Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4621/2017
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на И.З.М., действаща лично и като законен
представител на З.М.М. и К.М.М.
и от С.М.М., действаща лично и със съгласието на
законния си представител И.З.М. срещу З. „Б.и.“ АД за осъждането му да им заплати
по 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.К.М.
при ПТП на 28.10.2016 г., ведно със законните лихви от датата на увреждането до
окончателното изплащане; на И.М. – и 10 000 лева обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане; на З.М.М.
– 17 600 лева имуществени вреди от неполучаване на издръжка от М.М. за периода 01.11.2016 г. до датата на навършване на
пълнолетие – 16.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане; на К.М.М.
– 30 400 лева имуществени вреди от неполучаване на издръжка от М.М. за периода 01.11.2016 г. до датата на навършване на
пълнолетие – 30.06.2029 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане; на С.М.М.
– 7 800 лева имуществени вреди от неполучаване на издръжка от М.М. за периода 01.11.2016 г. до датата на навършване на
пълнолетие – 23.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва исковете по подробно
изложени съображения. Твърди завишен размер на претендираните обезщетения за
неимуществени вреди, както и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите М.М. и И.М..
Третото лице помагач на страната на ответника – Г.Б.П.
изразява становище за неоснователност на предявените от ищците искове.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са активно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Исковете
се основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Г.У.“ и З. „Б.и.“ АД.
Предпоставка
за допустимостта им е предявяване на претенция пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine.
От справка в Информационен център на Гаранционен фонд
се установява, че към 28.10.2016 г. за управлявания от Г.Б.П. л.а. „Г.У.“ с ДК
№ ******е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при З. „Б.и.“ АД.
Безспорно
се установява от депозирана при З. „Б.и.“ АД молба вх. № ОИ-763440/09.12.2016
г., че ищците са предявили претенции през застрахователното дружество за
определяне и изплащане на застрахователни обезщетения за вреди от ПТП на
28.10.2016 г., към която са били приложени констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, препис извлечение от акт за смърт, удостоверения за
наследници, удостоверения за раждане, лист за преглед на пациент, амбулаторен
лист, резултат от КТ изследване, искане за образно изследване и допълнителен
лист към лист за преглед на пациент.
Ответното дружество е постановил откази да изплати на
ищците застрахователни обезщетения.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото
лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на делинквента.
При пълно
и главно доказване в тежест на ищците беше да докажат наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
В приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза е описан механизмът на процесното ПТП: на 28.10.2016
г. около 04.00 часа на път І-4 при км 63+150 в посока от гр. София към гр.
Варна се движил л.а „Г.У.“ с ДК № ******, управляван от Г.Б.П. със скорост
около 127 км/ч По неясни причини автомобилът се отклонил наляво, навлязъл в
лентата за насрещно движение под малък ъгъл и навлязъл в лентата за насрещно
движение. По това време в обратна посока, от гр. Варна към гр. София се движил
л.а. „Мазда 323“ с ДК № ******, управляван от М.К.М.
със скорост около 89 км/ч. Навлизането на л.а. „Г.У.“ в лентата за насрещно
движение станало мигновено и водачът М.М. нямал
обективна възможност да спре своевременно, нито да завие към десния банкет,
поради което настъпил челен кос и ексцентричен удар между предните леви части
на двете МПС. След удара л.а. „Мазда“ продължил
напред с остатъчната си кинетична енергия и придобитата силна ротация в посока
обратна на часовниковите стрелки навлязъл в десния банкет и полетял по стръмен
низходящ скат. Завъртян над 180 градуса, се ударил с лявата си част в ствола на
крайпътно дърво и паднал на дясната си страна до дървото.
Пътят е бил прав, но водачът П. не контролирал
адекватно движението на автомобила, поради което се отклонил от допустимата
траектория в дясна пътна лента, в опасна близост до л.а. „Мазда“
и с това допуснал настъпване на произшествието.
При безспорно установения от доц. д-р инж. А. А.
механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът Г.П. е нарушил разпоредбите на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал превозното средство със скорост над
разрешената за съответния пътен участък – 90 км/ч и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП,
забраняваща му да навлиза в лентата за насрещно движение.
В причинна връзка с процесното ПТП са настъпилите
тежки последици за М.М., който е починал и за пътника
в л.а. „Мазда“ И.З.М., съгласно заключението на д-р
К. С.. М. е получил масивна кръвозагуба от травматично разкъсване на важни
органи – сърце, слезка, черен дроб и чреводържател,
довели до неминуема смърт.
И.М. е получила увреждания, които са наложили прием в
болнично заведение. В МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. В. Търново се
установило, че има пукване на гръдната кост в средната й част, кръвонасядане в
ляво ухо, охлузване в областта на десен лакът, на дясна гръдна половина и
корема вляво. При нормално протичане на лечебния процес периодът на
възстановяване варирал от 30 до 45 дни. Липсват данни за актуално здравословно
състояние на И.М., поради което съдът приема, че към момента не са налице
усложнения, налагащи продължаване на оздравителния процес. Претендираното
обезщетение от 10 000 лева съдът намира за справедливо, предвид
политравматичните увреди, причинили на И. физически дискомфорт и продължителни
болки и страдания.
Ищците в производството И.З.М., С.М.М., З.М.М. и К.М.М. са съответно преживяла съпруга и низходящи на починалия
при ПТП на 28.10.2016 г. М.К.М., видно от удостоверение за наследници изх. № 94ИИ-3177-1/31.10.2016
г. на Община Велико Търново. В това си качество ищците имат право на обезщетения
за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на близкия им роднина,
съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания
относно активната материално правна легитимация на лицата с право на този вид
обезщетения.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите М.К.и В.Д.се установява, че отношенията между М.и И. са
били основани на обич, доверие, привързаност и взаимна подкрепа. Двамата са
полагали грижи за три ненавършили пълнолетие деца, като М.е участвал активно в
отглеждането им, особено в почивните дни, когато И. е посещавала лекции в
русенския университет. Внезапната и нелепа смърт на М.е лишила И. от опората,
която е имала в негово лице. Довела е до негативна промяна в начина й на живот,
в поведенческите й реакции, изразяващи се в отчуждаване, липса на желание за
комуникация, неспособност за пълноценно полагане на труд. Необходимостта да
мобилизира собствения си личностов ресурс представлява изключително усилие за
37-годишната жена, тъй като тъгата по загубата на любимия съпруг е подсилена не
само от обичайните грижи за непълнолетните деца, които полага сама, но и от нуждата
да отдели специално внимание на психическото им здраве, поради трагичното събитие
в живота им.
Неминуемо за трите деца на М.М. ужасяващата новина за жестоката и внезапна кончина на
баща им е представлявала шок, с който все още не са се справили. Всеки от тях,
съобразно възрастта и личностовите си особености, полага усилия да се справи с
тъгата си и с неблагоприятната житейска ситуация, в която е изпаднал. На
14-годишна възраст С.М. е изправена пред предизвикателството да бъде опора за
майка си и да й оказва помощ в ежедневните грижи за дома и братята си. На 10-годишния
З. се е наложило да порасне преждевременно. Неговото поведение също се е
променило в посока дистанциране от околните и вътрешно изживяване на огромната
липса на баща. 5-годишният К. също изразява тъгата си по типичния за възрастта
му начин – рисунки, отразяващи прекрасните спомени за любимия баща, любовта към
него и желанието да присъства в живота му.
Всеки от низходящите на М.М.
е на възраст, в която тепърва ще му бъде необходима бащината подкрепа, обич и
съвет. Със смъртта на М.е изчезнала радостта и
празниците от дома на Минкови. Всеки от ищците преживявал тежко внезапната
загуба на близкия им родственик и чувствал липсата на опора от любимия съпруг и
баща.
Предвид изложеното, отношенията на загиналия
при процесното ПТП с ищците и съобразявайки се с принципа на справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че на преживялата съпруга следва да се
присъди обезщетение в размер на 150 000 лева, а на низходящите на М.М. – по 180 000 лева. Паричният еквивалент на болките и
страданията не е в състояние да отрази напълно степента на значимост на починалия
в живота на ищците, но е единственият възможен начин да бъде частично
компенсирана липсата на М.М..
Ищците С.М., З.М. и К.М. претендират обезщетения за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – получаване на издръжка от
наследодателя си М.М.. В раздел ІІІ, т. 1 от ППВС №
4/1961 г. е неизчерпателно посочен кръга от лицата с право на имуществени вреди
от непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия: неговите деца,
съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност
действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от
пострадалия. Задължителна предпоставка за да бъде причислено едно лице към
кръга на „близките, които поради нетрудоспособност действително са били
издържани“ по смисъла на ППВС № 4/1961 г. е то да е получавало издръжка, а не
само грижи и морална подкрепа от пострадалия (така и решение № 143/29.04.2015
г., т.д. № 3504/2013 г. на ВКС, І т.о.)
Смъртта на М.М. е причинила
на С., З. и К. имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от лишаването
им от издръжка, на които същите са имали право по закон – чл. 143, ал. 2 от СК.
Търпените имуществени вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка
с настъпилото на 28.10.2016 г. ПТП, при което е загинала техния баща. Със
смъртта на М. ненавършилите пълнолетие деца са изгубили възможността да
получават следващата им се по закон издръжка до навършване на своето
пълнолетие.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. От значение е действителният обем на отделяните от починалия родител
средства, осигуряваните от него за домакинството средства от личен труд,
спестявания и от всички други доходи. Събраните по делото гласни
доказателства и данните от приетите по делото годишни данъчни декларации на М.М. сочат, че семейството на М. е поддържало висок стандарт
на живот, като за всяко от децата са правени разходи, надвишаващи обичайните по
данни на НСИ.
При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, включително заключението на съдебно-икономическата експертиза,
както и установената практика по определяне на обезщетението за имуществени
вреди в приложение на нормата на чл. 162 от ГПК (решение № 163/04.10.2016 г., т.д. № 3456/2015 г. на ВКС,
І т.о.), настоящият съдебен състав намира, че сумата от 400 лева е била
отделяна месечно за всяко от децата.
Задължението за издръжка е и на двамата родители, или
частта на починалия би била 200 лева. Исковете са предявени за периода от
01.11.2016 г. до навършване на пълнолетие на всяко от децата, или исковете са
доказани в пълните предявени размери от 7 800 лева, 17 600 лева и
30 400 лева.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпването на вредите, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата – управление на автомобила от страна на М.М. с превишена и несъобразена скорост и непоставяне на
обезопасителни колани.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност“ на делинквента).
Безспорно се установява, че М.М.
е управлявал л.а. „Мазда“, модел „323“ със скорост 89
км/ч, която е била разрешена за пътния участък. Същевременно, отстоянието на управлявания от Г.П. л.а. „Г.У.“ от л.а. „Мазда“ е било не повече от 16 м към момента, когато е
извършил непозволеното навлизане в пътната лента за насрещно движение и това е
направило ударът непредотвратим.
Не се доказа и второто от възраженията на ответника –
че М.М. и И.М. са били без поставени предпазни колани
и по този начин са допринесли за получените от тях увреждания.
Категорично е заключението на вещото лице д-р С., че И.М.
е била с поставен предпазен колан. Що се отнася до леталния изход на М.М., заключението на комплексната експертиза не обосновава
извод за причинно-следствена между непоставен предпазен колан от водача на л.а.
„Мазда“ и фаталните за живота му последици. Настъпил
е челен кос и ексцентричен удар между предните леви части на л.а. „Мазда“ и л.а. „Г.У.“. След удара л.а. „Мазда“
е продължил напред с остатъчната си кинетична енергия и е отблъснат надясно, с
придобита силна ротация в посока, обратна на часовниковата стрелка, след което
е навлязъл в десния банкет и е полетял по стръмен низходящ скат. С лява част
автомобилът се удря в крайпътно дърво, след което е паднал на дясната си страна
до дървото.
Предпазните колани са ефективни при удар в предната
част на автомобила. В случая сумарната скорост на двете превозни средства е
била твърде висока, а предна лява част на л.а. „Мазда“
е поела основната част от удара. При този механизъм са задействани инерционни
сили, които са въздействали върху вътрешните органи на водача М.М.. Деформиралите се и притискащи части от купето на
автомобила са причинили несъвместими с живота травми.
По тези съображения възражението на ответника за
неспазване на задължението му по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП съдът намира за
неоснователно и недоказано и следователно определените от съда обезщетения не
следва да бъдат редуцирани.
Установява
се, че към молба от 09.12.2016 г. ищците са приложили всички доказателства, с
които са разполагали и са посочили банкови сметки, по които да им бъдат
заплатени обезщетенията. С други писмени доказателства от значение за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение ищците не са разполагали
и следователно застрахователят е дължал произнасяне. След като са били
представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ с молбата от 09.12.2016 г.,
на 04.01.2017 е изтекъл 15-дневният срок за произнасяне. Не се установи
ответникът да е изпълнил изцяло или частично задължението си да заплати на пострадалите
обезщетения за търпените от тях имуществени и неимуществени вреди от процесното
ПТП, поради което върху главниците следва да се начисли лихва от 05.01.2017 г.
Тъй като ищците са били освободени от държавна такса и
разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на
30 232 лева и 550 лева депозити за експертизи по делото.
На ищците е била оказана безплатна правна помощ,
поради което на адвокат С.И.Я.-Йорданова се дължи адвокатско възнаграждение. От
определеното в съответствие с разпоредбите на чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 2, т. 2,
3 4 и 5 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., възнаграждението
възлиза на сумата от 31 951.80 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Претенции за присъждане на разноски е направил и
ответникът. Представителят на ищците е възразил за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от 67 500 лева, което съдът намира за основателно. Общата
стойност на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. е 35 799.60 лева и не
са налице основания за завишаване на неговия размер, доколкото при определянето
му е отчетен броя на исковете, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия.
На ищеца се дължи сумата от 4 922.45
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.З.М., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на М.К.М. при ПТП на 28.10.2016 г., ведно със законната лихва
от 05.01.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 200 000 лева и за мораторни лихви за периода
28.10.2016 г. – 04.01.2017 г.; сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, получени при ПТП на 28.10.2016
г., ведно със законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за мораторни лихви за периода 28.10.2016 г. – 04.01.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.М.М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител И.З.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на М.К.М. при ПТП на 28.10.2016 г., ведно със законната лихва от 05.01.2017 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лева и за мораторни лихви за периода 28.10.2016 г. –
04.01.2017 г.; сумата от 7 800 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от ПТП на 28.10.2016 г., при което е починал М.К.М.,
изразяващи се в пропуснати ползи - лишаване от издръжка за периода от
28.10.2016 г. до навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва от
05.01.2017 г. до окончателното изплащане, върху сумата, считано от 17.05.2013
г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за мораторни лихви за
периода 28.10.2016 г. – 04.01.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на З.М.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител И.З.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 180 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.К.М. при ПТП
на 28.10.2016 г., ведно със законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000
лева и за мораторни лихви за периода 28.10.2016 г. – 04.01.2017 г.; сумата от 17
600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 28.10.2016
г., при което е починал М.К.М., изразяващи се в пропуснати ползи - лишаване от
издръжка за периода от 28.10.2016 г. до навършване на пълнолетие, ведно със
законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното изплащане, върху сумата,
считано от 17.05.2013 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
мораторни лихви за периода 28.10.2016 г. – 04.01.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З. „Б.и.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.М.М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител И.З.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 180 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М.К.М. при ПТП
на 28.10.2016 г., ведно със законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000
лева и за мораторни лихви за периода 28.10.2016 г. – 04.01.2017 г.; сумата от 30
400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП на 28.10.2016
г., при което е починал М.К.М., изразяващи се в пропуснати ползи - лишаване от
издръжка за периода от 28.10.2016 г. до навършване на пълнолетие, ведно със
законната лихва от 05.01.2017 г. до окончателното изплащане, върху сумата,
считано от 17.05.2013 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
мораторни лихви за периода 28.10.2016 г. – 04.01.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 30 232 лева държавна такса по делото и 550 лева разноски за
експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.З.М., ЕГН
**********, действаща лично и като законен представител на З.М.М., ЕГН ********** и К.М.М., ЕГН **********
и С.М.М., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител И.З.М., ЕГН **********, всички
с адрес *** да заплатят на З. „Б.и.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 4 922.45 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗАдв., З. „Б.и.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат С.И.Я.-***, площад „******адвокатско
възнаграждение в размер на 31 951.80 лева.
Решението е постановено при участието на Г.Б.П., ЕГН **********
– трето лице помагач на страната на ответника З. „Б.и.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: