НOXД № 1168/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик

 

 

МОТИВИ:

   

Делото е образувано по внесено от Районна прокуратура Пазарджик постановление за освобождаване от наказателна отговорност на В.Г.К. с ЕГН: **********, роден на *** ***, общ. Пазарджик, ул. „Ш.” **, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, пенсионер, за това, че на 29.01.2019 г., в с. Ч., обл. Пазарджик, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото чрез отправяне на замах за удар с метална скоба в посока на главата на А.М.К. от същото село и псувни по отношение Е.И.З. - кмет на с. Ч., обл. Пазарджик – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.         

Обвиняемият се явява в съдебно заседание и признава, че действително е замахнал с метална скоба към главата на К. на центъра на село Ч., но отрича да е псувал. Дава обяснения, като твърди, че кметът Е.З. бил виновен за случилото се, тъй като не само не си вършил работата като кмет, но и карал К. да подвиква на обвиняемия, което го обиждало.

Прокурорът счита фактическата обстановка за изяснена, като от събраните доказателства можело да се направи категоричен извод, че обвиняемият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Пледира за признаване на обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение и освобождаването му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание глоба в определен от съда размер съобразен с данните по делото.

В дадената му последна дума обвиняемият заявява, че получава малка пенсия и не иска да храни с парите си К..

                  

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: 

Обвиняемият В.К. ***. Същият бил конфликтен, заядлив и злобен, не се ползвал с добро име сред съселяните си, които го знаели с прякор „Кибрита“. Видно от приложената справка по делото срещу обвиняемия от страна на неговия брат били подавани две жалби за закани с убийство и за отправени заплахи и обиди. На 29.01.2019 г., около 15.30 ч., свидетелите Е.З. - кмет на с. Ч., обл. Пазарджик и А.К. били приключили да работят и седнали на масичка пред хранителния магазин в центъра на селото да си починат и изпият по едно безалкохолно. След малко при тях дошъл и седнал техният познат - свидетелят В.В.и тримата започнали да си приказват. В един момент при магазина на велосипед дошъл обвиняемият В.К.. Той си оставил велосипеда на стойката пред магазина и от багажника на същия взел метална скоба, заострена в двата края, пъхнал я в ръкава на едната си ръка и се тръгнал към масата на тримата свидетели. Тези негови действия били наблюдавани от Е.З., който говорил по телефона си. Свидетелите К. и В.били с гръб към обвиняемия, но В.чул стъпките на обвиняемия В.К. и се обърнал. В този момент обвиняемия К. бил замахнал с единия заострен край на посочената скоба в посока главата на А.К., като В.В.инстинктивно посегнал и отбил ръката на обвиняемия, след което успял да му вземе скобата. Тогава обвиняемият В.К. започнал да псува яростно Е.З., да го обижда и да го обвинява, че той подстрекава А.К. да го подкача и да му се подиграва. Това продължило известно време, след което покрай мястото минал полицейският инспектор М.Т.. На него Е.З. разказал за развилия се инцидент, като полицейският служител качил в патрулния автомобил обвиняемия К. и го откарал за изясняване на случая.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства - обясненията на самия подсъдим, показанията на свидетелите Е.З., В.В.и А.К. и от писмените доказателства по делото - протокол за доброволно предаване 2 броя, справка за съдимост, характеристична справка, протокол за предупреждение по ЗМВР, протокол за приемане и предаване на веществено доказателство, справка за преписки и жалби, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приемо-предавателен протокол от 06.06.2019 година. Съдът кредитира показанията на свидетелите. Разгледани в контекст едни на други, те разкриват именно гореописаната обстановка. Показанията на свидетелите очевидци са безпротиворечиви по отношение на основните съставомерни признаци. Самият подсъдим не отрича голяма част от случилото се в своите обяснения пред съда – безспорно признава за възникналия скандал, не отрича размахването на скобата към главата на К., но твърди, че „не съм посегнал умишлено да го удрям“, отрича и да е псувал З.. Последното обаче не се потвърди от нито едно от събраните доказателства по делото. Цялата защитна позиция на К. акцентира върху това, че З. не бил добър кмет, не си вършил работата и дори карал К. да се подиграва на подсъдимия, като К. не бил от български произход и не работел. Съдът не кредитира подобно обяснение. Категорично се установи, че първопричина за започване на конфликта е било поведението на самия обвиняем, който е тръгнал към К. с една единствената цел – да го респектира, като е взел от велосипеда си метална скоба за тази цел. Само по себе си подобно поведение е в достатъчна степен морално укоримо, като подобна цел дори по никакъв начин не оправдава последвалото поведение на обвиняемия и псувните към З., дори и без замахването със скобата към главата на К.. Само по себе си това действие е надхвърлило всякакви нормални граници на поведение. Тук следва да се отбележи, че обстоятелствата, които сочи обвиняемия по никакъв начин не оневиняват неговото поведение на обществено място. Дали З. е добър кмет или не, не се решава с псувни на центъра на селото, дали К. се закача с К. или не, не се решава със замахване с метална скоба към главата му, дали К. е от български произход или пък е безработен, не са причини същият да бъде малтретиран физически или психически от К.. Така съдът категорично намира, че поведението на обвиняемия в инкриминирания ден значително надхвърля законовите рамки на УБДХ и осъществява по категоричен начин престъпния състав на чл.325, ал.1 НК. По отношение на изречените псувни, изваждането на металната скоба и замахването със същата към главата на К., съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите очевидци. Обясненията на обвиняемия по същество подкрепят изнесеното от свидетелите. Дори К. не отрече пред съда, че е имало конфликт между него от една страна и К. и З. – от друга, като бил замахнал с металната скоба към главата на К., за да го респектира.

 

При така установената и възприета фактическа обстановка, се налага правният извод, че обвиняемият В.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК.

От обективна страна обвиняемият на на 29.01.2019 г., в с. Ч., обл. Пазарджик, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото чрез отправяне на замах за удар с метална скоба в посока на главата на А.М.К. от същото село и псувни по отношение Е.И.З. - кмет на с. Ч., обл. Пазарджик. Съдът намира за установени и доказани всички елементи на престъпния състав - обвиняемият се е държал непристойно на обществено място и грубо е нарушил обществения ред. На първо място категорично се установи, че К. е извършил непристойни действия. Съгласно трайната и безпротиворечива съдебна практика, това са онези действия, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Обективното им проявление трябва винаги да бъде съпроводено от друг допълнителен съставомерен признак  – “грубо нарушение на обществения ред”, в смисъл, че чрез действията си деецът трябва да изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено се засяга нормите на нравствеността. Точно това е осъществил с поведението си обвиняемия на инкриминираната дата. Безспорно и категорично се установиха хулиганските действия на К., насочени към К. и З. – псуване, изваждане и замахване с метална скоба към главата на К.. Още с ППВС 2/1974 г. са откроени различията между престъпния състав по чл.325, ал.1 от НК и т. нар. „дребно хулиганство“, регламентирано в Указа за борба с дребното хулиганство, като са дадени и формулирани примерни хипотези за действия, които именно грубо нарушават обществения ред: хулигански прояви на обществени места (включително в случая центъра на селото), които могат да доведат преустановяване на увеселение, хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда, хулигански действия, водещи до повреждане или унищожаване на имущество. Дори само от изброените примерни критерии от ВС е видно, че обвиняемият е изпълнил голяма част от тях – първо, деянието е на обществено място – центъра на селото, довело е и до намеса на полицейски служител и преустановяване на водения разговор между свидетелите. На следващо място, хулиганските действия на К. са били пряко насочени към личността на А.К. – замахване с металната скоба към главата - и  Е.З. – псувни. Съдебната практика по приложението на чл.325, ал.1 от НК също изобилства от конкретни примери, квалифицирани като хулиганство. Между тях са и решения, които директно касаят псувни и оскърбления на публично място. Имайки предвид горепосоченото съдът категорично счита действията на К. в инкриминирания ден именно като хулигански, грубо нарушаващи обществения ред. На съда не са известни правни норми, които да регламентират подобно поведение като законосъобразно, само защото обвиняемият е действал от желание да респектира „безработно лице от небългарски произход“.

От субективна страна обвиняемият К. е действал с пряк умисъл, тъй като непристойните му действия са ръководени от неговото явно неуважение към обществото. А пак според съдебната практика последното е налице, когато субектът „… чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността“ – отново ППВС 2/1974 г. Непосредствената цел на К. е била именно да наруши обществения ред и спокойствие, като демонстрира превъзходство по отношение на „небългарина“ К.. Самото обстоятелство, че действията на К. са били насочени първоначално към К., показва, че водещо в действията му е било именно да респектира последния и да покаже превъзходство. Когато това е било осуетено от действията на Велчев, агресията на К. се е насочила не към последния, а към З..

Причините за извършване на престъплението са именно незачитане на установения в страната правен ред и определените особености в характера на обвиняемия. Тези особености бяха явно видими и в съдебно заседание, като обвиняемият не само на няколко пъти не спазваше реда в залата, но в крайна сметка показа категорично, че му липсва каквато и да е самокритичност към извършеното. В неговите представи очевидно е, че щом не е убил К., всичко е наред.

 

Санкцията в посочения чл.325, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият  е пълнолетен,  неосъждан към момента на извършване на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.

Същевременно не е налице никое от основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.

         Поради гореизложеното обвиняемият  следва да бъде признат за виновен в извършване на горното престъпление и освободен от наказателна отговорност за извършеното с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, възрастта и семейното положение на обвиняемия. Отегчаващи отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни.

         При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на обвиняемия В.К. административно наказание глоба в размер от 1000 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик. Глобата е в определения от закона минимум, като размерът ѝ е обусловен от превеса на смекчаващите вината обстоятелства и данните за имущественото състояние на обвиняемия и получаваните от него доходи съгласно приложената по делото ДСМПИС. Именно посоченият размер съдът намира, че ще изиграе и своя превъзпитаващ и възпиращ ефект спрямо обвиняемия.

          

         По изложените съображения съдът постанови решението си.

                                  

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: