№ 17732
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110169862 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 от ГПК, първа фаза на съдебна делба.
Производството е образувано по искова молба от Г. Н. П., ЕГН ********** срещу Д. Н. К.,
ЕГН: **********, с която е предявен иск за делба с правно основание чл. 69 ЗН на следният
недвижим имот: апартамент № 16 в жилищна сграда - блок № 630, вход А на 3 в жилищен
комплекс „Люлин”- гр. София, състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и обслужващи
помещения, със застроена площ от 41,42 квадратни метра, при съседи: от изток - зелена
площ , от запад- апартамент 17, от север - апартамент 15 и от юг - разделителна стена с вход
Б, отгоре - апартамент 23, отдолу - апартамент 9, заедно с принадлежащото избено
помещение № 34 с площ от 3,91 квадратни метра, при съседи: от изток - зелена площ, от
запад , от север и от юг - коридор и заедно с принадлежащите му идеални части от общите
части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото.
Ищцата твърди, че с ответниците са сестри и единствени наследници на майка им
Спасийка Димитрова Иванова, починала на 05.11.2022 г., която е придобила процесния имот
през 1997 г. Отправя претенция по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на обезщетение
за лишаване от ползване на процесното жилище в размер на 350 лева.
Прави искане да се извърши съдебна при следните квоти: - за Г. Н. П. – 1/2 идеална част - за
Д. Н. К. – 1/2 идеална част.
В законоустановения срок ответницата, чрез назначения й особен представител е
депозирала отговор в срок, с който не оспорва иска за делба. Оспорва ищцата да е лишена от
ползването на процесния имот, предвид факта, че ответницата не може да бъде намерена на
адреса, предвид което същата не ползва същия.
Съдът като взе предвид изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, приема от фактическа и от правна страна следното:
1
Предявен е иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН.
Разпоредбата на чл. 69 ЗН предвижда, че всеки сънаследник може винаги да поиска
делба на наследството. Доколкото наследяването е една от хипотезите, при които възниква
съсобственост върху определени имоти или вещи, посочената норма се прилага и във връзка
с чл. 34 ЗС, която също предвижда възможността всеки един от съсобствениците да иска
делба на общата вещ, освен при изрично посочените в закона предпоставки.
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи
между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне
делбата.
Спасийка Димитрова Иванова ,ЕГН: **********, бивш жител на гр. София, с
постоянен адрес: гр. София, жк „Люлин“ бл. 630, вх. А , ет. 3 ап.16, починала на
05.11.2022г., като е придобила процесния имот през 1997 г., видно от представения по
делото нотариален акт.
С доклада по делото е ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: Г. Н. П. и Д. Н. К. са законни наследници на Спасийка Димитрова
Иванова, починала на 05.11.2022 г., като същото се установява и с представеното по
делото удостоверение за наследници.
По претенцията за привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК:
Чл.344, ал. 2 от ГПК предвижда, че в решението, с което се допуска делба или по-
късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат
на другите срещу ползването. Възможностите, които предоставя чл. 344, ал. 2 от ГПК са две:
първата- реално разпределение на ползването на делбените имоти между съделителите, а
ако това е невъзможно- присъждане на обезщетение на неползващите имотите
съсобственици, което да им бъде заплатено от ползващите имотите съсобственици.
Следва да се отбележи, че по искането за постановяване на привременни мерки съдът
може да се произнесе най-рано с решението си по допускане на делбата, като може да се
произнесе и по-късно във втората фаза на делбата и/или с нарочен акт, в който акт не е
необходимо да сочи периода, за който се постановява привременната мярка, тъй като тя се
постановява винаги занапред - от момента на влизане на акта по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК до окончателното извършване на делбата.
Постановяването на привременната мярка е обусловено от следните предпоставки- на
първо място, да е възможно ползването на имота едновременно от съделителите, на второ
място, единият съделител да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността
и/или поради това другият съсобственик да не може да ползва имота, и трето място, да е
постъпило искане за присъждане на обезщетение.
От една страна ищцата е предявила искане на основание чл. 344, ал.2 ГПК, да бъде
осъдена ответницата да и заплати обезщетение в размер на 350 лв. месечно за едноличното
ползване на процесния апартамент, от влизане в сила на съдебното решение за допускане
на делбата до окончателното ѝ извършване.
Обезщетението, което следва да бъде заплатено от съделителите срещу ползването
по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, урежда отношенията им повод ползването само по време на
висящността на делбеното производство и с него съответната мярка може да бъде
постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното
производство, т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК
2
акт в сила.
В настоящия случай в тежест на ищец по претенцията е да докаже, че към настоящия
момент другата страна ползва изцяло съсобствения между тях апартамент № 16, както и, че
другата страна я е лишила от ползването на същия. Както съдът е посочил на страните с
проекта за доклад от 03.10.2023г., които е обявен за окончателен на 18.10.2023г., че към
тогавашния момент не са посочили доказателства за това.
Към момента на приключване на съдебното дирене ищцата не е ангажирала
доказателства, които да водят до извод за основателност за претенцииите и.
В хода на делото не бе установено, че апартамент № 16 се ползва от ответницата,
като това следва свидетелските показания, но и от обстоятелството, че ответницата не е
намерена на адреса на процесния имот при многократните посещения на съдебния призовка,
което надлежно е отразено в книжата по делото. Също така самия свидетел Гешев
потвърждава, че той не е виждал в апартамента ответницата, когато е ходил в процесния
апартамент. Самоличност на лицата, които живеят в процесния апартамент не бяха
установени, като по делото не се установява и по никакъв начин тези лица на като
основание пребивават в процесния имот.
Самия апартамент не се заключва, което значи, че няма как ищцата да е лишена от
ползване на имота, а още по малко това недопускане да е свързано с поведение на
ответницата, която отсъства трайно от имота, което се установява от разпита на свидетеля
Веселин Гешев.
Ищцата не доказа, че е лишена да ползва съсобствения имот съобразно правата си,
нито, че е лишена или затруднена в ползването от ответницата, не ангажира доказателства за
твърдението си, че ответницата не ѝ предоставя достъп до апартамент №16.
От показанията на свидетеля Веселин Гешев, който живее на семейни начала с
ищцата, става ясно, че в действителност в апартамент №16 има няколко лица, но сред тях
определено не е ответницата.
Суми срещу ползването би дължал само съсобственик, който не само живее и
стопанисва имота, но и ползва частите от него, съответстващи на правата на останалия
съсобственик и едновременно с това лишава от тази възможност и другия
съсобственикк да го ползва, т.е. отговорността на ползващия съделител за периодично
заплащане на суми срещу ползването на съсобственото имущество занапред би могла да се
ангажира само ако той ползва повече от правата си в имота, което не се установи по
категоричен начин за ответницата, поради което тя не може да носи и отговорност за
това. По изложените причини това искане като недоказано следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Според последователната практика на ВКС /Определение № 144/24.04.2012 г., по гр.
д. № 70/2011 г./, решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради
което не се дължи и присъждане на разноски. Същата позиция е застъпена и в редица
решения на ВКС /решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е
постановено, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във
втора фаза.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
3
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 69 от Закона за наследството допуска до делба на
следният недвижим имот: апартамент № 16 в жилищна сграда - блок № 630, вход А на 3 в
жилищен комплекс „Люлин”- гр. София, състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс и
обслужващи помещения, със застроена площ от 41,42 квадратни метра, при съседи: от изток
- зелена площ , от запад- апартамент 17, от север - апартамент 15 и от юг - разделителна
стена с вход Б, отгоре - апартамент 23, отдолу - апартамент 9, заедно с принадлежащото
избено помещение № 34 с площ от 3,91 квадратни метра, при съседи: от изток - зелена площ,
от запад , от север и от юг - коридор и заедно с принадлежащите му идеални части от
общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото, при квоти 1/2 ид.ч.
за ищцата Г. Н. П., ЕГН ********** и 1/2 ид.ч. за ответницата Д. Н. К., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 344, ал. 2, пр. 2 ГПК на Г. Н. П., ЕГН **********
срещу Д. Н. К., ЕГН: ********** , за осъждане на ответницата да заплати на ищцата
обезщетение за ползването на Апартамент №16, с площ 110.89 кв.м., идентификатор
68134.406.24.1.24, находящ се в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков- Корсаков“
№62, блок №9, вх. Б, ап.24, в размер на 350 лв, от деня на влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва
върху всяко закъсняло плащане до окончателното изпълнение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4