№ 25
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500565 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕТ „Р. –Л. П.“ ЕИК .............. със
седалище и адрес на управление в с.К.ул.“Е.“ № ..,против решение № 8 от
25.05.2021г. по гр.д.№ 623/2020г. на РС-Ихтиман,с което е признато за
установено съществуването на вземането на „Б. а. з. е. з. „ ЕАД, ЕИК
................ със седалище а адрес на управление гр.С.,бул.“А.С. „ №..,
ет..,спрямо ЕТ „Р.-Л. П.“ в размер на 861.36 лв.,представляващо изплатено
застрахователно обезщетение по рамкова полица № ............../...............г.;
сумата 148.15 лв.мораторна лихва за периода от 01.11.2016г. до
12.07.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
18.07.2018г.-до окончателното плащане на задължението , и ответника е
осъден да заплати 750 лв. разноски по заповедното и първоинстанционното
исково производство.Релевират се оплаквания за необоснованост и
процесуална незаконосъобразност-недопускане на свидетели относно наличие
на уговорка за разсрочване на плащането с третото лице –помагач „К.“
ООД.Съдът необосновано заключил,че застрахователното събитие „забавяне
на плащането „ е настъпило.Съдът неправилно кредитирал съдебно-
счетоводната експертиза,която се базирала на „недостоверна
информация“,предоставена от третото лице помагач.Вещото лице
неправилно приело,че се погасяват суми с вече платени фактури от
08.10.2015г. и 28.10.2015г. поради „подвеждаща информация“ от третото
лице-помагач.съдът неправилно приел, че ответникът получил покана за
1
доброволно изпълнени на 14.10.2016г. и е изпаднал в забава.Лицето,посочено
като „получател“ на обратната разписка,не било служител към този
момент.Ответникът изпаднал в забава едва с получаването на препис от
исковата молба и искът по чл.86 ЗЗД също бил неоснователен.Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „ Б.“ ЕАД ,ЕИК .................. оспорва
жалбата.Първоинстанционният съд законосъобразно не допуснал гласни
доказателства за установяване правоотношения с трето лице и съдебно-
счетоводната експертиза не била оспорен от ответника.Писмата-покани за
изпълнение също не били оспорени.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.
Производството е образувано по реда на чл.422 ГПК вр.чл.213,ал.1
КЗ/отм/ и чл.86 ЗЗД и касае суми по заповед за изпълнение от 18.07.2018г.
,издадена на основание чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 713/2018г.на ИРС.Ищецът
твърди,че по рамкова полица ............../................г. е застраховал вземанията на
„К.“ ООД ЕИЩК ................ по договори за продажба на стоки и предоставяне
на услуги.;ответникът не заплатил сума по издадена на ..............г. фактура,
вследствие което настъпило застрахователно събитие „Забавяне на
плащането“ и ищецът превел на застрахованото дружество на 10.10.2016г.
сумата 861.36 лв..Била изпратена покана за доброволно изпълнение ,получена
на 24.10.2016г. и ответникът бил в забава от 01.11.2016г.Представени са
застрахователна полица ,ликвидационен акт № 168/04.10.2016г. и покана за
доброволно изпълнение.Съдебно-счетоводната експертиза установява,че
фактура № ............ от ..............г. на стойност 1013.36 лв. е била осчетоводена
от „К.“ ООД,но не от ЕТ“Р.-Л. П.“.Едноличният търговец/нерегистриран по
ДДС/ е превеждал суми по банков път,без да посочва съответните фактури,за
които се отнасят.Ето защо ответникът не е доказал пълно и главно
възражението си,че е погасил сумата по конкретната фактура и не е изпаднал
в забава. Следователно-застрахователното събитие е настъпило, налице е
валиден договор за застраховка ,застрахователят е заплатил обезщетение в
размер на 85% от непогасеното вземане на 12.10.2016г.съгласно чл.213, ал.1
,изр.1 на КЗ/отм./с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетени и обичайните разноски за
определянето му.Ето защо главният иск е доказан .Акцесорният иск по чл.86
ЗЗД също подлежи на уважаване,тъй като на ответника е била връчена
регресна покана.Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния
съд от фактическа и правна страна и не установява нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила,поради което решението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8 от 25.05.2021г. на Районен съд-
Ихтиман по гр.д.№ 20201840100623 по описа на съда за 2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3