О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
350
10.04.2020
година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.04……………………………………………………………. 2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………..
Като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛАЙ УРУКОВ…..…………..
ч.гр.д. № 1187 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1 т.1 и сл. от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/ .
Производството
по делото е било образувано по частна жалба от ,,Агенция за контрол на
просрочени задължения“- ООД, гр.София
против Разпореждане № 1208 от 29.01.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 414/2020г.
по описа на РС- Ст.Загора, с което е било отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.Ч.С.от
гр.С.З., за сумите както следва: 298,80 лева – главница, договорна
лихва в размер на 11,19 лева, неустойка за неизпълнение на задължение в размер
на 109,71 лева, разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 0,00
лева, обезщетението за забава за периода от 11.07.2018 г. до 13.12.2019 г. в
размер на 46,76 лева и законна лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Частният жалбоподател излага доводи за
неправилност на разпореждането в обжалваната част и моли въззивният съд да
отмени същото изцяло, като бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за претендираните суми.
Въззивният
съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, мотивите на
атакуваното първоинстанционно Разпореждане и данните по първоинстанционното
ч.гр.дело, намери за установено следното :
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като
изхожда от активно процесуално легитимирана
страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на
въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен
едноседмичен срок по чл. 413, ал.2 от ГПК и се явява процесуално допустима.
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“- ЕООД, /сега вече ООД/ гр.София срещу Д.Ч.С.-
ЕГН ********** *** за парично вземане по договор за паричен заем № 3178849 от 19.03.2018
г., сключен между Д.Ч.С.и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* в размер на 600
лева. Към момента на завеждане на искането жалбоподателят твърди, че дължимите
суми са както следва: 298,80 лева – главница, договорна лихва в размер на 11,19
лева, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 109,71 лева, разходи
за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 0,00 лева, обезщетението
за забава за периода от 11.07.2018 г. до 13.12.2019 г. в размер на 46,76 лева и
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлено на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Приложение № 1 към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.08.2019 г. На основание чл.
99 от ЗЗД длъжникът е уведомен за извършената цесия от цесионера, упълномощен
за това от цедента посредством уведомително писмо, изпратено с обратна разписка
на датата 05.08.2019 год.
На
19.03.2018 г., „Изи Асет Мениджмънт” АД, като кредитор и Д.Ч.С.като заемополучател
са сключили Договор за паричен заем с № 3178849 за предоставяне на паричен заем
, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя парична сума
в размер на 500 лева. Съгласно клаузите на договора кредитополучателят се е
задължил при забава, да предостави на кредитора в тридневен срок обезпечение на
договора чрез поръчителство, за което между кредитора и поръчителя се сключва
договор за поръчителство за срок от тридесет дни. При неизпълнение на това
задължение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец. Тъй като в конкретния случай длъжникът не е изпълнил
задължението си да представи исканото обезпечение, кредиторът е начислил и неустойка
за неизпълнение на това договорно задължение.
С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил ИЗЦЯЛО заявлението на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения“- ЕООД, /сега ООД/, като първоинстанционният
съд е приел, че клаузите от договора, касаещи задължението за плащане както на
главницата, така и на неустойка и на претендираните лихви след сключването на
договора, са нищожни и неравноправни.
Съгласно
чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да
отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и
2 от ГПК, както и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България
съгласно императивната норма на чл.411,
ал.2 от ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице както пречките
по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, така и
пречките по чл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, тъй като исканите за присъждане
суми съгласно клаузите на договора за паричен заем, последните противоречат не
само на закона и на добрите нрави, но се
явяват и неравноправни по своя правен характер.
Според
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието
на договора помежду си. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена
от същата тази разпоредба в две направления- съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен - и на добрите
нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските
сделки по аргумента на чл.288 от ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е предал правно значение, като тяхното нарушение води до
недействителност на договореното и то в най- тежката му форма/нищожност по
смисъла на чл.26, ал.1 от общия закон- ЗЗД/. Добрите нрави не са записани
изрично, но съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът е длъжен по закон да
следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес.
Първостепенният
съд е разгледал и обсъдил подробно, обосновано и мотивирано наличието и на
предпоставките по чл.411, ал.1, т.3 от ГПК, при които следва да се откаже
издаването на исканата Заповед за изпълнение, като въззивният съд не следва да
преповтаря същите мотиви на РС-С.З., а следва да препрати към тях съобразно
специалната разпоредба на чл.272 от ГПК. Същите мотиви изцяло се споделят и от
настоящата инстанция като законосъобразни.
Спорният
въпрос по делото е за правомощията на първоинстанционния РС при установени в
рамките на заповедното производство неравноправни клаузи, съгласно ЗЗП да се
позове на същите и да откаже въз основа на това издаване на заповед за
изпълнение и съответно изпълнителен лист. По повод оплакванията в ч.жалба
въззивният съд намира, че посочените по- горе клаузи от договора за паричен заем
носят всички белези на „неравноправни“ по смисъла на чл.143 от ЗПК, тъй като
нарушават изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора. Разпоредбата на посочения
текст дефинира, като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В текстовете на чл.143, т.1, т.18 от ЗЗП са изброени възможни
проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т.19 на чл.143 от ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно посочено. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание клаузата да
се приеме за нищожна като неравноправна, и на това основание заявлението да
бъде отхвърлено.
Съгласно
задължителната за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз
/виж дело С – 176/2017 / съдът в заповедното производство следва да следи
служебно за наличието на неравноправните клаузи. Изцяло в същия смисъл е и новата разпоредба на чл.411, ал.1, т.3 от ГПК, приета с ДВ бр.100/2019 год., в сила от
24.12.2019 год.
Преценена
в аспекта на нормата на чл.411, ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, тази задължителна за
българските съдилища съдебна практика задължава заповедният съд, разглеждащ
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, да извърши
преценката и за наличието на неравноправност на договорните клаузи на база на
изложените от заявителя обстоятелства, от които произтича вземането му.
В
случай, че въз основа на заявените от самия заявител обстоятелства съдът
достигне до извода за нарушаване на относимите към защитата на потребителите
правни норми на ЗЗП, то следва да откаже да издаде заповед
за изпълнение.
В конкретният казус първоинстанционният съд е
извършил именно такава преценка и обосновано е достигнал до извода, че
договорните клаузи, предвиждащи задълженията за заемополучателя както за
претендираната главница, така и за претендираната лихва, и за неустойката за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечения накърняват
гарантираната от ЗЗП защита на потребителя.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд в
обжалваното разпореждане.
В заключение следва да се посочи, че изцяло в
рамките на своята компетентност правилно заповедният съд е преценил горепосочените
договорни клаузи като неравноправни, а оттам и като нищожни, поради което
законосъобразно е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за
вземанията, основани на тези клаузи.
Ето
защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По
изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во
от ГПК във връзка с чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
с № 1208 от 29.01.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 414/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :