МОТИВИ към присъда № 291
по НОХД № 86/2011 год.
Подсъдимият С.Р.С., ЕГН **********,***,
е предаден на съд за това, че на 25.10.2010 г. в с. Зебил, обл. Силистра, е
причинил лека телесна повреда на А.Х.Х., с ЕГН ********** ***, изразяваща се в
контузия на дясна раменна област с охлузване и посттравматичен оток –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12
във връзка с чл.130, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура оттегля обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като поддържа
предявеното по 130, ал. 1 от НК и пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен, като с оглед личността му и
обществената опасност на деянието, да му бъде наложено наказание по вид
„пробация”.
В съдебно заседание пострадалият
А.Х.Х. и неговият повереник адвокат П. Й. от САК, предявяват на основание чл.
84, ал. 1 от НПК граждански иск за сумата от 4500 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му от
подсъдимия с деянието, за което му е повдигнато обвинение. Съдът, след като
прецени, че същият е предявен своевременно и няма да затрудни приключването на
наказателното производство, го прие за съвместно разглеждане, конституирайки пострадалия
като граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият С.Р.С. и
неговият защитник адвокат Д. Г. от САК, отправят искане към съда, същият да
бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение поради липса на
достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението.
Съдът, след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
становището на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Обв. С.Р.С.
е роден на *** ***, Осъждан.
На 25.10.2010 г.,
около 16,00 часа подсъдимия С.С. *** и си
купил една бира. Започнал да пие бирата пред магазина. Св. А.Х. бил пред същия магазин и също консумирал бира.
Двамата се заговорили, като диалогът бил спокоен. Заедно тръгнали към
друг търговски обект в селото. Там отново пили бира. Междувременно разговорът
им от приятелски и спокоен прераснал в словесен конфликт. Помежду им избухнал
скандал. Св. А.Х. се насочил към дома си тичешком. Подсъдимият С. го последвал
също тичайки. Свидетелят влязъл в дома си, а подсъдимият завил в съседна
пресечка, където се намирал домът му. От там
той взел брадва и с нея се насочил към
дома на св. Х.. Пред дома на свидетеля
отново избухнал конфликт, който прераснал в размяна на удари. Свидетелите от семейството на св. А.Х. взели от двора
си колове и се опитали с тях да отблъснат подсъдимия С., който настъпвал с
вдигната брадва. Подсъдимият, държейки
брадвата, се насочил към майката на св. А.Х. – св. Н.Х.. Семейството
започнало да отстъпва към входната порта на имота си. Св. Н.Х. се спънала и
паднала, но бързо се изправила и продължила да отстъпва към дома си. Подсъдимият
С. продължавал да я преследва.
Св. Х.
се опитал да възпре подсъдимия, като замахнал с кола, който държал и го
ударил по гърба. Тогава подсъдимия С. нанесъл удар с брадвата на свидетеля.
Ударът бил нанесен с тъпата част на брадвата в областта на гърба в дясно. Св. Х.
паднал на колене, а подсъдимият му нанесъл още един удар с брадвата в областта
на главата. Св. А. паднал на земята.
Бащата на св. А.Х. – гр.
ищец и частен обвинител А.Х., се опитал да избута С. встрани от сина си, но подсъдимият
успял да удари и него с тъпата част на брадвата по гърба.
С. бил
възпрепятстван да нанася още удари от св. Т. Р., който преди това наблюдавал словесния конфликт, без да се намесва. Св. Р.
първо се опитал да обезопаси брадвата, но подсъдимият С. не я пускал и оказал съпротива,
като я дърпал с две ръце. Св. Р. успял да събори С. на земята и да му вземе
брадвата.
Към делото е приложена
изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, съгласно
която уврежданията на пострадалия А.Х.Х. се
явяват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, които се
изразяват в контузия на дясна раменна област с охлузване и посттравматичен
оток. В заключението си вещото лице е приело,
че тези увреждания могат да се получат по механизма, по който съобщават
свидетелите. По своя характер те обуславят наличието
на временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Горната фактическа
обстановка съдът извежда от събраните в досъдебното производство гласни
доказателства – частично от обясненията на подсъдимия и показанията на св.св. А.Х.,
Н.Х., Н.О., Т.Р., Н.Ч., Р.Р., Н.М., Н.А., както и приложените писмени
доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 от НПК, а именно СМЕ №
227/2010 г., изготвена от д-р Т.И.; протокол за оглед на местопроизшествие от 25.10.2010 г. и
фотоалбум към него; справка за съдимост; автобиография; ДСМПИС; протокол за доброволно предаване от 25.10.2010 г.;
съдебномедицинско освидетелстване № 249/2010 на А.Х.Х.; съдебномедицинска
експертиза № 228/2010 г., които съдът кредитира изцяло или частично.
Съдът не кредитира напълно
обясненията на подс.С.,тъй като те в значителна част противоречат на останалите
доказателства по делото и са нелогични е непоследователни,особено частта за
това кой е инициирал сбиването и кой на кого какви удари е нанесъл. Съдът
приема същите по-скоро като средство за защита на подсъдимия.
В същата насока съдът
разглежда и показанията на св.Н.А..Като майка на подсъдимия,същата е
заинтересована,подсъдимия да бъде признат за невиновен и именно в тази насока
са показанията и,които в тази си част противоречат на останалите доказателства
по делото.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Т. Р.,като последователни,обективни и безпристрастни.Такива
са и показанията на св.Р.Р..Единствено тези двама свидетели,нямат каквато и да
е била родствена обвързаност с подсъдимия или пострадалия. Изключително ценни
за установяване на обективната истина,са показанията на св.Р.,който е не само
очевидец на случилото се,но и активен участник в прекратяването на конфликта.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна
се налагат следните изводи:
С деянието си
подсъдимия С. е осъществил всички
елементи от фактическия състав на чл.130 ал. 1 от НК.С действията си,той пряко
е причинил телесни увреждания на пострадалия Х.,които по своя си характер са
лека телесна повреда.
От субективна
страна,подсъдимия С. е осъществил престъплението с пряк умисъл.Той е съзнавал
общественоопасните последици на деянието,желаел е тяхното настъпване и извършил
всичко зависещо от него за да настъпят те.
Мотивиран от горното, съдът
призна подсъдимия С.Р.С. за невиновен в това, на 25.10.2010 г. в с. Зебил, обл.
Силистра, е причинил лека телесна повреда на А.Х.Х., с ЕГН ********** ***,
изразяваща се в контузия на дясна раменна област с охлузване и посттравматичен
оток, с което е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимият
С. с пряк умисъл. Той е съзнавал Причини за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред.
По обвинението по смисъла на
чл.131 ал. 1 т. 12 от НК-причиняване на телесна повреда по хулигански
подбуди,съдът счита,че такова престъпление подсъдимия не е извършил.Обект на
престъплението хулиганство е редът ,установен в страната и общественото
спокойствие. Това са установените в държавата обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот. Грубо нарушение на обществения ред има,когато деецът,чрез действията
си,изразява демонстрация против обществения ред.Чрез тях деецът нарушава важни
държавни,обществени и лични интереси или съществена засяга нормите на
нравствеността.Явно неуважение към обществото има,когато деецът,чрез действията
си изразява открито висока степен на неуважение към правилата на обществения
живот.При това антиобществения характер на тези действия,се съзнава както от
дееца,така и от други лица на които са станали достояние. Престъпление е
налице,когато и дава признака са осъществени.В настоящото
производство,действията на подсъдимия са насочени единствено и само срещу пострадалия.Подсъдимия
не е действал с цел да скандализира обществото единствено воден от лични мотиви
да се саморазправи с пострадалия.Нанасянето на телесна повреда по лични
мотиви,може да се приеме като хулиганство,но когато се докаже,че деецът
действал не само с умисъл за нанасяне на телесна повреда,но е съзнавал,че е с
поведението си груба нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към
обществото,които в хода на съдебното следствие,не бяха доказани.
Ето защо съдът призна
подсъдимия С.Р.С. за невиновен,че на 25.10.2010 г. в с.Зебил обл.Силистра е
причинил на А.Х.Х. лека телесна повреда по хулигански подбуди като го оправда по повдигнатото му
обвинение по чл.131 ал. 1 т. 12 от НК.
Определяйки вида и размера
на наказанието съдът не констатира смекчаващи вината
обстоятелства. Като отегчаващо такива съдът приема обремененото
съдебно минало на подсъдимия и липсата на критично отношение към извършеното от
него.
Съдът счита, че не са налице
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 55 от НК и предвиденото в чл.130,
ал. 1 от НК наказание, следва да бъде определено по правилата на чл. 54 от НК.
Воден
от горното, съдът наложи на подсъдимия С.Р.С.,
по правилата на чл. 54 от НК,
наказание „пробация” с пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес„ за срок от една година, с
периодичност на явяване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител„ за срок от една година и „100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото”
за срок от една година.
Предвид наложеното на
подсъдимия С.С. наказание в същото наказателно производство със споразумение от
29.04.2011г.,за извършено престъпление по смисъла на чл.129 ал. 1 от НК,наказание „пробация” с пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес„ за срок от три години, с
периодичност на явяване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител„ за срок от три години и „150 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото” за срок от три години,на основание чл.25 ал. 1 във връзка с чл.23
ал. 1 от НК,съдът определи едно общо наказание на подсъдимия в размер на
по-тежкото,а именно: наказание „пробация” с
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес„ за срок от три
години, с периодичност на явяване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител„ за срок от три години и „150 часа безвъзмезден труд в
полза на обществото” за срок от три години.
Съдът намира, че така
наложеното по вид и размер наказание съответства на обществената опасност на
деянието и на дееца и с изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на
генералната и индивидуална превенция.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъди подсъдимия С.Р.С. да заплати на А.Х.Х.
сумата от 1000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него болки
и страдание, причинени му от подсъдимия с деянието, за което е признат за
виновен в извършване на престъпление, ведно със законоустановената лихва от
деня на увреждането, като отхвърля предявения граждански иск за разликата до
4500.00 лева като неоснователен и недоказан, както и да заплати сумата от 40.00
лв., представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Предвид наложеното наказание
съдът отмени взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение
„Подписка”.
Воден от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: