Р Е Ш Е Н И Е
№1153
гр. Перник, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на шести декември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 02292 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e
образувано по искова молба на “ЕОС Матрикс” ЕООД срещу М.М.С. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2
195,27 лева – главница по договор за потребителски кредит от 25.06.2007 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.01.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се
посочва, че между “Сибанк” ЕАД и М.М.С.
е сключен договор за потребителски кредит от 25.06.2007 г., по силата на който
банката отпуснала на ответницата кредит в размер на 4800 лева със срок на
издължаване – 60 месеца. Ответницата не извършвала реодвни плащания по кредита,
поради което непогасеното задължение по кредита е в размер на 2195,27 лева –
главница и 1032,86 лева – договорна лихва. Според ищеца срокът на договора е
изтекъл на 25.05.2012 г., поради което задължението е изискуемо в пълен размер.
Посочва се, че на 28.09.2012 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания между “Сибанк” ЕАД и “ЕОС Матрикс”
ЕООД, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията на
банката към ответника, произтичащи от цитирания договор за потребителски
кредит. Цесията била съобщена на ответника на 20.09.2016 г. чрез изпращане на
писмо – уведмоление. Към настоящият момент ответникът не е изпълнил
задължението за погасяване на вземането по кредита. Правният интерес от
предявяване на установителния иск се извежда от обстоятелството за наличието на
подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Ответникът се е възползвал от
правото да подаде отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
исковите претенции. Изразява доводи за липсата на получено уведомленията за
извършената цесия. Счита, че уведомленията са изпратени до адрес, който не
обитава. Релевира довод за липсата на прехвърляне на вземане, поради
неизпълнение на чл. 99 ЗЗД. Счита претендираната сума е платена на 15.04.2008
г., за което представя вносна бележка. Прави възражение за погасяване по
давност на вземането.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
“ЕОС Матрикс” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М.М.С. и Л.Ц.В. за солидарно заплащане на сумата от 2 195,27 лева – главница по договор за потребителски кредит от 25.06.2007 г., както и за сумата 1032,86 лева – договорана лихва за периода от 25.06. до 28.09.2012 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е издал заповед № 94 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. №
00164 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение от ответницата М.М.С..
По делото е представен
договор за потребителски кредит от 25.06.2007 г., сключен между «Стопанска инвестиционна
банка» АД (Сибанк ЕАД) и М.М.С.. Изпълнението на договора е обезпечено с
поръчителството на Л.Ц.В., която се е задължила да отговаря за задълженията на
ответницата, за което подписала обсъждания договор за кредит.
По силата на договора за
кредит банката се е задължила да предостави на ответницата сумата в размер на
4800 лева, а М.М.С. се задължила да върне сумата за срок от 60 месеца (т. 1 от
договора). Уговорен е годишен
лихвен процент по договора в размер на 11,25 %
(сбор от 7,2 % + надбавка 4,5 %), а годишнен процент на разходите – 13,92 %. В т. 5. 2 от договора е уговорено, че
кредитът се издължава на месечни анюитетни погасителни вноски.
По делото е представен погасителен план към договора за
потребителски кредит. Върху първата страница на погасителния план е наличен
подпис на ответницата. Съдът констатира, че втората страница (последната) от
погасителния план не е подписан от ответницата, тъй като липсва неин подпис. Последната
страница на обсъждания документ е подписана единствено от служител на банката и
поръчителя, но не и от ответницата.
От съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че сумата от 4800 лева е усвоена от ответницата, като същата е извършвала
периодични плащания. Вещото лице пояснява, че неиздължената главница по
договора за кредит е в размер на 2195,27 лева. Експертът пояснява, че по
кредита са направени плащания в общ размер на 3234,55 лева, от които са
погасени 2604,73 лева – главница и 629,82 лева – възнаградителна лихва. При
изготвянето вещото лице е съобразило плащанията, извършени от М.С., за които са
представени платежни нареждания към отговора на исковата молба, както и други
плащания, за които ответницата не представя документи, но са отразени в счетоводните
регистри на банката. Съдът намира даденото заключение на експертизата за
компетентно, което налага неговото кредитиране.
По делото е представен договор за цесия от
28.09.2012 г. и приложение № 1 към него, от които е видно, че „Сибанк” ЕАД е
прехвърлила на ищцовата страна “ЕОС
Матрикс” ЕООД всички вземания към М.М.С., произтичащи от
договора за потребителски кредит от 25.06.2007 г. В договора за цесия е
налице упълномощителна клауза (т. 5.2), съгласно която банката е упълномощила
ищцовото дружество да уведоми длъжника (ответницата) за извърешното прехвърляне
на вземането.
От
писмени доказателства по делото се установява, че ищецът е изпратил до
ответницата две уведомления за
извършената цесия, касаеща вземането по обсъждания договор за кредит. Уведомленията са изпратени по пощата, но видно от
приложените разписки към тях, същите не са получени от М.М.С.. Съдът намира, че обсъжданите уведомления
са приложени към исковата молба, поради което извършената цесия е съобщена на
ответника с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, вр. чл. 422 ГПК.
Правоотношението
е породено от договор, сключен на 25.06.2007 г., по силата на
който банката е предоставила потребителски заем в размер на 4800 лева срещу
поето задължение за връщане на сумата, заедно с договорена
лихва. Впоследствие вземанията по потребителския кредит са прехвърлени на
ищцовото дружество.
Спрямо процесния договор е приложима правната уредба
на Законът за потребителския
кредит (обн., ДВ, бр. 53 от 2006 г.;
изм., бр. 105 от 2006 г. - Отменен). Това е
така, тъй като съгласно § 5 от ПЗР на сега действащия Закон
за потребителските кредити (обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) разпоредбите на този закон не се прилагат за
договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.
Сключеният договор е писмена форма съобразно изискванията
на чл. 6, ал. 2 ЗПК (отм.), както и
отговаря на изискванията на чл. 7 ЗПК (отм.). Следва да се отбележи, че ответникът
не е направил възражение, касаещо неспазване на разпоредбата на чл. 7, т. 8 ЗПК (отм.), което не следва да се
преценява по същество на спора. Единствено за изчерпателност съдът ще отбележи,
че от подписания договор, както и от подписаната първа страница на погасителния
план, става ясно какъв е размера и датите на погасителните вноски. Това е така,
тъй като в т. 5. 2 от договора е посочено, че кредитът се издължава на месечни анюитетни погасителни вноски, т.
е. на 60 равнии месечни вноски. В подписаната първа страница на погасителния
план са посочени датите на първите 15 вноски, а също така е посочено, че
размерът на месечната вноска е 106,05 лева. Освен това е отбелязано, че датата
на погасяване на месечните вноски е 25 – то число. Предвид изложеното
потребителят е бил запознат с датите и размерите на погасителните вноски,
включително и за тези вноски, които се намират на последнта страница от
погасиителния план.
По делото се доказа, че ответницата е получила уговорения размер на кредита. Следователно ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорения заем. От съдържанието на същия договор се установява, че М.М.С. се е задължил да върне на ищеца сумата по кредита на 60 месечни анюитетни вноски.
По делото се установи, че ответницата е направила плащания в общ размер на 3234,55 лева, от които са погасени 2604,73 лева – главница и 629,82 лева – възнаградителна лихва. Установява се, че неиздължената главница по договора за кредит е в размер на 2195,27 лева.
По делото се
установи, че между “Сибанк” ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД е сключен договор за цесия по
смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който банката е прехвърлила на ищцовото дружество
вземанията си към М.М.С., възлизащи
на 2195,27 лева – главница и 1032,86 лева – договорена лихва (последната сума не е
предмет на исковото производство). В този смисъл цесионерът („ЕОС Матрикс” ЕООД) става титуляр на вземането
в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква
специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за
цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по
възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и
цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай в
договораза цесия е налице упълномощителна клауза, по силата на която банката е
упълномощила ищцовото дружество да уведоми длъжника (ответницата) за
извърешното прехвърляне на вземането. В този смисъл съдът приема, че ищецът има
право да уведоми ответницата за извършеното прехвърляне на процесните вземания.
Получаването на
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде
игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника ( в този смисъл решение №
114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
ВКС, II т.о.). В настоящия случай към исковата молба са приложени уведомления
за извършена цесия, изходящи от ищцовото дружество, което е пълномощника на
цедента. В този смисъл съдът приема, че извършената
цесия е съобщена на ответника с получаването на исковата молба и приложенията
към нея.
С оглед установяването на
дължимост на претендиранaта от ищеца сума за главница
налага разглеждането на направеното от ответницата възражение за настъпила
погасителна давност на това вземане. Съдът намира, че вземането за главница се
погасява с обща петгодишна давност. Независимо, че уговореното връщане на
кредита е разсрочено на 60
месечни вноски, това не го прави периодично плащане. Това е съгласие на
кредитора да приеме изпълнение на задължението на части. Това представлява
частично плащане по договор на конкретно определена изначално сума. При договора за заем е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора (в този смисъл Решение №
261/12.07.2011г. по гр. дело 795/2010 г. на ВКС, IV г. о.). В този смисъл
задължението по заплащане на главницата се погасява с обща петгодишна давност,
съобразно чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Задължението, поето от
ответницата е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по
договорите за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката (в този смисъл Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр. д. № 6629/2013 г.
на ВКС, IV г.о.). С други думи при разсрочено плащане на отпуснат кредит
всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпването на съответния падеж, в който смисъл е и приетото
в решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 17.01.2017 г., което означава, че всички месечно вноски преди 17.01.2012 г. са погасени по давност. Месечните вноски след тази датата са дължими, като главницата (без договорената лихва) възлиза на 614,89 лева. Исковата претенция е основателна за тази сума, като разликата от уважения размер до предявения следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност.
По разноските:
В полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски, направени в исковото производство,
които са в размер на 34,70 лева за държавна такса и депозит за вещо лице, което
е съответно на уважената част на исковата претенция. Следва да се присъдят
разноските в заповедното производство, които са в размер на 18,08 лева.
На ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 263,63 лева, съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.С., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на “ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” №
4 – 6 сумата в размер на 614,89 лева,
представляваща главница за периода от 25.01.2012 г. до 02.06.2012 г. по договор
за потребителски кредит от
25.06.2007 г., сключен между цедента „Сибанк” ЕАД и М.М.С.,
което вземане е прехвърлени на цесионера
“ЕОС Матрикс” ЕООД и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 614,89 лева до
предявения размер от 2195,87 лева, представляваща начислената главница до
25.01.2012 г. по горепсоочения договор за потребителски кредит от 25.06.2007 г.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6 сумата в размер на 34,70 лева – направени разноски в
исковото производство и сумата от 18,08
лева – направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА“ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4 – 6 ДА
ЗАПЛАТИ на М.М.С.,
ЕГН **********, с адрес *** размер на 263,63 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:В.А.