Решение по дело №1190/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка във връзка с чл.121 ал.1 т.1 и чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).

Образувано е по жалба на Г.С.А., ЕГН **********, чрез адв. Г. срещу заповед № 7/28.04.2023 г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител – „началник отдел“ на отдел „Управление на проекти и международно сътрудничество“ в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“.

С жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди се, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. По същество се твърди, че не е извършено реално съкращение на длъжността при ответника, жалбоподателят не е бил реално възстановен на длъжност по реда на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, предвид отмяна на предходна заповед за уволнение, както и не е бил допуснат да изпълнява служебните си задължения, по отношение на А. не са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изразява се и становище за нищожност на заповедта, тъй като нарушава влязло в законна сила съдебно решение. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът – кмета на община Асеновград, чрез процесуалния си представител, адв. С., счита жалбата за неоснователна. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства и приложената административна преписка, намери за установено следното:

За допустимостта:

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.04.2023 г., за което в самата заповед е направено нарочно отбелязване (л. 9), а жалбата е подадена директно в Административен съд – гр. Пловдив, чрез Системата за сигурно електронно връчване на 09.05.2023 г., т.е. в предвидения за това процесуален срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

От доказателствата по делото се установява, а и не се спори, че Г.С.А. е дългогодишен държавен служител, работил като „началник отдел“ на отдел „Управление на проекти и международно сътрудничество“ в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“ в община Асеновград.

Със заповед № 2/02.03.2022 г., издадена от кмета на община Асеновград, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя поради получаване на възможно най-ниската оценка за 2021 г. за изпълнение на длъжността „началник отдел“ на отдел „Управление на проекти и международно сътрудничество“ в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“. С решение № 1447 от 25.07.2022 г., постановено по адм. дело № 689/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, заповедта е отменена. С решение 4094/18.04.2023 г. по адм. д. № 10424/2022 г. на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение.

Жалбоподателят подал до кмета на община Асеновград молба вх. № 94-Г-151/28.04.2023 г., с която е заявил желание да бъдат изпълнени съдебните решения и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност.

На същата дата е постановена заповед № 4, с която на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, Г.А. е възстановен на длъжност „ началник отдел“ на отдел „Управление на проекти и международно сътрудничество“ в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“, считано от 28.04.2023 г. Същият ден обаче е постановена и процесната заповед № 7/28.04.2023 г., с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г.А., по причини „съкращаване на длъжността“. Определено е и дължимото обезщетение на А. на осн. чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Заповед № 7/28.04.2023 г. е мотивирана още с Решение № 1338/06.07.2022 г. на Общински съвет – гр. Асеновград, с което е извършена реорганизация на дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“ и утвърдено ново длъжностно разписание на Общинска администрация Асеновград, в сила от 01.08.2022 г.

Под делото от страна на ответника е представено цялото служебно досие на жалбоподателя, както и заверено копие на Решение № 1338 от 06.07.2022 г. на общински съвет – Асеновград за одобряване на общата численост и структура на общинската администрация; длъжностно разписание, в сила от 01.08.2022 г., както и предходни такива; също и заверено копие на длъжностна характеристика на длъжността „младши специалист“, „старши специалист“, „главен специалист“, „младши експерт“, „старши експерт“.

По делото бе допусната съдебно-счетоводна експертиза, и допълнителна такава с вещото лице – З.М., чието заключение се прие без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. След съпоставка на длъжностните разписания от 01.01.2022 г., 01.06.2022 г., 15.06.2022 г., 11.07.2022 г. и 01.08.2022 г., констатира, че числеността на администрацията на община Асеновград считано от 01.08.2022 г. е увеличена с 2 щатни бройки. В изпълнение на поставената задача и след извършване на необходимите проверки, вещото лице е посочило, че заеманата длъжност от Г.А., считано от 01.08.2022 г. не съществува в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“. Експертът, като е съобразил длъжностните характеристики за длъжността „началник отдел“ в отдел „Управление на проекти и международно сътрудничество“ и длъжността „директор“ в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“ към общ. Асеновград, констатира, че „ ...има поемане на функции и задълженията на длъжността началник отдел УПМС от директор дирекция ХДПС, относно преките задължения, системите за управление на качеството, проектите и международното сътрудничество.“

Вещото лице е посочило конкретни задължения от длъжностната характеристика на съкратената длъжност към 04.03.2020 г., които са били прехвърлени на „директор“ дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“, като е констатирано, че част от преките задължения на директора съвпадат напълно със задълженията на Г.А..

Експертът е констатирал, че общият брой на длъжностите в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“ при община Асеновград е запазен по длъжностно разписание, в сила от 01.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от Кмета на община Асеновград, който съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА е и орган по назначаването на служителите в нея, с което е спазено изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на правоотношението от органа по назначаването. Заповедта отговаря на посочените в чл. 108 от ЗДСл особени изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение – подписана е от компетентния орган и съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.

На първо място относно възражението за незачитане на силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което по отношение на жалбоподателя А. е отменен предходно издадения акт за прекратяване на служебното му правоотношение следва да се посочи следното:

Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. С издаването на изричен акт за възстановяване /Заповед № 4/28.04.2023 г./, органът по назначаването е изпълнил вменените му от влезлия в сила съдебен акт задължения за възстановяване на служебното правоотношение с А.. Възстановяването на жалбоподателя формално изпълнява съдебното решение по предходното му уволнение и препятства обявяването на оспорената в настоящето производство заповед № 7/28.04.2023 г. за нищожна на основание чл. 177, ал.2 АПК.

Неотносими, в контекста на разпоредбата на чл. 122 от ЗДСл се явяват и обстоятелствата дали от страна на органа по назначаването за жалбоподателя са определени средства за работно облекло, дали е актуализирана работната заплата или пък е уговорено допълнително материално стимулиране. Посочените обстоятелства касаят изпълнение или неизпълнение на други задължения, свързани с различни правни последици, но нямат общо с факта на възстановяване на служебното правоотношение, заложен като императивна последица на фактическия състав на чл. 122 от ЗДСл.

Заповед № 7/28.04.2023 г. обаче е издадена в нарушение на материалният закон. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или че е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая се установява, а и не се спори, че Г.А. е заемал длъжността „началник отдел“ на отдел „Управление на проекти и международно сътрудничество“ в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“ към община Асеновград, с ранг V старши. Не се спори също, че с Решение № 1338/06.07.2022 г. на Общински съвет - Асеновград е определена числената структура на общинска администрация, считано от 01.08.2022 г., като от същата дата е в сила и съответстващото се длъжностно разписание.

Особеното в случая е, че със заповед № 2/02.03.2022 г. е било прекратено служебното правоотношение на А. на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Същата заповед е отменена с решение № 1447/25.07.2022 г., по адм. Дело № 689/2022 г. на Административен съд - Пловдив, потвърдено с решение 4094/18.04.2023 г. по адм. д. № 10424/2022 г. на ВАС. След влизане в сила на съдебното решение А. е упражнил правото си по чл. 122 от ЗДСл, в резултат на което е издадена заповед № 4/28.04.2023 г. за възстановяване на предишната заемана от него длъжност, но едновременно с това на същата дата е издадена и процесната заповед № 7/28.04.2023 г. за прекратяване на служебното му правоотношение за същата тази длъжност поради съкращението й. Утвърденото длъжностно разписание, на което се е позовал органът по назначаване, е в сила от 01.08.2022 г., което е преди влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за уволнение на Г.А..

Безспорно в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въпреки това, извършените промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не следва да бъдат преценявани като пречка за възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност.

Предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не са изпълнени и поради обстоятелството, че длъжностно разписание, на което се е позовал административният орган е от 01.08.2022 г. и не е ново длъжностно разписание спрямо възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност. Това длъжностно разписание не може да представлява фактическо основание за издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото утвърждаването на новата щатна численост на администрацията е извършено преди възстановяването на А. на длъжността по повод на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта от 02.03.2022 г. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа, поради незаконното му уволнение.

Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт. За съкращаване на длъжност би могло да се говори, ако в конкретният случай, след възстановяването на жалбоподателя на длъжността, която е заемал, са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да съществува, като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, респективно е намален броят на лицата, които упражняват тези функции /при новонастъпили обстоятелства/.

Предвид изложеното оспорената заповед № 7/28.04.2023 г. се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на спора в полза на адв. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата (безплатна помощ на друг юрист) – отразено в пълномощно на л. 7. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от обхвата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. е установено със закон. За упражняване на това право е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, съответно пълномощно, в които да е посочено, че е на основание чл. 38 от ЗАдв. Възнаграждението по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения в действаща редакция е в минимален размер от 1000 лв, който на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. се дължат на процесуалния представител на жалбоподателя.

Претенцията за присъждане на адвокатски възнаграждения на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г., се явява неоснователна: „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“. Нормата се намира в чл. 7, регламентиращ възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела. Възнагражденията по административни дела са в обхвата на чл. 8 от Наредбата. В текста на чл. 8 не се съдържа препратка към чл. 7, ал. 9 от наредбата, каквато препратка има към чл. 7, ал. 2. Не следва да се приема за приложим § 1 ДР на наредбата, тъй като няма непълнота – уредбата е пълна и съответства на характера на съдебното административно производство.

Претенцията в размер на 200 лв. – за фактическа и правна сложност на спора, според настоящия състав, също не е основателна. Делото, макар и обемно като доказателства, не се отличава с фактическа и правна сложност.

В тежест на ответника следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски, представляващи депозит в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ за изготвяне на заключение по съдебно – счетоводна експертиза.

Водим от гореизложеното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 7 от 28.04.2023г. на Кмета на Община Асеновград, с която на основание чл.106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г.С.А. на длъжността „началник отдел“ на отдел „Управление на проекти и международно сътрудничество“ в дирекция „Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество“.

ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на адвокат К.Г., с адрес ***, сумата от 1000 /хиляда/ лева, адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски за вещо лице.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия: