№ 239
гр. Силистра, 03.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. П.
при участието на секретаря Мирена В. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно
гражданско дело № 20243400500189 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Жалбоподател: Й. Ц. К. – р.ув., не се явява. За нея се явява адв.В. В..
Ответник: Банка ДСК АД – р.ув., не се явява представител, явява се
юриск.Б. Н..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ.В.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСК.Н.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки, предвид което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
В предходното съдебно заседание е дадена възможност на ищеца да
представи писмено допълнително уточнение на исковите си претенции.
Таково е представено в срок. Съответно, на 30.09.2024г. е постъпила молба,
подадена чрез процесуалния представител на ответника, в която изразява
становище по така направеното уточнение.
АДВ.В.: В отговор на изразеното от банката съм депозирал молба, с
която моля съдът да се произнесе на няколко въпроса от уточнителен характер
с оглед организиране адекватната защита на моята доверителка. Молбата ми е
мотивирана от това, че съдът трикратно дава указания на Банка ДСК по един
и същи въпрос. Поради тази причина това е третото заседание в настоящия
1
въпрос, като от една страна насочва страната към определени резултати или
обстоятелства, които имат значение за делото. От друга страна ми се струва, че
вървим към недопустимо изменение на основанието на иска. Поддържам тази
молба.
ЮРИСК.Н.: Поддържам уточнителната молба, съответно оспорвам
твърденията, които колегата е изразил в неговите становища. Считам, че
съвсем ясно сме уточнили, във връзка със запитванията от съда, на какво
основание се предявява иска. Съответно сме изпълнили всички останали
указания на съда.
Като изслуша становищата на страните съдът намира за уместно да
коментира следното:
Действително е била налице необходимост от уточняване на исковите
претенции с оглед многоплановост на процесното правоотношение с оглед на
това, че друго предходно дело се е водило във времето, изтекъл е голям период
от време от началото на процесните правоотношения и донякъде неясната
формулировка на исковите претенции, като правилно е мотивирало съда да
изиска тяхното уточняване.
След като съобрази изложеното от ищеца в последното уточнение и
молбата от 30.09.2024г. съдът намира, че няма основание да се приеме, че е
налице изменение на фактическите обстоятелства, на които ищецът основава
исковите си претенции. Касае се за кредитно правоотношение, основано на
договор за кредит, вземането по който впоследствие е цедирано от друг
кредитор и във връзка с който договор впоследствие е сключено
споразумение, уреждащо начина на изпълнение на задължението на длъжника,
което пък, поради неговото неизпълнение е прекратило действието си. Това са
правопораждащите факти, на които се основават исковите претенции, които,
според съда, не са заменяни след уточнението.
АДВ.В.: Във връзка с това, което изразихте преди малко, не разбрах
наистина, независимо, че е минало много време и е сложно
правоотношението, кое наложи да се уточнява нещо, при положение, че е
уточнено още в самото начало на исковия процес пред първоинстанционния
съд.
Въпросното споразумение, понеже споменахте, че е прекратило
действието си, не е прекратило действието си. Просто Банка ДСК АД е
станала правоприемник на страната по това споразумение.
Няма какво друго да коментирам. Считам, че искането за експертиза е
недопустимо на този етап от производството, включително поради това, което
колегата в предходното дело спомена. ТД № 1/2013г. категорично уточнява, че
експертиза се иска само някоя от страните не е била доволна от старата
2
експертиза или пък че има допуснати някакви нарушения по нея. В
конкретния случай нямаме такава ситуация. Имаме експертиза, с която е
установен размера на вземането, има и допълнителна експертиза, която
установява каква част от дълга е платена след сключване на споразумението и
не мисля, че имаме обстоятелства или причина, която налага да се прави нова
експертиза и която още повече ще оскъпи процеса.
ЮРИСК.Н.: Поддържам от своя страна доказателственото искане за
назначаване на съдебносчетоводна експертиза с въпрос, формулиран в
предходна молба. Съответно считам, че възражението на колегата за
недопустимост, е неоснователно.
Дава се думата на съдията докладчик да се произнесе по искането.
По искането на страната за допускане на съдебносчетоводна експертиза
съдът намира следното:
На първо място, това се налага от извършеното уточнение с молба вх. №
3259 от 05.09.2024г.
Освен това, то е свързано и с размера на претенцията, за която
въззивният съд и защита правата на потребителите, по силата и на ТР № 1 от
09.12.2013г. на ВКС, на ОСГТК, съдът следи служебно.
Вън от това ответницата, сега въззивница, е направила оплакване във
въззивната жалба, че изчисленията на вещото лице по назначената в
производството съдебносчетоводна експертиза, не дават отговор на
обективния размер на дълга без прилагане на неравноправни клаузи, също
предполага по делото да бъде назначена съдебносчетоводна експертиза.
Доказателството е необходимо същевременно и в случай на евентуална
основателност на защитните възражения и е свързано с размера на
претенцията, за които въззивният съд може и служебно да събере
доказателства, независимо, че въззивницата не е поискала пред първата
инстанция или въззивния съд, допускането на съдебна експертиза,
респективно е формулирала задачи, посредством които да се установи размера
на оспореното вземане, без тези клаузи, доказването на което всъщност тежи
върху нея.
Предвид това предоставя възможност на процесуалния представител на
Банка ДСК АД да формулира ясно задачата към експертизата, която иска да
бъде назначена. Съответно предоставя възможност и на процесуалния
представител на жалбоподателката Й. Ц. К. да формулира задачи към
експертизата, която ще бъде допусната от въззивния съд.
АДВ.В.: Нямам конкретна готовност за задачи, но искам да взема
отношение по това, което съдът изрази до този момент. Доказателсвената
тежест за установяване размера на иска е изцяло на ищеца. Ответникът няма
3
задача да доказва какъв е размера на иска със или без неравноправни клаузи.
Ответникът може просто да възрази със защитна позиция, че това не е верния
размер и това е направено пред първата инстанция. Излишно е да
обременявам доверителката си със средства, за които тя няма доказателствена
тежест, т.е. с пари за експертиза. На нея процесуалната функция изключва
да има тя доказателствена тежест. Изцяло в тежест на банката е да докаже
размера на вземането с и без неравнопоставени клаузи, съобразявайки всички
доказателства по делото.
ЮРИСК.Н.: Колега е подал молбата. Поддържам така формулирания
въпрос в цитираната молба от 05.09.2024г. Ако е необходимо да се прецизират
въпросите, моля да ми се даде възможност в подходящ срок да направя това,
респ., ако съдът счете, да прецизира сам така направеното искане за
експертиза.
Преди да чете определение за допускане на експертиза, съдът намира за
уместно, във връзка с доводите на процесуалния представител на страната,
който възразява с изложените преди това доводи, да се позове на Решение №
135 от 23.05.2014г. по ВТД № 11/2014г. на ВнАпС, в което са изложени
съображения в смисъла, изложен и от съда.
Предвид недостатъчно прецизно формулирания въпрос към
съдебносчетоводната експертиза от страна на процесуалния представител на
банката, съдът намира, че следва да назначи исканата експертиза като
коригира поставения от процесуалния представител на Банка ДСК АД въпрос,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Назначава съдебносчетоводна експертиза с вещо лице Свилен Георгиев
Пейчев, който след запознаване с документите по делото, извършване на
необходимите за изготвяне на заключението справки и проверки, да даде
заключение на следните въпроси:
1. Какъв е бил размерът на дължимите суми по Договор за кредит от
15.09.2013г. между Банка ДСК АД и Й. Ц. К. към датата на исковата молба
02.05.2018г. и към датата на изготвяне на експертизата за главница,
възнаградителна и наказателни лихви за периода 15.09.2011г. до 28.08.2013г.
съобразно периода, посочен в молба вх. № 3369 от 12.09.2024г.; за периода до
датата на цесията - 31.01.2013г.; за периода до датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 18.10.2012г.; както и до датата на подписване
на споразумението – 28.03.2013г., като се отнесат извършените плащания от
ответника за погасяване на задълженията по договора за кредит, включително
събраните по изпълнителното производство, в поредността разноски, лихви,
главница.
4
Вещото лице при изчисленията си да допусне, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила в три хипотези. Първата на 18.10.2012г. –
дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК; във втората на 28.03.2013г.
– датата на подписване на споразумението от 28.03.2013г. и третата на
16.03.2015г. – датата на връчване на исковата молба по ГД № 173/2015г. на
Дуловския районен съд.
Относно извършените след сключване на споразумението от 28.08.2013г.
плащания, да изготви вариант според твърденията на Банка ДСК АД за
извършени плащания в размер на 3577,50лв. и втори вариант според
установеното при собствена проверка.
2. Вещото лице да състави алтернативни варианти на задачата по т.1
като се има предвид първоначалния погасителен план към Договор за кредит
от 15.09.2015г. между Банка ДСК АД и Й. К., т.е. без да се вземат предвид
евентуалните последващи увеличения от страна на банката на размера на
възнаградителната лихва, базовия лихвен процент и ГПР, както и без
капитализация на лихвите.
3. Откриват ли се в счетоводните записвания други разходи, непосочени
в договора и погасителния план, които са свързани с кредита и които са били
известни на кредитодателя към момента на сключване на договора? Ако да, те
как биха променили ГПР, ако се включат към общите разходи по заема?
Предоставя на страните възможност в седмичен срок от изготвяне на
протокола да формулират допълнителни въпроси към вещото лице.
Определя депозит в размер на 500лв., вносим от Банка ДСК АД, в
седмичен срок от днес по сметка на СсОС.
АДВ.В.: Може би е добре да бъде назначено друго вещо лице, тъй като
това е формирало вече становище.
Във връзка с репликата на процесуалния представител на въззивницата
К., съдът заменя определеното вещо лице, което да изготви
съдебносчетоводната експертиза, с вещото лице С. Д. С..
Отлага и насрочва делото за 05.12.2024г. от 14:00ч.
Заседанието приключи в 15:40ч.
Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 04.10.2024г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5