Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 8
14.01.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове:
Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Дорета Атанасова и
в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 1004 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на М.А.М. против Решение №260041 от 09.09.2020г., постановено по АНД №691 по
описа на Районен съд – Хасково за 2020г., с което е потвърдено Наказателно
постановление №17-1253-000585/26.06.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Хасково.
Касационният жалбоподател счита
атакуваното решение за противоречиво, тъй като съдът правилно възприел
фактическата обстановка по случая но формирал неправилни правни изводи,
приемайки, че връчването на наказателното постановление станало след изтичане
на три годи от издаването му, но въпреки това не бил изтекъл срока по чл.80,
ал.1, т.5 от Наказателния кодекс, тъй като АУАН и НП били издадени, т. е.
образувано било административнонаказателно производство, с което давността
спирала да тече. Твърди, че в случая давността за административнонаказателно
преследване се прекъсвала с издаването на наказателно постановление на 26.06.2017г.,
след което започвала да тече нова 3-годишна давност, изтичаща на 26.06.2020г.,
което означавало че относителната погасителна давност за
административнонаказателно преследване била изтекла.
По изложените съображения се иска
отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът, ОДМВР - Хасково,
сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за основателна, поради което предлага
решението да бъде отменено.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С атакуваното Решение №260041/09.09.2020г.,
постановено по АНД №691/2020г., Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №17-1253-000585 от 26.06.2017г., издадено от Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, с което на М.А.М., за нарушение на чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.3 от КЗ, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че жалбоподателят М.М. не бил собственик
на управлявания от него лек автомобил „Сузуки Бъргман 125“ с рег.№ ***. Посочил
че КЗ не допуска управлението на чуждо МПС без застраховка „Гражданска отговорност“,
което било факт в конкретния случай. Именно поради така осъщественото от
фактическа страна управление на визираното чуждо МПС без необходимата
застраховка било издадено обжалваното наказателно постановление, което било
правилно и законосъобразно. Нарушението било описано точно и ясно, като било
правилно квалифицирано. Съдът определил като неоснователен довода за изтекла
погасителна давност, като в тази връзка посочил, че административното нарушение било
извършено на 30.05.2017г. Веднага бил съставен АУАН, с което давността била
прекъсната и спряла да тече. След това, на 26.06.2017г. било издадено наказателното
постановление. Същото било връчено след 3 години – на 06.07.2020г. Не можело
обаче да се приеме, че бил изтекъл срока по чл.80 ал.1 т.5 от НК, защото 3-те
години започвали да текат от извършване на деянието, а в случая АУАН и НП били
издадени веднага, съответно на 30.05.2017г. и на 26.06.2017г. Тоест образувано било
административнонаказателно производство, с което давността била спряла да тече.
Съдът посочил, че жалбоподателят можел да се възползва само от хипотезата на чл.81
ал.3 от НК, за което било нужно да са изтекли четири години и половина, независимо
от спирането или прекъсването на давността. В случая този период от време не бил
изтекъл.
Настоящият състав на касационната
инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка, но при неправилно тълкуване на материалния
закон.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК, приложима по препращане от чл. 11 от ЗАНН, давността за нарушението е
три години, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и половина.
Съгласно чл. 81, ал. 2 НК,
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.
След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. По арг. от чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва
от довършване на нарушението - в случая от 30.05.2017
г.
По арг. от чл. 81, ал. 2 от НК давността се
прекъсва със съставянето на АУАН, издаването на НП, предприемането на действия
за неговото връчване и от самото връчване на НП. От всяко прекъсване на
давността започва да тече нова тригодишна давност. В случая започналата да тече
на 30.05.2017г. давност е прекъсната
на 26.06.2017 г. - с издаване на
наказателното постановление. Наказателното постановление е връчено след изтичане на относителната
погасителна давност по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, на 06.07.2020г. Преди тази
датата няма предприети от органа действия по връчване на НП, каквито действия
биха били посещение адреса на нарушителя за връчване на НП и предприемане на
действия по издирването му в случай на неоткриване на този адрес.
Неправилно районният съд е
възприел, че с действието по съставяне на НП, давността за наказателно
преследване е спряла да тече. С това действие на органите по възбуждане на
административно наказателно преследване, давността е била прекъсната и от тази дата е започнала да тече нова
давност. Спирането на давността е регламентирано с нормата на чл. 81, ал.1 от НК, която визира конкретни обстоятелства, каквито в случая не са налице, при
които действието на давността спира за определен период от време и след
отпадане на същите продължава от там, до където е спряла.
В конкретния случай издаването на
НП на 26.06.2017г. има за правна последица, не спиране, а прекъсване на
давността, от който момент започва да тече нова 3 годишна давност, но до
връчване на НП на 06.07.2020г. същата е изтекла, предвид което се е погасило
правомощието на държавата да продължи административно наказателното преследване
за извършеното от жалбоподателя деяние на 30.05.2017г.
Ето защо, настоящият състав намира, че е налице касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, предвид което оспореното решение следва да бъде отменено, както и
да се отмени процесното Наказателно постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 и
чл. 222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260041
от 09.09.2020г., постановено по АНД №691 по описа на Районен съд – Хасково за
2020г, вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№17-1253-000585/26.06.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.