиваемата страна
за евентуална прекомерност на това възражение – е неоснователно.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-0000848/13.07.2023 г. на
Директор на РД «АА» Враца, с което на Е. Е. Д. от гр. В., обл. В., ж.к. „...“ ..,
вх. .., ет. .., ап. .., с ЕГН **********, е наложена “глоба” в размер на 200,00
лв., на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата, за
извършено нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. чл.101 ал.4 и във вр.
с Приложение 5, част I, т.5.2.3 б. “д“ изр. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС.
ОСЪЖДА ИА „Автомобила Администрация“ София с БУЛСТАТ
********* / към която е РД „АА“ –Враца/, да заплати на направените по
делото разноски за възнаграждение на представител по делото – адвокат, в
размер на 400,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, възражението на Директора на РД
«АА» Враца / към ИА «Автомобилна Администрация - София/, за
прекомерност размера на присъдени разноски по делото / адвокатско
възнаграждение / на жалбоподателя.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин, в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5